РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Сандански, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стойка Ил. Янева
при участието на секретаря Галина Ас. Герганова
като разгледа докладваното от Стойка Ил. Янева Гражданско дело №
20241250100601 по описа за 2024 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от В. Й. М. ,с ЕГН ********** от гр.С.,ж.к.“С.“
№**,вх*,ет.*,ап.** против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ „ЕООД ЕИК
*********,седалище и адрес на управление гр.София ,район
Средец,ж.к.“Мотописта“,бул.“България“ №49,бл.53Е,вх.В,ет.7
,представлявано от С. Н.Н. с искане да бъде прогласена нищожността на
клаузите в договор за потребителски кредит №40002670605 ,сключен между
ищцата и ответника , предвиждащи заплащане на допълнително
възнаграждение за услуги, както и да бъде осъден ответника да заплати на
ищцата сумата от 5 лева,частичен иск от 1800 лева ,представляваща
недължимо платени суми за допълнително възнаграждение по договор за
потребителски кредит №40002670605 ,ведно със законната лихва върху
сумата ,считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата .
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор и
признава предявения иск за прогласяване нищожността на клаузите за
заплащане на възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 600 лева и
1
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1200 лева . Признава и
предявения осъдителен иск. Моли за постановяване на решение при
признание на иска.възразява по реда на чл.78,ал.5 от ГПК и чл.78,ал.2 от ГПК.
В съдебно заседание страните,които са редовно призовани ,не се
явяват.Представят писмени бележки. Претендират разноски .
С писмена молба на основание чл.214 от ГПК ищцата е направила
искане за изменение на иска по чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД за сумата от 703,23 лева
,представляваща пълния размер на вземането.Съдът е пропуснал да се
произнесе по направеното изменение на иска.Искането е допустимо,поради
което и съдът дължи произнасяне по него , с настоящето решение.
По делото е изслушана съдебно счетоводна експертиза ,от която се
установява ,че за периода на отпускане на кредита до 17.08.2021 год. ищцата
е погасила 3 120,61 лева/три хиляди сто двадесет лева и шестдесет и една ст./
,от която сума 2000 лева за главница , 417,38 лева за лихва и сумата от 703,23
лева за платена вноска по допълнителни услуги.Вещото лице е посочил ГПР
,който е в размер на 48,28% при изчисление на главница и лихви и в размер на
247,35% ,когато освен главница и лихви са включени и възнагражденията за
допълнителни услуги.
По искането за постановяване на решение при признание на иска по
реда на чл.237,ал.1 от ГПК.Налице са предпоставките за произнасяне на съда
с решение на основание чл.237,ал.1 от ГПК при признание на иска,без съдът
да се произнася по съществото на спора, който спор след признанието на иска
не съществува.Признатото от ответника право не противоречи на закона или
на добрите нрави и е право, с което ответникът може да се
разпорежда.Предявените искове са основателни и следва да се уважат.
По разноските-на осн.чл.78,ал.1 от ГПК следват да бъдат присъдени на
ищцата разноските,сторени в настоящето производство.
Предоставена е безплатна адвокатска помощ от ЕАД „Д. М.“
,представлявано от адвокат Д. М.,на основание чл.38,ал.1,т.2 от Закона за
адвокатурата ,поради което ответникът следва да заплати на процесуалния
представител на ищцата адвокатско възнаграждение .
При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т.
2
2 ЗА,размерът на възнаграждението се определя от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се
дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е
задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна
и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с Решение от
24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане член 101, параграф 1 ДФЕС
във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното
следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен
случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност
на производството и извършените от процесуалния представител действия.
Преценявайки фактическата и правна сложност на делото и процесуалните
действия на адвоката,оказал правна помощ на ищцата ,съдът определя
адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в
размер на 300 лева.Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и възражението с
пр.основание чл.78,ал.2 от ГПК.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на Районен съд-Сандански дължимата се държавна такса в размер на 50 лева,
както и разноските за съдебно счетоводна експертиза в размер на 400,00 лева
/четиристотин лева/.
Водим от горното Санданският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА нищожни клаузите в договор за потребителски кредит
3
№40002670605 ,сключен между В. Й. М. ,с ЕГН ********** и „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ „ЕООД ЕИК *********,,предвиждащи заплащане на
допълнително възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“ .
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ „ ЕООД ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София ,район Средец,
ж.к.“Мотописта“,бул.“България“ №49,бл.53Е,вх.В,ет.7 ,представлявано от С.
Н. Н. ДА ЗАПЛАТИ на В. Й. М.,с ЕГН ********** сумата от 703,23 лева /сто
седемстотин и три лева и двадесет и три ст./ , представляваща недължимо
платени суми за допълнително възнаграждение по договор за потребителски
кредит №40002670605 ,ведно със законната лихва върху сумата ,считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата .
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ „ ЕООД ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София ,район Средец,
ж.к.“Мотописта“,бул.“България“ №49,бл.53Е,вх.В,ет.7 ,представлявано от С.
Н. Н. ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество“Д.
М.“,представлявано от адвокат Д. М. сумата от 300 лева/триста лева/
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищцата В. М., а
по сметка на Районен съд –Сандански сумата от 50 лева/петдесет лева/-
държавна такса върху предявените искове и сумата от 400,00 лева
/четиристотин лева/ за възнаграждение на вещото лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Благоевградския окръжен съд .
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4