РЕШЕНИЕ
№ 562
гр. Варна, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.а
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20223110114112 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът Х. М. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: *, чрез процесуалния си
представител - адв. М. Т. Т. , член на АК - Варна, с адрес на кантората: *, е сезирал РС
Варна с искова молба предявена на 25.10.2022 г. против ответното дружество
„Застрахователно акционерно дружество А.“, АД , ЕИК *, със седалище и адрес на
управление : *, представлявано от М. П. И. и всеки един от изпълнителните директори Д. Н.
М., К. С. В. и М. П. И..
Предявения с исковата молба осъдителен главен иск е с цена 400 лв.,с правно
основание чл. 432 ,ал.1 КЗ , а акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху
главницата от 400 лв., считано от 14.06.2022 г./датата на която е извършен разхода /
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Наведените от ищеца фактически и правни твърдения в исковата молба, въз
основа на които същият е основал искането си до съда са следните:
На 05.03.* г., около 20.00 ч., ищецът Х. Х., пострадал при ПТП, осъществило се на
кръстовището между бул. „*“ и бул. „*“ в гр. В.. Ищецът Хр.Х., като водач на л.а. марка *,
модел *, с рег. № * бил блъснат от автобус на градския транспорт, превозващ пътници,
марка „*", модел „*" с рег. № *, което било видно от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 480/05.03.* г., съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР - Варна Л. М.
М.. Съгласно протокола, автобусът се преустроил в лява лента и при „зелен“ сигнал на
светофарната уредба започнал да извършва ляв завой. Х. се движил със своя автомобил в
посока направо по бул. „*“ в посока търговски център ,„*“. Видно било от Постановление от
26.09.* г. на представител на Р. п. - В. по ДП № 100/* г. по описа на * „*“ - ОД МВР - В., че
водачът на автобуса не спрял, за да осигури предимство на движещия се направо лек
автомобил, поради което, в зоната около средата на кръстовището, настъпил удар с
предните части на двете превозни средства. След удара, двата автомобила продължили
движение съчленени и се установили в непосредствена близост един до друг до изхода на
кръстовището в посока центъра на гр. Варна по бул. „*“. За автобуса „* *“, собственост на
1
„Г. т.“ АД и управляван от Ж. Г. И., била сключена застраховка Гражданска отговорност със
„ЗАД А.“ АД, ЕИК *. Предвид последното, до застрахователното дружество била изпратена
покана за изплащане на застрахователно обезщетение за направени разходи за лечение,
включително и за сумата от 400 лв. за рехабилитация, представляваща имуществени щети за
извършване на цялостен процес по възстановяване след претърпяната травма, ведно с лихва
от датата на извършване на плащането, до окончателното изплащане на задължението.
От изпратения отговор от застрахователното дружество, сочи ищецът в исковата си
молба ,че било видно, че от ответното дружество заявявали, че желаят да получат фактура
към касова бележка № 0001624/14.06.2022г. за сумата от 400лв. - оригинал или със заверка
„вярно с оригинала“. Такава фактура не била издавана на ищеца, нямало такова изискване
съгл. нормативната уредба. Въпреки поканата, от застрахователното дружество , твърди
ищецът в исковата си молба ,че не било извършено плащане на цялата претендирана сума.
Твърди се от ищеца, че било видно от проведената автотехническа експертиза в хода
на образуваното и водено от * „*“ - ОД МВР - В. досъдебно производство, , че ищецът нямал
техническа възможност да предотврати ПТП-то чрез спиране преди мястото на удара, тъй
като опасните зони на спиране във всеки един момент били по-големи от разстоянието,
което автобусът изминал до мястото на удара. Чрез сравняване на опасната зона на спиране
на автобус „* *“ с дължината на зоната на пряка видимост на водача му, с разстоянието,
което е изминал автобусът до мястото на удара, се налагал извода, че водачът му имал
техническа възможност да възприеме, да реагира със спиране и да не навлиза в траекторията
на движение на лекия автомобил, управляван от Хр.Х.. Вследствие на удара, Х. М. Х.
получил редица физически травми, изразяващи се в множество счупвания на крайниците,
охлузвания на кожата, кръвонасядания, палпаторна болезненост, умерено уплътнение на
меките тъкани по задно-вътрешната страна на подбедрица, травма на коляното и др.
Вследствие на удара, Х. Х. загубил съзнание, поради което почти нямал спомени за
преживяното след удара. В автомобила ищецът бил сам.
Сочи се още в исковата молба, че било видно от Епикриза с И.З. № */* г., издадена от
* при изписването на ищеца, че окончателната диагноза на Х. била: Многофрагментно
счупване на лява (диафиза) на лява бедрената кост, закрито в ляво. Счупване на вътрешния
медиален малеолус, в ляво; Счупване на външен латерален малеолус в дясно; Счупване на
талуса в дясно. Счупване с изкълчване/фрактура -луксация на дясното ходило.
На 08.03.* г., след провеждане на терапия и оперативно лечение, както и след
стабилизиране на общото състояние, Х. заявява в исковата си молба, че бил върнат отново в
К. о. т. за продължаване на лечението. От оперативния протокол, било видно, че под обща
анестезия било извършено открито наместване с вътрешна фиксация на фрактурата с
реконструктивен бедрен пирон. Направено било също така и открито наместване с вътрешна
фиксация на десен талус с 2 канюлирани винта и Татинка, синтеза на фибуларния малеол на
десен глезен, репозиция и остеосинтеза на тибиалния малеол на лява глезенна става,
поставени били аспирационни дренов, послоен шев, стерилна превръзка и гипсови
имобилизации , предписани били контролни прегледи на 28.03.* г. и 12.04.* г., направени
били препоръки за превръзки и сваляне на конците на 14-тия ден, антитромбатичната
профилактика да продължи 30 дни , левият крак да се натоварва частично, като се
придвижва с патерици и след 60 дни да постави ортези за 6 седмици, както и да извършва
рехабилитация. Хр.Х. бил изписан от болницата на 14.03.* г. за провеждане на домашно
лечение, предписани му били за прием обезболяващи медикаменти.
На следващо място в исковата си молба ищецът се позовава на данните в проведената
в ДП СМЕ, съгласно заключението по която, Х. Х. получил счупване на тялото на счупване
на вътрешния малеол на лява подбедрица /фибула/, малеол на дясна подбедрица /тибия/,
фактура - луксация на разкъсно - контузна рана на левия лакът и дясното коляно, чието
лечение налагало поставяне на хирургически шевове, както и множество ожулвания и
охлузвания по тялото. От посочените в първоначално изготвените документи било видно
според ищеца - очаквано многофрагментарното счупване на лява бедрена кост да
предопредели трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период не по-
2
малък от 5 - 6 месеца, счупването на вътрешния малеол на лявата подбедрица
предопределило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период не по -
малък от 2- 2,5 м.; счупването на външния малеол на дясната подбедрица обусловило трайно
затруднение в движенията на десния долен крайник за период не по- малък от 3-4 месеца.
Предвид състоянието на Х., се сочи в исковата молба, че били проведени редица
операции поради сериозността на претърпените увреждани и незарастването на счупените
кости на дясното ходило, включително и медицински дейности, проведени в болница „*" в
гр. И., * Т..
Във връзка с последиците от претърпяваното ПТП, в исковата си молба ищецът
хронологично посочва проведените манипулации и прегледи:
От 14.03. до 14.04.* г., на Хр.Х. били поставяни инжекции и превръзки всеки ден, в
дома му, за което била ангажирана медицинска сестра, на собствени, на Х., разноски. В
периода Х. бил на легло и бил е в състояние да се движи и обслужва.На 28.03.* г. на Х. Х.
бил проведен преглед в болница „*, за премахване на шевове. Посещението на болницата
било извършено с линейка, на разноски на ищеца. На 12.04.* г., на Х. Х. бил проведен
преглед в гр. Варна и извършена рентгенова снимка на двата крака, като посещението на
болницата било извършено с частна линейка.На 25.04.* г., съгласно Амбулаторен лист №
005952, на Хр.Х. бил извършен преглед в поликлиниката в * и му бил издаден лист за
болничен отпуск до 13.05.* г. На 12.05.* г., съгласно лекарско предписание,ищецът
започнал рехабилитация, която се е провеждала в дома му-всеки ден, пет дни в седмицата по
един час, Х. бил посещаван от рехабилитатор, с помощта на който същият започвал
упражнения по раздвижване на крайниците си. Рехабилитацията продължила значителен
период от време, макар и с различен график, съгласно лекарско предписание.На 23.05.* г. Х.
Х. бил прегледан от д-р М., за което му бил издаден Амбулаторен лист № 000798/23.05.* г.
На 30.05.* г. Хр.Х. пътувал до гр. И., Р.Т. за преглед в болница „М. Х.“, където бил
прегледан от о. М. К., като му били проведени редица изследвания и направени снимки -
рентген и томография, след което Х. бил обратно транспортиран в Б., за да продължи
лечението си.
През месец юни *-та година, Хр. Х. посетил поликлиниката в * и му бил проведен
преглед при д-р Г. И. - за издаване на нов болничен лист. През месец юни на ищеца му били
предписани, след което и закупени инвалидна количка, проходилка, патерици и медицински
ботуши.
Твърди се още в исковата молба, че през периода на лечението си ищецът използвал
медицински подлоги, тъй като не бил в състояние да се придвижва до баня и тоалет, за което
имало приложени фактури към предходно водено дело между страните.
През месец юни *-та година, Х. Х. посетил д-р М., за което му бил издаден
амбулаторен лист и направена рентгенова снимка на крака му/ за което имало приложени
документи към предходно водено дело между страните/.
През месец юни на Х. Х. бил извършен и преглед при д-р А..
На 12.06.*г. бил извършен преглед от ЛКК и удължен болничния за временна
нетрудоспособност на Х. Х., за което бил издаден Болничен лист Н**, подписан от д-р С., д-
р Н. и д-р В., както и Амбулаторен лист 006279 от д-р С./ за което имало приложени
документи към предходно водено дело между страните/.
На 02.07.*г., след медицински преглед, на Х. Х. му бил издаден нов Болничен лист за
временна неработоспособност Е**, подписан от д-р С., д-р И. и д-р В..
На 02.07.* г. ищецът бил прегледан и от д-р Г. И. съгласно Амбулаторен лист №
003108. На 12.07.* г. на Х. Х. било направено рентгеново изследване на крака в медицински
център „*“, което било видно от документ, подписан от д-р В.С..На 12.07.* г. на Х. Х., след
преглед при д-р П. М. бил издаден Амбулаторен лист № 000989, предписано му е било да
продължи активната рехабилитация и да продължи приемането на калций и витамин Д.На
26.07.* г. Х. Х. посетил за преглед д-р Ж. Р., за което му бил издаден Амбулаторен лист №
3
002425, предписани му били лечение с ултразвук, аналитична лечебна физкултура и лечение
с инфрачервени и видими лъчи, което лечение Х. започнал да изпълнява.На 01.08.* г. Х. Х.
посетил д-р Г. И., който констатирал състоянието на ищеца към него момент - отново била
констатирана временна нетрудоспособност.На 02.08.* г. след извършен преглед при д-р С.,
д-р К. и д-р И. бил удължен болничния на Х. Х. до 31.08.*г.През месец юни *-та година Х.
Х. посетил за преглед д-р Г. И., който му назначил преглед за *.През месеците юли и август
*-та година, Х. Х. отново посетил д-р А. и д-р Г. И., във връзка с трудното възстановяване на
счупения талус. През месец септември *-та година Х. Х. посетил д-р П. за преглед с цел
уточняване последващи медицински манипулации. На 23.10.* г. на Х. Х. бил издаден
протокол от *, след което се явявал още няколко пъти. Последното явяване на ищеца Хр.Х.
пред лекарската комисия било през месец октомври 2020г., когато му било издадено
Експертно решение №*г., от * „* - *.
Всички гореописани документи и медицински манипулации, уточнява ищецът в
исковата си молба, че са били предмет на предходни дела, водени между страните. След
приключване на събирането на доказателства по предходно дело, ищецът имал преглед при
доктор П. П. съгласно направление за медико-диагностична дейност №*, бил на контролен
преглед и му се наложило да му бъде направено образно изследване при д-р М. П..
Към момента на подаване на исковата молба - 25.10.2022 г., твърди ищецът, че
десният му крак не се е възстановил , проведени били 2 последващи операции - в * „*“ -
Варна на 08.0* г. и в „*“ - през м. октомври * г. Х. Х. твърди, че и понастоящем има
функционални проблеми с долните крайници, като дефицитът в движението йм можел да
продължи през целия му живот - костта на глезена била счупена, поради което и кракът бил
скъсен по дължина, а талусът на десния крак. счупен, костта все още не зараствала, поради
което била налице невъзможност да движи пръстите на ходилото си. Х. все още не можел да
се движи нормално.
Предвид настъпилите имуществени и неимуществени щети сочи ищецът, че е
образувано и водено досъдебно производство № 100/* г. по описа на С. „* * „ при ОД на
МВР - В.. След извършване на всички назначени следствени действия, в т.ч. съдебна
автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, било внесено предложение от
представител на Р. п. - В. за освобождаване на обвиняемия Ж. Г. И. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, НК за
извършеното деяние, а по внесеното от ВРП Предложение , във ВРС съгласно нормите на
НПК било образувано АНД № 357/* г. по описа на V наказателен състав. Сочи се от ищеца,
че съдебното производство приключило с Решение № 1715/23.10.* г., с което обвиняемият
Ж.Г. бил признат за виновен в нарушаване на правилата за движение по пътищата и
причиняване по непредпазливост на средни телесни повреди на Х. М. Х., като съдът
освободил обвиняемият от наказателна отговорност, налагайки му административно
наказание глоба в размер на 1 000 лева.
Позовавайки се на задължителното TP № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ищецът е
подчертава в исковата си молба, че освобождаването на наказателно отговорното лице от
отговорност и постановяването на решение, с което му се налага административно
наказание, се равнява на влязла в сила присъда. Съгласно него : „ с решението по чл. 78а,
НК, наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата - за
дееца, деянието, противоправността му и вината на дееца. Деянието и в този случай си
остава престъпление, а не административно нарушение и решението по чл. 78а, НК, с което
е наложено административно наказание, е приравнено на влязла в сили присъда."
В този смисъл, наказателният съд подчертава ищецът, че наказателният съд признал
виновността на дееца, поради това не следва да се изключва от приложното поле на нормата
съдебния акт по чл. 78а, НК, който също така е задължителен за гражданския съд, както и
присъдата. Съгласно трайната съдебна практика, всяко престъпление е деликт, поради което
от този факт, обобщава ищецът, че следва, че липсата на обективните и субективни
елементи за образуване на наказателно производство не означава, че не са налице
предпоставките на гражданската отговорност и регресното право. Целта на последната била
4
да репарира понесените от страната имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ, увреденото лице , сочи ищецът, по същество на
искането си, че има правото да насочи иска си за обезщетяване на причинените материални
и нематериални щети пряко към застрахователя, спазвайки изискванията на закона - да
отправи, в законоустановения срок преди това, писмена застрахователна претенция.
В случая, ищецът твърди, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди,
които били пряка и непосредствена последица от несъобразяването на поведението на
водача на автобус „*“, модел „*“ с останалите участници в движението и неспазването на
изискванията на ЗДвП и причиняването на щети и вреди, за който автомобил била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника по настоящия иск -
„Застрахователно акционерно дружество А. „АД, ЕИК *.
Последното обуславяло насочването на застрахователната претенция именно към
посоченото търговско дружество и определя пасивната легитимация на ответника.
Към настоящия момент, сочи още ищецът Хр.Х., че е налице влязло в сила Решение
по частичен иск относно настоящия казус - Решение № 3032/10.7.2020 г. по гр.д. гр.дело №
12701 по описа за 2019 г., с което било осъдено ответното дружество да заплати СУМАТА
от 1250 лв. частичен иск от 200 000лв. на ищеца Х. М. Х., ЕГН **********, съставляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди за преживени болки и страдания от
причинените травматични увреждания, вследствие на настъпило на 05.03.*г. ПТП, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда - 08.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432 ал.1
от Кодекс за застраховането (Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г.).
Твърди се още, че след влизане в сила на Решението по посоченото по-горе гр.дело,
на ищеца Х. му се е наложило да му бъде направено 3D принтиране на ходилото, тъй като
му предстояла нова операция на крака. Съгл. експертното мнение на лекуващия лекар, се
налагало реконструкция на дясната пета, тъй като същата зараснала неправилно (вследствие
на поставените метални пирони), които трябвало да заздравят при зарастването горната част
на крака му. Към настоящия момент била налице деформация на талуса на десния крак и
следвало да бъде коригирана чрез нова оперативна намеса.
От всичко изложено по-горе, обобщава ищеца, същият все още не бил възстановен.
Направения разход от 400лв. бил във връзка с рехабилитацията на Х. Х., предписана му от
лекуващия лекар.
Извършвани били и множество други медицински процедури, закупувани лекарства,
които били заплатени от ответника, като само настоящия разход не бил възстановен.
Въз основа на гореизложеното, моли ищецът, съдът да постанови решение, с
което да осъди „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: * Б., обл. *, представлявано от М. П. И. и всеки един от
изпълнителните директори Д. Н. М., К. С. В. и В. П. К. - М. , да ЗАПЛАТИ на ищеца Х. М.
Х. ЕГН ********** СУМАТА от 400 лв. (четиристотин лева), представляващо
обезщетение за извършени разходи във връзка с лечебния процес, вследствие злополука,
ведно с лихва от 14.06.2022г. до окончателното изплащане .В случай, че съдът уважи
горното искане, ищецът моли съда да осъди ответното дружество да му заплати направените
от него съдебно-деловодни разноски.
В изпълнение на дадените от съда указания, с уточнителната си молба от 07.11.2022
г. ищецът, чрез адв. М.Т. е представил доказателства за платена държавна такса в размер на
50 лв., навел е следните пояснения:
Рехабилитацията, както и последващите множество медицински прегледи, операции
и т.н. били наложителни във връзка със счупването на талуса на десния крак и последвалата
деформация на същия. Рехабилитацията била предписана на Хр.Х. от лекуващия ищеца
лекар - доктор П. П., процедурите били извършени в периода след 14.06.2022 г. и платени на
14.06.2022 г., което било видно от представения фискален бон за плащане с кредитна карта.
5
Пред застрахователя била предявена претенция на 18.07.2022 г. по ел.поща -получена
на същия ден.
Съгласно полученото писмо от 05.08.2022 г. застрахователят отказал за заплати
настоящата претенция. В последствие била изплатена сумата от поканата, без 400 лв., която
сума повтаря твърденията си ищецът , че е предмет на настоящия иск. Отговора на
ответника, съгласно който ответникът щял да заплати сумата в размер на 1670,89 лв. бил с
дата 26.10.2022 г. - приложен към уточнителната молба.
В подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е направил доказателствени
искания.
В случай, че ответникът желае да заплати процесната сума, съгласно нормата на
чл.127, ал.4 ГПК ищецът е посочил, че ответникът може да извърши плащане на следната
адвокатска /специална/ банкова сметка, съгласно изричните пълномощия, дадени от
ищеца към адв. Т., а именно, банкова сметка с реквизити *, BIC * в ТБ „* * Б. „АД.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез юрисконсулт В. К. признава иска, сочи,
че е готово да заплати претендираните суми , алтернативно моли съда да постанови
Решение при признание на иска при условията на чл. 237, ал.1 и ал.2 ГПК. С оглед
становището изразено в срока по чл.131 ГПК, ответникът (с цел процесуална икономия)
моли да не се събират доказателства относно плащането на сумите, предмет на исковата
претенция. Предвид процесуалното поведение на ответника, в отговора на искова молба,
заведен във ВРС на 16.12.2022 г. ответникът оспорва размера на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, в случай че надвишава
установения в Наредба № 1/2004 г., т.к. счита, че спорът между страните не се отличава с
правна и фактическа сложност.
С Разпореждане № 46334/19.12.2022 г. съдът е указал на Изпълнителните директори
на ответното АД в 1 седмичен срок да приподпишат отговора на искова молба, съдържащ
признание на иска или да потвърдят извършените без изрична представителна власт
действия по подаването му от юрисконсулт В. К. и да представят изрично пълномощно ,
съобразно изискванията на чл. 34 , ал.3 ГПК. Със същото Разпореждане съдът е указал на
ответната страна, че при неизпълнение в срок и в цялост , ще приеме, че признание на иска
не е извършено с отговора на искова молба.
По делото, на дата 03.01.2023г. е постъпила писмена молба с рег. вх. № 60 от
ответника, чрез юрисконсулт К. с приложени доказателства за плащане по посочената
от ищеца банкова сметка на сумата 400 лв. - главница - обезщетение за имуществени
вреди, 22,11 лв. законна лихва за периода от 14.06.2022 - 29.12.2022 г. и 50,00 лв.
държавна такса за искова молба.
При така описаните по - горе фактически и правни твърдения на двете страни, съдът
не разпределил тежест на доказване по предявения иск, т.к. е счел това за безпредметно-
между страните липсва спор относно основанието и размера на исковете .
Видно от Протокол № 754/10.02.2023 г. от проведеното първо и единствено открито
съдебно заседание - ищецът Х. М. Х., редовно призован, не се е явил, не е изпратил
представител, ответникът Застрахователно акционерно дружество „А.", редовно
призован, не е изпратил представител .
В откритото съдебно заседание съдът е докладвал и приобщил по делото молба с рег.
№ 9702/03.02.2023 г., постъпила по електронната поща на РС - Варна от ю.к. В. К. -
пълномощник на ответното дружество, в която сочи, че няма възможност да присъства в
съдебно заседание, като в случай, че не са налице процесуални пречки, желае да бъде даден
ход на делото в нейно отсъствие. Поддържа се отговора на искова молба, като се заявява от
ответната страна, че няма възражения по проекта за доклад на делото. Предвид направеното
признание на иска и плащане на сумата от 472,11 лв., ответната страна желае да не бъдат
допускани доказателствените искания на ищеца и да бъде постановено Решение по реда на
чл. 237 от ГПК. Оспорва се адвокатското възнаграждение на ищцовата страна в условията на
6
евентуалност - ако същото надвишава установения в Наредба№ 1/2004 г. размер.
В същото съдебно заседание съдът е докладвал и приобщил по делото молба вх.рег.
№ 9418/07.02.2023 г., постъпила по електронната поща на РС - Варна от адв. М. Т. -
пълномощник на ищцовата страна, в която не се оспорва, че ответникът е заплатил
процесната сума след завеждане на исковата молба. Въпреки това, се поддържат
направените доказателствени искания с исковата молба. Желае се даване ход на делото и
присъждане на разноските съгласно представения списък и договор съгл. чл. 38 от ЗА. При
постановяване на решението си, ищцовата страна желае съдът да съобрази, че ответникът е
станал причина за завеждане на иска с поведението си, поради което се желае присъждане
на разноските съобразно представения списък.
В проведеното открито съдебно заседание, въпреки признанието на иска, съдът е
оставил без уважение искането на ответника за постановяване на Решение при условията
на чл. 237 ГПК , т.к. ищецът не е направил искане за прекратяване на съдебното дирене .
СЪДЪТ , въз основа на събраните по делото доказателства, твърденията и
възраженията на страните, съгласно нормите на чл.235 и чл.236 ГПК , за да се
произнесе по спора, по същество, съдът приема от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА
СТРАНА следното:
От приобщените на листи 14 -16 заверени за вярност с оригинала копия на Решение
№ 1715/23.10.*г., постановено от Районен съд Варна,V- ти наказателен състав по АНД
№ 4357 по описа за * година, безспорно се установява и доказва факта, че лицето Ж. Г. И. е
било признато за виновно и освободено от наказателна отговорност от наказателния
съд , съгласно чл. 78 а НК за виновно осъществено съставомерно деяние,при което е
пострадал ищецът Х. Х. .
С Решението№1715/23.10.*г. наказателният съд е признал обвиняемият Ж. Г. И.,
ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на 05.03.* г. в гр. Варна при управление на
МПС автобус „* *“ с рег. № *, нарушил правилата за движение по пътищата чл.37 ал.1 от
ЗДвП – „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства …. “ и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на Х. М. Х.,
изразяващи се: 1. Многофрагментно счупване на лява бедрена кост, обусловило трайно
затруднение в движенията на левия долен крайник за период не по-малък от 5 – 6 месеца; 2.
Счупване на вътрешния малеол на лявата подбедрица, обусловило затруднение движенията
на левия долен крайник за период от около 2 – 2.5 месеца; 3. Счупване на външния малеол
на дясната подбедрица, обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен
крайник за период около 2 – 2.5 месеца; 4. Счупване с изкълчване /фрактура – луксация/ на
дясното ходило, обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за
период не по–малък от 3 – 4 месеца, с което е осъществил състава на престъпление по
чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 вр чл.342 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК ,
го е освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание
ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Спор няма между страните по настоящото дело , че във връзка с причиненото ПТП
от виновния водач Ж.о И. е имало водено наказателно производство , приключило с
Решение на ВРС № 1715/23.10.* г. по АНД № 4357/* г. при условията на чл. 78а НК , а този
факт е доказан несъмнено въз основа на преписа от решението и мотивите, представени от
ищеца още с исковата молба .
7
Липсва оспорване от страна на ответника - застраховател, че между същите страни и
от същия правопораждащ факт вече е постановено Решение на гражданския съд.
От приобщеното по делото на листи 7 - 13 заверено за вярност с оригинала копие на
Решение № 3032/10.7.2020 г. , постановено от ВРС, , ХІ -ти състав по гр.дело № 12701 по
описа за 2019 год., се установява, че по предявен от ищеца против ответника - застраховател
иск с правно осн. чл. 432, ал.1 КЗ гражданският съд е осъдил ответника застраховател да
заплати обезщетение на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди а и
имуществени вреди по собствения му л.а.
От диспозитивите на цитираното Решение се изяснява, че ответникът
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.“ АД ЕИК *, е бил осъден да
заплати на ищеца Х. М. Х. ЕГН **********, с адрес: *, СУМАТА от 1250,00 лв.,
представляваща частичен иск от 200000,00 лв., съставляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди за преживени болки и страдания от причинените травматични
увреждания, вследствие на настъпило на 05.03.*г. ПТП , ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 08.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432 ал.1 от Кодекс за
застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./, като е бил
отхвърлен иска за присъждане на законна лихва за периода от 27.05.* г. до 07.08.2019г.
включително, като неоснователен.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А." АД ЕИК
*, е бил осъден ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Х. М. Х. ЕГН **********, СУМАТА от 1250,00
лв., представляваща частичен иск от общо 8000,00 лв. , съставляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди на собствения на ищеца лек автомобил марка „*" модел „*“,
с peг. № *, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда - 08.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в
сила от 01.01.2016г./.
Претенцията на ищеца , предявена с исковата молба с рег. вх. № 73162/25.10.2022 г.
не се покрива с исканията , предмет на гр.дело № 12701 /2019 год. по описа на РС Варна,
т.к. ищецът е отправил искане за заплащане на сумата от 400 лв. представляваща
обезщетение за имуществени щети - извършени разходи във връзка с лечебния процес,
вследствие на претърпяна злополука (настъпило на 05.03.*г. ПТП) ведно със законната
лихва , считано от 14.06.2022 г. , до окончателното изплащане на задължението .
Факт е, че исковата молба е предявена във ВРС на 25 октомври 2022 г. , а видно
от лист 17 - ти ищецът на дата 14.06.2022 г. , в 13:16 ч. е заплатил в чрез * СУМАТА от 400
лв. в полза на Ц. за р.я на адрес * , за което му е бил издаден касов бон . Именно този разход
ищецът е търсил за репариране от ответника ведно със законната лихва .
В хода на производството по делото, както бе посочено и по-горе ответникът е
признал иска, а на 29.12.2022 г. извършил плащане на претендираната главница ведно с
8
лихвата за забава върху главницата считано от 14.06.2022 г. до датата на плащането
29.12.2022 г., както и сумата от 50 лв. - внесената от ищеца по сметка на РС Варна държавна
такса.
От гореизложеното се налагат изводите , че ответникът е признал иска , а в хода на
производството погасил чрез плащане главницата, законната лихва и разноските извършени
от ищеца за платена държавна такса.
Ищецът по делото също е потвърдил в писмена форма извършеното плащане .
При направеното от съда пресмятане посредством програмния продукт „ Апис „
„Изчислителни системи „, съдът установи, че ответникът коректно е изчислил лихвата за
забава върху главницата и сбора на платената от него сума на 29.12.2022 г. в полза на ищеца
изцяло покрива търсената главница и законна лихва ведно с платената от ищеца държавна
такса от 50 лв.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че безспорно е доказано на база
влезлите в законна сила Решения и писмени доказателства /подробно вписани в протокола
от о.с.з. от 10.2.2023 г./ , че предявеният осъдителен иск с правно осн. чл.432 ,ал.1 КЗ е
допустим, изпълнен е и фактическия състав на осъдителния иск , ответникът не е оспорил
въобще иска, а го е признал . Доказано е и не е и спорно , че в хода на настоящото
производство ответникът е извършил плащане , което плащане съдът взема предвид
съгласно чл. 235, ал.3 ГПК и извежда извод за неоснователност на иска , поради погасяване
на главното и акцесорно парични вземания чрез плащане .
Висящността на процеса е поддържана от ответника от 25.10.2022 г. - датата на
сезиране на РС Варна с настоящата искова молба до датата на плащането - 29.12.2022 г. , т.е.
период от около два месеца. При тези данни по делото , съдът намира, че ответникът
отказвайки на 05.08.2022 г. (л.18 от делото ) да изплати търсеното обезщетение , е станал
причина за водене и поддържане на исковия процес, поради което и следва да понесе
отговорността за разноски .
Правилата на чл. 81 ГПК и чл. 78 ГПК повеляват съдът да се произнесе по въпроса за
отговорността за разноски при постановяване на акта си с който приключва производството
в съответната инстанция .
Видно от приложения на л. 62 - ри списък по чл. 80 ГПК ищецът, чрез процесуалният
му представител адв.М.Т. от ВАК е претендирал два разхода : 1. Сумата от 50 лв. за внесена
държавна такса и 2. Адвокатски хонорар съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата , който
моли да бъде определен в размер не по-нисък от предвидения в НАРЕДБА № 1/ 2004 г.
Приложения към списъка за разноски Договор за правна защита и съдействие (л.63)
носи дата 21.11.2022 г. и отразява декларираното от ищеца , че защитата му се осъществява
при условията на чл.38 ЗАДв , т.к. е близък на адв.М.Т. и не е в състояние за заплати
адвокатско възнаграждение .
При така изложеното по - горе , съдът намира, че след като ответникът е платил на
ищеца сумата от 50 лв. - сторения разход за внесена д.т., то този разход втори път не следва
9
да се възстановява на ищеца .
Единствените разноски, които съдът присъжда , но не в полза на ищеца, а в полза на
адвокат М.Т., са тези за адвокатско възнаграждение . Адвокатското възнаграждение се
дължи от ответника към адв.Т., съгласно нормата на чл.38,ал.2 ЗАДв, а размерът на същото
следва са се определи от съда .В този ред на мисли съдът счита за необходимо да посочи , че
съгласно чл. 38, ал.(1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) ЗАДв. Адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица,
които имат право на издръжка;2. материално затруднени лица;3. роднини, близки или на
друг юрист.; В чл.38, ал.(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) изрично е разписано : В случаите
по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Адвокатското възнаграждение при осъществена правна помощ в хипотезата на чл. 38,
ал.1 ЗАдв е дължимо и за да бъде присъдено е достачно дори изявлението на страната
получила правна помощ или на процесуалният й представител . По делото съдът намира за
установено и доказано, че адв.М.Т. е осъществил правна защита и съдействие на ищеца при
условията на чл.38, ал.1 т.1 , т.2 ЗАДв .
Приложения по делото на лист 63 - ти договор за правна защита и съдействие като бе
посочено и по-горе носи датата 21.11.2022 г. и е сключен след влизане в сила на последните
изменения в Наредба № 1 / 2004 г. Съгласно чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба 1 / 2004 г. (Изм. -
ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г., изм. и доп., бр. 84 от 2016 г.; изм. с Решение № 9273 от
2016 г. на ВАС на РБ - бр. 41 от 2017 г., в сила от 23.05.2017 г.; изм. с Решение № 5419 на
ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г., бр. 88 от 2022 г.,
в сила от 8.11.2022 г. ): За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията са следните: т. 1. при интерес до 1000 лв. – 400 лв.
Водим от нормативната база , действала след измененията в Наредба 1/2004 , в сила от
8.11.2022 г., съдът определя минимума от 400 лв. за адвокатско възнаграждение в полза на
адв.М.Т. и в тежест на ответника - застраховател .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск от ищеца Х. М. Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *, чрез процесуалния му представител - адв. М. Т. Т. , член на АК - В., с
адрес на кантората: *, против ответното дружество „Застрахователно акционерно
дружество А. „ АД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, представлявано от М. П.
И. и всеки един от изпълнителните директори Д. Н. М., К. С. В. и М. П. И., с ИСКАНЕТО
10
да бъде постановено Решение, по силата на което ответното дружество „Застрахователно
акционерно дружество А. „ АД , ЕИК * да бъде осъдено да ЗАПЛАТИ на ищеца Х. М.
Х., ЕГН ********** СУМАТА от 400 лв. (четиристотин лева), представляващо
обезщетение за извършени разходи във връзка с лечебния процес, вследствие злополука
(настъпило на 05.03.*г. ПТП), ведно с лихвата за забава върху главницата от 400 лв.,
считано от 14.06.2022г. до окончателното изплащане , поради извършено от страна на
ответника към ищеца плащане на паричните вземания в хода на производството по делото
и пред настоящата инстанция, на основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество А. „ АД , ЕИК *, със
седалище и адрес на управление *, представлявано от М. П. И. и всеки един от
изпълнителните директори Д. Н. М., К. С. В. и М. П. И. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. Т. Т.
ЕГН **********, член на АК В., със съдебен адрес * СУМАТА от общо 400,00 лв.
(четиристотин лева) - представляваща адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция за оказаната безплатна правна помощ от адв.М.Т. на ищеца Хр.Х., на основание
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Варна, с въззивна жалба.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните по делото чрез процесуалните йм
представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11