Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 474/17.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на четиринадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател : СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
Димитрана Димитрова и с
участието
на прокурора Галя
Александрова
разгледа докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №427/2023г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №104 от 10.04.2023г.,
постановено по АНД №20231630200069/2023г., Районен съд Монтана е потвърдил
Наказателно постановление №22-0996-002706/29.12.2022г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Монтана, с което на А.А.Т. *** на основание
чл.174, ал.1, т.2 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е
неправилно поради нарушение на производствените правила, нарушение на
материалния закон и необоснованост. В съдебно заседание, касатора поддържа
жалбата си и моли да бъде намалено наложеното административно наказание.
Ответната страна не взема
становище по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наложената глоба, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено
административно нарушение, тъй като на 10.12.2022г. е установено, че водача е
управлявал МПС рег.№М*** в концентрация на алкохол 0,86 промила – в нарушение
на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В мотивите си, въззивният съд е посочил,
че в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да се приложи..
Настоящата
съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че въззвното решение е неправилно. Правилно, обосновано и мотивирано
в обжалваното решение е прието, че в случая по безспорен начин се установява,
че касатора е извършил описаното нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП. Това е така, тъй като както обосновано е приел в мотивите си
въззивният съд, след анализ на надлежно събраните писмени и гласни
доказателства, по безспорен начин е установено, че на 10.12.2022г., касатора е
управлявал МПС рег.№М*** с концентрация на алкохол 0,86 промила. Неоснователно
се поддържа, че в случая установената концентрация на алкохол е в следствие на
прием на лекарствени препарати и билкови тинктури, тъй като такива
доказателства не са ангажирани по делото, а липсват и доказателства за
необходимост на касотора от употребата им след лекарско предписание.
Пълнотата изисква да се
посочи, че както АУАН, така и наказателното постановление съдържат необходимите
реквизити, като установеното нарушение е описано ясно, точно и изчерпателно,
респективно правото на защита на административнонаказаното лице не е нарушено.
Липсват основания да се приеме, че обжалваното решение е постановено при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
въззивният съд е събрал относимите за делото доказателства и предоставил
възможност на касатора да участва в съдебно производство и да защитата правата
си. Въззивният съд е изслушал актосъставителят и свидетелят по АУАН и е
кредитирал техните показания след анализ на останалите доказателства по делото,
като въз основа на тях е обосновал и мотивирал отхвърлянето на жалбата.
Настоящият съдебен състав, изцяло споделя
правилните и задълбочени мотиви на въззивният съд, които са го мотивирали да
потвърди наложената глоба, като не смята за необходимо повторно да ги повтаря в
мотивите на настоящето съдебно решение, като на основание чл.221, ал.2 от АПК
препраща към тях за да мотивира и настоящето съдебно решение.
Неоснователно
е искането на касатора, което се
поддържа съдебно заседание за намаление на размера на наложените
административни наказания, тъй като в случая наложените на основание чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДвП са с фиксиран размер – глоба 1000 лв и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, тоест за настоящата съдебна инстанция е
налице само възможността да установи, че размера на наложените наказания е
съобразен с приложимия материален закон.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон.
На
основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила,
предвид което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият
състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №104 от 10.04.2023г., постановено по АНД №20231630200069/2023г.
по описа на Районен съд Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: