ОПРЕДЕЛЕНИЕ
15.11.2019 г.
№ 2325
гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски административен съд, II отделение, ХХIХ
състав,
На десети октомври, две хиляди и деветнадесетата година
В открито съдебно заседание, при
секретаря С.К.,
в следния състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Светлана
Методиева,
след като разгледа Частно административно дело № 2459/2019
г. по описа на Административен съд Пловдив, ХХIХ състав, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.88, ал.3 от АПК.
Образувано е по частна жалба на К.Е.
с ЕГН ********** с посочен адрес в гр. Пловдив, депозирана чрез адвокат А., против
Акт за прекратяване № 1040-15-60 от 19.07.2019 г., издаден от Директора на ТП
на НОИ Пловдив, с който на основание чл.88, ал.2, пр.2 от АПК е прекратено
производството по жалба с вх. № 5104-15-52#2 от 24.06.2019 г., на К.Е.
против Разпореждане № 5104-15-52/06.02.2017 г., издадено от длъжностно
лице по чл.60, ал.1 от КСО в ТП на
НОИ-Пловдив.
В частната жалбата се правят
оплаквания за незаконосъобразност на акта за прекратяване, като се претендира
неговата отмяна от съда и връщане на преписката на административния орган за
произнасяне по същество по жалбата на К.Е.. Сочи се, че връчването на
Разпореждането от 06.02.2017 г. на адрес в ***, чрез друго лице, не е валидно осъществено, като не бил спазен предвидения
в чл.110, ал.4 от КСО ред, а именно не е налице лично връчване на въпросния
административен акт на К.Е.. Твърди се, че административният орган е следвало
да извърши щателна проверка за друг известен адрес на К.Е., като се положат допълнителни
усилия за осъществяване лично връчване на Разпореждането, което впоследствие
същият е обжалвал. Прави се искане за присъждане в полза на жалбоподателя на
направените от него разноски в производството пред Административен съд Пловдив.
В съдебно заседание, пълномощникът на частния жалбоподател поддържа частната
жалба и изложените в същата възражения и искания.
Ответникът по жалбата
ТП на НОИ – София, чрез процесуален представител юрисконсулт П., излага
становище по жалбата в писмена молба по делото, както и в съдебно заседание и в
писмено становище, като сочи, че частната жалба е неоснователна и излага
съображения за законосъобразност на обжалвания акт за прекратяване поради
осъществено надлежно връчване на Разпореждане от 06.02.2017 г. към 13.02.2017 г.
на адреса на жалбоподателя и съответно
изтичане срока за обжалването му към момента на депозиране на жалбата му,
производството по която е прекратено. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е подадена от лице,
за което обжалваният акт е неблагоприятен, поради което и има правен интерес от
обжалване, както и в законоустановения срок по чл.88, ал.3 от АПК, видно от
приложеното известие за доставяне на оспорения акт. Ето защо и същата е
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира
частната жалба за неоснователна по следните съображения:
От
доказателствата, събрани по делото се установява, че по депозирана декларация
за трудова злополука от 21.12.2016 г., подадена
от жалбоподателя по настоящото дело К.Е., в качеството му на наследник
на Г.Е., било образувано административно производство за разследване и
квалифициране на злополуката. В същата декларация като свой адрес К.Е. посочил
този в ***. На този адрес в хода на административното производство били
изпращани всички съобщения и актове до К.Е., включително и Разпореждане №
5104-15-52 от 06.02.2017 г. на длъжностно лице в ТП на НОИ, с което на
основание чл.60, ал.1 от КСО декларираната злополука, настъпила с Г.Е., не била
приета за трудова злополука. Това разпореждане било изпратено на К.Е., в
качеството му на наследник на осигурения Г.Е., чрез пощенски оператор с обратна
разписка на декларирания от него адрес в ***, като съгласно отразеното върху
обратната разписка било връчено на 13.02.2017 г. на лицето М.Г., записана като
леля. На 17.06.2019 г. К.Е. депозирал заявление до Директора на ТП на НОИ за
получаване на препис от разпореждането по чл.60, ал.1 от КСО, копие от което
получил на същата дата. На 24.06.2019 г. частният жалбоподател К.Е. депозирал
жалба против Разпореждането от 06.02.2017 г., за непризнаване на злополуката с
наследодателя му за трудова. С Акт за прекратяване 1040-15-60/19.07.2019 г. на
Директор на ТП на НОИ, на основание чл.88, ал.1, т.2 от АПК, жалбата срещу
разпореждането била оставена без разглеждане и на основание чл.88, ал.2, пр.2
от АПК производството по същата било прекратено.
За да
остави без разглеждане жалбата и прекрати производството по административното
обжалване на Разпореждане № 5104-15-52 от 06.02.2017 г. на длъжностно лице в ТП
на НОИ, Директорът на ТП на НОИ приел,
че жалбата е депозирана след установения в чл.117, ал.2, т.2, вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.“г“ от КСО четиринадесет дневен
срок за обжалване на разпореждането, като счел, че същият е изтекъл в края на
27.02.2017 г. /годината в акта е посочена като 2019г./. Отчетено било, че
съгласно известието за доставяне на разпореждането, изпратено до К.Е., същото е
връчено на 13.02.2017 г. на адреса, който той е посочил в административното
производство, като било посочено, че същото е съобразено с нормата на чл.110,
ал.4 от КСО. Отделно били обсъдени и конкретните възражения на жалбоподателя,
като било е посочено, че във връзка с тях е била извършена проверка в система „Население“
на ГД ГРАО и е констатирано, че лицето, получило разпореждането - М.Г. - е майка на съпруга на сестрата
на жалбоподателя и че е регистрирана на същия адрес в ***, като жалбоподателя К.Е.. Поради това и било счетено, че съобщаването
на разпореждането е надлежно осъществено, чрез пълнолетен член от семейството
на адресата.
Това
крайно заключение на административния орган съдът намира за законосъобразно и
правилно, тъй като като се подкрепя от събраните доказателства.
На първо място, съдът счита за необходимо да посочи, че позоваването на разпоредбата на чл.110, ал.4 от КСО, както от ответния административен орган, така и от страна на жалбоподателя, в случая е непрецизно. Посочената разпоредба от КСО предвижда действително ред за връчване на разпореждания, но очевидно от редакцията му, този текст е относим към тези разпореждания, които се издават по реда на чл.110, ал.3 от КСО. Към този ред за връчване на разпореждания препращат и други разпоредби на КСО - чл.114, както и §4б от КСО. Следователно, ясен е законодателният подход - само в конкретно предвидени случаи да се прилага редът по чл.110, ал.4 от КСО за връчване на разпореждания, издавани по кодекса. Разпореждането, чието връчване на практика се оспорва от жалбоподателя, е такова по чл.60, ал.1 от КСО. В разпоредбата на чл.60, ал.3 от КСО е предвидено изрично, че то се изпраща на осигурения и на осигурителя/предприятието ползвател, без да е налице препращане към реда по чл.110, ал.4 от КСО. Следователно и доколкото се касае до административен акт, за който КСО не предвижда специален ред за съобщаване, то съобщаването му следва да се осъществи, съобразно с предвидения за това общ ред по чл.61 от АПК и то в случая, съгласно редакцията на разпоредбата, в сила към момента на извършване на действията по съобщаването на разпореждането. Посочената разпоредба на чл.61, ал.2 от АПК е изчерпателна и предвижда, в предходната редакция, относима към случая, че съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. Както е посочено в редица определения и решения на ВАС /напр. Определение по адм. д. № 4893/2011 г., Определение по ад.д. № 6656/2015г., Определение по ад.д. № 9813/2014 г., Решение по адм.д. № 1372/2015 г. и др./ за редовността на съобщаването по чл.61, ал.2 от АПК следва да се имат предвид разпоредбите на Закона за пощенските услуги и приложимите подзаконови нормативни актове. В случая, съгласно чл.36, ал.2 от ЗПУ, в относимата редакция към момента на осъществяване на съобщаването на административния акт, условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети по ал.1 /включващи и препоръчани пратки по чл.34 от ЗПУ, каквато е била процесната/ се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. Действащи към датата на осъщественото връчване на препоръчаната пратка с разпореждането по чл.60 от КСО 13.02.2017 г. са Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Съгласно чл.5, ал.1 от Общите правила, препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис, като съгласно ал.2 на чл.5, те могат да се доставят и на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност. В конкретния случай е установено, че разпореждането по чл.60 от КСО е връчено на лицето М.Г., която съгласно приетите по делото справки от НБД „Население“ е с постоянен и с настоящ адрес ***, като съгласно посочения в същата справка ЕГН на лицето, е била пълнолетна към 2017 г. Това е адресът, който е посочен в декларацията за трудова злополука и от жалбоподателя К.Е. и този адрес, съгласно приетата справка от НБД „Население“ по неговия ЕГН е бил обявен, както като негов настоящ, така и като негов постоянен адрес към 13.02.2017 г., тъй като отразената в същата справка промяна в настоящия адрес на лицето е осъществена едва през 2018 г. Ето защо и в конкретния случай, като е осъществено връчване на разпореждането на адреса, посочен от жалбоподателя в рамките на административното производство, който е бил неговият настоящ и същевременно и постоянен адрес, на лице, което е със същия настоящ и постоянен адрес, следователно е такова от домакинството на адресата на пратката, доколкото живее на неговия адрес, същото е било съобразено с изискванията на ЗПУ и Общите правила за доставка на пощенските пратки на КРС. Предвид посоченото и изложените в частната жалба доводи за неосъществена от административния орган щателна проверка за друг настоящ адрес на жалбоподателя са неоснователни. Допълнително посочените съображения в частната жалба и относно това, че жалбоподателят не бил в добри отношения с получателя на пощенската пратка, съдържаща разпореждането по чл.60 от КСО, по никакъв начин не могат да доведат до извод за ненадлежно връчване на същата, доколкото, както се посочи, са спазени изискванията на ЗПУ, приложим относно съобщаването на административните актове по чл.61 от АПК, като освен това, самият жалбоподател, инициатор на цялото административно производство, е декларирал този именно адрес, на който впрочем са връчвани и други съобщения в хода на производството и не е уведомил административния орган за посочените сега в жалбата обстоятелства, нито е посочил различен адрес за получаване на съобщения.
При това положение и крайният извод на административния орган в обжалвания по настоящото дело акт за прекратяване относно това, че съобщаването на разпореждането по чл.60 от КСО на жалбоподателя е осъществено надлежно на датата, посочена в известието за доставяне – 13.02.2017 г. е правилен. Оттук и с оглед датата на депозиране на жалбата му срещу разпореждането - 24.06.2019 г., законосъобразно е направен и изводът за нейното просрочие, доколкото срокът за обжалване на разпореждането е изтекъл в края на 27.02.2017 г. /а не, както вероятно поради техническа грешка, е посочено в акта за прекратяване – 27.02.2019 г./. Следователно и законосъобразно жалбата е била оставена без разглеждане като недопустима, а с оглед нормата на чл.88, ал.2, пр. 2 от АПК, правилно и законосъобразно производството е било прекратено.Срокът по чл.84 от АПК, респ. този по чл.117, ал.2, т.2, вр. с чл.60, ал.4 от КСО, е преклузивен, като в тази връзка и с изтичането му се преклудира правото на жалбоподателя да извърши валидно процесуално действие по обжалване на Разпореждане по чл.60, ал.1 от КСО.В случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от административния орган изводи за действителното пропускане от страна на жалбоподателя на установения срок за обжалване, не са ангажирани от частния жалбоподател.
Предвид изложеното и частната
жалба се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход от спора и според
правилата на чл.143, ал.4 от АПК вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78 от ГПК, вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ, вр. с чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на ответната
страна ТП на НОИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Затова и на основание чл.88, ал.3 от АПК
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ частна жалба на К.Е. с ЕГН **********
с адрес ***, против Акт за прекратяване
№ 1040-15-60 от 19.07.2019г., издаден от Директора на ТП на НОИ Пловдив, с
който на основание чл.88, ал.2, пр.2 от АПК е прекратено производството по
жалба с вх. № 5104-15-52#2 от 24.06.2019г., на К.Е. против Разпореждане №
5104-15-52/06.02.2017г., издадено от длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ-Пловдив.
ОСЪЖДА К.Е. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза на ТП на НОИ-
Пловдив сумата от 100 лева /сто лева/, съставляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: