РЕШЕНИЕ
№ 16189
гр. София, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110128173 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ................ против Е. В.
П..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № находящ се в гр. ................
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 578, 17 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2019 г., ведно със законна
лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 149, 97 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. –
04.05.2022 г.;
сумата 28, 94 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.04.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 7, 14 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.05.2019 г. –
04.05.2022 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му
заплати исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Е. В. П. чрез назначения особен представител адв. Т., с който
1
оспорва исковете. Оспорва качеството на ответницата на клиент на топлинна
енергия за битови нужди по съображения, че не се установява последната да е
собственик на процесния имот и да е ползвала последния. Оспорва
съществуването на облигационно правоотношение между страните за исковия
период по съображения, че между страните не е сключван писмен договор,
както и че е необходимо писмено потвърждение на Общите условия. Оспорва
за исковия период да е ползвала топлинна енергия по съображения, че не е
обитавала имота. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Представен е договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда
на чл.117 ЗТСУ от 20.04.1988 г., по силата на който Е. В. П. е придобила
собствеността на следния недвижим имот: апартамент № .................., състоящ
се от: дневна, кухня и сервизни помещения, с площ от 47, 84 кв.м.
Безспорно е между страните, че този имот е идентичен с процесния.
Представена е декларация по чл.14 ЗМДТ, с която Е. В. П. е
декларирала процесния имот като неин собствен, посочвайки като основание
за придобиване на собствеността представения по делото договор по чл.117
ЗТСУ.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че до същия е доставяна топлинна енергия за исковия период в размер на
исковата сума.
Безспорно е между страните, че за исковия период от страна на ............ е
извършвана услугата дялово разпределение за процесния имот на стойност
исковата сума, което се потвърждава от представените писмени
доказателства.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. .............. от
18.07.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с
............, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната
енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е
съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение, в т.ч. – под № 33 в списъка Е. В. П. за аб. №
...........
Представен е договор, сключен между ЕС като възложител и ............
като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение, с който
страните са договорили абонаментна цена за отчитане на показанията на
индикаторите за разпределение на топлинна енергия и разхода за отопление,
водомерите за топла вода, поддръжката на монтираните уреди и изготвянето
на обща и индивидуални сметки – 4, 20 лв. на измервателен уред.
2
Представен е договор, сключен между ................ – възложител и ............
– изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на
договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на производството:
От страна на процесуалния представител на ответницата е заявено
възражение, че искът първоначално е бил предявен срещу наследниците на Е.
В. П., като впоследствие не е било предприето изменение на същия. Това
възражение съдът намира, че касае редовността на исковата молба, съответно
– допустимостта на производството.
В тази връзка следва да се има предвид следното: с исковата молба
ищецът сочи, че предявява иска срещу наследниците на Е. В. П.; с
разпореждане от 31.05.2022 г., връчено на 09.12.2022 г., исковата молба е
оставена без движение с указания към ищеца да посочи
ответника/ответниците, срещу които предявява иска, издадено му е съдебно
удостоверение за снабдяване с удостоверение за наследници на Е. В. П.; в
указания срок с молба от 22.12.2022 г. ищецът е изпълнил указанията на съда,
като е посочил, че във връзка с полученото от Столична община писмо, че
липсват данни Е. В. П. да е починала, предявява иска си срещу нея. С горното
уточнение е отстранена нередовността на исковата молба, като е посочен
ответникът, срещу когото се предявяват исковете. По изложените
съображения възражението на ответницата се явява неоснователно.
По основателността на исковете:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
3
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая от представения договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл.117 ЗТСУ от 20.04.1988 г., се установява, че
ответницата е придобила собствеността на процесния имот. От качеството на
ответницата на собственик произтича качеството й клиент на топлинна
енергия за битови нужди, с оглед на което възражението й в обратен смисъл
се явява неоснователно. Не могат да бъдат споделени доводите, че не се
установява за исковия период ответницата да е клиент на топлинна енергия,
тъй като договорът за покупко-продажба е от 1988 г. и предхожда исковия
период. От страна на ответницата не се твърди и установява веднъж
придобила правото на собственост, да се е разпоредила с него по какъвто и да
е начин в момент, предхождащ исковия период. Ирелевантно е
обстоятелството дали ответницата фактически ползва имота и живее в него.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
4
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на
облигационно правоотношение между ответницата и ищцовото дружество
през исковия период, а възражението на ответницата в обратен смисъл се
явява неоснователно. Възникването на облигационното правоотношение не се
предпоставя от сключването на писмени договор, доколкото отговорността на
ответницата се ангажира в качеството й на клиент за битови, а не за
стопански нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
извършено от ............. Третото лице-помагач е осъществявало услугата
дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което
обстоятелство не е спорно между страните и в какъвто смисъл са и
ангажираните по делото писмени доказателства.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В случая между страните не се спори, че процесният имот е
топлоснабден, както и че до същия е доставена за исковия период м.05.2018 г.
– м.04.2019 г. топлинна енергия на стойност исковата сума 578, 17 лв.
Оспорва се от страна на ответницата да е ползвала тази енергия по
съображения, че фактически не живее в имота, което обстоятелство се явява
ирелевантно, като не се оспорва самата доставка на топлинна енергия.
Ответницата своевременно е заявила възражение за изтекла погасителна
давност, във връзка с което съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
5
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Искът е предявен на 30.05.2022 г. с оглед на което към този момент е
изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди
30.05.2019 г., каквито в случая се явяват вземанията за периода м.05.2018 г. –
м.03.2019 г. (вземането за м.03.2019 г. е станало изискуемо на 16.05.2019 г.) в
размер на сумата 519, 18 лв., определен съобразно данните, съдържащи се в
съобщение към обща фактура № **********/31.07.2019 г.
Непогасено по давност е вземането за м.04.2019 г. (което става
изискуемо 30.05.2019 г.) в размер на сумата от 58, 99 лв.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Безспорно е между страните, че е налице забава в плащането на
задължението за стойността на топлинната енергия, с оглед на което в полза
на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума
149, 97 лв. за периода 15.09.2019 г. – 04.05.2022 г.
Не се дължи мораторна лихва върху погасените по давност главни
вземания по арг. от нормата на чл.119 ЗЗД.
С оглед изложеното ищецът има вземане за мораторна лихва върху
непогасените по давност вземания, начислена за периода 15.09.2019 г. –
04.05.2022 г., в размер на сумата 15, 30 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
6
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от
клиентите търговец/, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение в качеството на продавач на топлинна енергия.
Безспорно е между страните, че за исковия период м.04.2019 г. –
м.04.2020 г. от страна на ............ е извършвана услугата дялово разпределение
за процесния имот на стойност исковата сума 28, 94 лв.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 67, 54 лв. разноски и юрисконсултско
възнаграждение по делото, съобразно уважената част от исковете.
Ответницата има право, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на разноски по
делото съобразно отхвърлената част от исковете, но доколкото не претендира
такива, нито ангажира доказателства за извършването им, разноски не следва
да й се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА Е. В. П., ЕГН ********** да заплати на ................, ЕИК
............, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както
следва:
сумата 58, 99 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за м.04.2019 г. за топлоснабден имот: апартамент № 68,
находящ се в гр. ..............., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 30.05.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 15, 30 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. –
04.05.2022 г.;
сумата 28, 94 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.04.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба – 30.05.2022 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на топлинната енергия за сумата над
58, 99 лв. до 578, 17 лв. и за периода м.05.2018 г. – м.03.2019 г., иска за
мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия за сумата над 15, 30
лв. до 149, 97 лв. и иска за мораторна лихва върху цената на дяловото
разпределение – в пълния предявен размер от 7, 14 лв. за периода 31.05.2019
г. – 04.05.2022 г.
ОСЪЖДА Е. В. П., ЕГН ********** да заплати на ................, ЕИК
............, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 67, 54 лв. разноски и
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца .............
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8