Решение по дело №662/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Началник сектор „Пътна полиция“ в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Хасково срещу Решение № 102/10.04.2023 г. по АНД № 92/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Изложени са съображения за отмяна на оспореното съдебно решение, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Същото било необосновано. Безспорно било доказано извършеното нарушение. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и при издаването на наказателното постановление /НП/ не били допуснати съществени процесуални нарушения. По изложените съображения НП следвало да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждание.

В съдебно заседание касаторът Началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът Л.Д.В., редовно призован, не се явява и не се представлява. В отговор по жалбата твърди, че в нея липсват конкретни касационни основания за отмяна на оспореното съдебно решение. Сочи, че автомобилът е съсобственост на ответника и на съпругата на починалото лице, поради което и неправилно му е ангажирана отговорността по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ/, предвиждащ отговорност за лице, което не е собственик на автомобила. Не било посочено как е установено, че автомобилът няма действаща застраховка „Гражданска отговорност“, нито дали и как е установена собствеността на автомобила. Не били конкретизирани датата на извършване на нарушението и начинът на неговото извършване, поради което при съставяне на АУАН и издаване на НП били допуснати съществени процесуални нарушения, съществено ограничаващи правото на защита на наказаното лице. Оспорва твърдението за необоснованост на съдебното решение, като моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Депозирано е писмено становище по жалбата, към което е приложен списък на разноските.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Съгласно чл. 63в ЗАНН „решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, и по реда на глава дванадесета от АПК“. Разпоредбата на чл. 63в ЗАНН препраща към чл. 348, ал. 1 НПК, в който са посочени следните касационни основания - нарушение на закона; допуснато съществено нарушение на процесуални правила; явна несправедливост на наложеното наказание. Приложимият ред е разписаният в Глава дванадесета от АПК „Касационно производство“, в която се съдържат разпоредбите на чл. 209 и чл. 218 АПК. Съгласно чл. 209 АПК касационната жалба се подава, когато решението е: нищожно; недопустимо; неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Съгласно чл. 218 АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон. От тълкуването на цитираните разпоредби се формира извод, че посоченото в жалбата касационно основание „необоснованост“ не попада в кръга на касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което не следва да бъде обсъждано от настоящия съд.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 31.03.2021 г., в 13:35 ч., в *, до аптека „Гален“ към бензиностанция „Петрол“, Л.Д.В. управлява лек автомобил *, рег. № ***, като от извършените от полицейски служители справки в системата на МВР и онлайн с таблет се установява, че автомобилът е собственост на друго лице /Д. В. В./ и за него няма валидна действаща застраховка „Гражданска отговорност“. За извършено нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ е съставен АУАН серия GA № 321942/31.03.2021 г., връчен на провереното лице. С НП № 21-1253-000681 от 20.04.2021 г. на Началник сектор в ОД на МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“ Хасково, на водача на МПС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ. От представеното пред съда удостоверение за наследници се установява, че лицето Д. В. В. е починало на 21.11.2020 г. и негови наследници са Л.Д.В. /син/ и Н. С. В. /съпруга/. При това към момента на проверката – 31.03.2021 г., тези две лица било съсобственици по отношение на процесния автомобил /по ½ ид. ч./. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от РС-Хасково доказателствен материал.

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по силата на чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

Налице е основание за отмяна на съдебното решение.

Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ „договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор“.

Съгласно чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ „на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. - за физическо лице“.

Съгласно чл. 638, ал. 3 КЗ „лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.“.

В конкретния случай се установява безспорно управление на МПС от единия от неговите собственици, без да е изпълнено задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, въведено с императивните разпоредби на чл. 461, т. 1 и чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. В действителност деянието е квалифицирано по чл. 638, ал. 3 КЗ, като в административнонаказателното производство не са събрани всички доказателства за изясняване собствеността на управлявания лек автомобил, а е приложена единствено справка, видно от която негов собственик е лицето Д. В. В.. Поради това актът е съставен на лицето, което е управлявало автомобила - Л.Д.В., без същото да е вписано като негов собственик. Това лице не е възразило при съставянето на акта, нито в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, че той не е негов собственик, а за първи път в хода на образуваното съдебно производство представя писмени доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че е наследник на Д. В. В., следователно – и един от собствениците на автомобила без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Нещо повече, по делото е представена застраховка „Гражданска отговорност“, сключена от застраховащ - починалото лице Д. В. В., с валидност 16:00 ч. на 31.03.2021 г., т.е. няколко часа слез извършване на проверката от полицейските служители. При така установените факти се формира извод, че ответникът Л.Д.В. е бил наясно в какво се изразява неправомерното му поведение, но с цел да не бъде ангажирана отговорността му поради липсата на сключена за управлявания от него собствен автомобил застраховка „Гражданска отговорност“ е представил доказателства, изясняващи собствеността на последния едва в хода на съдебното производство. В този смисъл съдът не намира, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице, така че да бъде обусловена и отмяната на издаденото НП.

Преди издаването на НП по аргумент от чл. 52, ал. 4 ЗАНН наказващият орган не е задължен да изяснява във всеки случай като процесния дали собственикът на автомобила, за която няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, е починал и кои са неговите наследници. В тежест на последните е да изпълнят задължението си да заявят промяна в данните за регистрирано превозно средство и собственика пред съответните звена „Пътна полиция“ в срок до един месец от настъпването ѝ, произтичащо от чл. 3, ал. 4 Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая Л.Д.В. не е изпълнил задължението в указания срок, поради което и от това негово неправомерно поведение не му се следват права, а на още по – силно основание и не следва да бъде отменено НП, тъй като актосъставителят и наказващият орган са изцяло обвързани от информацията относно собствеността на автомобила, с която разполагат, въпреки че същата всъщност не е била актуална към датата на проверката. Законосъобразно и явно справедливо е била ангажирана отговорността на водача на управлявания автомобил на основание чл. 638, ал. 3 КЗ, като при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на чл. 42, т. 3-5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 – 6 ЗАНН.

Независимо от това, Районният съд, след като е установил, че се касае за нарушение по смисъла на чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ, виновно извършено от неговия извършител, видно от събраните по делото писмени доказателства, е следвало, съобразявайки се с ТР № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСС на ВАС I и II колегия, задължително за съдилищата по чл. 130, ал. 2 ЗСВ, да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение поради липсата на съществено изменение на обстоятелствата на нарушението /чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН и чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК/. Районният съд е имал правомощието при конкретните обстоятелства - допустимо въз основа на установеното ново фактическо положение в съдебното производство, без това да наруши правото на защита на жалбоподателя в образуваното пред него съдебно производство, тъй като самият той твърди и доказва, че към датата на нарушението е собственик /съсобственик/ на управляваното от него моторно превозно средство без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, да преквалифицира нарушението, прецизирайки основанието, на което следва да бъде понесена отговорност, при това с налагане на административно наказание в размер, по-нисък от посочения в чл. 638, ал. 3 КЗ и определен от наказващия орган. Това правомощие не нарушава правото на защита на наказаното лице предвид обстоятелството, че същото е било запознато с фактите, въз основа на които е вменена вината му, и е имало възможността да се брани срещу тях, както възразявайки срещу съставения АУАН, така и подавайки жалба срещу издаденото въз основа на него НП. А както е изложено като мотиви в ТР № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСС на ВАС I и II колегия: „Обратното би значило нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно нарушение от фактическа страна, т.е. да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба, който резултат противоречи на целите на административното наказание, регламентирани в чл. 12 ЗАНН. Същината на правораздавателната функция на държавата, в случая упражнявана от районния съд, не е подчинена единствено на целта да се осигури право на защита на лицето, подведено под административнонаказателна отговорност, а и на целта да се защити правовият ред, когато безспорно е установено неговото нарушение, разбира се, при спазване на основното човешко право на справедлив съдебен процес.“.

Доколкото, съгласно т. 2 от ТР № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСС на ВАС I и II колегия, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, то оспореното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Районния съд.

На основание чл. 63в ЗАНН във връзка с чл. 226, ал. 3 АПК и по аргумент от чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по направените искания за присъждане на разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2 и чл. 224 от АПК Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 102/10.04.2023 г. по АНД № 92/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Хасково при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: