№ 1399
гр. София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100508415 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение от 13.10.2020 г., постановено по гр. д. № 51247/2019 г. по
описа на СРС, ГО, 45 състав, ЗД „Е.И.“ АД е осъден да заплати на „Д.З.“ ЕАД
сумата 1 909, 74 лв., представляваща регресно вземане за възстановяване на
платено от ищеца застрахователно обезщетение за щети по товарен
автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, рег. № ****, причинени при ПТП
на 10.06.2017 г. в гр. Габрово, на кръстовището, образувано от булевардите
„3-ти март“, „Хемус“ и „Васил Левски“, ведно със законната лихва считано то
04.09.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата от 299, 22 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 13.02.2018 г. – 03.09.2019 г.
Ответникът е осъден за заплати на ищеца сумата от 426, 39 лв., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски.
С определение от 13.05.2021 г., постановено по горепосоченото
дело, е изменено постановеното на 13.10.2020 г. съдебно решение в частта за
разноските, като ответникът е осъден да заплати на ищеца, сумата в размер на
376, 39 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото
разноски.
Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
ответника ЗД „Е.И.“ АД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че
обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Неправилно решаващият
съд е приел въз основа на представения констативен протокол, че вина за
настъпилото ПТП носи водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел Х 3.
Счита, че неправилно решаващият съд е счел, че не е доказано съпричиняване
1
от страна на водача на товарния автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“.
Поддържа, че свидетелските показания на водача на лекия автомобил марка
„БМВ, молел Х 3, изцяло кореспондират с удостоверените в протокола за
ПТП обстоятелства във връзка с причините за настъпилото ПТП. Поддържа,
че вина за настъпилото ПТП имат и двамата водачи, тъй като сблъсъкът не би
настъпил, ако водачът на лекия автомобил марка БМВ, модел Х 3 бе спазвал
по – голяма дистанция, а водачът на товарния автомобил марка „Дачия“,
модел „Докер“, не бе намалил рязко скоростта и не бе спрял. Последният ,
след като е навлязъл в кръговото – път с предимство, вероятно не е извършил
правилна преценка за включването си в движението и не е съобразил
дистанцията от изтеглящите се преди него превозни средства, като е намалил
рязко скоростта и е спрял внезапно. По делото не е установено, че рязкото
спиране на посочения товарен автомобил е за да избегне настъпване на ПТП
или е спрял, за да увеличи дистанцията с други МПС, тъй като вече се е
движил в кръстовището по път с предимство. Неправилно съдът е възприел
направеното признание от водача на лекия автомобил марка „БМВ“, модел Х
3, че има вина за настъпилото ПТП, тъй като това не е неизгоден факт, като
същата не притежава необходимата компетентност да квалифицира
извършеното от нея нарушение, нито установява единствено нейна вина за
настъпване на сблъсъка. Счита, че необосновано вещото лице по изслушаната
авто – техническа експертиза е приело, че единствено водачът на лекия
автомобил марка „БМВ“, модел Х 3 носи вина за настъпилото ПТП и
неправилно съдът е възприел експертизата в тази й част. Моли съда да отмени
обжалваното решение, като отхвърли изцяло предявения иск. Претендира
сторените по делото разноски
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба от ищеца „Д.З.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на
производството не са събрани никакви доказателства за виновно и
противоправно поведение от страна на водача на товарния автомобил. От
представените по делото писмени доказателства, свидетелските показания и
заключението на вещото лице се установява, че вина за настъпилото ПТП
носи водачът на лекия автомобил марка „БМВ“, модел Х 3, който не е спазил
необходимата дистанция от спрялото пред него МПС. Счита, че е изпълнил
доказателствената си тежест да установи заявения в исковата молба
механизъм. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди
сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.411 КЗ. Ищецът твърди,
че на 01.1.2017 г. е сключил договор за застраховка „Каско на МПС“ на
товарен автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, рег. № ****, със срок на
действие от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., при покритие „Пълно Каско“. На
10.06.2017 г. в гр. Габрово, на кръстовището, образувано от булевардите „3-ти
март“, „Хемус“ и „Васил Априлов“ е реализирано ПТП между застрахования
в дружеството товарен автомобил, управляван от Р.Л. и лек автомобил марка
„БМВ“, модел Х 3, рег. № ****, с водач Б.Н.. За събитието водачите са
съставили двустранен констативен протокол за ПТП по чл.123, ал.1, т.3, б.“б“
2
ЗДвП. Водачът на товарния автомобил е бил спрял на бул. „3-ти март“, за да
даде предимство на автомобилите откъм бул. „Хемус“, когато бил ударен
отзад от лекия автомобил БМВ Х3, управляван от Б.Н.. Във връзка с
настъпилото застрахователно събитие при ищеца е образувана щета №
*********/12.06.2017 г.Уврежданията по товарния автомобил за на стойност
от 3 268, 61 лв. С преводно нареждане от 07.12.2017 г. е превел по банков път
сума в посочения размер, поради което и на основание чл.411 КЗ е встъпил в
правата на увредения. С писмо от 11.01.2018 г. представили на ответното
дружество в оригинал цялата документация по образуваната в ищцовото
дружество щета. Писмото е получено на 12.01.2018 г. ответникът е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача лекия
автомобил БМВ Х 3. На 01.03.2018 г. ответникът е платил сумата от 1 373, 87
лв., като разликата до пълния дължим размер възлиза на 1 909, 74 лв. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата
от 1 909, 74 лв. – главница, сумата от 299, 22 лв. – мораторна лихва за
периода 13.02.2018 г. – 04.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че ищецът не е доказал
наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД. Прави възражение за
съпричиняване от водача на застрахования при ищеца товарен автомобил,
който е нарушил изискванията на чл.24 ЗДвП. Не всички вреди, за които
ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, са причинени от
процесното ПТП. Същевременно на основание чл.386, ал.2 КЗ
застрахователното обезщетение е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на застрахователното събитие. Изплатеното от ищеца
обезщетение надхвърля реално претърпените вреди. С изплащане на сумата
от 1 373, 87 лв. е изпълнил точно задължението си към ищеца. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира
сторените по делото разноски.
Видно от представената по делото застрахователна полица на
01.01.2017 г. между ищцовото дружество и „АЛД А.“ ООД е сключен договор
по застраховка „Каско на МПС“ за товарен автомобил марка „Дачия“, модел
„Докер“, рег. № ****. Уговорената застрахователна премия е в размер на 562,
38 лв., платима разсрочено. Срокът на действие на договора 01.01.2017 г. –
31.12.2017
На 10.06.2017 г. е съставен двустранен констативен протокол за ПТП
№ 81238, настъпило между лек автомобил марка „БМВ“ы модел Х 3, рег. №
****, управляван от Б.Н. и товарен автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“,
рег. № ****, управляван от Р.Л.. В протокола е удостоверено, че за лекия
автомобил марка „БМВ“, модел Х 3, е представена застрахователна полиза по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество.
Съставена е схема на МПС, както и са описани причинените вреди на
товарния автоммобил. Водачът на лекия ватомобил марка „БМВ“, модел Х 3,
е посочил, че е изцяло виновен за настъпилото ПТП.
На 12.06.2017 г. Р.С.Л. е уведомил ищеца, за настъпилото
застрахователно събитие. Като обстоятелства за настъпването му е посочено,
че в гр. Габрово, на бул. „3-ти март“, на трилъчевото кръстовище, при
3
изчакване за преминат автомобилите по пътя с предимство, получил удар
отзад. Водачът на лекия автомобил изчаквал на бул. „3-ти март“, за да
преминат автомобилите, идващи по бул. „Хемус“. В този момент получил
удар отзад на автомобила. Описани са и причинените щети на застрахования
при ищеца лек автомобил. При ищеца е образувана щета І *********.
Съгласно ликвидационен акт № 543297/07.11.2017 г. определеното
от ищеца застрахователно обезщетение е в размер на 3 268, 61 лв.
С платежно нареждане от 07.12.2017 г. ищецът е наредил изплащане
на застрахователно обезщетение на „БТК“ АД за щети по процесния товарен
автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, рег. № ****, в размер на 3 268, 61
лв.
Ищецът е изпратил на 11.01.2019 г. до ответника регресна покана за
заплащане на сумата от 3 283, 61 лв. , която е получена на 12.01.2019 г.
Видно от представената спрарвка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност за периода 09.02.2017 г. – 08.02.2018 г. лекият
автомобил марка „БМВ“, модел Х 3, рег. № ****, иска сключена застраховка
„Гражданска отговорност с ответното дружество.
Видно от представеното банково извлечение ответникът е превел по
банков път на ищеца сумата от 1 373, 87 лв. във връзка с получените щети на
автомобил рег. № ****.
От заключението на вещото лице Х.И.И. по изслушаната пред СРС
авто – техническа експертиза се установява, че стойността на описаните щети
на товарния автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, рег. № 2137 ТХ, към
датата на настъпване на ПТП, определена по средна пазарни цени, възлиза на
3 356, 25 лв. процесното ПТП е настъпило на 10.06.2017 г. между лек
автомобил марка „БМВ“, модел Х 3, рег. ****, управляван от Б.Н. и товарен
автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, рег. № ****, управляван от
Р.Л.Ударът е в задната част на товарния автомобил, настъпил при движение в
една посока и в същата лента. За товарния автомобил са посочени следните
щети: огъната броня и две смачкани врати. Съгласно анкетната карта,
депозирана при ищеца ПТП е настъпило на 10.06.2017 г. в гр. Габрово, при
изчакване на кръстовище на бул. „В. Априлов“, бул. „Хемус“ и ул. „Трети
март“, за да преминат автомобилите, движещи се по пътя с предимство,
товарният автомобил е получил удар в задната част на автомобила.
Описаните повреди по товарния автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“,
отговарят и са в причинно – следствена връзка на описания механизъм от
водача Р.Л. и от начертаната скица към ДКП. Към момента на настъпване на
застрахователното събитие между застрахователните компании е да се
признават ликвидационни разходи на стойност от 15 лв.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че при изготвяне на
експертното заключение са взети предвид цените за нови части. Не са
използвани ставките за труд на оторизирани представители. Освен за задната
броня няма алтернативни източници. Механизмът на ПТП следният:
товарният автомобил е спрял да даде предимство, а лекият автомобил не
спира и го удря в задната част.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка Б.И.Н. се
установява, че не си спомня кога точно е настъпило ПТП. То се реализирало с
автомобил на „Виваком“, а тя управлявала автомобил марка „БМВ“, модел Х
3. На мястото на инцидента имало кръгово движение. Автомобилът на
4
„Виваком“ рязко натиснал спирачка и тя не го видяла и го ударила отзад.
Инцидентът настъпил на самото кръстовище. Управляваният от нея
автомобил нямал никакви щети, а товарният автомобил не можел да си
отвори багажника. На мястото на инцидента нямало светофар.Не знае дали е
имало метър между управлявания от нея и другия автомобил. Видяла, че
товарният автомобил потеглял и подала газ, за да тръгне, когато настъпил
инцидента. Подписали двустранен протокол. Двата автомобила били спрели
на кръстовище. Товарният автомобил потеглил, след което потеглила и
свидетелката и товарният автомобил изведнъж спрял. Тя управлявала втори
по ред автомобил. Написали в протокола, че тя е виновна, защото е вторитя
по ред автомобил.
След проведения разпит на свидетелката вещото лице Иванов е
пояснил, че механизмът не се променя от свидетелските показания, защото
водачът на лекия автомобил е можел да избегне удара, ако е бил на по –
голяма дистанция и е съобразил другите участници.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда
от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Между ищеца и „АЛД А.“ ООД е сключен застрахователен договор
за застраховка „Каско МПС“. Обект на застрахователното покритие е товарен
автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, рег. № ****.
През време на действието му – 10.06.2017 г. и в рамките на
покритите рискове застрахованият автомобил е увреден вследствие на ПТП,
настъпило с участието на лек автомобил марка „БМВ“, модел Х 3, рег. №
****. Причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия
автомобил марка „БМВ“, модел Х 3, който е ударил спрелия товарен
автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“. Деянието е противоправно, тъй
като е в нарушение изискванията на чл.23, ал.1 ЗДвП, съгласно която водачът
на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. С оглед на това и
доколкото установената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция не е оборена
от ответника, следва да се приеме, че са налице предпоставките за
ангажиране деликтната отговорност на водача на лекия автомобил „БМВ“,
модел Х 3, рег. № ****.
За установяване на посочения механизъм ищецът е представил
двустранен констативен протокол за ПТП от 10.03.2015 г., съставен от
участниците в него по реда на чл.5, ал.1, вр. чл.2, ал.1, т.3 от Наредба № Iз-
41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и
Информационния център към Гаранционния фонд. Съгласно чл.5, ал.1 от
5
Наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети,
които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход и между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП – приложение № 3. В тази хипотеза органите на „Пътна
полиция“ - МВР нямат задължение да посещават местопроизшествието и
съставеният двустранният констативен протокол по своята правна природа
няма характер на официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК,
поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за
знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с
действителното фактическо положение може да бъде проверявано от
застрахователя, респ. подлежи на доказване на общо основание в процеса.
Обстоятелството, че представеният протокол не се ползва с материална
доказателствена сила, не го лишава от доказателствена стойност, като същата
следва да се прецени при съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства. С оглед преценка на удостоверените в протокола за ПТП
факти пред СРС е допусната и изслушана авто - техническа експертиза.
Вещото лице е възприело посочения в констативния протокол механизъм на
ПТП. Същият кореспондира и със заявеното от водача на товарния автомобил
чарка „Дачия“, модел „Докер“ в анкетната карта, представена на ищцовото
дружество, във връзка с процесното застрахователно събитие.
Предвид обстоятелството, че експертното заключение по
изслушаната в първоинстанционното производство авто – техническа
експертиза е компетентно дадено, задълбочено обосновано и кореспондира с
останалите събрани по делото доказателства, съдът изцяло го възприема.
Същото не е оспорено от страните и не са ангажирани доказателства, които да
разколебаят доказателствената му стойност.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи настъпилото ПТП, неговия
механизъм, както и настъпилите в резултат от него имуществени вреди.
Жалбоподателят своевременно е заявил с писмения отговор на
исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
водача на товарния автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, което
поддържа с въззивната жалба.
На основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на
ответника е да установи противоправно поведение на водача на товарния
автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с което е допринесъл за настъпване
на вредоносния резултат.
В подкрепа на възражението му е разпитана водачката на лекия
автомобил марка „БМВ“, модел Х 3. Същата е дала показания, че ударът е
настъпил на кръговото движение, след като товарният автомобил потеглил. В
тази им част показанията не кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства. Независимо от това, дори да се приеме, че механизмът на ПТП
е точно възпроизведен от свидетелката Н., това не може да обоснове извод за
противоправно поведение от страна на водача на товарния автомобил, тъй
като дори същият да е бил в движение, по силата на чл.23, ал.1 ЗДвП водачът
на лекия автомобил не е изпълнил задължението си да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
6
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. По
делото не са ангажирани доказателства, че товарният автомобил е спрял
рязко.
По изложените съображения въззивният съд счита, че ответникът не
е доказал по делото противоправно поведение от страна на водача на
товарния автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с което да е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат. Ето защо възражението на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на посочения товарен
автомобил е неоснователно. С оглед на това изводът в тази насока на
решаващия съд е обоснован.
Във въззивната жалба не са релевирани оплаквания относно размера
на присъдената главница, както и относно размера и периода на лихвата за
забава, поради което и на основание чл.269 ГПК тези въпроси стоят извън
пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъждат по същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК в
полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.10.2020 г., постановена по гр. д. №
51247/2019 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав.
ОСЪЖДА ЗД „Е.И.“ АД, ЕИК ****, с адрес гр. София, бул. ****, да
заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ****, с адрес гр. София, бул. ****, сумата от 100
(сто) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство във
въззивното производство
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7