Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, ХХІХ състав в публично заседание на четвърти октомври две
хиляди двадесет и втора година в състав :
СЪДИЯ: Кремена
Данаилова
при секретаря Ангелина
Георгиева като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно
дело №1704/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано
е по жалба от „БОРД“ ЕООД, ЕИК *********, с управител Д.Ц.С., чрез адв. Р.Д. – К.
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
22-0460-000131/08.07.2022 г. издадена от началник група в Пето РУ при ОД МВР –
Варна, с която на „БОРД“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – автомобил
„Пежо 307“ с рег. № ****, за срок от 180 дни и са отнети документи: СРМПС №
********* и два броя регистрационни табели № ****.
Жалбоподателят сочи, че служителя Г.М.не
е уведомил дружеството, че СУМПС е отнето. В разпоредителната част на заповедта
не е посочено относно кое пътно превозно средство се прекратява регистрацията.
Счита, че тази информация не следва да се извлича от мотивите на заповедта.
Оспорва компетентността на административния орган, да издаде процесната
заповед. В съдебно заседание, чрез процесуален представител жалбата се
поддържа. В допълнение е посочено, че АУАН който е послужил за издаване на
заповедта е от 08.07.2022 г., а заповедта е от 07.07.2022 г., което е в
нарушение на процесуалните правила. С тези съображения моли оспорената заповед
да бъде отменена.
Ответник – началник група в
Пето РУ към ОД МВР – Варна, чрез юрисконсулт Богданова оспорва жалбата. Сочи,
че поради отнето СУМПС на водача и установяване управление на ППС от същия,
законосъобразно е наложена ПАМ. Пледира за отхвърляне на жалбата и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – гр. Варна, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените
писмени доказателства и закона, намира за установено следното:
Със
Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0460-000131/08.07.2022 г. издадена от началник
група в Пето РУ при ОД МВР – Варна, на „БОРД“ ЕООД е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС – автомобил „Пежо 307“ с рег. № ****, за срок от 180 дни и
са отнети документи: СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели № ****.
Мотивите за издаване на заповедта са установено на 07.07.2022 г. в 21 часа, в
КК „Златни пясъци“ на КПП „Воденицата“, в посока изход от комплекса управление
на автомобил „Пежо 307“ с рег. № **** от Г.В.М., след като СУМПС му е отнето
със ЗППАМ № 22-0460-000047/18.03.2022 г.
Съставен е
Акт за установяване на административно нарушение №651116/08.07.2022 г. от мл.
автоконтрольор при ОДМВР – Варна срещу Г.В.М., за установено нарушение на 07.07.2022
г. по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Със Заповед
за прилагане на ПАМ № 22-0460-000047/18.03.2022 г. издадена от началник група
към ОДМВР – Варна, Пето РУ на Г.В.М.е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта
е връчена на 05.04.2022 г. на Милев. Съставен е приемо – предавателен протокол
на 05.04.2022 г., с който Г.В.М.е предал СУМПС № ********* на младши полицейски
инспектор при Трето РУ – Варна.
От свидетелство
за регистрация на МПС – час І за лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № **** се
установява, че автомобила е собственост на „БОРД“ ЕООД.
Предвид
установеното от фактическа страна и при извършената проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:
Оспорената заповед е съобщена на 11.07.2022 г., жалбата е подадена на 19.07.2022
г., в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице с правен интерес поради което
жалбата е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
С т.1.7 от Заповед № 865з-8226/30.12.2021 г.
на Директор на ОД МВР – Варна във връзка със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени да прилагат ПАМ по чл.171,
т.2а от ЗДвП началниците на групи в сектор „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР
– Варна.
По силата
на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от
министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за
движение от всички участници в движението и техническата изправност на
движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1,
както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона
случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено
от министъра на вътрешните работи с т.1.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.,
че ОД МВР – Варна е служба,
която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие
с чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на ОД МВР – Варна, в качеството на
ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл.171,
т.2а от ЗДвП на началник група в РУ на ОДМВР. С оглед изложеното следва, че
оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган,
на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171,
т.2а от ЗДвП.
Заповедта е
издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата
обстановка, посочено е правното основание за налагане на ПАМ, срокът и моментът
от който започва да тече, както и отнетите документи и табели.
В
разпоредителна част на заповедта е посочено, че се отнема МПС № ********* и 2
броя регистрационни табели ****, поради което индивидуализиране на пътното
превозно средство, относно което се налага ПАМ е достатъчно и дава възможност за
защита правата на собственика на автомобила. В този смисъл е неоснователен
довода на жалбоподателя, че не е посочено ППС относно което се прекратява
регистрацията.
Процесната заповед е издадена на 08.07.2022 г., след
което е съставен АУАН на 08.07.2022 г. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния
вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът
за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Съставяне на АУАН
в административното производство по налагане на ПАМ не е задължително, по арг.
на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, който предвижда - за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки.
Следва, че принудителната
административна мярка прекратяване регистрацията на ППС може да се наложи
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Налагането на ПАМ не е
обусловено от налагане на административно наказание, поради което съставения
АУАН след налагане на ПАМ, в случая служи само за потвърждаване на установените
факти. При издаване на процесната заповед не са допуснати процесуални
нарушения, които да са основание за отмяната на оспорения административен
акт.
Нормата на чл.
171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП предвижда - За осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Със ЗППАМ № 22-0460-000047/18.03.2023
г. издадена от началник група в Пето РУ към ОДМВР - Варна, временно е отнето
СУМПС на основание чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП на Г.В.М., който е получил препис
от заповедта на 05.04.2022 г. На основание чл. 172, ал.6 от ЗДвП жалбата срещу
ЗППАМ не спира изпълнението, следва че тя е произвела своето действие от
момента на издаването й. Отделно от това в случая няма спор, че заповедта е
влязла в сила 20.04.2022 г.
Жалбоподателят
не оспорва, че Г.В.М.е управлявал МПС – л.а. с рег. № **** след като
свидетелството му за управление е било временно отнето по реда на чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП.
Една от хипотезите предвидена в чл.
150а, ал.1 от ЗДвП, която препятства правото за управление на МПС на съответния
водач е свидетелството му за управление на МПС да е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. В случая е налице отнемане на СУМПС на
водача Г.В.М., поради което на собственика на автомобила – „БОРД“ ЕООД е наложена ПАМ на основание чл. 171, ал.2а, б.
„а“ от ЗДвП. Доказателство за това е и
съставения АУАН № 651116/08.07.2022 г. от мл. автоконтрольор при ОДМВР – Варна,
за установено нарушение от Г.В.М.на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, който АУАН има доказателствена сила до
доказване на противното - чл. 189, ал.2 от ЗДвП.
Нормата на чл.
171, ал.2а, б. „а“ от ЗДвП е императивна, като не предоставя
на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в
условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и
обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган
е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ.
Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в
условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от
шест месеца до една година.
Административният
органа при установяването на посочените обстоятелства законосъобразно е приложим ПАМ в минималния срок от 6 месеца
/180 дни/, поради което не е следвало да излага мотиви относно
продължителността на срока, за който се налага ПАМ.
От установените
факти, които не се оспорват от жалбоподателя, се доказва че е налице основание
за издаване на оспорената ЗППАМ.
В съответствие
с чл. 172, ал.4 от ЗДвП е иззето СРМПС на л.а. с рег. № **** и с издаване на
процесната заповед са иззети и 2 броя регистрационни табели на автомобила.
С процесната
заповед не се нарушава чл. 17, ал.3 от Конституцията на РБългария - Частната
собственост е неприкосновена. Нормата на чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП предвижда налагане на ПАМ спрямо собственика на
моторното превозно средство, като няма изискване нарушението да е извършено от
него или собственикът /съответно ползвателя/ да е знаел, че лицето, управляващо
автомобила, е лишено от права. Чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП не
е обявен към момента за противоконституционен поради, което е приложим по
аргумент на чл. 151, ал.2 от Конституцията на РБългария /Решенията на Конституционния съд се обнародват в
"Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза
в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен,
не се прилага от деня на влизането на решението в сила/.
Чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП
предполага, че съсобственик или ползвател на МПС ще търпи ограничение в ползването на автомобила в обществен
интерес, налагащ гарантиране на безопасността на движението, поради което
оспорената заповед е в съответствие с целта на закона и не е допуснато
нарушение на чл. 6 от АПК.
Отношенията
между жалбоподателя и лицето, което е причина за препятстване ползването на
автомобила могат да бъдат уредени по общия исков ред.
Съдът съобразява Решение № 12/30.12.2021 г. на
Конституционния съд на РБългария, Решение на Европейският
съд по правата на човека (ЕСПЧ) в от 13 октомври 2015 г. по делото
Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TIC. A.Ş. срещу България (жалба №
3503/2008), Решение от 4 март 2014 г. на ЕСПЧ по жалба № 34129/03 със страни
„Микроинтелект“ ООД срещу България и Решение от 14 януари 2021 г. по дело №
С-393/2019 Съда на Европейския съюз (СЕС). В изброените съдебни актове се сочи,
че следва да се гарантира правото на трети лица, които твърдят, че са
собственици на въпросното имущество или че притежават други вещни права
(„ius in re“), като им се предостави право да бъдат изслушани. Съгласно посочените
решения нарушаване правото на собственост на лице, ще е налице само когато е
лишено от възможност за защита. В случая такава е осигурена с оглед
възможността да се оспори процесната заповед. Не е установено управлението на
процесното МПС да е в резултат на престъпно отнемане, тоест противно на волята
на собственика му, поради което следва че за последния е нямало пречка
всекидневно да изисква от служителя Милев да представя доказателства за валидно
СУМПС, за да се убеди, че същия притежава СУМПС, което не е отнето.
От
изложеното се налага извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, в изискуемата форма, при спазване на процесуалните правила и материалния
закон, в съответствие е с целта на закона, поради което не са налице основания
по чл. 146, т.1 – 5 от АПК за отмяната й. Жалбата е неоснователна, което налага
отхвърлянето й.
Ответникът
е претендирал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 37, ал.2 от ЗМВР, Областните
дирекции на МВР са юридически лица, за разлика от районните управления при ОД
на МВР по арг. на чл.12, ал.1 от Правилник
за устройството и дейността на Министерството на вътрешните
работи, поради което сумата следва да се
плати по сметка на юридическото лице, към което се числи административния орган
издал оспорения административен акт. Делото
не е с фактическа и правна сложност. Извършено е процесуално представителството
от юрисконсулт. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателно, следва да се уважи, като се осъди жалбоподателя да заплати на ОД
МВР – Варна, към която се числи административния орган, сумата 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.
24 от НЗПП.
Решението
не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд - Варна,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от „БОРД“ ЕООД,
ЕИК *********, с управител Д.Ц.С. срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0460-000131/08.07.2022 г. издадена от началник група
в Пето РУ при ОД МВР – Варна.
ОСЪЖДА „БОРД“ ЕООД, ЕИК *********
да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
гр. Варна, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: