ПРОТОКОЛ
№ 389
гр. Варна, 26.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20213100900436 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „НОВО ФИНАНС“ ООД, редовно уведомен от предходно
съдебно заседание, представлява се от адвокат Д.Т. , редовно упълномощена
и приета от съда от преди.
ОТВЕТНИКЪТ В. ИГН. В., редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат С.Н.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ АЛ. В. СЛ., редовно уведомен, не се явява, не
представя заключение по съображения, изложени в молба от 17.05.2022 г.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното уведомяване на страните, не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 11586/17.05.2022 г., молба, подадена
от вещото лице Александър Савов, в която е посочено, че за изготвяне на
заключението следва да бъдат направени изчисления в значителен обем, за
което на същия ще му е необходимо още допълнително време, поради което
моли производството по делото да бъде отложено за друга дата, като му бъде
дадена възможност да изпълни поставените задачи.
АДВ. Т.: Да се даде възможност на вещото лице да изпълни
поставените задачи.
АДВ. Н.: Да се даде възможност на вещото лице да изготви
експертизата.
СЪДЪТ, с оглед депозираната молба от вещото лице и становищата на
1
процесуалните представители на страните, намира, че на вещото лице следва
да бъде дадена възможност за датата на следващо съдебно заседание да
изготви и да депозира заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, най-късно в едноседмичен срок преди датата на съдебното
заседание, съгласно разпоредбата на чл. 199 ГПК.
По изложените съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице за датата на следващо съдебно
заседание да изготви и да депозира заключението по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, най-късно в едноседмичен срок преди датата на
съдебното заседание, съгласно разпоредбата на чл. 199 ГПК.
АДВ. Т.: Водим допуснатия ни свидетел за разпит в днешно съдебно
заседание.
АДВ. Н.: Не водим допуснатия ни свидетел за разпит в днешно съдебно
заседание.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, допуснат на ищцовата
страна при режим на водене, като снема самоличността му, както следва:
СВИДЕТЕЛЯТ Б.Б.Б., ЕГН **********, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство със страните, предупреден за отговорността по чл.
290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Познавам клиентите дотолкова,
колкото съм работил с тях. Ищцовото дружество ми е работодател. Като
работна функция, реално погледнато работя точно на позиция, където
комуникирам с клиентите. Общо казано, обслужвам клиентите. Познавам
като клиент В.В.. Той се свърза с нас, за да получи ипотечен кредит. Трябваха
му средства, като не се сещам точно кога е било, защото е минало доста
време. Имаме сайт, на който представяме дейността си и клиентите ни
намират. Рекламата е стандартна и хората като тръгнат да търсят съответно
някакъв тип кредит, в някои случаи попадат на нашия сайт, в други не. Но ние
сме ориентирани главно към ипотечно кредитиране. Ние потребителски
кредити без обезпечение не отпускаме. Не сме специализирани на типичния
потребителски пазар. Хората влизат в сайта, виждат условията, има си форма
за кандидатстване. Има и телефон, на който отговарям аз. След като се
свържат с мен клиентите, обсъждаме тяхната нужда, оформяме предимно
електронно, онлайн самото кандидатстване. В смисъл, изпращат се няколко
снимки и оценка на имота и докумените, съпътстващи самия имот. Предимно
онлайн комуникираме, но когато става въпрос за имоти във Варна, клиентите
в повечето случаи идват на място в офиса, защото е доста по-удобно. Имаме и
офис. След като клиентът се е свързал с нас, в повечето случаи, пак казвам, че
когато са от Варна, идват в офиса, защото и за тях е по-спокойно така, по-
могат да имат доверие на фирмата. Когато кажат какви са техните нужди,
след одобрение, като се прегледат съответните документи за имотите, които
са известни, вече пристъпваме към оформяне на някакъв тип договор, който в
повечето случаи си е предварителен договор – типов, бланков договор. Реално
погледнато, в някои от случаите, в повечето случаи ние изпращаме или
предоставяме такъв тип договор, като клиентът се запознава с него и вече
2
започва комуникация, която помага така, че да стане сделката. Един вид, ако
има нужда от някаква корекция или нещо като разяснение по някакви точки,
ние го извършваме. Ние имаме бланкови договори, които са стандартни, с
нашите условия, като се надяваме, че почти всеки един клиент би подписал.
Обичайните условия, предлагани на нашите клиенти са оформени
предваритело като бланков договор. Предварителният договор си е
предварителен договор. Предварителният договор е обвързан с окончателния.
Първият типов договор е без никакви данни по отношение на имота, ЕГН и
имена на клиента.
СЪДЪТ предявява на свидетеля Бекон документ, находящ се на лист
23-ти от делото.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Не говоря за това. Това е
европейски формуляр.
СЪДЪТ предявява на свидетеля Бекон договор за заем - предварителен,
находящ се на лист 29-ти от делото.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Не говоря за това. Това е
предварителен договор, който е обвързан със сделката. Това, за което говоря,
това е бланков текст без данни за имена, ЕГН на страните и са типовите
клаузите, които принципно преплагаме на всички наши клиенти.
Идеята на бланковия договор е клиентът да види така нацяло условията
по договора. По отношение на това дали се плаща лихва и главница или се
плаща само лихва, различните начини, там вече започва комуникацията, за да
видим точно кой продукт би свършил работа на клиента и съответно би му
харесало, най-общо казано. Това е само началото на преговорите. След като е
прегледан имотът и е ясно, че може да се пристъпи към ипотека, остава да се
изясни чисто финансовия въпрос като условия на договора.
Началото на преговорите започва с тези бланкови стандартизирани
условия, след което преценяваме предложеното обезпечение и когато
одобрим клиента, започва същинският преговор с уточняваме на конкретните
параметри за начина, по който ще бъде отпуснат, съответно връщан кредита.
Има няколко варианта за връщане на кредита. Има вариант да се плаща
само лихва, уговорен в срока на целия договор, да има плащания, които са
само лихва на месечна база. Всеки месец се плаща определена вноска, която
покрива лихвата, а главницата остава дължима накрая на договора. Другият
вариант е, да се плаща и лихва, и главница. Там говорим за анюитетни
вноски, като има вариант за 5 и за 10 години. Използвали сме и други видове
кредитни продукти, като не си спомням към този конкретен момент какво сме
предлагали по принцип.
Аз разяснявам на клиента какви са опциите. От там нататък си е изцяло
негово решение да прецени кое би му влязло в употреба и кое не съответно. В
някои от срещите в офиса или при разговор по телефона клиентът казва кой
от вариантите е избрал. Европейският формуляр се съставя след като
клиентът ни е ориентирал кой продукт е избрал. Предварителният договор се
подписва след като е разяснено всичко, направен е изборът и ясно, че ще се
пристъпва съответно към дадената сделка, към ипотечния кредит. В случая,
който коментираме, реално погледно, понеже ние коментирахме известно
3
време, може би пак, беше отдавна, но по спомен около 10 дни, какъв тип ще
бъде кредитът и имаше някаква ситуация с парцел, който се продава или ще
се продава и затова по-скоро, клиентът реши, че ще е по-добре за него, ако
можем да направим така, че да не плаща известно време нищо, докато изчака
някаква сделка да се финализира, с идеята да изплати самия заем накуп. Не е
било с идеята, че ще го изплаща 10 години или нещо такова. Очакванията на
клиента бяха, че той до половин – една година ще изплати заема.
С оглед на това, за да може да сме конкурентни на пазара, трябва да
имаме някаква пластичност по отношение на нашите условия и т.н. и да
предлагаме малко по-индивидуални условия, когато сметнем, че може, когато
шефовете преценят, че може. Тези индивидуални условия се разписват в
окончателния вариант и в предварителния договор. Моите разбирания са, че
предварителният договор е нещо, което е задължителен реквизит спрямо
регулатора в България. Смятам, че сме длъжни да съставим този
предварителен договор. Не е част от оферта, която ще се променя
впоследствие. Идеята на предварителния договор е клиентът да може да си го
прочете, да се запознае с условията, които са по него, ако трябва наново да ги
коментираме и съответно вече, когато е ясно, че всичко е ок, и текста е приет
от клиента, да можем да се разберем вече по отношение запазването на час
при нотариус за изповядване на самата договорна ипотека. Предварителният
договор е условие, за да направим разноските по нотариалната сделка. Не
влизаме при нотариус без предварителен договор. За да предоставим
главницата по кредита, ние трябва да имаме надлежно подписани договори,
както и договорна ипотека, защото, ако нямаме договорна ипотека, реално
погледнато гаранцията по самия кредит е никаква.
За договорът, който е подписан с клиента, помня че В. имаше желание
да се коригират някои неща. По-голямата част от тези неща ние нямахме
желание да коригираме и не сме го направили. Това, което успяхме да
предложим, за да се стигне все пак до сделка е, да се направи една корекция
по отношение на погасителния план, така, че да е по-леко и по-удобно за
обсужване, с оглед на това, че идеята му беше да се плати кредитът накуп.
Клиентът по-скоро се застрахова като сключва по-дългосрочен договор,
защото идеята беше от продажбата на някакъв имот да се изплати съответно
целият заем към нас и търсеше вариант, при който в началото да има по-
нисък ангажимент, чисто финансово към нас, докато се уреди съответно
някакъв финансов въпрос. Договорите са два в някои случаи, защото единият
е изцяло кешов и тези пари са нужни, за да могат да се разплатят начални
разходи, които са по нотариалното изповядване на самата договорна ипотека.
Ако клиентът има пари, ние нямаме нужда от такъв договор, но ако клиентът
каже, че не разполага със средства, за да заплати самите разходи по
ипотеката, тогава правим и втори договор. Т.нар кешова главница са тези 3
500 лева. Другото е по банков път и то си е описано, че се изчаква вписване
на ипотека и т.н. Тук говорим за кешов договор, който е за разходите, които
служат за учредяването на ипотеката. Тук изплащаме главницата преди
ипотеката. Реално погледнато кешовият договор се усвоява в момента пред
нотариуса, когато се изповядва сделката. Тук се поема някакъв риск, който е
целеви. Имаме клиенти, които правят ипотеки за 10 000 лева, имаме
клиентити, които правят ипотеки за 200 000 лева и разходите са различни.
4
Някои хора и 100 лева не могат да си позволят. Нямат и толкова налични в
момента, други могат да си позволят и 10 000 лева.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. Т.: Между бланковия договор и
предварителния договор дали е имало корекции по искане на заемополучателя
по отоношение на клаузи в договора, реално погледно, аз това обясних. Ние
се разбрахме за първите 6 месеца, за вноските, които са по погасителния план,
да се направи така, че да се плаща само частта главница от анюитетната
вноска, защото тя е по-малката част. Чисто пропорционално, главницата
съставлява доста по-малка част от цялата месечна вноска и по този начин,
клиентът има възможно най-ниския ангажимент в този период от половин
година. Много по-лесно е за обслужване и съответно тази лихва, тя по
договорка може да не се плати единствено, ако кредитът се обслужва
редовно, в пълната му цялост по погасителния план, като период – ако 5-
годишен, трябва 5 години да е обслужван и тогава няма да я плати никога.
Ако влезе в забава или съответно иска да го погаси предсрочно заема, тази
лихва се дължи.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИТЕ НА СЪДА: Не сме постигали уговорка за
тъкъв гратисен период, в който клиентът нищо да не плаща. Може и да сме
водили такива разговори за пълен гратисен период, нямам точен спомен, но
за мен е важното какво ми е позволено от управата да предложа, което знам,
че може да се стигне до сделка, защото клиента може да иска много работи,
но от наша страна като няма съгласие, просто няма да имаме сделка. Няма
практика, в която кредиторът да няма приход нито от главница, нито от лихва
и де факто, и de iure, защото това означава, че ние отпускаме един капитал,
едни средства, които не носят абсолютно никаква доходност в този период. В
крайна сметка това е бизнес. За мен такова предложение не е възможно да
бъде прието, нито фактически, нито de iure.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. Т.: За практиката на
дружеството от момента, в който се изпратят бланкетни типове договори до
момента на подписване на предварителни договори и какви са опциите
заемополучателят да прави промени и да иска промени в условията по
договора, ще обясня следното: преговорният процес приключва тогава, когато
или стигнем до взаимно съгласие, или просто приключваме комуникацията
без сделка. Договарянето приключва с предаването на предварителния
договор, подписан от клиента, който се счита, че е с условията, които
клиентът е харесал и които сме договорили. Имаме някои случаи, където от
началото на преговорите по бланката се нанасят доста леки корекции по
отношение по-скоро на тексто формулиране, други случаи, където се
променят изцяло условия докато се стигне до предварителен договор. Пак
казвам, че, за да може да сме конкурентни ние трябва да сме пластични.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИТЕ НА СЪДА: Корекциите са спрямо
предварителния договор. В него са нанесени отклоненията от типовия
договор, с които клиентът се е съгласил. Напълно възможно е ние да дадем
предварителен договор, който клиентът да не подпише, да каже, че пак не е
съгласен и да приключи и комуникацията.
Изготвянето на предварителния договор се извършва от финансовата
институция. Аз нямам правомощия да подписвам тези договори. Аз мога да
5
изпратя електронно файла с текста на договора, човекът да си го прочете,
мога да му го дам разпечатан в офиса, ако става въпрос за клиент, който иска
среща, физически в офиса да си го погледне. Подписът на хартия се полага,
когато се уговорим с клиента, че всичко е ок и че той е съгласен с тези
условия и иска да се пристъпи към сделка. Подписът от страната на
кредитора, пак да кажа, че не ги подписвам аз, в повечето случаи, особено,
когато става въпрос за Варна се прави среща в офиса, където едновременно се
полагат подписите. Не мога да отговоря конкретно за момента на
подписването, тъй като аз нямам правомощия да подписвам. Аз обикновено
уговарям срещата в офиса, където се подписват документи от
упълномощените лица.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Н.: Аз участвах в преговорите с В.
ИГН. В. за подписването на договор за заем от 13 август 2020 г. за 116 500
лева и договор за заем от 12 авуст 2020 г. в размер на 3 500 лева. Този клиент
няма много договори с нас. Аз съм човекът, с който той е комуникирал. За
този период не ми е известно да има повече сделки с този клиент така, че аз
съм водил преговорите за тези договори.
Думите на г-н В. бяха, че най-вероятно ще го изплати чрез продажба на
друг имот. Ставаше въпрос за парцел. Нямам представа дали е УПИ или
просто друго. Не че заемът му трябваше за имот, а имаше намерение да върне
заема чрез продажбата на някакъв имот. Заемът му трябваше за кратко. Това
бяха негови прогнози и очаквания. Думите му бяха, че смята до година да е
погасил главницата по заема. Предполагам, че е очаквал да продаде този
парцел и от там да погаси заема. То има и други начини човек да спечели от
един актив като имот. Може би е ставало въпрос за продажба.
Той търсеше кредит, при който съответно да има по-малък финансов
ангажимент, а не кредит, който да изплаща дългосрочно. Това му бяха
думите, че по-скоро се застрахова с по-дългосрочен кредит, но очакванията
му бяха да го изплати в рамките на 6-12 месеца.
АДВ. Н.: Вие изследвахте ли неговите доходи, с оглед възможността му
да връща този кредит?
АДВ. Т.: Моля да отклоните въпроса.
СЪДЪТ допуска въпроса на адв. Н. към свид. Б..
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: На въпроса дали кредиторът има
практика да проверява платежоспособността на клиента, ще обясня, че ние си
правим проверки, които са необходими за работата ни. Аз не правя такива
проверки. Моята работа е да комуникирам с клиента и да стигна до там да
имаме сделка, ако това е възможно. Да уредя целия процес до подписването
на самата договорна ипотека. Аз не правя справки, проверки и обследванията.
Това си го правят други хора във фирмата.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Н.: За да съм максимално честен
ще кажа, че нямам спомен дали съм изисквал информация за доходите на
В.В.. Така или иначе, доколкото ми е известно, тази информация може да се
провери със справки, след като има подписани съответни документи от
клиента с личните му днни, тя е общо достъпна. В смисъл, имайки данните на
клиента, тези неща могат да се проверят. Дали дружеството е направило тези
6
проверки, аз няма как да знам, защото на мен не ми влиза в задълженията.
Тези окончателни договори за заем не ги представих аз на г-н В..
Окончателните договори се разписват при нотариуса при изповядване на
самата сделка, на самата ипотека. В много редки случаи, чисто по случайност,
може и да присъствам, ако аз има някаква работа в този момент при
нотариуса и клиентът би се чувствал по-спокоен, ако аз съм там.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: При нотариуса от страна на
кредитора ходи или пълномощник, или управителите. Говорим за сделката
при нотариуса. Аз нямам пълномощия да разписвам, съответно договори за
заем и договорните ипотеки.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Н.: По отношение на това дали
тези два договора за заем съответстват в пълнота с това, което сме
договорили с В.В., ще кажа, че не би трябвало да се различават.
Предварителният договор и основният договор са с идентични текстове. Ако
става въпрос за предварителния договор, ако е изпратен по електронна поща
или на хартиен носител, да, аз съм го дал, но не го подписвам аз.
Разлики между предварителния договор и основния договор е възможно
да има дотолкова, ако има допусната техническа грешка, разлика в някаква
дата, в което има смисъл да се поправя, но като условия не – не би трябвало
да има разлики. Само, ако е допусната случайна техническа грешка или
промяна в датата, ако се налага, но съдържанието не трябва да се променя.
Отново на въпроса Ви дали знам кой ги е предал на В.В. в този им вид,
като окончателен вид на хартия, като писмени документи на хартия,
обяснявам, че те са били представени за подписване при договорната ипотека,
при нотариуса, най-вероятно от представителя на кредитора, който е бил
пълномощник по сделката.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: По отношение на това дали знам
Витали Веселенов е виждал текста на окончателния договор преди да го
подпише, ще кажа, че най-вероятно го е виждал, защото, ако съм ги дал на
хартиен формат, след като е бил съгласен с предварителния договор, му е бил
предоставен и другият договор, който реално е същото нещо без водния знак
„предварителен договор“. Текстът трябва да идентичен между
предварителния и основния договор, без водния знак, който отбелязва, че това
е предварителен договов, за това смятам, че клиентът е запознат изцяло със
съдържанието на окончателния договор, ако е подписал предварителния
договор. В някои случаи, аз изпращам и основните договори, които са, като
файлове.
Най-вероятно и в този случай съм изпращал на В.В. по електронен път
файл със съдържание, което е съответно на разпечатания след това
окончателен договор. Няма съществена разлика между предварителния и
основния договор. То това е идеята на предварителен договор, той да
послужи за запознаване със съдържанието на окончателния договор. В случая,
може да съм му ги дал на хартиен носител, може да съм дал предварителен и
основен, но те нямат никаква тежест, освен човек да се запознае с тях, защото
нито са подписани от нас, нито от него. В последствие се подписват.
АДВ. Н.: Госпожо Председател, моля да задължите свидетеля да
7
отговори на въпроса, тъй като считам, че същият не дава отговор, използва
общи фрази „най-вероятно“, „може би“, дали е предоставил конкретно, не по
принцип някакви договори, на някакви хора, проектите им за сключването на
окончателните договори, дали ги е предоставил по е-мейла или по някакъв
друг начин на В.В.?
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Конкретно тези договори са
представени на файлове или на хартия на В.В..
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Н.: Не помня на коя дата съм ги
предоставил на В.В..
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: В повечето случаи около 2
седмици преди самата сделка изпращам документите. Имаме някои случаи,
при които клиентите бързат. За конкретния случай не си спомням точния
момент. Най-вероятно в период от 2 седмици преди датата на учредяване на
договорната ипотека.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Н.: Не мога да отговоря, нямам
спомен дали съм ги предоставил на хартия или по е-мейла. Но съм сигурен, че
съм изпращал договорите или че е минал през офиса да му ги предоставя. За
тези 7-8 години работа, нямам клиент, на който аз да не съм дал възможност
да се запознае с договор, който ще подписва.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: 100 % с В.В. сме коментирали
нещо, имало е обаждания. В повечето случаи с клиентите ми, докато се стигне
до подписване на договорната ипотека, има разговори, дали по телефон, дали
на живо, които са чисто статистически около 4-5 часа. Ако имат въпроси,
като аз мога да им разясня, да обясня, да стане по-ясно. Корекции, пак
нанясаме, защото трябва да сме конкурентни и да проявим някаква
пластичност.
Конкретно корекция и коригирани варианти на Витали са изпращани, с
оглед на неговото искане да има олекотен период, така да го кажем,
направихме така, че да се плащат само главниците по първите вноски от
погасителния план. Тази корекция му я изпратих пак, щом сме стигнали до
подписване но договорната ипотека, явно той е искал да ги има тези корекции
и съответно ги е видял и се е съгласил с тях.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Н.: Уточнявам, че под
изявлението, че аз съм предал тези два договора, имам предвид, че аз съм
предал работни варианти, файлове или самия договор, а не тези, които реално
подписаните, чисто физическите листи и т.н., защото аз не нося договорите
при нотариус. Това може да е абсолютно същия текст на други физически
листи.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: По отношение на това дали съм
сравнявал изпратените на клиента предварително, преди сделката, било на
хартия с окончателния разписан пред нотариуса документ, ще кажа, че аз
лично не съм го проверявал. След като са минали нотариуса явно клиентът е
бил съгласен с условията, които подписва и съответно те са същите, каквито
са били предоставени по-рано на него, за да ги разгледа. Аз нямам практика
да проверявам след всяка една сделка, това, което е подписал клиентът дали
отговаря на това, което аз съм му бил изпращал, давал и т.н.
8
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Н.: Когато предадох тези два
договора заявих, че това са вариантите, които имаме одобрени от управата и
които би трябвало съответно да му харесат. Условието, което търсеше
клиентът да има олекотени плащания в началото, присъстваше в договора.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Запознат съм с текстовете на
договорите. Това, което казвам аз като финално облекчение, с което
кредиторът се е задължил, е в погасителния план и ако обърнете внимание на
първите 6 месеца на редовете има потъмнени клетки, като там се вижда
облекчението. В текстовете на договорите, ще Ви излъжа, тъй като всеки пък
излизат по различен начин на страниците, но някъде на около третата
страница трябва да е описано какво точно представлява тази промоция,
където клиентът реално погледнато поема ангижимент да заплаща през
първите 6 месеца само главницата и че тази лихва, която не плаща, там е
описано при какво условия той никога няма да я заплати. При всички
положения той в началото не я плаща, в лошия вариант я плаща post factum.
Другият вариант е да изплаща редовно заема за срока на договора и тогава
няма да я плати. Тази особеност, която е договорена за този клиент е в две или
три клаузи, които са обвързани с тази особеност. Не мога да кажа точно,
мисля, че са последователни точки от съдържанието.
В посочения от Вас чл. 5.4. е посочено, че главницата се изплаща в края
на срока на договора между страните, съобразно погасителния план към
договора, като става въпрос за сумата от 116 500 лева. Облекчението, за
което говоря не е това, аз говоря за първата част от договора, в чл. 2.2.,
подточка „з“.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Н.: Облекчението не е това, което
ми посочвате в т. 5.4. Обекчението е в чл. 2.2., б.“з“.
Искането на клиента беше да се намери вариант така, че да може да
обслужва по-лесно кредита в началото. Тази вариант в т. 5.4. е обсъждан, но
на него "не му отърва", като се извинявам за тъпия израз, защото при този
вариант той плаща лихва всеки месец, докато иначе частта главница при така
подписаните договори е доста малка и вноската му на месец по този начин е
доста по-малко отколкото да плаща над 2 % върху тази главница всеки месец.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Това също беше коментирано,
тъй като това е един от нашите продукти да се предлагат договори, при които
са плаща само лихва на месечна база. Казах го още в началото.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Н.: Тази лихва се дължи, като има
текст, където се казва кога не се дължи при изпълнение на дадени условия.
Според мен няма връзка между тези две точки. Според мен противоречие
няма. Лихвата се дължи, освен, ако не се изпълнят и допълнителните условия.
Те са описани в договора какви са.
Преди да се подпише ипотеката, както и самите договори, по
предварителния договор, договорите, които съм предал или изпратил, пак
казвам, нямам спомен, дали цифрово или на хартия съм ги предал, след
всичките разговори, които имахме, се стигна до консенсус, че ще се подписва
договор, при който 6 месеца той ще плаща само частта главница от
анюитетните вноски. Това ни беше договорката. Той каза, че е съгласен на
този вариант, защото е по-облекчен финансово, отколкото да плаща само
9
лихва, какъвто ни е от другите стандартни договори. На 116 500 лева, ако
трябва да плаща само лихва вноската му ще е над 3 000 лева на месец, а в
случая, ако погледнете в погасителния план, колона № 6, където е главница,
ще видите една вноска, която е смешна на фона на 3 000 лева.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: В рамките на тези преговори не
сме се връщали към обсъждане на чл. 5.4.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Н.: В преговорите с В.В. по тези
два договора не са участвали други служители или управителя на
дружеството, поне доколкото ми е известно на мен.
Аз изпращам един вид окончателни варианти на тези два
предварителни договора, които ще се разписват окончателно. Това съм му
обяснил, че това са окончателни варианти, които са според нас съгласувани
между управата ни и него, нещо, което на него би трябвало да му влезе в
употреба, по начина, по който той иска и съответно е от наша приемливо.
Тези, които са разписаните, че повече ние корекции няма да нанясаме и
няма да правим друг тип отстъпки.
За мен лично има два варианта. Единият вариант това да е чисто
техническа грешка. Другият вариант е да има някакво правно основание да
бъде формулирано по този начин, защото, ако се приеме, че клиентът не
плаща кредита и т.н., може би трябва да се опише, че главницата, съответното
лихвата или главница е дължима, към какъв момент е дължима. Не мога да си
обясня точната причина за тази клауза от юридическа страна. Възможно е да е
някакъв тип техническа грешка. Би трябвало да е абсолютно същата точка,
каквато е в другия договор.
Обяснявам си различието за наличието за такава клауза по чл. 5.4. в
договора за 116 500 лева и в договора за 3 500 лева по абсолютно същия
начин, наличие на техническа грешка или нещо, обвързано в чисто
юридически аспект, които аз не мога да преценя. Трябва да се познава закона,
за да се знае точно на 100 % какво означава.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Договорите за двата кредита се
водиха по еднакъв начин. Фактът, че има втори договор, сме обсъждали, по
повод на това че няма средства по учредяването на ипотеката, които са за
негова сметка. Разликата е в целевото предназначение на тази главница.
Иначе като условия не трябва да се различават. Или поне в преговорите не
съм правил акценти.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Н.: Отговарям за комуникацията с
клиентите след подписване на договора. В настоящия случай не съм
преценявал аз, че има неизпълнение по договора за кредит. Аз съм се свързал
с него, аз съм го потърсил. Но не съм преценявал аз да го търся, така ми е
било наредено. Аз получавам информация или по-скоро нареждане от
шефовете ми, ако са няколко клиента, които в момента имат такъв проблем,
ми се дава един списък и ги прозвънявам, за да разбера какъв е проблемът, ще
се реши ли проблемът и т.н. Не вземам решенията на кой да звъня. Това ми се
заповядва.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: При този разговор като се
обадих на г-н В., той в никакъв случай не беше изненадан и по спомен
10
известно време нямах връзка с номера, на който той отговаряше. Знам, че е
идвал в офиса, но не съм присъствал на връчването на разписката. Но сме
говорили многократно по отношение на проблема с кредита. Там пак се
споменаваше въпросния имот, с който съответно ще оправи бъркотията.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Н.: Писмото, вх. № 47 от 01 март
2021 г., което касае кредита, не е написано от мен и не е изпратено от мен.
Ако клиентът след като получи писмото реши да се обади, обикновено се
свързва с мен. С мен се свързват, ако искат да говорят или ако искат среща.
След като сме се разбрали, че ще пристъпва към договорната ипотека,
самото й подписване, са изпратени съответните договори – предварителен на
клиента, когато се запази час за нотариус, аз уведомявам клиента за кой ден,
колко часа, при кой нотариус и съответно кого да търси там. Моята работа е
да уредя нещата така, че да имаме сделка и съответно, ако аз тези неща не ги
предам на клиента, той няма как да знае кога да се яви.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: При тази уговорка за финалната
сделка клиентът ще подписва текстът на договора, който идентичен с това,
което има подписано като предварителен договор и той не може да бъде
коригиран повече. Аз може да съм предал или изпращал два-три варианта на
предварителен договор, докато стигнем до консенсус, но от един момент
нататък, където ние вече не сме склонни вече на корекции и допълнителни
клаузи или нещо такова, или сте съгласни или не сте съгласни. За да
организираме нотариална сделка сме чули неговото съгласие по конкретен
предварителен договор като финален вариант.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Н.: В.В. поиска кредит, за който
ни обясни, че ще изплати наведнъж с продажба на някакъв парцел. Неговите
думи бяха, че идеята на кредита е да се оправят финансови проблеми като
неговите очаквания са, че той ще може да плати сумата, да се издължи към
нас накуп в рамките на една година. Във всичките си разговори ние сме
обсъждали всички продукти, но това, което щеше да му свърши работа е това,
което е подписал. Другите варианти, които ние сме предложили не му
харесаха. Той прецени, че те не представляват интерес за него и след като
помоли за корекция, където той да има по-нисък финансов ангажимент на
месечна база, от управата ни стигнаха до извода, че могат да предложат
такова нещо, под тази форма, която е в договора, но за срок от 6 месеца.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. Т.: Текстовете на договорите ги
пише адвоткатската кантора, с която работим. Не ги пиша аз. Аз просто
предавам част от комуникацията с клиента, така, че да мога да обясня какво
се търси.
АДВ. Т.: Случвало ли се е да има технически грешки в договорите, като
цяло?
АДВ. Н.: Госпожо Председател, много е общ въпросът.
АДВ. Т.: Знаете ли дали адвокатската кантора работи с корекциите
върху бланкетните форми, върху които нанася индивидуалните корекции или
как точно се случват самите корекции?
АДВ. Н.: Госпожо Председател, считам, че въпросът е неотносим.
АДВ. Т.: Знаете ли коя е основната част от договорите, в която се
11
излага уговореното между клиента – индивидуално и дружеството?
СЪДЪТ отклонява въприте на адв. Т..
АДВ. Т.: Къде в договорите се описва това, което Вие изрично
договаряте с клиента?
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Докато водя срещите с
клиентите, било на място, по телефона, коментираме конкретни точки от
договора. Ако нещо трябва да се разясни и да се конкретизира, ако нещо
клиентът казва, че няма да разпише, ако няма корекция, съответно се обсъжда
може ли да се коригира конкрентно дадена точка, подточка или каквото и да
е.
В конкретния случай на 100 % сме коментирали някакви части или
точки от договора, които не са обвързани с това нещо. Говорили сме и за
други клаузи, не само конкретно по отношение на тази промоция. Основните
разлики в договорите, които подписваме, са в началото на договора,
останалите положения са доста типизирани. В случая, с тази промоция не е на
първа страница, защото има много голям реквизит отпред, който трябва да го
има, но идеята този текст да е в началото, защото и клиентът като започне да
чете още в началото да види това, което него го интересува.
Когато обсъждаме варианти на теста, ако става въпрос за цифров текст
има маркировка в друг цвят на текста във файла. В други случаи директно
отиваме на въпроса дали еди-коя си точка е коригирана или не. При размяна
на документите на ел. носител много често и клиентите маркират части. За
клиентите във Варна обикновено коментираме на място или по телефона.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. Т.: В конкретния случай този
текст на чл. 5.4., това не е било предмет на особено внимание при
преговорите.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. Н.: При отпускането на тези
два кредита и да е обсъждана целта, то е било изключително за кратко,
защото повечето клиенти не желаят да споделят за какво ще харчат парите. В
повечето случаи те имат финансови затруднения, където са намесени други
кредитори, колектори и т.н. и това не е тема им е приятна за разговор.
Обикновено не поставяме тези въпроси на нашите клиенти, тъй като те може
да са притеснителни за тях. Няма изискване от страна на собственика за
изследване на целта на отпускания заем. Не е 100 % изискване, но понякога
ни интересува, ако става въпрос за договорна ипотека, която е свързана с
покупко-продажба на имот едновременно или надплащане на наследствена
част например.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Не говоря да питаме за
предназначението тогава, когато е свързано с нашето обезпечение, с
придобиването на собствеността. Говоря за усвояването на сумата която
даваме. В някои случаи питам за какво ще се ползна, в други не питам.
Обсъждаме така целта на кредита, когато става въпрос за пряко обвързване с
начина на усвояването и начина на предоставянето на сумата, особено, когато
тя няма да се ползва пряко от клиента, а трябва да се насочи към плащане към
друго лице.Посочва се вида на конкретното задължение, за да насочим
плащането на главницата пряко към кредитор, към съдебен изпълнител,
12
роднини или съсобственици за уреждане на задължения на клиента.
АДВ. Н.: Изисквали ли сте информация от В.В. и правил ли сте някаква
проверка за наличие на финансови затруднения?
СЪДЪТ отклонява въпроса на адв. Н. относно изискване от страна
на кредитора на информация на заварена, налична към момента на
сключване на договора задлъжнялост.
АДВ. Н.: Тъй като свидетелят заяви, че част от клиентите имат
финансови затруднения и за това не искат да казват каква е целта за кредита,
считам, че е важно. След като не изследвате доходите на потребителя, който
иска кредит, след като не проверявате неговата платежоспособност, по какъв
начин решавате дали да се отпусне искания заем и в какъв размер, да бъде
отпуснат?
СЪДЪТ отклонява въпроса на адв. Н. относно начина, по който се
извършва проверката на риска от страна на кредитора.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Обичайно клиентът идва да
търси финансиране с контретна сума, а не ни предлага имот, въз основа на
който ние да му дадем някакъв кредит. Повечето идват с конкретно искане за
размера, като в някои случаи ние можем да го изпълним на база на даден
имот, в други случаи не можем.
Мисля, че В. търсеше около 150 000 лева като кредитиране. Оценката
на имота е вътрешнофирмена, не изискваме от клиентите независими оценки.
Други служители преценяват дали може да се отпусне исканата сума на база
на този имот. В този случай нямаше готова предварителна оценка, която да ни
се предостави от самия клиент. Фирмата сама преценява стойността на
обезпечението, съобразно исканата главница.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна съдебната зала.
АДВ. Н.: След разпита на свидетеля, с оглед заявените обстоятелства,
свързани с преддоговорните отношения и подписването на окончателните два
договора за заем, предмет на настоящото дело, моля да разпоредите на
страната, а именно управителя Б.К.П. ЕГН **********, да се яви лично пред
съда, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото, а именно с цел
изследване на действителната воля на страните и подписването на двата
договора за заем, предмет на настоящото дело. Аз искам той да бъде
задължен да се яви и да даде обяснения за обстоятелствата по делото, на
които ще задам въпроси пред съда.
СЪДЪТ, като съобрази, че по реда на обяснения се търсят признания на
конкретни неизгодни за насрещна страна обстоятелства намира, че следва да
остави без уважение искането за поставяне на неконкретизирани въпроси,
като несъответно на целта на доказателственото средство.
По изложените съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за
задължаване на управителя на ищцовата страна да се яви лично в следващо
съдебно заседание за даване на обяснения.
13
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДВ. Н.: Считам, че не следва да се крие от правосъдието Б.К.П. и
следва да бъде задължен лично да се яви пред съда.
На основание чл. 253 ГПК, поради грешка или пропуск на съда, моля да
отмените своето определението на следното основание: считам, че съдът
допуска грешка и пропуск като отказва да задължи управителя на фирмата да
се яви пред настоящия съд, тъй като именно неговото явяване ще съдейства
изцяло за целите на настоящото производство, а именно установяване на
истината и действителната воля на страните. Свидетелят заяви, че той не е
присъствал при подписване на окончателните договори, просто ги е предал и
също така, той не е участвал в изготвянето им, в разрешаването на
съответните клаузи или съществени елементи на договора, поради което и с
оглед защитата на потребителя и даденото ми законоуставено право да бъде
поискано страната да бъде задължена лично да се яви пред съда, моля да
отмените своето определение и съответно да разпоредите явяването на
управителя пред настоящия съд, за да даде обяснения, свързани с
обстоятелства по делото, а именно обстоятелствата по договаряне на
условията за договор за заем от 12.08.2020 г. и договор за заем от 13.08.2020
г. и действителната воля на страните и съответните клаузи по настоящия
договор.
АДВ. Т.: Искането е преклудирано, вече сме във второ съдебно
заседание. Второ, видно от представените договори, същите не са подписани
от управителя, а са подписани от пълномощник, в случая, аз. Така, че отделно
от това, по искането на колегата, няма конкретно зададени въпроси, на които
управителят да се яви, за да отговори. Още повече, че свидетелят, който
разпитахме току-що, установи процеса за водене на преговорите и
действителната воля на страните. В тази връзка, смятам искането за
неоснователно.
СЪДЪТ като съобрази отново подробно изложената аргументация, с
която не се променя първоначалното искане на страната, не намира основание
да измени вече поставеното протоколно определение, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за
изменение на постановеното протоколно определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДВ. Н.: Моля да допуснете явяването на страната В.В. пред
настоящия съд, на основание 176, ал. 1 ГПК, който да даде обяснения във
връзка с преддоговорните отношения и сключването на договора, а именно:
обстоятелствата за действителната договорка относно начина на изплащане
на договора за кредит и съответните условия, как той е възприел
постигнатото съгласие и защо не е извършил плащане в рамките на 6-те
месеца по двата договора за кредит. Считам, че същото искане е за целите на
настоящото производство и би помогнало за установяване на истината.
Предвид заявеното в настоящото заседание от свидетеля и заявеното от
адвокат Т., предвид това, че същата се явява очевидно и пълномощник при
подписването на двата договора за заем, моля да бъде задължена да се яви
14
като свидетел пред настоящия съд, за да отговори на въпроси, свързани с
подписването на двата договора, формирането на клаузите, вкл. и чл. 5.4. от
договора и обстоятелствата, при които е подписан договорът.
АДВ. Т.: Всичко, което е можел да изложи В.В. е могъл да го стори с
исковата молба. Към настоящия момент искането е преклудирано. Това не са
нови факти и обстоятелствата, за които трябва да се събират доказателства.
Отделно от това, фигурирането ми като пълномощник по сключените
договори за заем е известно на процесуалния представител на ответника още
от подаване на исковата молба. Каквото са имали да изложат, е изложено в
исковата молба, в допълнителната искова молба. Считам, че също е
преклудирано.
АДВ. Н.: Считам, че Д. Т. има качеството на свидетел. Заявените
всички материали – искова молба, същите са изложени в качеството на
пълномощник, процесуален представител на „Ново Финанс“ ОДД, а в
настоящия случай предвид заявените показания на свидетеля, направени пред
настоящия съд, предвид заявеното лично от адвокат Т., че тя е присъствала
при подписването на двата договора за заем, считам, че следва и с оглед
защитата правото на потребителя, установяване на истината по делото, да
бъде призована като свидетел и под страх от наказателна отговорност да
отговори на въпросите, които са поставени от страните.
СЪДЪТ поставя въпрос на лицето, посочено като свидетел, а
именно пълномощника на страната, съгласна ли е да даде показания
като свидетел.
АДВ.Т.: Не съм съгласна, доколкото в случая, съм действала в
качеството си на адвокат на дружеството-ищец.
СЪДЪТ като съобрази направените искания, намира, че следва да
остави без уважение искането за поставяне на въпроси като доказателствено
средство към страната, която прави доказателственото искане, е недопустимо,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за събиране на обясненията на
страната, поискала доказатеството в своя полза.
На основание чл. 166, ал. 1, т. 1 ГПК ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за разпит на пълномощника на страната като свидетел.
СЪДЪТ намира, че за изготвяне, изслушване и приемане на
заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза производството
по делото следва да бъде отложено за друга дата и час, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 21.07.2022 год. от 10.00 часа, за която дата и час страните се
15
считат за редовно уведомени от съдебно заседание.
Да се уведоми вещото лице за изготвяне, изслушване и приемане на
заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.44
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
16