Решение по дело №18025/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 април 2025 г.
Съдия: Ваня Ангелова Горанова
Дело: 20241110218025
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1478
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110218025 по описа за 2024 година
За да произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. С. Б. срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ /ЕФ/ №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство
на регионалното развитие и благоустройство, с който за нарушение на чл. 139,
ал.7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП /на жалбоподателя, на
основание чл. 179, ал.3а, вр. чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП, е наложена имуществена
санкция в размер на 1 800 лв.
В жалбата се твърди, че електронният фиш е издаден в несъответствие с
материалния закон и при съществени процесуални нарушения, в разрез с
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Жалбоподателят счита, че нарушението, за
което е санкциониран, не е извършено. Депозира се допълнителна жалба и се
иска съдът да отмени обжалвания ЕФ по подробно изложени съображения,
както се претендират разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от процесуален представител. Жалбата се поддържа. Моли се за отмяна на ЕФ.
Претендират се разноски по нарочен списък.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
процесуален представител., който оспорва жалбата и иска от съда да потвърди
1
ЕФ като правилен и законосъобразен.

Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 06.05.2023 г. в 09:23 часа ППС влекач „***“ с регистрационен номер
*******, с технически допустима максимална маса 19 000, брой оси 2,
екологична категория „ЕВРО 5“, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 40 000, се движил по път
А-6 км. 60 + 705 в община Столична, с посока Нарастващ километър, който
път е включен в обхвата на платената пътна мрежа. АПИ извършила преценка
за това, че за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса
по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, доколкото за посоченото ППС
има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от
измерената. Нарушението е установено с устройство № 10191,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-6 км. 60 + 705.
За извършено нарушение на чл. 139, ал.7 от Закона за движение по
пътищата и на основание чл. 179, ал.3а, вр. чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП на
жалбоподателя е издаден електронен фиш от МРРБ-АПИ, като е наложена
имуществена санкция в размер на 1 800 лева.
Тази фактическа обстановка се установява от приобщените по делото
писмени доказателства, а именно: ставощище от АПИ „Национално Тол
управление“ ведно с приложения, снимков материал, известие за доставяне,
както и от останалите материали по делото. Съдът кредитира посочените
доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват релевантната фактическа обстановка.
При така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от
легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално
допустима.
По съществото на спора:
2
Когато съдът разглежда оспорени електронни фишове, винаги се явява
инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В този смисъл, съдът намира
следното:
Нормата на чл.10, ал.1 от ЗП предвижда, че за преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато
разстояние: т. 1- такса за ползване на платената пътна мрежа- винетна такса за
пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса
дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок
платената пътна мрежа и т. 2- такса за изминато разстояние- тол такса за
пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава
право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки
от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се
изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз
основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за
изминато разстояние се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните
му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Видно от заложеното от законодателя в разпоредбата на чл.10б, ал.4 от ЗП,
размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално
получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в
наредбата по чл. 10, ал. 7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна
карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително
заявено от него разстояние по определен маршрут.
Съобразно разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП водачът на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
3
Санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП визира обстоятелството, че
водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.
3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800
лв.
Следва да се отбележи, че в обжалвания електронен фиш са отразени
датата и часът на нарушението, инкриминираното място, ППС и др.
изискуеми индивидуализиращи данни. маса, брой оси, екологична категория,
достатъчни като стандарт по отношение на идентификация на ППС и
определяне на неговата категория. Отделно от това по делото е приложено
писмено становище ведно с таблица за движение на ППС по сегменти и
статични изображения във вид на снимков материал и/ или динамични
изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство част от системата. Нарушението се сочи за установено
от устройство /тол секция/ номер 10191, намиращо се на път А-6 км 60+705,
където е заснето движението на процесното ППС и е генериран снимков
материал.
Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е
длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. В случай, че в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се дължи от него.
От събраните по делото доказателства се констатира, че 06.05.2023 г. в
09:23 часа влекач „***“ с регистрационен номер *******, с технически
допустима максимална маса 19 000, брой оси 2, екологична категория „ЕВРО
4
5“, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 40 000, се движил по път А-6 км. 60 + 705 в
община Столична, с посока Нарастващ километър, който път е включен в
обхвата на платената пътна мрежа– като частично не е заплатена дължимата
пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /за посоченото ППС има
тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от
измерената /. Нарушението е установено с устройство № 10191,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-6 км. 60 + 705.
ЕФ е съставен за нарушение, установено чрез електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е издаден по образец, утвърден
от Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Така
електронният фиш е издаден от компетентен орган, тъй като АПИ
осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на
пътните такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на
различни категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на система за събиране на пътните такси. Следва
да се има предвид, че при изпълнение на своите правомощия и при нарушения
по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП, установено и заснето от електронната система
по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да бъде издаван електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, съгласно чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП. В този
смисъл е практиката на АССГ, в частност Решение № 6720/07.11.2023 г. по
КАНД № 6714/2023 г. на XX касационен състав.
Съдът намира, че е налице колизия между нормите на чл. 179, ал. 3б,
вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП с разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. касателно задълженията на
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (по-долу Регламента),
които е следвало да намерят пряко приложение. Съгласно чл. 2, § 7 от
Регламента: "Доставчиците на ЕУЕПТ (Европейска услуга за електронно
пътно таксуване) информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки
5
случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство". Сочената разпоредба, макар да се прилага пряко от
държавите-членки на ЕС от 19.10.2021 г., е съобразена в изменение на Закона
за пътищата, прието със Закон за изменение и допълнение на Закона за
пътищата (ЗП) (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г.), където към текста на чл. 10б от
ЗП са добавени три нови алинеи /от седма до девета/, в сила от 01.01.2024 г.
Съгласно ал. 7 от цитираната разпоредба, "В случай, че е налице частично или
пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно
превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с
доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние,
на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата
за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от
получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по
изречение първо не се образува административнонаказателно производство. "
Така формулирана, тя в цялост е синхронизирана с нормата на чл. 2, § 7 от
Регламента, така че да се отговори на изискването за съответствието й с
общостното право. В този смисъл, нормите на закона, въвеждащи нарушения
на режима на деклариране на тол данни и заплащане на тол такси и в частност
разпоредбите на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и чл. 10б от ЗП,
не са били съобразени с пораждащите пряко действие норми на акт от
общностното право; те му противоречат. Отделно от това, прави се
диференциация между уведомяването от доставчика на услугата за електронно
отчитане на такси за изминато разстояние и доброволното заплащане на
дължимата пътна такса, по смисъла на чл. 2, § 7 от Регламента и заплащането
на компенсаторна такса по чл. 10, ал. от 2 ЗП. Така незаплащането на
компенсаторната такса не дерогира приложението на чл. 2 от Регламента, а
обстоятелството, че изменението на чл. 10б от ЗП е в сила на 01.01.2024 г., не
променя този факт. Не е бил приложена пряко разпоредбата на чл. 2, § 7 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.,
затова не може да бъде извършена преценка за това, че жалбоподателят е
извършил административно нарушение.
Съдът намира за необходимо да отбележи още, че не е посочено, какъв е
размерът на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от от ЗП, по какъв начин е
6
изчислен, и каква част се твърди да не е заплатена. На следващо място, не са
посочени характеристиките на конкретния пътен участък и размерът на
дължимата тол такса съобразно спецификите на превозното средство. Не се
наблюдава отбелязване на изминатото разстояние, на броя на отделните тол
сегменти, през които превозното средство е преминало, на сбора на
изчислените за всеки тол сегмент такси. Размерът на дължимата тол такса и
начинът на формирането безусловно е следвало да бъдат отразени в
електронния фиш. Съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП, размерът на дължимата за
плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани
тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или
чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по
определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство,
чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или
ползвателя му. Затова направеното описание на нарушението в ЕФ се явява
лаконично и недостатъчно; липсва логическо единство на възпроизведените
факти. Не се констатира да са налице фактическите параметри, при които се
твърди да е осъществено то. Отсъствието на пълно и точно, недвусмислено
словесно описание на нарушението обуславя заключение за нарушаване на
правото на защита на санкционрания, доколкото е осуетена възможността му
да разбере административното обвинение, респективно, да организира
адекватно защитата си.
С оглед изложеното съдът намира, че електронният фиш следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
Съобразявайки изхода на делото, основателно се явява искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените
разноски. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В случая се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по
смисъла на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Затова въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати парична сума за адвокатско
възнаграждение в размер на 480.00 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.61, ал.2 от ЗАНН, Софийски
7
районен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройство, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал.7 от
Закона за движение по пътищата и на основание чл. 179, ал.3а, вр. чл. 187а, ал.
5 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лв.
ОСЪЖДА АПИ да заплати на процесуалния предстаавител на жалбоподателя
сумата от 480.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществена правна помощ и съдействие.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ /ЕФ/ №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство
на регионалното развитие и благоустройство, с който за нарушение на чл. 139,
ал.7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП /на жалбоподателя, на
основание чл. 179, ал.3а, вр. чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП, е наложена имуществена
санкция в размер на 1 800 лв.
В жалбата се твърди, че електронният фиш е издаден в несъответствие с
материалния закон и при съществени процесуални нарушения, в разрез с
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Жалбоподателят счита, че нарушението, за
което е санкциониран, не е извършено. Депозира се допълнителна жалба и се
иска съдът да отмени обжалвания ЕФ по подробно изложени съображения,
както се претендират разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от процесуален представител. Жалбата се поддържа. Моли се за отмяна на ЕФ.
Претендират се разноски по нарочен списък.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
процесуален представител., който оспорва жалбата и иска от съда да потвърди
ЕФ като правилен и законосъобразен.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 06.05.2023 г. в 09:23 часа ППС влекач „***“ с регистрационен номер
****, с технически допустима максимална маса 19 000, брой оси 2,
екологична категория „ЕВРО 5“, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 40 000, се движил по път
А-6 км. 60 + 705 в община Столична, с посока Нарастващ километър, който
път е включен в обхвата на платената пътна мрежа. АПИ извършила преценка
за това, че за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса
по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, доколкото за посоченото ППС
има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от
измерената. Нарушението е установено с устройство № 10191,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-6 км. 60 + 705.
За извършено нарушение на чл. 139, ал.7 от Закона за движение по
пътищата и на основание чл. 179, ал.3а, вр. чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП на
жалбоподателя е издаден електронен фиш от МРРБ-АПИ, като е наложена
имуществена санкция в размер на 1 800 лева.
Тази фактическа обстановка се установява от приобщените по делото
писмени доказателства, а именно: ставощище от АПИ „Национално Тол
управление“ ведно с приложения, снимков материал, известие за доставяне,
1
както и от останалите материали по делото. Съдът кредитира посочените
доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват релевантната фактическа обстановка.
При така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от
легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално
допустима.
По съществото на спора:
Когато съдът разглежда оспорени електронни фишове, винаги се явява
инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В този смисъл, съдът намира
следното:
Нормата на чл.10, ал.1 от ЗП предвижда, че за преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато
разстояние: т. 1- такса за ползване на платената пътна мрежа- винетна такса за
пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса
дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок
платената пътна мрежа и т. 2- такса за изминато разстояние- тол такса за
пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава
право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки
от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се
изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз
основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за
изминато разстояние се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните
му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Видно от заложеното от законодателя в разпоредбата на чл.10б, ал.4 от ЗП,
размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално
получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в
наредбата по чл. 10, ал. 7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна
карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително
заявено от него разстояние по определен маршрут.
Съобразно разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП водачът на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
2
Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП визира обстоятелството, че
водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.
3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800
лв.
Следва да се отбележи, че в обжалвания електронен фиш са отразени
датата и часът на нарушението, инкриминираното място, ППС и др.
изискуеми индивидуализиращи данни. маса, брой оси, екологична категория,
достатъчни като стандарт по отношение на идентификация на ППС и
определяне на неговата категория. Отделно от това по делото е приложено
писмено становище ведно с таблица за движение на ППС по сегменти и
статични изображения във вид на снимков материал и/ или динамични
изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство част от системата. Нарушението се сочи за установено
от устройство /тол секция/ номер 10191, намиращо се на път А-6 км 60+705,
където е заснето движението на процесното ППС и е генериран снимков
материал.
Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е
длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. В случай, че в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се дължи от него.
От събраните по делото доказателства се констатира, че 06.05.2023 г. в
09:23 часа влекач „***“ с регистрационен номер ****, с технически
допустима максимална маса 19 000, брой оси 2, екологична категория „ЕВРО
5“, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 40 000, се движил по път А-6 км. 60 + 705 в
община Столична, с посока Нарастващ километър, който път е включен в
обхвата на платената пътна мрежа– като частично не е заплатена дължимата
пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /за посоченото ППС има
тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от
измерената /. Нарушението е установено с устройство № 10191,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-6 км. 60 + 705.
3
ЕФ е съставен за нарушение, установено чрез електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е издаден по образец, утвърден
от Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Така
електронният фиш е издаден от компетентен орган, тъй като АПИ
осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на
пътните такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на
различни категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на система за събиране на пътните такси. Следва
да се има предвид, че при изпълнение на своите правомощия и при нарушения
по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП, установено и заснето от електронната система
по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да бъде издаван електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, съгласно чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП. В този
смисъл е практиката на АССГ, в частност Решение № 6720/07.11.2023 г. по
КАНД № 6714/2023 г. на XX касационен състав.
Съдът намира, че е налице колизия между нормите на чл. 179, ал. 3б,
вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП с разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. касателно задълженията на
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (по-долу Регламента),
които е следвало да намерят пряко приложение. Съгласно чл. 2, § 7 от
Регламента: "Доставчиците на ЕУЕПТ (Европейска услуга за електронно
пътно таксуване) информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки
случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство". Сочената разпоредба, макар да се прилага пряко от
държавите-членки на ЕС от 19.10.2021 г., е съобразена в изменение на Закона
за пътищата, прието със Закон за изменение и допълнение на Закона за
пътищата (ЗП) (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г.), където към текста на чл. 10б от
ЗП са добавени три нови алинеи /от седма до девета/, в сила от 01.01.2024 г.
Съгласно ал. 7 от цитираната разпоредба, "В случай, че е налице частично или
пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно
превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с
доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние,
на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата
за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от
получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по
изречение първо не се образува административнонаказателно производство. "
Така формулирана, тя в цялост е синхронизирана с нормата на чл. 2, § 7 от
Регламента, така че да се отговори на изискването за съответствието й с
4
общостното право. В този смисъл, нормите на закона, въвеждащи нарушения
на режима на деклариране на тол данни и заплащане на тол такси и в частност
разпоредбите на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и чл. 10б от ЗП,
не са били съобразени с пораждащите пряко действие норми на акт от
общностното право; те му противоречат. Отделно от това, прави се
диференциация между уведомяването от доставчика на услугата за електронно
отчитане на такси за изминато разстояние и доброволното заплащане на
дължимата пътна такса, по смисъла на чл. 2, § 7 от Регламента и заплащането
на компенсаторна такса по чл. 10, ал. от 2 ЗП. Така незаплащането на
компенсаторната такса не дерогира приложението на чл. 2 от Регламента, а
обстоятелството, че изменението на чл. 10б от ЗП е в сила на 01.01.2024 г., не
променя този факт. Не е бил приложена пряко разпоредбата на чл. 2, § 7 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.,
затова не може да бъде извършена преценка за това, че жалбоподателят е
извършил административно нарушение.
Съдът намира за необходимо да отбележи още, че не е посочено, какъв е
размерът на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от от ЗП, по какъв начин е
изчислен, и каква част се твърди да не е заплатена. На следващо място, не са
посочени характеристиките на конкретния пътен участък и размерът на
дължимата тол такса съобразно спецификите на превозното средство. Не се
наблюдава отбелязване на изминатото разстояние, на броя на отделните тол
сегменти, през които превозното средство е преминало, на сбора на
изчислените за всеки тол сегмент такси. Размерът на дължимата тол такса и
начинът на формирането безусловно е следвало да бъдат отразени в
електронния фиш. Съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП, размерът на дължимата за
плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани
тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или
чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по
определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство,
чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или
ползвателя му. Затова направеното описание на нарушението в ЕФ се явява
лаконично и недостатъчно; липсва логическо единство на възпроизведените
факти. Не се констатира да са налице фактическите параметри, при които се
твърди да е осъществено то. Отсъствието на пълно и точно, недвусмислено
словесно описание на нарушението обуславя заключение за нарушаване на
правото на защита на санкционрания, доколкото е осуетена възможността му
да разбере административното обвинение, респективно, да организира
адекватно защитата си.
С оглед изложеното съдът намира, че електронният фиш следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
Съобразявайки изхода на делото, основателно се явява искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените
разноски. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
5
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В случая се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по
смисъла на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Затова въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати парична сума за адвокатско
възнаграждение в размер на 480.00 лв.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6