Р Е Ш Е Н И Е №107
гр. Габрово, 10.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито
съдебно заседание на двадесет и трети юни
......... през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря …..…ЕЛКА СТАНЧЕВА............... и в присъствието на прокурора .......
като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм.Д№ 44 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 40 от ЗДОИ.
Образувано по жалба от В.М.А. ***, против Решение №3/17.02.2020г. на Кмет на Община
Стамболийски, в частта с което на заявителката В.М.А. е отказан достъп до
поисканата обществена информация по т. 1, т. 2 и т. 3 от подадено от В.М.А.
Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация №841/12.02.2020г.
на официалния електронен адрес на общината по чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ.
Твърди се, че подаденото Заявление отговаряло
на всички изисквания на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, а исканата информация била
служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ и не попадала в изключенията за
предоставяне на свободен достъп, предвидени в закона. С оспореното решение бил
отказан достъп до търсената обществена информация с мотив, че в договорите се
съдържали лични данни за физическите лица и че търсената информация
представлявала служебна тайна. В частта, с която бил отказан достъп до
обществена информация по т. 1, т. 2 и т. 3 от заявлението Решението на Кмет на
Община Стамболийски според жалбоподателя било неправилно и незаконосъобразно,
като в тази насока се излагат подробни съображения. Неправилен бил извода на административния
орган, че исканата информация не била обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от
ЗДОИ. Според жалбоподателя служебно задължение на административния орган било
да изследва дали са налице всички пред поставки за предоставяне или отказ до
обществена информация по чл. 37 от ЗДОИ, в т.ч. и наличието или липсата на
надделяващ обществен интерес, независимо дали заявителят се бил позовал на
разпоредбата на §1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, тъй като законът не поставял такова
изискване. Освен това процедурата за предоставяне на достъп до обществена
информация по чл. 24 от ЗДОИ се подчинявала на общите правила по АПК за
служебно начало и инстинност на фактите, като административния орган следвало
да се съобрази с това. Според жалбоподателя исканата информация не покривала
критериите на чл. 26, ал. 1 от ЗЗКИ, поради което позоваването на чл. 9, ал. 2
от ЗДОИ било незаконосъобразно, като не следвало процесния отказ да се мотивира
на това основание.
В подаденото Заявление В.А. била поискала да
й бъде предоставена по реда на ЗДОИ намиращата се в архива на общината
обществена информация, а именно: 1. Копия на сключените през периода 2017г.-
2019г. нетрудови договори /граждански, консултантски, посреднически,
преводачески и др./ за предоставяне на услуги на обща стойност над 1000 лева
без ДДС, с изключение на тези, сключени по реда на ЗОП, 2. Копия на съответните
документи, установяващи размера на заплатените от общината възнаграждения по
посочените в т. 1 договари, както и документите, доказващи вида и количеството
на предоставените по договорите услуги, 3. В случай че предоставянето на копия
от документите по т. 1 и т. 2 би затруднило общинската администрация или съществуват
законови пречки за предоставянето им, заявителят е изискал информация относно
това какъв е предметът на всеки от договорите, на какво правно основание са
сключени, какво е договореното и изплатено възнаграждение от общината по всеки
договор, както и какъв е вида и количеството на предоставените по договорите
услуги, 4. Да се предостави информация какви са конкретните причини, наложили
сключването на тези договори и по какви критерии са избрани контрагентите на
общината по тях, 5. Да се предостави информация относно това припокриват ли се
задълженията на контрагентите по сключените нетрудови договори със задължения
на лице, наети по трудови договори от общината, съгласно трудовите им
характеристики.
Искането било формулирано по такъв начин, че
отговорите на поставените въпроси и предоставянето на исканата информация по
никакъв начин не изисквало предоставяне на защитена от правото информация-
лични данни, търговска или служебна тайна. Предоставянето на информацията по т.
3 от Заявлението изисквало единствено неперсонализирана информация, поради
което същата информация не би могла да бъде квалифицирана като производствена
или търговска тайна.
Заявено е искане за отмяна на оспореното
Решение №3/17.02.2020г., постановено от Кмет на Община Стамболийски, в частта,
с която е отказан достъп до обществена информация и да бъде върната преписката
на органа за ново произнасяне в оспорената част.
Претендира се присъждане на разноски. В
съдебно заседание пр. представител на жалбоподателката заявява възражение за прекомерност
на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на претендираните разноски от ответника-
възнаграждение за адвокат.
Жалбоподателката В.А., редовно призована не
се явява в съдебно заседение. Представлява се от надлежно упълномощен пр. представител-
адвокат, който заявява че поддържа подадената жалба и излложените в нея доводи
и искания по същество.
Ответникът по жалба- Кмет на Община
Стамболийски редовно призован не се явява. Представлява се от упълномощен пр.
представител по делото, който в представено Становище оспорва подадената жалба,
излага доводи за неоснователност на оспорването. Претендира за присъждане на
разноски.
Настоящият съдебен състав на ГАС намира за
установено следното.
В.М.А. е подала Заявление за предоставяне на
достъп до обществена информация №841/12.02.2020г. на официалния електронен
адрес на община Стамболийски по чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ. В подаденото
Заявление В.А. е поискала да й бъде предоставена по реда на ЗДОИ намиращата се
в архива на общината обществена информация, а именно: 1. Копия на сключените
през периода 2017г.- 2019г. нетрудови договори /граждански, консултантски,
посреднически, преводачески и др. / за предоставяне на услуги на обща стойност
над 1000 лева без ДДС, с изключение на тези, сключени по реда на ЗОП, 2. Копия
на съответните документи, установяващи размера на заплатените от общината
възнаграждения по посочените в т. 1 договари, както и документите, доказващи
вида и количеството на предоставените по договорите услуги, 3. В случай че
предоставянето на копия от документите по т. 1 и т. 2 би затруднило общинската
администрация или съществуват законови пречки за предоставянето им, заявителят
е изискал информация относно това какъв е предметът на всеки от договорите, на
какво правно основание са сключени, какво е договореното и изплатено
възнаграждение от общината по всеки договор, както и какъв е вида и
количеството на предоставените по договорите услуги, 4. Да се предостави
информация какви са конкретните причини, наложили сключването на тези договори
и по какви критерии са избрани контрагентите на общината по тях, 5. Да се
предостави информация относно това припокриват ли се задълженията на
контрагентите по сключените нетрудови договори със задължения на лице, наети по
трудови договори от общината, съгласно трудовите им характеристики.
С Решение №3/17.02.2020г. на Кмет на Община
Стамболийски на заявителката В.М.А. е отказан достъп до поисканата обществена
информация по т. 1, т. 2 и т. 3 от подадено от В.М.А. Заявление за предоставяне
на достъп до обществена информация №841/12.02.2020г. на официалния електронен
адрес на общината.
В постановеното Решение административния
орган е изложил, че в договорите се съдържали лични данни за физическите лица и
че търсената информация представлявала служебна тайна. Изложени са и мотиви, че
исканата информация няма качеството на обществена по смисъла на чл. 2 от
ЗДОИ.
При така установените факти, съдът приема следните изводи от правна страна:
Предмет на подадената жалба е
Решение
№3/17.02.2020г. на Кмет на Община Стамболийски, в частта по т.1, т. 2 и т. 3 от
подаденото Заявление, с която на заявителката В.М.А. е отказан достъп до
поисканата обществена информация по подадено от В.М.А. Заявление за
предоставяне на достъп до обществена информация №841/12.02.2020г. на официалния
електронен адрес на общината.
Разгледана по същество съдът, намира жалбата за неоснователна.
Искането до органа е депозирано като такова по реда на ЗДОИ. Задължени субекти по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ са "органите", т. е. държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, които създават или съхраняват обществената информация, определена в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Заявлението от В.А. с искане за предоставяне на достъп до обществена информация, е адресирано до Община Стамболийски, която се представлява от Кмет по аргумент от разпоредбата на чл. 38 и сл. от ЗМСМА. Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ предвижда, че органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Следователно, актът, който следва да се постанови въз основа на подаденото от А. Заявление по реда на ЗДОИ, следва да е издаден от Кмет на Община Стамболийски или изрично определено от него лице по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, поради което съдът приема, че оспореното в част Решение №3/17.02.2020г. е издадена от компетентен орган.
Оспореното Решение в обжалваната част обективира изричен отказ на Кмет на Община Стамболийски да предостави исканата обществена информация по
подаденото заявление от В.А..
Правото
да се получава обществена информация гарантира осведомеността на гражданите за
протичащите обществени процеси, поради което е недопустимо да се упражнява за
постигане на цел, извън посочената от закона. В случая и с оглед поведението на
жалбоподателя, а именно при
направена справка в деловодството на ГАС е констатирано, че В.А. е подала Заявления
до повече от 50 общини, на територията на Р България с идентични искания за
предоставяне на информация по ЗДОИ. С оглед предоставените отговори по така
подадените Заявления са депозирани жалби против постановените административни
актове от заявителката, като са образувани повече от 50 дела, по които същата е
представлявана от упълномощен от нея адвокат. Няма данни А. да се занимава с
обществена дейност, да членува в сдружение или обществена организация, от името
на които да е изискала търсената по реда на ЗДОИ обществена информация. Не са
изложени никакви мотиви по какъв начин исканата информация ще спомогне на
заявителката да формира своето възприятие за дейността на административния
орган, от който се иска въпросната обществена информация. Търсената информация
е свързана с дейността на субект, който е с различен адрес от този на
заявителката като тя не посочва каква е връзката й с Община Стамболийски, от
която търси обществена информация и по какъв начин исканата информация, свързана с обществения живот в Република
България, в частност
Община Стамболийски ще даде
възможност на гражданите, в частност на самата нея
да си съставят собствено мнение относно
дейността на задължените по закона субекти.
В чл. 6, ал. 1 от ЗДОИ са посочени основните принципи при
осъществяване на правото на достъп до обществена информация, а именно :
1.
откритост, достоверност и пълнота на информацията;
2.
осигуряване на еднакви условия за достъп до обществена информация;
3.
осигуряване на законност при търсенето и получаването на обществена информация;
4.
защита на правото на информация;
5.
защита на личните данни;
6.
гарантиране на сигурността на обществото и държавата.
Правният
принцип е утвърдено морално, политическо или юридическо начало, което изпълнява
ролята на решаващ аргумент (идея) при вземането на юридическо решение относно
формулировката и действието на правните норми. Правните принципи се различават
значително от правните норми. Правните принципи, за разлика от правните норми,
не представляват правило за поведение. Правните принципи, както и правните
норми, имат общ характер, но този общ характер е от принципно различно
естество. Правният принцип изразява идея, а не норма. Ролята на тази идея не е
да предпише конкретни действия, както е при нормите, а да обоснове търсенето и
формулирането на норма в определена насока. От интелектуална и логическа гледна
точка правният принцип е средство, ръководна идея за аргументация.
Принцип за
забрана за злоупотреба с право – този принцип гласи, че субектите не могат да
притежават свои материални или процесуални права, ако не ги притежават (nemo
dat tot non habet). В противен случай трябва да им се откаже правна защита.
Тази забрана според някои е самостоятелен принцип на гражданското право, а
според други – на частното право въобще. Това е основен принцип и в
процесуалното право (57, ал. 2 КРБ) Не се допуска
злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или
законни интереси на други. В случаите на достъп по реда на
чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, информацията е средството, чрез което се постига целта на
търсещия - съставяне на собствено мнение за за дейността на задължения субект.
В случаите на повторно използване на информация по реда на чл. 2а, ал. 1 ЗДОИ,
целта е придобиване на самата информация като такава, за последващо използване.
Средство за постигането на тази цел е търсенето от страна на заинтересованото
лице или организация и задължението за предоставянето й от организацията от
обществения сектор, която я събира и/или съхранява. Вярно
е, че с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ, в съответствие с прокламираното с
чл. 41 КРБ право на достъп до обществена информация, е регламентирана законова
възможност на всеки гражданин на Републиката да има достъп до обществена
информация. Това право обаче не е абсолютно. В различни хипотези задължението
на държавните органи за предоставяне на обществено значима информация не може
да бъде отнесено до всяка информация. В този смисъл е и тълкуването, дадено с
Решения № 3/25.09.2002 г. по конст. дело № 11/2002 г. и № 7/4.06.1996 г. по
конст. дело № 1/96 г. на Конституционния съд. В мотивите към тези решения е
възприето, че ограничаването на правото на достъп до обществена информация е
допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права и
интереси и може да става единствено на основанията, предвидени в Конституцията.
С чл. 41, ал. 1, изр. 2-ро КРБ изрично са изброени конкуриращите с правото да
се търси и получава информация интереси, а с ал. 2 е прогласено, че гражданите
имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които
представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга
защитена от закона тайна или не засяга чужди права. Анализът на цитираната
разпоредба сочи, че единствено законодателят е компетентен да прецени дали
конкретна информация е общественозначима, съответно дали да осигури по законов
ред достъп до нея. Ограничението при всички случаи изисква установяване по
законодателен път на обстоятелства, които се отнасят до защита на конкуриращия
интерес. В ЗДОИ има норми, които ограничават правото да се търси, получава и
разпространява информация - аргумент: чл. 7, вр. с чл. 5 от закона. Възпроизвеждайки
предписанията на чл. 41, ал. 1, изр. 2-ро КРБ, в разпоредбата на чл. 5 ЗДОИ изчерпателно са изброени
интересите, които се защитават чрез ограниченията, а именно: националната
сигурност, обществения ред, правата и доброто име на другите лица, народното
здраве и моралът. Посредством
разпоредбата на чл. 7 ЗДОИ законодателят изрично е регламентирал ограниченията
на правото на достъп до обществена информация - когато тя е класифицирана
информация, представляваща държавна или друга защитена тайна в случаите,
предвидени със закон. Следователно ограничаването на правото на достъп до
обществена информация е допустимо с цел охраната на други, също конституционно
защитими права, каквато е и хипотезата по настоящото дело.
Съгласно легалната дефиниция на чл. 2,
ал. 1 ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения
живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. Видно от процесуалното
поведение на В.А. и нейния процесуален представител,
искането за достъп до посочената информация не обслужва тази
цел и неговото удовлетворяване не би спомогнало същият да си състави
информирано мнение за дейността на публичноправния субект – Община Стамболийски. Правото да се получава обществена
информация гарантира осведомеността на гражданите за протичащите обществени
процеси, поради което е недопустимо да се упражнява за постигане на цел, извън
посочената от закона. В случая предвид изложените
по- горе факти, следва да се приеме, че е налице злоупотреба с
процесуални права, тъй като се касае за повече от 50
броя заявления, подадени от заявителката В.А.
до различни общини
за достъп до една и съща обществена информация, което обстоятелство указва на
явен стремеж към злоупотреба с процесуални права с цел облагодетелстване, при евентуално обжалване по съдебен ред на поставновени
от задължените субекти административни актове, които заявителката счита, че
накърняват нейните законни права. Изложените
съждения налагат извод, че в случая правото
на достъп по ЗДОИ се търси в противоречие на чл. 5 от ЗДОИ, съгласно който осъществяването на правото на достъп до
обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор
не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на други лица, както и
срещу националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите и морала. При преценка
на събраните по делото писмени доказателства се установява, че начина по който В.А.
търси достъп до обществена информация е в разрез с моралните норми, като при
това е налице и противоречие със закона, изразяващо се в злоупотреба с права.
Правилно с
оспореното Решение на Кмет на Община Стамболийски е отказан достъп до обществена
информация по реда на ЗДОИ по подаденото Заявление на В.А.. Налице са фактическите
основанията за отказ, в случая отрицателни материалноправни предпоставки,
обосноваващи пречка за предоставяне на достъп до посочената в заявлението информация. Подаденото Заявление за достъп до обществена информация
е незаконосъобразно, като в случая е налице злоупотреба с права от заявителката
А.. При положение, че подаденото Заявление за достъп до информация по ЗДОИ е в
противоречие с целта на закона и морала, то за задълженото лице не е налице
задължение да предостави достап на заявителя до търсената обществена информация
по реда на ЗДОИ. В случая, предвид поведението на заявителя А. е налице
обоснован извод, че е нарушен основен принцип в правото, а именно злоупотреба с
права.
Освен така
изложените доводи съдът намира, че търсената информация не е налична в
общината, а е необходимо да се извърши голяма по обем аналитична дейност, въз
основа на която да се изготви от общинската администрация търсената информация.
Информацията,
така както е поискана, не се съхранява в деловодството на задълженото лице.
Същата представлява обобщена информация /напр. под формата на счетоводни
справки, изводи и съждения/. С оглед на това, правилно е изложено, че тази
информация не представлява налична такава и се налага да бъде изготвена
допълнително от задължения субект. Такова задължение не е предвидено в ЗДОИ.
Задълженият субект по ЗДОИ не може да бъде задължаван да систематизира и
обработва допълнително наличната при него информация единствено за да бъде
удовлетворено конкретно искане, на конкретен субект. В този смисъл е и
наложилата се съдебна практика – задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ не е длъжен да съставя за целите на достъпа до обществена информация на
конкретно лице, исканата от него информация, с която не разполага във вида, в
който е поискана. /така например Решение №1126/26.01.2020 г. по АД№ 5496/2019
г. по описа на ВАС, V отд, Решение №5675/15.04.2019 г. по АД № 7934/2018 г. по
описа на ВАС, V отд /.
Изложеното представлява допълнително основание, наред с
изложените по- горе митиви оспорването да бъде отхвърлено.
С оглед на изложеното, съдът намира, че Решение
№3/17.02.2020г. на Кмет на Община
Стамболийски, в частта с която е отказан достъп до обществена информация по Заявление за достъп до такава с рег. №841/12.02.2020г., подадено от В.М.А. е правилно и законосъобразно, като постановено в съответствие с материалния
закон, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в
съответствие и с целта на закона.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на делото, а именно отхвърляне
на оспорването на В.А. и предвид факта, че ответника е заявил своевременно
искане за присъждане на разноски, то такива следва да бъдат присъдени по
настоящото дело, като същите представляват възнаграждание за адвокат- пр.
представител на Кмет на Община Стамболийски в процеса.
На осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК процесуалния
представител на жалбоподателката е заявил възражение за прекомерност на
претендираното от ответника възнаграждение за адвокат, като същото е
своевременно заявено и основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна
сложност от други подобни дела, поради което необосновано е присъждане на
адвокатски хонорар в размер над минимално установения за подобен род дела в
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този
смисъл и на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК размера на присъденото възнаграждение за
адвокат на ответника следва да бъде редуциран до размер на 500 лева, като в
останалата част до пълно заявения размер от 1000 лева искането за присъждане на
разноски е неоснователно. В.М.А. *** следва да заплати сума в размер на 500
лева на Кмет на Община Стамболийски представляващи разноски по делото-
възнаграждение за адвокат.
По
изложените съображения Административен съд Габрово
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорване на В.М.А. *** против Решение №3/17.02.2020г.
на Кмет на Община
Стамболийски, в частта с която е отказан достъп до обществена информация по т. 1, т. 2 и т. 3 от Заявление за достъп до такава с рег. №841/12.02.2020г., подадено от В.М.А. като неоснователно и
недоказано.
ОСЪЖДА В.М.А. с ЕГН********** *** да заплати на Кмет на Община
Стамболийски сума в размер на 500 /петстотин/ лева, представляващи направени
разноски по делото- възнаграждение за адвокат.
ОСТАВЯ без уважение искане на пр. представител на Кмет на Община
Стамболийски за присъждане на разноски /възнаграждение за адвокат/ за сумата
над 500 лева до пълно заявения размер от 1000 лева като неоснователно.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: