№ 39904
гр. София, 07.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110138767 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответниците
М. С. С. и Е. Т. С., за осъждане на ответниците за заплащане на сумите от 28,20 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 05.2019
г., до 07.2019 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент 116, находящ се в гр.
София, ж.к. "зона Б-5", бл. 6, вх. Б, ет. 6, ведно със законна лихва за периода от 12.07.2023 г.
до изплащане на вземането, 15,93 лева представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 20.06.2023 г.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е
длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда.
Това искане е основателно.
В исковата молба ищецът е заявил искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Същото е неоснователно. Не са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК – подаден е
отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК.
Ето защо на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК искането следва да бъде отхвърлено.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането
им е допустимо. Искането по чл. 190 ГПК на ищеца следва да бъде уважено.
Искането по чл. 192 ГПК на ищеца следва да бъде оставено без уважение, тъй като е
допуснато привличане на трето-лице помагач.
Допускане на исканите ССчЕ и СТЕ със задачи, посочени в исковата молба, не е
необходимо.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238, ал.
1 от ГПК срещу ответниците.
Производството по делото продължава по общия исков ред.
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, на страната на ищеца трето лице-
помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК третото лице помагач в срок до съдебното
заседание да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане на ползваната
топлинна енергия и посочени в исковата молба.
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 192 от ГПК за задължаване
на трето неучастващо по делото лице да представи намиращите се у него документи,
свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ, тъй като не са
необходими.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 29.01.2024 г. в 11,50
часа, за когато да се призоват страните и третото лице-помагач.
Ответниците да се призоват от адресите, посочени в отговора на исковата молба.
УКАЗВА на длъжностното лице по призоваването при условие, че лицето отсъства от адреса
– да събере информация от колко време отсъства, като посочи източника на тази
информация и да оформи призовката съгласно изискванията на чл. 44, ал. 1 от ГПК.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на третото лице помагач –
препис от исковата молба, отговорите и доказателствата.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответниците-съпрузи М. С. С. и Е. Т. С. да заплатят на ищеца
зсумите от 28,20 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 05.2019 г., до 07.2019 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент 116,
находящ се в гр. София, ж.к. "зона Б-5", бл. 6, вх. Б, ет. 6, ведно със законна лихва за
периода от 12.07.2023 г. до изплащане на вземането, и 15,93 лева представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до 20.06.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане,
защото ответниците имат качеството на потребители на ТЕ, тъй като са собственици на
топлоснабден имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
2
период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия, купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията, като длъжникът изпада в забава само за задълженията, за които е
изготвена изравнителна сметка, която е със срок на плащане, поради което ответната страна
е в забава и без покана. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответниците,
които признават иска по чл. 237 от ГПК. Представят доказателство за плащане на
задълженията. Сочат, че не са дали повод за завеждане на иска. Искат исковете да бъдат
отхвърлени, включително претенциите за разноски.
С молба от 01.11.2023 г. ищцовото дружество признава, че е получило плащане в размер на
145,02 лв. от ищците. Поддържа искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът
по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, където е
имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че
дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл.
146, ал. 1, т. 4 ГПК, обстоятелствата: ВСИЧКИ.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях
начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се
указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от
внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото
ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на
права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на
страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността
да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото
производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в
изпълнителния процес).
СЪДЪТ указва на страните, че ако необосновано поддържат искове, които са неоснователни,
в тяхна тежест могат да възникнат разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4