Р Е Ш Е Н И Е
260336/2.8.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IХ - ти състав, в открито заседание, проведено на дванадесети юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря
Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД № 375/2021 г., по
описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е
образувано по искова молба, от С.И.С., действащ като баща на малолетното дете И.
С. И., против П.Г.П., с която са предявени в условията на първоначално,
обективно, кумулативно съединяване искове, за промяна на определени с Решение
по ГД № 131/2016 г., по описа на РС Шумен, мерки по отношение на детето, както
следва: 1/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 123, ал. 2 СК, за
предоставяне упражняването на родителските права на ищеца; 2/иск, с правно
основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 126, ал. 1 СК, за определяне местоживеенето на
детето при бащата; 3/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 3 СК, за определяне режим на лични отношения на майката с детето; 4/иск, с правно
основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 142 СК, за осъждане на майката да плаща
месечна издръжката на малолетното дете, чрез бащата в размер на 180 лв., ведно със
законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 10.02.2021 г., както и насрещен иск от ответната страна с
правно основание чл. 150 СК за увеличаване на определената с Решение по ГД №
131/2016 г., по описа на РС Шумен, издръжка от 130 лв. на 200 лв., с падеж
10-то число на текущия месец, ведно със законна лихва за всяка просрочена
вноска.
Ищецът
обосновава исковата си претенция твърдейки, че от съвместното съжителство с
ответницата имат едно дете - И. С. И.. С влязло в сила Решение по ГД № 131/2016
г., по описа на ШPC, родителските права по отношение детето били предоставени
на майката, както и е определено местоживеенето му при нея. На бащата бил
определени режим на лични контакти и да плаща издръжка. Твърди, че към
настоящият момент обстоятелствата са пременени и от три години детето живее при
него, заедно с родителите му, като непосредствени грижи за него полагал той.
Ответницата се виждала с детето само през почивните дни - когато пожелае. Средствата,
които плащал за издръжка на детето се ползвали от ответницата за нейни лични
нужди. Моли съдът да постанови решение, с което упражняването на родителските
права по отношение на детето да бъдат предоставени на него, както и
местоживеенето му да бъде при него. На майката да бъде определен режим на лични
контакти с детето както следва: всяка първа, трета и последна събота и неделя
от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване и един
месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Ответницата да
бъде осъдена да плаща месечна издръжка за детето в размер на 180 лв. чрез
бащата, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на
причини за изменяне или отмяна на издръжката. Не претендира разноски.
В срока и по
реда на чл. 131 ГПК, ответницата подава отговор на исковата молба. Намира
исковете за допустим, но неоснователни. Твърди, че през по-голямата част от
годината ищецът живее и работи в Германия, поради което не може да изпълнява
определения от съда режим на лични контакти с детето. Поради нуждата от повече
финансови средства, със съгласието на ищеца и след обещанието на неговата
майка, че ще помага при отглеждането на детето, започнала работа на три смени,
като в дните, когато е втора смяна и вечерите, когато е нощна смяна, детето
било при баба си, защото се прибирала към полунощ. По желание на бабата детето
през деня било при нея за училищното онлайн обучение. Моли исковата молба да
бъде отхвърлена като неоснователна. Предявява насрещен иск за увеличаване на
постановената с решение по ГД 131/2016 г., по описа на РС Шумен, издръжка от
130 лв. на 200 лв., платима до 10-то число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва за всяка закъсняла или просрочена вноска до настъпване на
причини водещи до изменението й или прекратяването й. Не претендира разноски.
Ответникът по
насрещния иск изразява становище за неоснователност. Оспорва твърденията в
насрещната искова молба.
В открито
съдебно заседание страните лично и чрез процесуалните си представители
поддържат исковата молба, отговора, насрещния иск и отговора на насрещния иск.
Съдът, след като
взе предвид допуснатите и приети по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са родителите на
малолетното дете, че с влязло в сила решение № 332/20.04.2016 г., постановено
по ГД № 131/2016 г., по описа на ШPC; родителските права са предоставени на
майката, като е определено детето да живее на адреса на майката; на бащата е
предоставен режим на лични контакти с детето, както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с
преспиване; един месец през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск;
първата половина на всяка училищна ваканция, Коледните празници и един ден от
Великденските празници, както и е осъден да плаща издръжка от 130 лв.
Предвид
задължителните указания дадени с ППВС № 1/12.XI.1974 г., ГД № 3/74 г., т. 1,
съдът допусна изслушване на родителите по въпросите относно предоставяне
упражняването на родителските права и по определяне личните отношения между
детето и родителят, който няма да ги упражнява. Ищецът намира, че най-доброто
за детето е да се отглежда при него и неговата майка. Твърди, че е напуснал
работа в чужбина. Ответницата, намира че най-доброто за детето е да остане при
нея защото е свикнало. Твърди, че винаги когато бащата се е връщал от чужбина
не се е противопоставяла на срещите им.
От показанията
на свидетелката Ж. Д. А., без родство
със страните, съседка на бабата по бащина линия, се установява, че до раздялата
си родителите живеели в апартамент на третия етаж в жилищния блок, в който и тя
живее, при бабата и дядото на детето по бащина линия. Детето учело в ЕСПУ
„Васил Левски“, което се намирало отсреща на техния жилищен блок, през шосето.
Грижи за детето основно полагала бабата по бащина линия, която му помагала при
подготовка за училище като се справяла добре, тъй като била бивша учителка.
Когато свидетелката ходила на гости в жилището на бабата, детето било доволно и
щастливо. Детето прекарвало с бащата, когато бил в България.
От показанията
на свидетеля И. Д. Д., приятел на майката и от около две години нейн
съжител, се установява, че детето живеело, както при тях, така и при бабите си,
като по-често оставало в дома на бабата по бащина линия, за да му помага за
училище. Детето имало дрехи, както в домът на баба си, така и при майка си.
През учебно време, от понеделник до петък, детето спяло вечер в дома на баба
си, а когато нямал уроци или английски, както и в събота и неделя прекарвало
свободното си време с майка си и с него - както в апартамента на майката, така
и в неговия апартамент в кв. Боян Българанов или на негова вила.
В показанията си свидетелката М. Г.П. – сестра на ответницата, чиито
показания съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, с
оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, твърди, че майката
доброволно се съгласила детето да отиде при баба си по бащина линия, защото
започнала работа на смени, а и тя като бивша учителка можела да му помага при
подготовка за училище. Детето посещавало майка си и баба си по майчина линия
събота и неделя. Бащата си идвал два пъти годишно в България, като през цялото
време на престоя му прекарвал с детето. Твърди, че майката през годините не е
създавала проблеми в режима на контакти на бащата с детето.
В показанията си свидетелката Г. Х. Д. – майка на ищеца и баба на детето, чиито показания
съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, с
оглед евентуална заинтересованост от изхода на делото, твърди че от три
години детето живее при нея. В този период с нейна помощ, детето е повишило
успеха си. През тези три години, майката не е създавала проблеми, до месец
април 2021 г., от когато детето живее при майка си, но бабата поддържала връзка
с детето по телефон. Детето споделяло, че когато майката е нощна смяна стояло
само в къщи. Бащата през тези три години живеел и в България и в Германия,
където работел. По нейни данни бащата се връща в България два, три пъти за по
20 дни. Изслушана като лице от близкия кръг на детето, намира че най-добре
детето ще се чувства при нея, защото училището е там, приятелите му са там и
квартала му е познат. Твърди, че бащата ще се прибере трайно от чужбина.
Изслушано при
условията на чл. 15, ал. 1 Закона за закрила на детето, в присъствието на
социален работник К. от Детски
център за застъпничество и подкрепа „Зона закрила“ Шумен, детето И. С. И.. Твърди,
че знае за спора между родителите си, но не иска да взема отношение и да говори
за това. Потвърждава установеното с гласните доказателства, че от три години,
до завеждане на исковата молба, непосредствени грижи за него полагала баба му
по бащина линия. В домът на баба си, който е и жилище на баща му, детето се
чувствало много добре, защото баба му му обръщала внимание и го гледала, както
и му обяснявала уроците, при което си поправил оценките. Учебниците и дрехите
му били в домът на баба му, до момента когато майка му разбрала за делото -
прибрала го при себе си заедно с учебниците и дрехите. Твърди, че в момента е
при баща си, като най-добре се чувства при него и баба си по бащина линия. Иска
да остане при баща си, който му обещал, че трайно ще се върне да живее и работи
в България. Не желае да променя средата, мястото и начина си на живот,
установени през последните три години.
Установеното се
потвърждава частично от приетият по делото Социален доклад. В доклада се твърди, че от момента на раздялата между страните
основни грижи за детето полага майката, което
не се потвърждава, както от другите събрани по делото доказателства, така и от
отразеното в доклада,
че детето споделило, че когато
майката била на работа, то било при баба си по бащина линия, а през уикендите
било при майка си, и че по твърдения на майката при
отглеждането на детето била подпомагана от бабата на детето по бащина линия, а
от
месец май 2020 година започнала работа на смени и по тази причина бабата по
бащина линия й помагала активно в отглеждането на детето, при което то често
оставало да нощува в нейния дом. Според социалните работници майката притежава необходимия родителски капацитет да полага грижи
за детето, както и разполага с добри жилищни и битови условия в собствено жилище в гр. Шумен, кв. Тракия, ул. „***”,. Заключението в социалния доклад е, че както майката
така и бащата осъзнават своите задължения и отговорности като родители за
задоволяване на базисните и емоционални потребности на детето си. Двамата са
привързани към детето си и желаят да полагат грижи за него. В интерес на детето
е да поддържа контакти и с двамата си родители, с оглед изграждането на
психически и емоционално стабилна личност.
По делото е изготвена Оценка на дете, участник в правни
процедури, в заключението на която е посочено, че детето е наясно какво се
случва между родителите му, а именно, че не е възможно да живеят отново заедно.
Споделил,
че баща му живее в Германия и си комуникират чрез социалните мрежи през ден, а
когато баща му е в България си прекарвали времето заедно. Ситуацията на раздяла между родителите му не буди
напрежение в детето - напрежението е породено от образуваното дело и
назряващото напрежение между родителите му. Детето се чувства добре и при
двамата си родители, чувства се обичан от тях. Не избягва контакт с единия или
другия родител - когато е при единия се чува с другия и обратното. С положителна емоция говори за всеки от тях. Не споделя да е
възпрепятстван от някой от родителите му да се вижда с другия.
От приетата по
делото Справка за осигурителния доход на страните рег. № 266340/23.06.2021 г.
/л. 57/, се установява, че в периода от една година назад ищцата е осигурявана
върху доход от 830 лв.. За ответника няма данни да реализира доход.
Съдът, въз основа
на установеното, като съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност,
извежда следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му спорът се решава от районния съд по настоящия
адрес на детето, който се произнася по тези въпроси съгласно чл. 59, 142, 143 и
144 СК. Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна
съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани
от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не
поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на
подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението
/администриране/ им, т. е. определяне начина на упражняването им. Целта на
производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в
максимална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес на
участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Като производство
спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане
реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са
посочените в чл. 127 СК пряко свързани със закрилата на децата и държавната
политика за реализирането й. Поради вменената му от закона цел, в
производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и
охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да
администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран
изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от
държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и
доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото
производство преклузии. Изрично текстът на правната норма задава критериите за
решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно
служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските
права при развод или раздяла на родителите и към нормите, касаещи определянето
издръжката на детето. Следователно в производството по чл. 127, ал. 2 СК,
законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между
родителите по чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му –
местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на
детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в
пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето,
макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите,
и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по
останалите въпроси.
Относно иска за
изменение на предоставения режим за упражняването на родителските права на
ответницата:
Разпоредбата на
чл. 59, ал. 4 СК изброява обстоятелства, които следва да се преценяват при
решаване на въпроса за родителските права. Това са: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на
родителите и привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на
детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, материални
възможности. Необходимо е да се уточни, че под упражняване на родителските
права съгласно ППВС № 1/1974 г. следва да се разбира, както действията по
закрила, защита и представителство на децата, така и тяхното ежедневно
осъществяване. Родителят, който е натоварен с пряката отговорност по отглеждане
и възпитание на детето, следва да изпълнява своите задължения постоянно и в
пълен обем, за разлика от другия родител.
Разпоредбата на
чл. 59, ал. 9 СК допуска промяна на вече постановени мерки и да определи нови
при изменение на обстоятелствата. Съгласно постановките в ППВС № 1/12.11.1974
г., ГД № 3/1974 г., под изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал.
9 СК се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на
детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така
и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение,
като във всички случаи съдът има задължение да обсъжда дали обстоятелствата се
отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки.
Към промените, засягащи мерките и тяхната ефективност спадат: невъзможност да
се изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като
в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето;
болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките и други случаи.
Обособена е група от изменени обстоятелства, породена от нововъзникналите права
и задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките по чл.
59, ал. 9 СК, защото тези обстоятелства имат отношение към ефикасността на
защитата на детето и на положението му, а именно: отчуждаване на детето по вина
на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; пречки на родителя,
който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител;
невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на
когото не са предоставени за упражнение родителските права, или пък нарушаване
по различни начини режима на детето, ако е във възпитателно заведение;
отвличане на детето и т. н.; неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични
грижи по отношение на детето. Към тези
правила и задължителни предписания, по които следва да се уредят отношенията
между страните, настоящия състав на съда приема, че е необходимо да се добави и
най-добрия интерес на детето, защото самите те са основани изцяло, винаги и
само за съблюдаване и осигуряване именно на интереса на детето. В тази насока е и Конвенцията за правата на
детето /ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., в сила от 03.07.1991
г./, която формира фокус върху детето като пълноправен носител на права с широк
спектър - граждански, икономически, социални и културни, което като член на
обществото заслужава уважение и зачитане като се държи сметка за детската
уязвимост, изискваща прилагане на адекватни мерки. Разпоредбата на чл. 3, пар.
1 от Конвенцията за правата на детето гарантира на детето правото неговите
най-добри интереси да бъдат оценявани и вземани под внимание като първостепенно
съображение във всички актове и действия, които се отнасят за него - както в
публичната сфера, така и в частната сфера.
В настоящият
случай до момента ищецът е намерил трудова реализация в Р. Германия, но тъй
като не е натоварен с пряката отговорност по отглеждане и възпитание на детето,
не е бил и длъжен да търси такава реализация в България. Ответницата, като
родител който е натоварен с пряката отговорност по отглеждане и възпитание на
детето, през последните три години, с действия, които оправдава с трудови
ангажименти, в нарушение на определения със съдебното решение от 2016 г. режим,
е предоставила ежедневното осъществяване отглеждането и възпитание на детето на
бабата по бащина линия в нейния дом, който е дом и на ищеца. Съдът намира, че
през този период майката не е изпълнявала своите задължения постоянно и в пълен
обем, като е определила за себе си режим за упражняването на родителските права
подобен на режим на лични контакти с детето - било в нейния апартамента, било в
апартамент на нейния съжител в кв. Боян Българанов или на негова вила. Това се
е отразило върху социалното обкръжение на детето – то трайно е създало среда и
приятелски кръг, в училището където учи и в квартала където живее неговата баба
по бащина линия. От друга страна личностните качества и способности на бабата
на детето по бащина линия са се отразили добре на неговото обучение – детето
споделя, че благодарение помощта на баба му си е поправило оценките. Тези
обстоятелства, макар и като резултат от нарушен режим за упражняване на
родителските права от страна на ответницата, са се отразили благоприятно на
развитието на детето и при баба си то се чувства добре. Вероятно в съчетание с
обещанието на баща му трайно да се върне да живее и работи в България, каквото
задължение до момента той не е имал, детето изрично заявява пред съда, че не
желае да променя средата, мястото и начина си на живот, установени през
последните три години.
Всичко изложено
мотивира съда настоятелно да призове родителите на И. С. И. да постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спорните въпроси. Въпреки положените усилия
такова не бе постигнато.
При това
развитие на делото, предвид изричното желание и от двете страни да полагат
грижи за детето си, осигурявайки необходимите битови и материални условия за
неговото отглеждане и възпитание, съдът намира, че следва да постанови съдебен
акт с оглед преценка по критерият „най-добър интерес” на детето. Легално
определение на понятието „най-добър интерес” се съдържа в пар. 1, т. 5 ДР
ЗЗДетето, съгласно която разпоредба: „Най-добър интерес на детето” е преценка
на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност
да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други
обстоятелства, имащи отношение към детето. В
процесния случай с оглед изричното желание на детето, психическите и емоционалните
му потребности, възрастта и пола, както и последиците, които биха настъпят за
него при промяна начинът му на живот, определен от майката през миналите три
години, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за
упражняване на бащата, като местоживеене на детето следва да бъде определен на
адрес: гр. Шумен, ул. ***.
По отношение
режима на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права:
На майката,
поради гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични
контакти. Преценката е служебна и се извършва от съда, който не е ангажиран с
конкретно предявената такава от страните, като следва да бъде съобразен, както
с възрастта на детето, така и с местоживеенето на бащата. Предвид установената
привързаност на детето към майката съдът намира, че на нея следва да бъде
определен разширен режим на лични контакти, а именно: всяка първа, трета и
последна седмица от месеца от 18 ч. в петък до 18 ч. в неделя, с преспиване;
един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; на четна
година на Коледа от 10 ч. на 24.12. до 18 ч. на 26.12. и на нечетна Нова година
от 10 ч. на 20.12. до 18 ч. на 01.01.
Съдът не намира
основание за прилагане на защитните мерки по чл. 59, ал. 8, т. 2 СК, като
майката като родител, осъществяващ режима на лични отношения, е свободна да
прецени по какъв начин и на кое място ще го упражнява в рамките на
предоставените от съда часове.
Относно иска за
издръжка в полза на детето:
Размерът на
издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК се определя от нуждите
на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. Нуждите на детето съобразно твърденията в исковата молба са в рамките на
нормалните за възрастта на децата разходи, като няма данни същото да има
специфични нужди. В Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на
20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от
23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. е
признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на
неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. 27,
ал. 2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни
за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите
способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само
по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности,
но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и
социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето. Относно размера на издръжката съдът намира,
че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в
случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител,
както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на
издръжката. Родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания,
които да ги възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности. Не се
твърди наличието на данни за други алиментни задължения на някой от родителите
т. е. да плаща издръжка в полза на друг свой ненавършил пълнолетие низходящ. Що
се отнася до нуждите на детето съдът приема, че освен присъщите за възрастта си
нужди от храна, облекло, няма данни заболяването от което страда да обуславя
наличие на специфични потребности и нужди.
Така, като взе предвид нуждите на детето и след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка
в размер, дължим съобразно Конвенцията за правата на детето съдът определя общ
размер на месечна издръжка в размер на 350 лв., като ответницата следва да
поеме част от нея в размер на претендираните от бащата 180 лв., считано от
датата на влизане на решението в сила, с падеж първо число на месеца за който
се дължи. Останалата част, ведно с непосредствените грижи по отглеждане и
възпитание на детето следва да се поеме от бащата.
С оглед
изложеното съдът намира искът предявен от ищеца за издръжка в полза на детето
дължима от майката за основателен, а насрещният иск – за неоснователен.
Страните не
претендират разноски. При този изход на делото, относно искът, с правно
основание чл. 142, ал. 1 СК, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК
вр. чл. 1 ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, като иск за периодични
платежи за неопределено време, дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху
сборът на платежите за три години. В процесния случай в тежест на ответницата
следва да бъде възложена за плащане, в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД
– Шумен, сумата 259.20 лева и 5 лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителни листи, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
На основание
242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на
решението, в частта относно присъдената издръжка.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
Изменя, на
основание чл. 59, ал. 9 СК, постановените по ГД № 131/2016 г., по описа на РС Шумен
/ВГД № 307/2016 г., по описа на ОС Шумен/ мерки, по отношение на малолетното дете
И. С. И., с ЕГН: **********, както следва:
Предоставя
упражняването на родителските права върху детето И. С. И. с ЕГН **********,
роден на *** г., на С.И.С., с ЕГН ********** и адрес ***, като определя
местоживеенето му при него на посочения адрес.
Определя режим
на лични контакти на майката П.Г.П., ЕГН **********, с детето И. С. И., ЕГН **********,
както следва: всяка първа, трета и последна седмица от месеца от 18 ч. в петък
до 18 ч. в неделя, с преспиване; един месец през лятото, когато бащата не е в
платен годишен отпуск; на четна година на Коледа от 10 ч. на 24.12. до 18 ч. на
26.12. и на нечетна Нова година от 10 ч. на 20.12. до 18 ч. на 01.01.
Осъжда П.Г.П. с
ЕГН ********** и адрес ***5, да плаща в полза на малолетното дете И. С. И., ЕГН
**********, чрез неговия баща и законен представител С.И.С., с ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 180 (сто и осемдесет) лева, платими до първо число
на текущия месец, за който се дължи издръжката, считано от датата на подаване
на исковата молба – 10.02.2021 г., по банкова сметка: *** *** „Уникредит
Булбанк“ АД - гр. Шумен, с титуляр С.С., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до окончателното плащане, на основание чл. 143, ал. 1 и ал.
2 СК.
Отхвърля
предявения от П.Г.П. с ЕГН **********, и адрес ***5, насрещен иск с правно
основание чл.150 СК за увеличаване на определената с Решение по ГД № 131/2016
г., по описа на РС Шумен, издръжка от 130 лв. на 200 лв., с падеж 10-то число
на текущия месец, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, като
неоснователен.
Осъжда П.Г.П. с
ЕГН **********, и адрес ***5, да плати в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД
– Шумен, сумата от 259.20 (двеста петдесет и девет лева и двадесет стотинки)
лева, държавна такса по насрещния иск за издръжка, на основание чл. 69, ал. 1,
т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, както и сумата 5.00 лева такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Постановява
предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка,
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия:…………..