№ 10438
гр. София, 04.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110119318 по описа за 2023 година
I. Производството е образувано по искова молба, подадена от „...........“
ЕООД, чрез адв. Х., против А. С. Х., с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове по чл. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЗД и чл.
236, ал. 2 ЗЗД, с които ищецът претендира осъждането на ответника, на основание чл.
232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЗД, за заплащането на сумата 450 лева,
представляваща изискуемо наемно възнаграждение за лек автомобил марка „.............,
дължимо за периода 07. 06. 2022 г. – 17. 06. 2022 г., на основание сключен между
страните договор за отдаване под наем на лек автомобил от 07.06.2022 г., а на
основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД - за сумата от 1445 лева, представляваща обезщетение за
ползването на наетата вещ в периода от 18.06.2022 г. до 20.07.2022 г., след изтичане на
срока на наемния договор, ведно със законната лихва за забава върху посочените суми
от предявяване на иска до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че на 07.06.2022 г. сключил с ответника договор за наем, със
срок от десет дни, по силата на който предоставил на наемателя ползването на лек
автомобил марка „............., срещу заплащането на наемно възнаграждение в размер на
45 лева на ден. Страните уговорили, че наемателят ще заплати общата стойност на
дължимата наемна цена в размер на 450 лева при предаване на наемната вещ на
наемодателя на 18.06.2022 г. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора –
не е върнал автомобила на уговорената дата и не е заплатил дължимата наемна цена от
450 лв. След многократно отправяни до ответника покани, същият върнал автомобила
на наемодателя на 18.07.2022 г., за което бил съставен приемо-предавателен протокол.
В периода 18.06.2022 г. до 20.07.2022 г. ответникът ползвал автомобила без правно
основание, поради което дължи заплащането на обезщетение в размер на наемната
цена, възлизащо на 1440 лв. (32 дни х 45 лв.) Твърди, че след изтичане на срока на
договора се е противопоставил на ползването на наемната вещ от ответника.
С исковата молба са направени доказателствени искания за приемане като
писмени доказателства приложените към исковата молба документи.
II. В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител адв. В., е подал отговор на исковата молба, с който прави отвод за
недопустимост на настоящото производство, предвид наличието на арбитражна клауза
в процесния договор за наем. Счита за основателна претенцията за наемната цена в
размер на 450 лева, но оспорва като неоснователна претенцията за заплащане на
1
обезщетение за ползване на лекия автомобил след изтичане на наемния договор в
размер на 1445 лева. Иска съдът да остави без разглеждане предявените искове като
неподведомствени на съда, евентуално – да отхвърли иска по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за
сумата 1445 лв.
Заявеният от ответника отвод по чл. 15 ГПК за неподведомственост на правния
спор на съда е неоснователен. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК, страните по имуществен
спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за
предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по
трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Според § 13, т. 1 от
допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност. Съгласно чл. 3, ал. 4 ЗПП, всяка клауза в договор,
сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд
решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на
потребителски спорове по смисъла на този закон, е недействителна. В случая, с
процесния наемен договор, ищецът предоставил на ответника услуга, представляваща
част от упражняваното от него търговско занятие, а ответникът, в качеството му на
наемател – физическо лице, за което няма данни да е ползвало наетата вещ в рамките
на своя търговска или професионална дейност, има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР, и за него намират приложение правилата за
потребителската защита. Приложима е и нормативната уредба на чл. 19, ал. 1 ГПК и
чл. 3, ал. 4 ГПК, поради което уговорената в чл. 15 от процесния договор за наем
арбитражна клауза, предвиждаща спорове между страните да се разрешават от АС при
БТПП, e нищожна. Не е налице валидно арбитражно споразумение, лишаващо от
подведомственост съда, съответно оправомощаващо АС при БТПП да разгледа и реши
правния спор. Като неоснователен, отводът за неподведомственост следва да бъде
оставен без уважение.
III. Правнорелевантни факти, за установяването на които
доказателствената тежест се разпределя, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже: по иска с правно основание чл.
232, ал. 2 ЗЗД - наличието на облигационно отношение по сключен с ответника
договор за наем при посочените в исковата молба условия, включително срок на
действие на договора и наемна цена; изпълнение на задължението си за предаване на
наетата вещ на наемателя; по иска с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД –
противопоставяне на продължилото ползваане на наетата вещ от наемателя след
изтичане срока на действие на наемния договор; продължилото, в периода 18.06.2022 г.
- 20.07.2022 г., ползване на наетата вещ от ответника, въпреки противопоставянето от
наемодателя;
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
предал държането на наемната вещ на уговорения падеж, че е платил претендираните
суми, ако твърди наличието на такова плащане.
IV. По доказателствените искания на страните:
Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца за приемане като
писмени доказателства на приложените към исковата молба документи.
2
V. На основание чл. 140, ал. 3 ГПК страните следва да бъдат приканени
към постигане на спогодба – съдебна или по Закон за медиацията, като им бъде
разяснено, че при използване на тези способи за доброволно уреждане на спора ще
направят разноски в по-нисък размер и ще разрешат по-бързо правния спор.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направения от ответника отвод по чл. 15 ГПК за
неподведомственост на правния спор на съда.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание за
30.05.2025 г., от 10.30 ч., за когато да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекта си за доклад по делото, съобразно мотивите към
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства приложените към исковата молба
документи: договор за отдаване под наем на лек автомобил, покана за доброволно
предаване на МПС, покана и обратна разписка за връчването й, приемо-предавателен
протокол, фактура, постановление на СРП.
УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че имат възможност да разрешат правния спор
чрез сключване на спогодба по Закон за медиацията или чрез сключване на съдебна
спогодба по настоящото дело.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3