Решение по дело №2192/2016 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 февруари 2017 г.
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20163100502192
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./………………..2017 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети януари две хиляди и седемнадесета   година, в състав:

                              

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА                              ЧЛЕНОВЕ: И.КА ДРИНГОВА

Мл. НЕДЕЛИНА М.

                                    

при секретар С.Т., като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова въззивно гражданско дело № 2192 по описа за 2016 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по повод въззивната жалба от Й.И.Й., Д.И.Й., В.М.К. и Т.Л.К., като последните две въззивници се представляват от адв. Я.Я., против решение № 139/03.10.2016г. по гр.д. № 50/2016г. на ІІ състав на ДРС, с което e отхвърлен  предявения от тях отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, насочен против Община Девня, ЕИК *********, за приемане на установено в отношенията между страните, че Община Девня не е собственик на ПИ с идентификатор 55110.101.212 по КК на с. Падина, община Девня, област Варна, целият с площ от 872 кв. м., при граници: ПИ 55110.101.318, 55110.101.215, 55110.101.214, 55110.101.213, 55110.101.258 и са осъдени да заплатят на Община Девня , ЕИК *********,  сторените съдебно- деловодни разноски в общ размер на 105  лева, на основание  чл. 78, ал.3 ГПК. Считайки обжалваното решение за неправилно по подробно изложените във въззивната жалба съображения  се моли да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковата им претенция бъде уважена. Моли за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемата Община Девня, чрез адв. Т.Р. в писмен отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна. Смята, че правилно първоинстанционният съд е счел, че към 1953г. не е установено процесният имот да е бил собствен на физическо лице или кооперация, поради което се счита за държавен по силата на самия закон. Съставянето на акт за държавна собственост има единствено конститутивен ефект и от факта на съставянето му или не може да се прави извод за пораждането ли липсата на право на собственост. Позоваването на изтекла придобивна давност към 1953г. за праводателя им не следва да бъде възприето от съда. Дори и да има запис в разписния лист към плана от 1967г. на името на Й.И. К. няма отбелязано основание на което е направен записа. Несъстоятелни са доводите на въззивниците, че липсва отреждане на имота за жилищно строили за обществени благоустройствени мероприятия на общините. Моли се да бъде оставена без уважение въззивната жалба, като бъде потвърдено обжалваното решение. Моли за присъждане на сторените разноски.

 

 

 

 

В открито съдебно заседание въззивниците поддържа въззивната си жалба, а въззиваемата община Девня я оспорва, поддържайки писмения си отговор.

 

 

 

 

 

 

 

 

За да се произнесе по предмета на спора, съдът взе предвид следното:

 

 

 

 

В исковата молбата ищците Й.И.Й., Д.И.Й., В.М.К. и Т.Л.К. твърдят, че са собственици по давност и наследство на ПИ 55110.101.212 по КК на с. Падина, целият с площ от 872кв.м.. Владеят процесния недвижим имот, но не разполагат с документ за собственост, поради което поискали от Община Девня заверка на молба-декларация за снабдяване с КНА за собственост по обстоятелствена проверка и издаване на удостоверение че за имота няма съставен АОС. Поради констатирани нередовности на заявлението и тяхното отстраняване се наложило на 21.12.2015г. да подадат повторно заявление. В издаденото им удостоверение било посочено, че за имот № 55110.101.212 по КК на с. Падина има издаден АОС № 1818/17.12.2015г.

С договор от 25.02.1953г. Г. Д. Г. продал на наследодателя им Й.И. К. собствената си къща с дворно място от 1.9дка, в с. Падина. Дворното място е идентично с имот пл. № 212 по последващия КП и е парцел ХХ-212, кв. 24 и парцел ХХІ-212, кв. 24, последният идентичен с 55110.101.212. Продавачът се задължавал да освободи къщата до 01.05.1953г. От тази дата Й. К. установил фактическа власт по отношение на цялото дворно място и до смъртта си през 1995г. го владял със съзнанието, че е негова собственост. Фактическата власт била установена чрез предаването от страна на Г. Д. Г., а не чрез заграбване на чужд или безстопанствен имот.Незастроената част от дворното място било оградено от Й. К., като оградата съществува и до момента. Ограда между спорното дворно място и ПИ 55110.101.258 никога не е имало материализирана на място, като южната част винаги се е ползвала за посев. Владението на Й. К. никога не е било прекъсвано, винаги е демонстрирал спрямо всички трети лица, че е собственик. От 01.05.1953г. до смъртта си през 1995г. е осъществявал спокойно, постоянно, непрекъснато, явно и несъмнено владение с явното съзнание, че осъществява фактическа власт за себе си. През 1969г. е била одобрена дворищна регулация, по силата на която дворното място имот прл. № 212 е разделен на два парцела ХХ-212 и ХІХ-212. Като придобил собствеността до 1969г., Й. К. при действието на ЗПИНМ е придобил собствеността по отношение на двата парцела. При действието на Правилника за държавните имоти и Наредба за държавните имоти АДС за парцел ХІХ-212 не е бил съставян. След смъртнта на Й. К. последователно фактическа власт осъшествявали съпругата му В. К. К. и синовете му И. и М. К.. След смъртта на В.К. грижите за имота били поети от синовте И. и М. К., посещавайки го през почивните и празничните дни. След пенсионрането си голяма част от времето си  М. К. прекарвал на село, а брат му през почивните дни. След смъртта на М. К. на 02.09.2013г. и смъртта на И. К. на 30.03.2014г. грижите за имота се разпределил между наследниците им по закон-настоящите ищци, при съзнанието, че е тяхна собственост. Тъй като считали себе си за собственици инициирали процедура по снабдяване с КНА. До съставянето на АОС № 1818/17.12.2015г. никой не е предявявал претенции по отношение на имота. При справка в Община Девня установили, че след като с. Падина е преминало към Община Девня през 2000г. за парцел ХІХ -212, кв. 24 и имот 55110.101.212 не са открити партиди за заплащане на местен данък и ТБО. На 16.10.2015г. подали декларация по чл. 14 от ЗМДТ за ПИ 55110.10.212. На 13.11.2015г. заплатили данък и за предходните 5 години. Молят се да бъде прието по отношение на Община Девня, че не е собственик на ПИ 55110.101.212 по КК на с. Падина, целият от 872кв.м.Претендират присъждане на сторените разноски.  

В писмен отговор по реда на чл. 313 от ГПК ответникът Община Девня  оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че община Девня е собственик на процесния имот, по силата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Възразява че имотът не е ползван от ищците и техните пправодатели след смъртта на В.К. на 15.01.2003г. и до настоящия момент. Считайки искът за допустим се моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

 

 

 

 

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

 

 

 

 

 

 

 

 

Видно от АЧОС № 1818, същият е съставен на 17.12.2015г. , с който  имот  XIX -212  в квартал 24 по плана на с. Падина, с идентификатор № 55110.101.212, е актуван като частна общинска собственост. Като основание за придобИ.е на имота в АЧОС е посочена разпоредбата на чл. 2 , ал. 1 , т. 1 от ЗОС вр. § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. Представена е от Община Девня преписката по съставяне на АЧОС.

Ищците твърдят , че са собственици на имота по наследство и изтекла в тяхна полза придобивна давност, следствие на упражнявана непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота от тях и техния наследодател с намерение за своене  от 01.05.1953г. г  до настоящия  момент

Представен е от ищците писмен договор от 25.02.1953г., сключен от техния наследодател Й. Ив. К.  с Г. Д. Г. за закупуване на следния недвижим имот : къща с дворно място от 19 дек. , находяща се в с. Падина , Провадийско , а именно 1 стая , плевник ,и един дам, до съседи – път / улица / ,А.С.А., на юг Р.Ю., изток Н. М.Н., за сумата от 10 000 лева, изплатена напълно на продавача на части  съгласно разписките към договора. Продавачът се е задължил дза освободи къщата на 01.05.1953г. Така представеният писмен договор за съда има характер на предварителен такъв и може да обуслови  началото на давностно владение в полза на наследодателя на ищците.

От представените по първоинстанционното дело удостоверения за наследници се установава, че ищците, настоящи въззивници се легитимират като наследници по закон на купувача по договора Й.И. К..  

Пред ДРС е изслушано заключението по допуснатата СТЕ, вещото лице по която излага, че намира идентичност между имота, описан в договора за продажба, част от парцел V  от квартал 74 , целия с площ от 1870 кв. м., по  кадастралния и регулационен план, одобрен с Указ № 163/29.04.1927г. за улична регулация и заповед № 1172/12.05.1927г. на Министъра на обществените сгради, пътищата и благоустройството, идентичен с УПИ ХІХ-212 от кв. 241 с площ от 872 по КП и РП на с. Падина, одобрен със заповед № 3227/01.08.1969г. и ПИ с идентификатор 55110.101.212 по КК на с. Падина, одобрена със заповед № РД-18-59/16.04.2008г. на ИД на АГККК с площ от 872кв.м. В разписния лист към плана от 1927г. е записан като собственик Й. К. с удостоверение за строеж № 122/08.05.1967г. За УПИ ХХ-212 е записано безвъзмездно право на строеж 930кв.м. за Й. К. по плана от 1969г. и за лицето Й.И. К. по КК, като в графата за документи за собственост стои отметка „липсва информация”. Процесният имот е ограден тристранно-от изток, юг и запад. Попада в в терен за жилищно строителство и благоустройство.

Съдът приема, че  с представената Заповед № 3224 /01.08.1969г. не е бил одобрен общия регулационен план, задължителните строителни линии, планове и профили на с. Падина от 1969г. , доколкото както в.л. отбеляза линиите в картоните, съхранявани в Кметството и съставляващи оригиналите на плана, са начертани с молив в противоречие с текстовата част от заповедта, където се одобряват линии и надписи в син и червен цвят. Липсата на съответствие между текстова и графична част от заповедта води до липса на произнасяне от компетентния орган, тъй като в графичната част се възпроизвежда волеизявлението на органа, така както е формулирано в текстовата й част.  От друга страна по предходния и действащия първи  план на селото от 1927 г. е налице одобрена дворищна регулация за процесния имот, по която имота е  отреден за “ жилищно строителство и благоустройство”.

Пред ДРС са разпитани две групи свидетели: Г. Б. М. и Д.Г.Д., двамата без родство и дела със страните, водени от ищците и М. Н.Н., без родство и дела със страните, воден от ответната община. Св. М.в сочи, че е съсед на спорния имот, неговия дом е през две къщи. Знае, че Й. К. е купил двора с къщата и мястото за сене на люцерна, царевица и зеленчуци от Г. Д. през 1953г. Виждал е договора, подписан между тях.  Имотът е ограден от Й. с мрежа. Й. К. живял постоянно със съпругата си В.в имота. Там се родили и децата му. Докато бил жив Й. говорел за имота като за свой. Никой не му е оспорвал правата. След като починал Й. неговата съпруга и синовете му обработвали имота. Всяка неделя М. си идвал на село. Гледал зайци. В незастроената част сеели люцерна за животните, царевица и зеленчуци. .И М. и И. считали имота за своя собственост. След смъртта на синовете свидетелят виждал ищците В. и Т. да сеят зеленчуци. В момента било засято с царевица. Има поставена табела с имената на собствениците: В., Т., Й. и Д.. Св. Д., който живее в с. Падина  пък е син на продавача на наследодателя на ищците-Г. Д Г.. Твърди, че е роден в къщата, която продал баща му на Й. К.. Половината му детство е минало там. Баща му имал този имот от повече от 50 години преди да го продаде. Й. се грижел много добре за имота, имало овошки, гледал животни. Св. Недев, който също е съсед на имота от своя страна заявява пред съда, че спорният имот е собственост на Й. и В.. Там са живели. Има къща и селскостопански постройки. След като починала и В.никой не живеел повече там. М. и И. си идвали. И. идвал според свидетеля 1-2 пъти за 20 години, а М. си идвал по-често за по 1-2 дена. Той и М. съборили оградата. Сега имало телена мрежа. След като майка му починала М. казал на свидетеля, че не може повече да се грижи за имота и го помолил да го поддържа. До миналата година косял двора и използвал тревата. Сочи: „Съседния двор е собственост на Й. и В.. Всички имоти в селото били разделени на по два парцела по регулация, както на Й., така и неговия собствен. Работел целия си имот. Като починал целия двор запустял. М. си идвал за по няколко дни в годината. Обработвал място с площ около 20 квадрата около къщата. Като го помолил да се грижи за двора свидетелят подрязвал овошките, вземал откоса. Такава уговорка имали. Не е чувал някой друг  да има претенции за собственост. Чак тази година видял, че дворът се обработва. Градината била изорана и изчистена. Оказало се, че грижите са положени от сина на И..

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, която съдържа необходимите реквизити по чл. 260 и сл. от ГПК. Следва прроизнасяне по съществото на спора.

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.

 

 

 

 

. 

 

 

 

Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.дело № 8/2012 г. на ОСГТК правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права ако отрече правата на ответника.

 

 

 

 

По предявен отрицателен иск за собственост ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес като установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор и докаже фактите, от които то произтича. В тежест на ответника е да докаже по пътя на пълното и главно доказване, че спорното право е възникнало /правото си на собственост върху процесния недвижим имот/, а ищецът следва да докаже факти, изключващи това право. До отричане със сила на присъдено нещо на държавния, респективно общински характер на имота, владелецът не може да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност, което обуславя и правния му интерес от предяваване на отрицателен установителен иск. Това е единствения му възможен начин на защита.

 

 

 

 

В разглеждания случай, ищците се позовават на първично придобивно основание, а именно изтекла в тяхна полза придобивна давност, следствие на упражнявана непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене, начиная от 01.05.1953г., осъществявано първоначално от техните наследодатели. Основанието за придобИ.е на правото на собственост по чл. 79, ал.1 ЗС е изтичането на десет годишен срок на необезпокоявано, трайно и явно владение на имота. Това произтича и от нормата на чл. 68 ЗС, съгласно която установилият владение, за да бъде то явно, трайно и несъмнено, следва да е отблъснал владението на действителния собственик на имота спрямо когото свои. Не следва и да е загубвал в срока установеното от него владение.

Според състава ищците действително установяват, че считано от 01.05.1953г. те, присъединявайки владението на своите наследодатели-бащи и дядо, владеят спорния имот УПИ ХIХ-212, кв. 24 по КК на с. Падина, предадено на последния от лицето, с което е договарял. Този извод прави съдът, като взема предвид показанията на разпитаните пред ДРС, водени от тях  свидетели. Св. М. знае на кого е бил имота до 1953г., сочейки името на продавача на Й. К. по договора от 25.02.1953г. Излага, че продавачът живял 10-тина години преди продажбата в този имот, там се родили децата му. Единият син на Г. Д е свидетелят Д Г. Д., роден на ***г., който потвърждава това, казано от св. М., заявявайки, че там е преминало и част от детството му. Дворът се състоял от част, в която е построена къщата и място за обработване, където сеели царевица, люцерна за животните, които отглеждали, зеленчуци. Мястото-застроеното и незастроено е оградено с мрежа. Оградата е била поставена още от Й.. Й. К. обработвал мястото, където имало овошки, сеело се люцерна, после царевица и зеленчуци, отглеждали животни, като във всеки селски двор. И Й. и синовете му гледали на имота като на собствен. За Й. К. св. М. казва: „Говореше като за негов имот”. Св. М. сочи, че на оградата на незастроеното място имало табели с имената на собствениците-В., Т.Й. и Д.”, както и „по мое време”, вероятно имайки предвид времето, когато е бил кмет на селото-от 1989г. до 1995г.

С оглед така дадените свидетелски показания се налага извода, че Й. К., а после синовете му и техните деца са осъществявали фактическа власт, продължила в срока по чл. 79 от ЗС.

В своя защита Община Девня, чрез процесуалния представител е направила възражение, че владението е било загубено през 2005г., след смъртта на съпругата на Й. К.-В.. За доказване на това твърдение са изслушани пред ДРС показанията на водения от нея свидетел Недев. Това твърдение остава недоказано. Този свидетел поддържа, че след смъртта на Й. и В.дворът запустял. М. си идвал рядко за по ден-два и заминавал. Признал на свидетеля, че не може да се грижи повече. Самият той обаче признава, че М. го помолил да се грижи за двора, да коси тревата, да подрязва дръвчетата, като взема откоса. Добавя: „Това бяха приказките ни”. Тъкмо това, че М. е възложил на свидетеля да се грижи за имота му, поради невъзможността да го прави сам, като насреща получава  тревата, която окоси е поведение на собственик-владелец, който владее чрез другиго, а последният държи вещта за владелеца. Направените от Община Девня възражения са неоснователни.

Следва да бъде посочено, че в преписката по издаване на спорния АЧОС се намира молба вх. № М-12/10.01.1989г., за която е посочено, че изхожда от Й.И. К., въз основа на която е издадено удостоверение за признато право на строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените сгради и подобрения в местата, скица за признато право на стоеж и заповед от 1989г. за признаване на безвъзмездно право на строеж върху държавно дворно място. В хода на производството обаче с определение от с.з. на 07.09.2016г. молбата е изключена от доказателствата по делото. По тази причина не следва да бъдат ценени и издадените въз основа на нея други писмени документи.

След като ищците доказват фактите, обуславящи правния им интерес-продължилото поне 10 години владение, ответникът е този, който ще дължи доказване на собственото си право.

 От своя страна ответникът е доказал единствено, че с Акт за частна общинска собственост № 1818/17.12.2015г. е актувал имота като общински на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, обн. ДВ бр 96/99г.. На това основание се считат за общинска собственост застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове. Посочването на това общо нормативно основание за трансформиране на държавната собственост в общинска в акта за общинска собственост обаче не е в състояние да удостовери наличието на конкретно фактическо основание, по силата на което имотът е бил придобит от държавата, за да може да стане общински по силата на цитираната разпоредба от ЗОС. При липса на каквито и да са доказателства, че спорният имот е бил придобит от държавата чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за частна държавна собственост не е в състояние да легитимира Община Девня като собственик на процесния имот /Решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 477/12 г. на II г. о./. Вярно е, че по силата на чл. 5 ЗОС актът за общинска собственост има качеството на официален свидетелстващ документ, който, без да има правопораждащо действие, констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което, аналогично на възприетото в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК, на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното. В заключение, простото възпроизвеждане в акта за общинска собственост на обща законова разпоредба, по силата на която определена категория държавни имоти стават общински по силата на закона, не е в състояние да обуслови извод за установеност на правото на собственост на общината при липса на проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата на които имотът е станал държавен в периода преди влизане в сила на въпросната разпоредба /в случая - 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, обн. ДВ бр 96/99г./Така Решение № 15 от 19.02.2016г. на ВКС по гр.д. № 4705/2015г., ІІ г. о./ .

 

 

 

 

 

 

 

 

Предвид гореизложеното, предявеният иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява основателен.

Поради несъвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение на ВРС, последното следва да бъде отменено, ведно с частта за разноските  и исковата претенция-уважена.

С оглед изхода на спора не се следват разноски на Община Девня, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Тя следва да бъде осъдена да заплати на Й.И.Й., Д.И.Й., В.М.К. и Т.Л.К. сумата от 1117.00лв. разноски за първата инстанция, съобразно представения списък на разноските на л. 136 от първоинстанционното дело, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. На същото основание Община Девня следва да бъде осъдена да заплати на въззивниците сумата от 386лв. представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, или общо 1503.00лв.  

            Водим от горното , съдът

 

                                                           Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 139/03.10.2016г. по гр.д. № 50/2016г. на ІІ състав на ДРС, с което e отхвърлен  предявения от Й.И.Й., Д.И.Й., В.М.К. и Т.Л.К. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, насочен против Община Девня, ЕИК *********, за приемане на установено в отношенията между страните, че Община Девня не е собственик на ПИ с идентификатор 55110.101.212 по КК на с. Падина, община Девня, област Варна, целият с площ от 872 кв. м., при граници: ПИ 55110.101.318, 55110.101.215, 55110.101.214, 55110.101.213, 55110.101.258 и Й.И.Й., Д.И.Й., В.М.К. и Т.Л.К. са осъдени да заплатят на Община Девня , ЕИК *********,  сторените съдебно- деловодни разноски в общ размер на 105  лева, на основание  чл. 78, ал.3 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК, по предявеният от Й.И.Й. ЕГН **********, Д.И.Й. ЕГН **********, В.М.К. ЕГН ********** и Т.Л. К.ЕГН ********** отрицателен установителен иск, че Община Девня не е собственик на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор 55110.101.212 по КК на с. Падина, община Девня, област Варна, целият с площ от 872 кв. м., при граници: ПИ 55110.101.318, 55110.101.215, 55110.101.214, 55110.101.213, 55110.101.258.

ОСЪЖДА Община Девня на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Й.И.Й. ЕГН **********, Д.И.Й. ЕГН **********, В.М.К. ЕГН ********** и Т.Л. К.ЕГН ********** сумата в общ размер на 1503.00лв., представляваща разноски за първата и въззивната инстанции, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

            Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на страните.

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         

 

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: