№ 689
гр. Варна, 20.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно
гражданско дело № 20223100500479 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:02 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът „МОБА“ ЕООД, редовно призован, представлява се от адв. И., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна Н. ДР. Д., редовно призована, не се явява. Представлява се от
адв. Е., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Е.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба
с вх. № 5149/02.03.2022 г. подадена от „МОБА“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, Район „Надежда“, ж. к. „Толстой“, бл. 36, ет. 1 чрез адв.
И.И. срещу Решение № 1980/08.12.2021 г., постановено по гр. д. 3681/2021 г. по описа на
1
ВРС, с което ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца Н. ДР. Д., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, чрез адв. И.Е. със съдебен адрес: гр. Варна, ул.
„Алеко Константинов“ № 10 сумата от 1323.09 лв., представляваща главница – дължимото
възнаграждение в нетен размер за положен от ищеца извънреден труд за периода от месец
март 2018 г. – месец февруари 2019 г., на основание чл. 262 от КТ, ведно със законната
лихва върху главницата от 1323.09 лв. считано от датата на сезиране на съда с исковата
молба – 15.03.2021 г. и до окончателното плащане, както и сумата от общо 324.73 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 1323.09 лв. за периода от 13.03.2018 г.
до 10.02.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; ответното дружество е осъдено да заплати
на ищеца и сумата от 336.00 лв. – дължима главница за полагаща се храна, за отработени от
ищеца общо 168 смени за периода месец март 2018 г. – месец февруари 2019 г., на
основание чл. 285 от КТ, вр. чл. 5, ал. 1 от Наредба № 11/21.12.2005 г. за определяне на
условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, ведно със
законната лихва върху главницата от 336.00 лв. считано от датата на сезиране на съда с
исковата молба – 15.03.2021 г. и до окончателното плащане, както и сумата от 82.91 лв. –
представляваща лихва за забава върху главницата от 336.00 лв. за периода от 13.03.2018 г. –
10.02.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съдебният акт е атакуван като неправилен, поради нарушение на процесуални и
материално правни норми, и като необосновано. Във въззивната жалба се твърди, че съдът
не е съобразил безспорните между страните факти и с това е нарушил задължението са
основе решението след съвкупен анализ на доказателствата. Извън преценката на
първоинстнационния съд е останало писменото доказателство, представляващо Заповед №
ЗД010-0045/17.01.2018 г., с която е установено сумирано изчисляване на работното време на
осн. чл. 142 от КТ с период на отчитане четири месеца, като са посочени и съответните
периоди на отчитане, на смени при норма с 12 часа продължителност на смяна и два
последователни почивни дни. При липсата на преценка на писмени доказателства /ТБО,
фишове за работна заплата, таблици за явяване и неявяване на работа (форма 76)/, съдът
неправилно е приел, за изцяло доказана претенцията на ищеца за положен извънреден труд.
Неправилно са преценявани и свидетелските показания на водените от ответното дружество
на свидетели в частта, която е свързана с организацията на работа в дружеството и
съдържанието на месечните графици. Твърди се неправилна оценка на други две писмени
доказателства -. таблици за явяване и неявяване на работа (Форма 76) и месечните графици,
като не е отчел съдържанието им при ползване на отпуск по болест и други факти.
Жалбоподател счита, че правилната преценка би довела до различен извод, че таблица за
отчитане явяването и неявяването на работа е документът, който доказва присъствието или
отсъствието на работника, т. н. присъствена форма. Жалбоподателят посочва, че е оспорил
прието като доказателство заключение по ССчЕ в частта на извършените изчисления и
поддържа че те са напълни, нелогични и неправилни. Излага се още, че съдът е постановил
своя акт при неизяснена факти и липсват отговори на част от поставените съм вещото лице
въпроси. Счита, че първоинстанционният съд е следвало служебно (поради явна неяснота,
непълнота на заключението) да възложи допълнително заключение, което представлява
2
процесуален пропуск, водещ до неправилно решение. Жалбоподателят поддържа становище
по същество, че Наредба № 11/2005 г. в частта, в която задължава работодателите да
осигурят безплатна храна на работниците и служителите се отнася само предприятия със
специфичен характер и организация на труда. Поддържа се правоизключващото
възражение, че двете предпоставки които следва да са в кумулативна даденост, не се отнасят
за нито една от страните в настоящия спор. Не е направено искане за допълнително
заключение и/или повторна ССчЕ. Моли за отмяна на първоинстанционното решение, като
неправилно /постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон/ и
необосновано. Претендира разноски за две инстанции.
В писмен отговор на въвзивната жалба, насрещната страна е оспорила същата като
неоснователна. Изразила е неоснователност на служебно назначаване на ССчЕ и
недопустимост на такова искане от страна на въззивния жалбоподател. Отправя искане за
отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира
разноски.
АДВ. И.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. С оглед
обстоятелството, че сме обжалвали решението на ВРС като неправилно и изчисленията,
които са направени в експертизата са погрешни, моля да се допусне ССчЕ, която да отговори
на поставените в първата инстанция въпроси и да даде отговор какъв е размерът на
дължимата лихва за всяка сума при съобразяване на период за отчитане.
АДВ. Е.: Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Решението на ВРС е правилно и
съобразено със ССчЕ като е отговорено на поставените от насрещната страна въпроси. Няма
спор, че доверителят ми е работил на смени – дневна, нощна и 2 дни почивка. Смените са
били по 12 часа. Отчитането е било сумарно на 4 месеца по заповедта, която е издадена.
Действително няма такава обявена в съответния орган – НАП, но въпреки това не
възразяваме, че е така. Няма заповед за полагане на извънреден труд. Няма спор, че нощният
труд е по 25 ст. За извънредни часове заплащането по норматив е 50%.
По направеното искане от процесуалния представител на въззивника съдът
съобрази, че следва да бъде оставено без уважение, с оглед подробната аргументация в
определението по доклада и предвид обстоятелството, че с въззивната жалба няма наведени
оплаквания за допуснати процесуални нарушения. В допълнение може да се посочи, че
изготвената в първата инстанция ССчЕ дава заключение в различни варианти и въз основа
на него съдът може да формира самостоятелни фактически и правни изводи.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на въззивника
3
за допускане на нова ССчЕ.
АДВ. И.: Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
АДВ. Е.: Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски
и доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за
извършването им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
.
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. И.: Моля да отмените атакуваното от нас решение. Считам, че същото е
незаконосъобразно и неправилно постановено като съдът не е взел предвид всички събрани
факти и обстоятелства и е постановил неправилен съдебен акт като е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Въпреки, че съдебният състав е
посочил в атакуваното решение въпросната заповед ЗД010-0045/17.01.2018 г., с която в
„Моба“ ЕООД е установено сумарно изчисляване на работното време, неоспорена от
въззиваемата страна, съдебният състав не се е съобразил с нея като в крайния акт за
дължимите суми за главница и лихва не е взета предвид. В изготвената ССчЕ е даден
отговор за това какъв е размерът на дължимата лихва, но е неправилно изчислена от вещото
лице и въпреки нашето оспорване съдът е приел, че лихвата, която се дължи е 324,73 лв.,
които не са изчислени правилно съобразно заповедта за изчисляване на сумарно работно
време. Неправилно е изчислена и главницата, която дружеството е осъдено да заплати. Моля
да отмените решението и решите делото по същество при съобразяване с посочените от мен
несъответствия в първоинстанционния акт, изложени във въззивната жалба. Моля да ни
присъдите направените по делото разноски.
АДВ. Е.: Моля да потвърдите решението на ВРС като правилно, законосъобразно и
4
съобразено с материалния закон и отхвърлите въззивната жалба. Моля да ни присъдите
направените по делото разноски.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.13 часа
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5