Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 16.06.2020
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На осми юни 2020 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тихомир
Петков
ЧЛЕНОВЕ:
Милен Стойчев
Бисера Максимова
Секретар Милка Тончева
като разгледа докладваното от Б.Максимова
В. гр. д. № 325 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 568 от 11.10.2019 година, постановено по гр. д. 274/2019
година по описа на Районен съд - Търговище, съдът е отхвърлил предявения от И.З.С.,
ЕГН **********, действащ чрез пълномощник адв. Ц.И. от ТАК, със съдебен адрес:***,
офис 101, против И.Г.Ц., ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник адв. Д.П.
от ТАК, със съдебен адрес:***, офис 110, иск с правно осн. в чл. 422 от ГПК във
вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 240 и сл. от ЗЗД, за установяване
съществуване на вземане в размер на 5 000 лв., представляващо неизпълнено
задължение по договор за заем от 01.04.2014 год., за което по реда на чл.410 от ГПК има издадена Заповед за изпълнение № 1224 / 29.11.2018 год., по ч. гр. д.№
2159/18 г. по описа на РСТ, като неоснователен. Съдът е признал за неистински
документ - Договор за заем, наименуван „Запис на заповед“ от 01.04.2014 г.,
сключен между страните И.З.С., в качеството му е на заемател, и И.Г.Ц., в
качеството й на заемополучател, за сумата от 5000 лв, на осн. чл.194, ал. 2 от ГПК, както и документ – Разписка от 01.04.2014 год. за предадена от И.З.С. на И.Г.Ц.
сума в размер на 5000 лв., на осн. чл.194, ал.2 от ГПК. Присъдени са разноски в
производството.
Постъпила е въззивна жалба от
Ц.Н.И.,***, офис 101, като пълномощник на ищеца И.З.С., ЕГН **********, в която
се излага следното:
Решението на съда е неправилно, постановено е в нарушение на закона, при
противоречие със събраните доказателства и при съществено процесуално нарушение
на закона, което нарушение е довело до ограничаване на правото на защита на ищеца.
Съдът неправилно и в противоречие със закона е приел, че е проведено
успешно оспорване от страна на ответницата на определени документи. Видно от
проведения непосредствен разпит на вещото лице, липсва категоричност в
заключението по отношение на автентичността на подписите на ответницата. Според
вещото лице съществува възможност ответницата умишлено да е „избягала“ от
подписа си. Видно от заключението на вещото лице, същото е използвало част от
писмените доказателства, а именно „Запис на заповед“ и „Разписка“, независимо
от факта, че с исковата молба представили достатъчен обем от писмени
доказателства, на които е наличен подписа на ответницата и са годни да
установят с категоричност действителността на подписа.
Въззивникът моли за отмяна на обжалвания съдебен акт като
незаконосъобразен. Прави доказателствено искане – съдът да назначи нова
експертиза на подписите на ответницата, която да изследва, както вече
изследваните писмени доказателства, така и представените с исковата молба
„Превозни билети“ и да отговори на въпроса: Подписите върху писмените
доказателства, положени ли са от ответницата и възможно ли е същата да има
вариативност на подписа.
Постъпил е отговор на подадената
въззивна жалба от Д.П.,***, пълномощник на И.Г.Ц.,***, ЕГН **********, в
който се изразява следното становище:
Решението на ТРС е постановено при изключително подробен анализ на
всички събрани по делото доказателства. Същото е изключително подробно
мотивирано и обосновано, като съдът е прецизирал и анализирал всяко едно
доказателство по делото и е достигнал до единствено възможния и правилен
същевременно отговор в своя съдебен акт.
Относно искането за назначаване на нова експертиза се изразява становище
за неговата неоснователност като се твърди, че вещото лице е категорично в
извода си, че оспорваните подписи не са положени от ответницата. За да достигне
до този извод, вещото лице е ползвало три броя условно свободни образци от
подписа й и три броя свободни образци от подписа й, положени в заявления за
издаване на български документи за самоличност за периода 2007 г. и 2017 г. При
извършеното сравнително изследване на подписа, положен в процесния запис на
заповед, вещото лице е установило различия по общ вид и наклон, както и
различия по характерни частни признаци (общо б на брой), което в крайна сметка
му е дало и основание за неговото заключение. Част от използваните свободни
образци от подписа на ответницата са още от 2007 г., поради което и следва да
се изключи възможността за вариативност или умишлено “избягване на подписа”,
както се твърди във въззивната жалба (записа на заповед е с дата 01.04.2014
г.).
В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба и моли съда да
я уважи.
В съдебно заседание ответната страна се представлява от адвокат П.,
който моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея
оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Пред ТРС е предявен иск с правно основание в разпоредбата на чл. 422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.240 и сл. от ЗЗД и
чл.79 от ЗЗД за сумата от 5000 лв.
Фактите по спора са установени
както следва:
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 01.04.2014 год. между страните
е бил сключен договор за заем, наименуван „Запис на заповед“, по силата на
който ищеца е предоставил на ответницата в заем сумата от 5000 лв., срещу
задължението й да възстанови сумата в срок до 01.07.2014 год. Поради
неизпълнение от страна на ответницата, която не върнала заемната сума в срок ищеца
се снабдил със Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 2159/2018 год. на РСТ. В хода на производството ищецът пояснява и
прилага в оригинал разписка за получена сума със съдържание, че ответницата е
получила на 01.04.2014 година сумата от 5000 лева от И.З.С., която сума се
съгласява да върне на 10 юли 2014 година (л.
45 от първоинстанционното дело).
Основният въпрос в производството, който наложи събиране на нови
доказателства пред въззивната инстанция, е въпросът дали между страните, които
са първи братовчеди, е възникнало облигационно отношение по силата на валидно
сключен договор за заем.
Пред въззивната инстанция бе установено, а това не се оспорва от
ответницата, че тя ръкописно е изписала текста в обсъжданата разписка от
01.04.2014 година за получена сума. По реда на чл. 176 от ГПК ответницата даде
обяснения пред въззивния съд, че тя е имала договорка с ищеца за получаване в
заем на сума в размер на 5000 лева, поради което е подготвила ръкописно текста
на приложената разписка. Заявява, че не е подписала разписката поради
обстоятелството, че ищецът предложил да й даде въпросната сума в заем при
твърде висока лихва. Ето защо тя се отказала и не подписала въпросния документ.
От правна гледна точка съдът
съобрази следното:
Подписът има голямо правно значение, тъй като поставилият го се приема
за издател на документа и автор на изявлението.
Законът не установява никакви изисквания относно подписите на
физическите лица и относно техническите средства, чрез които те се полагат
върху писмени документи. Всяко физическо лице може свободно да избере, както от
какви писмени (буквени, от коя азбука, или други) знаци (един или повече) да се
състои подписът му, така и чрез какво техническо средство той да бъде полаган.
Няма никаква пречка и едно физическо лице да се подписва по различен начин и
чрез използването на различни технически средства в различни случаи. Подписът
може да бъде положен, както чрез саморъчно изписване на писмени (буквени или
други) знаци (най-често – изписване на едно или повече от имената или на част
от име на автора, на т.нар. „параф” и пр.) – с традиционно (или с друго) пишещо
средство, така и чрез полагане на отпечатък от предварително изработен печат
(щемпел). Във всички тези случаи е налице подписан документ, и ако той е
частен, в случая – разписка, той удостоверява, че изявлението, съдържащо се в
него (материализирано в текста му), е направено от физическото лице, положило
подписа и посочено като негов автор (чл. 180 от ГПК).
Наличието на подпис създава сигурност в правния мир за това кой е
авторът на писменото изявление. Първата функция на подписа е установяването на
авторството върху изявлението. Втората функция на подписа е установяването на
съгласието на автора с извършеното изявление. След като авторът е положил
подписа си под писмения документ, той е съгласен с настъпването на правните
последици от него. Иначе не би го подписал. Третата функция на подписа е
постигането на интегритет на изявлението. Самият факт, че подписът се полага
непосредствено след изявлението, и че подписът и изявлението са неразривно
обективирани върху един носител, създава сигурност, че волята на автора е тази,
до където авторът се е подписал. Четвъртата функция на подписа е осигуряването
на пра¬вен стабилитет на документа, с оглед настъпването на правните последици
и доказването на волята на автора във времето.
В случая се установява чрез приетите от съда графологични експертизи, че
подписът, който е положен върху процесния запис на заповед, както и този, който
е положен върху обсъжданата разписка за получаване на сума, не е на
ответницата. Вещото лице експерт-криминалист, специалист по изследване на
почерк и подписи, изследвайки сравнителен материал, относим към релевантния
момент, заявява следното в своето заключение пред въззивната инстанция: „Подписът,
положен за „получил”, е изпълнен със средна степен на обработеност и структурна
сложност, среден размер, лек десен наклон, висока степен на свързаност и
транскрипция състояща се от ръкописна буква „И”+ три дъговидни елемента и
заключителен увеличен по размер примковиден елемент. При извършеното
сравнително изследване на подписа, положен за „получил”, в Разписка за получена
сума от 01.04.2014 г. със сходни по наклон сравнителни образци от подписа на И.Г.Ц.,
се установяват различия по общ вид, транскрипция, размер и количество на
движението, както и различия в 4 броя характерни частни признаци. Вещото лице
дава заключение, че подписите, положени за „издател” в запис на заповед от
01.04.2014 г., приложена към ч. гр. дело № 2159/2018 г. на PC Търговище
и за „получил” в разписка за получена сума от 01.04.2014 г., не принадлежат на ответницата.
Във връзка с горното и поради обстоятелството, че не е доказано в настоящото
производство, че ответницата е подписала писмените документи, въз основа на
които ищецът обосновава исковата си претенция, и при липса на други
доказателства по делото, настоящият въззивен състав приема, че ищецът не е
доказал претенцията си, че е предоставил на ответницата в заем сумата от
5 000 лева. Няма категорични доказателства, че страните са сключили
договор за заем за исковата сума и при определени условия. При наличие на
категоричност в заключението на вещото лице относно това, че ответницата не е
подписвала обсъжданата разписка, която по същество материализира договор за
заем, въззивният съд приема, че предявеният иск е неоснователен и следва да се
отхвърли като такъв.
Като е стигнал до същия правен извод районният съд е постановил правилно
и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
На въззиваемата страна следва да бъда присъдени направените в настоящото
производство разноски в размер на 580 лева.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 568
от 11.10.2019 година, постановено по гр. д. 274/2019 година по описа на Районен
съд - Търговище, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
И.З.С., ЕГН **********,***, да
заплати на И.Г.Ц., ЕГН ********** ***,
действаща чрез пълномощник адв. Д.П. от ТАК, със съдебен адрес:***, офис 110, направените
по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 580 /петстотин и
осемдесет/ лева.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.