№ 15091
гр. София, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20231110127302 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Щ. Щ. – З. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 28.04.2014г., издаден по гр. д. №
21222/2013г. по описа на СРС, бил осъден да заплати на ответника сумата от 587,61лв.,
представляваща главница за потребена вода за периода 14.08.2012г.-21.10.2013г., ведно
със законната лихва от 18.12.2013г. до окончателното плащане, 26,18лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 19.08.2012г.-20.09.2013г. и 75лв.,
представляващи разноски. Въз основа на изп. лист било образувано изп. дело №
2820/2014г. по описа на ЧСИ С. Х. за събиране на вземанията. Поддържа, че на
15.07.2017г. било извършено последното изпълнително действие, като за вземанията
изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника посочените по-горе суми поради
погасяването им по давност.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който признава иска по основание и размер. Посочва, че дружеството не е дало повод
за завеждане на иска и в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени за разглеждане са отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието
на иска.
В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
1
решение при признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба е признал
предявения иск. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а
страната разполага с възможността да се разпорежда с признатото право. По арг. от чл.
237, ал. 2 ГПК мотиви по съществото на спора не следва да се излагат.
Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявеният
иск да бъде уважен.
По разноските:
Ответникът поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото, като е признал предявения иск, поради което приложение следва да намери чл.
78, ал. 2 ГПК. Съдът намира, че предпоставките на посочената разпоредба са налице,
поради което разноските по делото следва да останат в тежест на ищеца. Ответникът е
признал предявения отрицателен установителен иск с отговора на исковата молба, като
от ангажираните доказателства не може се направи извод, че с извънсъдебното си
поведение е дал повод за завеждане на делото. Вземанията, които са предмет на
исковете, са признати и за тях е издаден изпълнителен лист, като съществуването им не
се оспорва, а и е установено с влязла в сила заповед за изпълнение и следователно
издаването на изпълнителен лист не е нищо друго освен упражняване на право да се
пристъпи към принудително изпълнение на съществуващи вземания и издаването му,
респективно съществуването му, не може да се приеме за действие, което
неоснователно е предизвикало исковия процес. Този исков процес се основава на
факти, настъпили след установяване на вземанията и издаването на изпълнителния
лист, а именно изтичане на погасителна давност за вземанията. Нещо повече, за да
настъпи погасяване на вземанията по давност е необходимо не само да е изтекъл
давностния срок, но и длъжникът да се е позовал на изтичането му, каквото не се
твърди да е направено преди завеждането на исковата молба, като погасените по
давност вземания съществуват, могат да бъдат изпълнявани доброволно, но не и
принудително. Същевременно в образувания изпълнителен процес ответникът
последно е подал молба на 13.03.2017г., с която е поискал извършване на изп. действие
и след тази дата няма проявени активни действия от негова страна за събиране на
вземанията. Прекратяването на изп. производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва
по силата на закона и без да е необходим изричен акт – виж ТР № 2/2015г. по тълк.
дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС. На 25.04.2023г. /л. 53 от изп. дело/ съдебният
изпълнител е издал постановление за прекратяване на изпълнителното производство
поради настъпила перемпция, което има единствено декларативен ефект. Настоящото
исково производство е образувано на 19.05.2023г., тоест почти месец по-късно след
прекратяване на изп. производство. Тоест, налице е завеждане на отрицателен
установителен иск без ответникът да е предприел действия по събиране на вземанията,
а напротив – проявил е пълна дезинтересираност. Следователно извънпроцесуалното
поведение на ответника, изразяващо се в бездействие с последните повече от пет
години и без да е налице изявление на длъжника за извънсъдебно позоваване на
изтекла давност, не може да се приеме за извънпроцесуално поведение, дало повод за
завеждане на отрицателен установителен иск. Ищецът има интерес да установи
действителното правно положение в отношенията си ответника, но право на разноски
би имал само ако предприетата от него съдебната защита е необходима не само с оглед
неговия интерес и преценката му относно средствата за защита, а когато ответникът е
предприел неоснователни действия, насочени и от естество да предизвикат
принудително събиране на вземанията (в този смисъл определение № 95/22.02.2018 г.
по ч.гр.д.№ 510/2018 г. на ВКС, ІV г.о., Определение №474/07.11.2019 по ч.гр.д.
№3063/2019 г.на ВКС,ІV г.о.). В изложения смисъл е и практиката на СГС -
Определение № 4201/10.05.2022г. по ч. гр. д. № 4309/2022г. на СГС, VI-Ж състав и др.
2
С оглед изложеното, разноските следва да останат в тежест на ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Д. Щ. Щ. – З., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ************,
със седалище и адрес на управление /населено място/, искове с правно основание чл.
439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумите от 587,61лв., представляващи
главница за потребена вода за периода 14.08.2012г.-21.10.2013г., ведно със законната
лихва от 18.12.2013г. до окончателното плащане, 26,18лв., представляваща мораторна
лихва за периода 19.08.2012г.-20.09.2013г. и 75лв., представляващи разноски, за които
е издаден изпълнителен лист от 28.04.2014г. по гр. д. № 21222/2013г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3