Р Е Ш Е Н И Е
№ 260205
гр.Русе, 09.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XII – ти граждански състав, в открито заседание на 10 септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава
Великова
при участието на секретаря Светла
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №7531 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявените
в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът„Агенция
за събирания на вземания” ЕАД твърди, че на 26.05.2016 г. ответникът П.В.П. сключил Договор за
потребителски паричен кредит № 2279588 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД, като кредитора му предоставил потребителски паричен кредит в размер на 31
000 лв., която сума била преведена по посочената от кредитополучателя банкова сметка,
***.05.2016 г. Кредитополучателят следвало да върне 31 000 лв. и такса за
разглеждане на кредита 775 лв., които той се задължил да заплати на 120 бр.
равни части. Същия се съгласил да бъде включен в Групова застраховка, по която
била договорена застрахователна премия в размер на 2914,80 лв. Тази
застрахователната премия била разделена на 120 бр. месечни плащания, дължими на
падежните дати на съответните месечни погасителни вноски. При неплащането на
тази застраховка за съответния месечен падеж за погасителната вноска, се
предоставял едномесечен гратисен период,
в който, ако не било извършено плащане по застрахователната премия,
застрахователното покритие се прекратявало автоматично, поради което на
14.03.2018 г. по задължението не били начислявани месечни застрахователни
премии. Страните постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на
договора да бъде в общ размер на 16 637,80 лв., като общата сума, която
кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора за кредит
била в размер на 51 327,60 лв., платима на 120 бр. анюитетни месечни
погасителни вноски за 10 години, всяка в размерна 427,73 лева, като първата
погасителна вноска била дължима на 14.06.2016 г., а последната на 14.05.2026 г.
Предвид неизпълнение от страна на задълженията на ответника кредита бил обявен
за предсрочно изискуемоем на основание чл. 13, ал. 2, б. „а" от Общите
условия, неразделна част от договора за кредит, считано от 20.06.2018 г.
На 20.06.2018 г. бил подписан
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и ищеца, по силата на който вземането
на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу ответника, произтичащо от
Договор за потребителски кредит № 2279588/26.05.2016 г., било прехвърлено в
полза на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството.
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер изпратила на
ответника на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия,
ведно с уведомление за предсрочната изискуемост с изх. № УПЦ-П-УКФ/2279588 от
10.07.2018 г. Ищцовото дружество изпратило второ уведомително писмо за
извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочна изискуемост с изх. №
УПЦ/УПИ-С-УКФ/2279588 от 11.12.2018 г. чрез ЧСИ И.Х., с район на действие РОС.
Предвид неизпълнение от страна на ответника било подадено заявление по чл. 410
от ГПК и било образувано гр. дело № 5510/2019 по описа на РРС, била издадена
Заповед за изпълнение, с която било разпоредено на ответника да заплати сумата
от 24 331,16 лв., частично претендирана сума по Договор за потребителски
паричен кредит № 2279588/26.05.2016 г., представляваща главница по 81 бр.
погасителни месечни вноски за периода от 14.09.2019 г. до 15.05.2026 г. по
отношение на които на основание чл. 13, ал. 2, б. „а” от Общите условия към
договора кредит била обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.06.2018 г.,
датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 09.09.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата от 486,62 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв.
– юрисконсултско възнаграждение, но тъй като ответникът бил призован по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК бил предявен и настоящия иск.
Искат да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че им дължи сумата от 24 331,16 лв.,
представляваща главница по 81 бр. неплатени погасителни месечни вноски за
периода 14.09.2019 г. до 14.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
09.09.2019 г. до окончателното й
изплащане. В условие на евентуалност искат да бъде осъден ответникът да
им заплати посочената сума.
В отговора на исковата молба
ответникът П.В.П.,
чрез назначения му особен представител, оспорва предявения иск.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 2673/ 13.09.2019 г. по гр.
д. № 5510/2019 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на П.В.П. да заплати
на ищеца сумата 24331,16 лв. частично претендирана сума по Договор за
потребителски паричен кредит № 2279588, представляващи главница по 81 бр.
неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.09.2019г. до
14.05.2026г., по отношение на които на основание чл.13, ал.2, б.“а“ от Общите
условия към Договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от
20.06.2018г./дата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/,
ведно със законната лихва върху главницата от 09.09.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумите в размер на 486,62 лв. заплатена
държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът бил
уведомен за издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване
на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
На 26.05.2016 г. между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, като кредитор и ответника бил подписан Договор
за потребителски паричен кредит № 2279588, като кредитора му предоставил потребителски
паричен кредит в размер на 31 000 лв., която сума била преведена по посочената
от кредитополучателя банкова сметка, ***.05.2016 г. Кредитополучателят следвало да
върне 31 000 лв., такса за разглеждане на кредита 775 лв., възнаградителна лихва
за срока на договора в общ размер на 16 637,80 лв., които суми той се задължил
да заплати на 120 бр. равни вноски. Същия се съгласил да бъде включен в Групова
застраховка, по която била договорена застрахователна премия в размер на
2914,80 лв. Тази застрахователната премия била разделена на 120 бр. месечни
плащания, дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни вноски.
При неплащането на тази застраховка за съответния месечен падеж за
погасителната вноска, се предоставял едномесечен гратисен период, в който, ако не било
извършено плащане по застрахователната премия, застрахователното покритие се
прекратявало автоматично, поради което на 14.03.2018 г. по задължението не били
начислявани месечни застрахователни премии. Общата сума, която кредитополучателят
се задължил да върне при сключване на договора за кредит била в размер на 51
327,60 лв., платима на 120 бр. анюитетни месечни погасителни вноски за 10
години, всяка в размерна 427,73 лева, като първата погасителна вноска била
дължима на 14.06.2016 г., а последната на 14.05.2026 г. Предвид неизпълнение от
страна на задълженията на ответника кредита бил обявен за предсрочно изискуем
на основание чл. 13, ал. 2, б. „а" от Общите условия, неразделна част от
договора за кредит, считано от 20.06.2018 г.
На 20.06.2018 г. бил подписан
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и ищеца, по силата на който вземането
на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу ответника, произтичащо от
Договор за потребителски кредит № 2279588/26.05.2016 г., било прехвърлено в
полза на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството.
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер изпратила на
ответника на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия,
ведно с уведомление за предсрочната изискуемост с изх. № УПЦ-П-УКФ/2279588 от
10.07.2018 г. Ищцовото дружество изпратило второ уведомително писмо за
извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочна изискуемост с изх. №
УПЦ/УПИ-С-УКФ/2279588 от 11.12.2018 г. чрез ЧСИ И.Х., с район на действие РОС.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че
ответникът му дължи парични суми по
договор за потребителски паричен кредит Договор за потребителски кредит №
2279588/26.05.2016 г., с който му е предоставила кредит в размер на 31000 лв., въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е
процесуално допустим, тъй като длъжникът бил уведомен за издадената заповедта
за изпълнение по чл.410 от ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се
явява основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера
с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на
длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния
кредитор.
По делото ищецът е ангажирал
доказателства, от които се установява изпращане на уведомяването на длъжника за
цесията. Видно от приетото по делото известие за доставяне, на посочения от ответника
в договора адрес, било изпратено уведомление за извършената цесия, но същото се
върнало в цялост. Било изпратено и второ уведомление за
предсрочна изискуемост с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2279588 от 11.12.2018 г. чрез ЧСИ
И.Х., с район на действие РОС, т.е налице е фингирано връчване.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че във формираната с редица решения практика на ВКС (вж.
Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по
т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво се приема, че уведомлението
за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Дори да се приеме, че не е налице
фингирано връчване, като приложение към исковата молба ищецът е представил и
уведомителни писма за извършеното прехвърляне на вземанията, изходящо от
цедента и адресирано до ответника в качеството му на длъжник. Уведомлението,
заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства, се счита връчено на
ответника на основание чл. 46, ал. 4, изр. първо, вр. чл. 51, ал. 1 от ГПК,
поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения
договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо
последния, още повече, когато той не твърди, че е извършил плащане на
задължението си на стария кредитор (в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г.
на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по
т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС).
С оглед горното следва да се приеме, че по отношение
на длъжника цесията е породила правно действие.
По делото не се спори, че
ответникът получил по договор за потребителски паричен кредит № №
2279588/26.05.2016г., от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД парична сума
в размер на 31000 лева. От приетите по делото писмени доказателства, е видно,
че УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е изпълнило своето задължение по
Договора. В тежест на ответника е да докаже погасяване на насрещното си
задължение. По делото не са представени доказателства за това, поради което
съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сума 24331,16 лв. частично
претендирана сума по Договор за потребителски паричен кредит № 2279588,
представляващи главница по 81 бр. неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 14.09.2019г. до 14.05.2026г., по отношение на които на основание
чл.13, ал.2, б.“а“ от Общите условия към Договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост, считано от 20.06.2018г./дата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост/, ведно със законната лихва върху
главницата от 09.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
Съгласно т.18 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда
действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника
- кредитополучател. Предвид изложеното съдът приема, че е налице твърдяната в исковата
молба настъпила предсрочна изискуемост, тъй като обявяваното и е достигнало до
ответника, предвид изложеното по-горе във връзка с уведомяването на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането.
При това положение съдът приема,
че обективно съединени искове следва да се уважат, като се признае за
установено съществуването на вземането на ищеца за 24331,16 лв. частично
претендирана сума по Договор за потребителски паричен кредит № 2279588,
представляващи главница по 81 бр. неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 14.09.2019г. до 14.05.2026г., ведно със законната лихва, считано от
09.09.2019 г. до окончателното й
изплащане.
Предвид изхода на спора,
ответникът ищецът следва да заплати на сумата от 486,62 лв. заплатена държавна
такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение– разноски по гр. д. № 5510/2019 г. по описа на РРС.
Ответникът дължи на ищеца разноски по настоящото
производство в размер на 1266.62 лв.,
като юрисконсулското възнаграждение е определено
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК на 150 лв.,
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, П.В.П., ЕГН:**********,***, дължи на Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. – гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис
4, сумата 24 331,16 лв. частично
претендирана сума по Договор за потребителски паричен кредит № 2279588/26.05.2016,
представляващи главница по 81 бр. неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 14.09.2019г. до 14.05.2026г., ведно със законната лихва върху
главницата от 09.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, по прехвърлено от „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД чрез цесия на 20.06.2018 г. на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, вземане по договор за потребителски паричен кредит Договор за
потребителски паричен кредит № 2279588/26.05.2016г., за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 2673/ 13.09.2019 г. по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 5510/2019 г., по описа на
РРС.
ОСЪЖДА П.В.П., ЕГН:**********,***, да заплати на Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. – гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев” № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата 536.62 лв. – разноски, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение 2673/ 13.09.2019 г. по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 5510/2019 г. по описа на
Районен съд - Русе, както и сумата от 1266.62
лв. – разноски за настоящото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: