Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.06.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен
състав
На четвърти юни
Година: 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: МАРИЯН КРЪСТЕВ
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 557 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 19-1228-003012 от 11.12.2019 год., издадено от началник
група в Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора.
Жалбоподателят Г.С.Г. твърди, че НП е
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез
упълномощения си защитник поддържа направеното с жалбата искане.
Въззиваемата страна ОД на МВР град Стара Загора, взема становище, че
издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства
и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено
следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 19-3012 (серия GA, бланков
№ 126856) от 10.11.2019 год., жалбоподателят е санкциониран за две нарушения по
ЗДвП – Закон за движението по пътищата, извършени на 10.11.2019 год. в 09.30
часа на път Първи клас № 5, км.222, общ.Стара Загора, в посока север, като
водач на лек автомобил марка ”Форд Ескорт“, с рег.№ СА 5247 ВС.
По т.1 от НП жалбоподателят е санкциониран
на
основание на основание чл.185 от ЗДвП (”За нарушение на
този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с…”) за нарушение на чл.20,
ал.1 от ЗДвП (“Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.”), изразяващо се в това, че
не контролира ППС, което управлява, допуща ПТП с щети по МПС.
Правната квалификация на
нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП е несъответна на
фактическото обвинение от една страна, а от друга разпоредбата не включва като
съставомерен елемент и резултат настъпването на ПТП. Съгласно т.1 от правното
обвинение, водача в разрез с изискването на чл.20, ал.1 от ЗДвП не контролира ППС, което
управлява и причинява ПТП, но фактическото обвинение е за причиняване на ПТП,
поради движение с несъобразена скорост в резултат на която се изгубва контрол
над автомобила, същия излиза от пътното платно и се удря в бетонна ограда. Безспорно е че
разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП съдържа общо правило за
поведение, задължително за всички водачи. Със съставения АУАН, въз основа на
който е издадено процесното наказателно постановление, на жалбподателя е
повдигнато административно обвинение за това, че на посочените място и дата,
управлявайки лек автомобил, губи контрол и се удря в бетонна ограда. Въз основа на
това фактическо обвинение, което изцяло е възпроизведено и в наказателното
постановление, е отправено правно обвинение за причиняване на ПТП с
материални щети, като поради нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание на основание чл.185 от ЗДвП. Съставът на чл.185
от ЗДвП
е общ и за всеки случай се конкретизира с нарушената разпоредба, която в случая
не включва като елемент причиняването на ПТП /чл.20, ал.1 от ЗДвП изисква от
водачите да контролират управляваното от тях МПС, но законодателят не е
предвидил резултата от неизпълнение на това задължение да е резултатен – причиняване
на ПТП/. Причиняването на ПТП се субсумира в състава на
административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.2, във вр. с ал.1 от
ЗДвП,
която не е посочена като нарушена в издаденото наказателно постановление. Ето
защо като е посочил, че е настъпило ПТП, а е квалифицирал установеното
неправомерно поведение като такова по 185, във вр. с чл.20,
ал.1 от ЗДвП
наказващият орган е извършил неправилна правна квалификация на деянието.
Несъответствието между фактическото описание на административното нарушение и
неговата правна квалификация е съществено нарушение, опорочаващо
административнонаказващия акт и обуславящо неговата отмяна. Квалификацията на
деянието е изцяло в правомощията на наказващия орган и е недопустима промяната
му в съдебната фаза на процеса.
Съобразно чл.20, ал.1 от ЗДвП водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Тази
разпоредба изисква от водача да следи непрекъснато пътната обстановка и да
борави с превозното средство по начин, осигуряващ правомерното му
движение. Изгубването на контрол
може да се дължи на заспиване на водача, отклоняване на вниманието му,
разсейването му, в резултат на което превозното средство се отклонява от
праволинейното си движение, опасно се скъсява дистанцията с движещо се
странично или пред него превозно средство и т.н. Отсъствието на
постоянно упражняван контрол върху автомобила е самостоятелно нарушение на правилата за движение и може да бъде осъществено
само, доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта. Предвид
това и с оглед несъобразяването на скоростта на движение, неправилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по
отношение на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
По
изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление, в частта
относно административното наказание, наложено на основание на чл.185
от ЗДвП
/т.1
от НП/, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По т.2 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание на основание чл.179,
ал.2, предложение първо от ЗДвП (”Който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление”) за
нарушение на чл.20, ал.2 от същия закон (”Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението”).
Като описание на нарушенията и на
обстоятелствата, при които те са били извършени, в НП е посочено, че на км.222
от път І-5 жалбоподателят движейки се в посока север поради движение с
несъобразена скорост с пътните условия и интензивността на движение губи
контрол над МПС и се блъска в бетонна ограда.
Следователно, според фактическото им
описание, извършените от жалбоподателя деяния, създали според
административно-наказващия орган опасност за останалите участници в движението,
са две, като и с двете се нарушават правилата за използване на пътното платно,
т. е. и за двете отговорността на жалбоподателя би могла да бъде ангажирана
единствено на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, но с едното деяние (”не
контролира ППС което управлява.ПТП”) се нарушава задължението за водача при движение да контролира ППС, което управлява -
чл.20, ал.1 от ЗДвП, а с другото деяние (”не избира скоростта на движение
съобразно атмосферните условия, релефа, условията за видимост, интензивност на
движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението.ПТП”) се нарушава задължението за водача да
избира скоростта си на движение и да я съобразява с пътните условия и интензивност
на движение. Същевременно обаче, ако по т.2 от НП жалбоподателя е бил
санкциониран именно поради неговото несъобразяване с атмосферните условия и
интензивността на движение на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП за нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП, т. е. при съответна на изложените факти правна
квалификация, то за другото си деяние (”не контролира ППС, което
управлява.ПТП”) той е бил санкциониран по т.1 от НП на основание чл.185 от ЗДвП
за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, която правна квалификация обаче не
съответства на фактическото описание на конкретното деяние.
В
случая липсата на контрол на жалбоподателя върху управляваното от него превозно
средство се е дължало на движението му с несъобразена с пътните условия
скорост, което квалифицира деянието му именно като нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а не като такова по чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Обстоятелствата,
които съдът взе предвид при квалифициране на процесното деяние е следвало да
бъдат отчетени от наказващият орган, съобразно правомощията му по чл.52, ал.4
от ЗДвП като извърши цялостна преценка на правнозначимите обстоятелства, за да
приложи правилно закона.
При тези данни, имайки предвид формалния
(процесуалния) характер на основанията за отмяна на НП, съдът намира, че
разглеждането на обжалваното НП по същество се явява безпредметно.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
наказателно постановление (НП) № 19-1228-003012 от 11.12.2019
год. издадено от началник група в Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара
Загора, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: