Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. Варна,
…………….. г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, VІІ тричленен състав, в открито съдебно заседание, проведено
на осемнадесети февруари през две хиляди двадесета и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на прокурора при ОП-Варна ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ и
секретаря ОЛЯ ЙОРДАНОВА, разгледа
докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. дело № 209/2021 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна (ДИТ),
подадена чрез началник отдел АИПО в ДИТ Варна – Д. О.-К., срещу Решение № 260430
от 20.11.2020 г., постановено по АНД № 3104/2020 г. на Районен съд – Варна (ВРС),
с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 03-010458 от 07.11.2018 г.,
издадено от Директора на ДИТ – Варна. С процесното НП на „Д.“ ЕАД е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 лв..
С жалбата се
настоява, че ВРС неправилно и незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН. Излагат се доводи, че в административнонакателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а и извършването на
нарушението безспорно се установява. Сочи се, че са събрани достатъчно
доказателства за наличие на нарушението, посочено в акта, а именно: установената
неправилна практика да се държат ключовете на всички използвани машини –
мотокари, автомобили на табло, което е разположено на място, до което имат
достъп не само всички служители, но и други лица, тъй като са били отворени
всички врати на двора на обекта. Разяснява се, че поводът за извършване на
проверката е станало ПТП с пострадали двама работници, които са управлявали
автомобил, собственост на наказаното дружество и които са взели ключовете от
това табло, като по първоначални твърдения е установено на това табло наличието
на всички ключове, в т.ч. и на мотокара, който може да бъде подкаран от всички,
включително и от неправоспособен работник. Изтъква се, че това е грубо
нарушение на правилата за безопасност и работодателят е длъжен да създаде
организация така, че до ключовете за управление на мотокара и на другите
автомобили да имат достът само служители с правоспособност и такива, които са
изрично упълномощени. Обръща се внимание, че не е представена заповед за
определяне на лицата, имащи право да управляват съответната машина, нито
упълномощаване да се управлява от правоспособно лице. Искането е да се отмени
решението на ВРС и да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. В съдебно
заседание процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба и
направените с нея искания, като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и моли претендираните от ответника разноски да бъдат присъдени в
минималния размер.
Ответникът
по касационната жалба – „Д.“ ЕАД с ЕИК *********, представлявано от Д. С. Д.,
чрез процесуалния си представител – адв. Д.М., с писмено отговор поддържа
неоснователност на касационната жалба. Настоява се, че изводът на ВРС за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е правилен и обоснован.
Изтъква се, че в съставения акт от ДИТ се сочи, че ключовете на мотокара са оставени
на таблото на същия, а сега се правят внушения, че всички ключове се съхраняват
в табло, до което имали достъп всички, като според ответника нарушението следва
да е с посочени ясни, доказани и непротиворечащи си факти. Сочи се, че правилен
е и изводът на ВРС за издаване на НП в нарушение и на материалния закон, поради
абсолютна недоказаност на вмененото обвинение. Искането е да се остави в сила
решението на ВРС, като се претендира присъждане на разноски за пред двете
инстанции. В съдебно заседание се поддържа изложените доводи и искания.
Участващият по делото
прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за
оставяне в сила на решението на ВРС.
Административният
съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от ВРС от
събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и
заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от
наказаното дружество касационни основания и в обхвата на касационната проверка,
очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице,
участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за
него, поради което е процесуално допустима.
С
обжалваното решение ВРС е отменил НП № 03-010458 от 07.11.2018 г.,
издадено от Директора на ДИТ – Варна, с което на „Д.“ ЕАД, на основание чл.
416, ал. 5, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 лв. за извършено нарушение на чл. 32 от Наредба № 10 за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари
и мотокари.
Според съдържанието на НП, при извършена проверка по работни места в обект:
хлебопекарна, находяща се в гр. Белослав, стопанисвана от „Д.“ ЕАД, е
установено, че стопанисващото дружество, в качеството на работодател, е
допуснало ключът за пускана в действие на кара да се оставя в контакта, което
може да позволи пускане в действие от неупълномощени неправоспособни лица.
Посочено е, че нарушението е извършено на 01.10.2018 г., мястото на
извършването му – въпросната хлебопекарна, както и доказателствата – протокол
от извършена проверка. Позовавайки се на становището на процесуалния
представител на ДИТ – Варна, наказващият орган посочва, че приема възражението
на дружеството срещу акта за неоснователно. НП е издадено въз основа на АУАН № 03-010458/31.10.2018
г.
ВРС приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
За да отмени НП, въззивният стига до извод, че е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, който извод обосновава с обстоятелството,
че в АУАН и в НП липсва описание на вмененото на въззивника нарушение от
обективна страна. Позовавайки се на посочената за нарушена правна норма - чл.
32 от Наредба № 10 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
при работа с електрокари и мотокар, ВРС сочи, че липсват в случая обстоятелства
и факти, свързани с това, че с въпросния електрокар се е работело към момента
на проверката и на следващо място, факти, свързани с това, че той е имал
неизправно устройство за предотвратяване
на пускане в действие от неупълномощено лице. ВРС изтъква, че в акта и в НП от
фактическа страна е посочено единствено, че въззивникът допуснал ключът на
мотокара да бъде оставен в контакта, което по никакъв начин не покрива
изискването за описание на вмененото от правна страна нарушение и посочване на
обстоятелствата, при които е извършено. Прието е, че е налице съществено
противоречие между фактическо и юридическо обвинение, като въпросното нарушение
на процесуалните правила води до грубо нарушаване правото на защита на въззивното
дружество, т.к. същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво
точно нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира
адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.
От друга
страна, доколкото
в АУАН и НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 32 от Наредба №10 за
осигуряване на здравословните и безопасни условия на труд при работа с
електрокари и мотокари, ВРС, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема, че НП е издадено и в нарушение на материалния закон, поради абсолютна
недоказаност на подобно обвинение. Този извод въззивният съд обосновава с това,
че липсват
каквито и да било доказателства, че към момента на проверката процесният мотокар е бил
допуснат до работа и на следващо място с липсата на каквито и да било
доказателства, че същият е имал неизправно (повредено, счупено и др. подобни)
устройство за предотвратяване на пускане в действие от неупълномощено лице.
ВРС посочва, че единствено безспорно установено по делото е, че към момента на
посещение на контролните органи в двора на предприятието, където се е помещавал
цехът на наказаното дружество, е имало паркиран мотокар ключът, за който е бил на
таблото. Това
обстоятелство обаче, ВРС приема, че не влече съставомерност по чл. 32 от Наредба № 10 и изобщо не е факт, свързан с обективната
съставомерност на такова нарушение.
Настоящата
инстанция намира обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен като
краен резултат. При постановяването му районният съд е извършил цялостна
проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК,
приложими по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните
правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства и
е обсъдил доводите на страните. В мотивите на решението е направено изложение
на установените фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.
Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон.
Не са налице
касационните основания, посочени в чл. 348 от НПК.
По своята
същност възраженията на касатора са за неправилно приложение на материалния
закон от страна на ВРС и са неоснователни.
Правилно ВРС
приема, че в АУАН и в НП не са посочени съставомерните признаци на деянието,
изразяващо се в несъобразяване със забраната, съдържаща се в посочената за
нарушена правна норма - чл. 32 от от Наредба №10 за осигуряване на здравословните и безопасни
условия на труд при работа с електрокари и мотокари.
Посочването в АУАН и в НП единствено на това, че наказаното дружество е
допуснало ключът за пускане в действие на кара да се оставя в контакта, което
може да позволи пускането в действие от неупълномощени неправоспособни лице, не
покрива изискването на чл. 42, ал. 1, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за описание на нарушението. Правилно ВРС
приема, че и в АУАН, и в НП липсва посочване, че е допуснат до работа кара,
както и че въпросния кар има неизправно устройство за предотвратяване на пускане в
действие от неупълномощени лица. Правилно ВРС приема, че е налице съществено
противоречие между фактическото и юридическото обвинение. Налице е необоснованост
и незаконосъобразност на НП и се засяга на правото на защита на наказаното лице.
Извън
горепосоченото следва да се отбележи, че в АУАН и в НП не е посочено дори дали
става въпрос за електрокар или мотокар и едва от свидетелските показания по
делото става ясно, че процесният кар е мотокар. Друг е въпросът, че не е ясно какво
устройство за предотвратяване на пускане в действие от неупълномощени лица изисква
нормата на чл. 32 от Наредба № 10 да имат електрокарите или мотокарите.
Касационната
инстанция изцяло споделя извода на ВРС за наличие на основания за отмяна на НП
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с
описанието на нарушението и липсата на яснота за какво нарушение е ангажирана
отговорността на наказаното дружество. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК
касационната инстанция препраща към мотивите на ВРС.
Не намира
опора във фактите, които се извеждат от доказателствата по делото, твърдението
на касатора, че контролните органи са установили неправилна практика да се
държат ключовете на всички използвани машини – мотокари и автомобили, на табло,
което е разположено на място, до което достъп имат не само всички служители, но
и други лица, доколкото всички врати на двора на обекта са били отворени. От
свидетелските показания и от протокола от извършената проверка се установява,
че единствено ключът на мотокара е бил в контакта, който контакт е на таблото
на мотокара. От показанията на разпитаните свидетели се установява и че при
проверката мотокарът не е бил в действие. Нормата на чл. 9 от Наредба № 10
въвежда изискване за управление на кари да
се допускат само: 1. правоспособни лица, които са придобили правоспособност за
работа с кари и притежават свидетелство за работа с кари; 2. оправомощени с
писмена заповед на работодателя лица., поради което правилно контролните органи
са подходили към даване на предписание за осигуряване от работодателя на
организация, обезпечаваща невъзможността за управление на мотокара от
неправоспособни и/или неоправомощени лица, но неправилно са ангажирали
административнонаказателната отговорност за установеното при проверката наличие
на поставен ключ на кара в контакта на кара. Правилно ВРС посочва, че така
установеното не обосновава съставомерност по чл. 32 от Наредба № 10 и изобщо не
е факт, свързан с обективната съставомерност на нарушението по този текст на
наредбата, което обуславя и самостоятелен извод, че НП е издадено в нарушение
на материалния закон, поради абсолютна недоказаност на подобно обвинение.
Неоснователен
е и доводът на касатора, че не е представена заповед за определяне на лицата,
имащи право да управляват мотокара. От свидетелските показания на двамата
служители на ДИТ – Варна се установява, че такава заповед е представена, макар
и при документалната проверка.
Напълно
несъстоятелно е твърдението на касатора, че неправилно и незаконосъобразно е
отменено НП, като е приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В случая, както се
посочи, ВРС е отменил НП не поради маловажност на случая, а поради наличие на
съществено нарушение на процесуалните правила.
При извършената
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът
намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване
или обявяване на нищожност.
С оглед
изхода на делото, искането на ответника по касацията за присъждане на
адвокатско възнаграждение за касационната инстанция следва да се уважи за
сумата в размер на 300 лв., за които разноски са представени доказателства за
реалното им плащане в брой (л. 20 от делото) и която сума е под минимално
предвидената в чл. 18 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание
чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260430 от 20.11.2020 г. по АНД № 3104/2020 г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда" със седалище гр. София, бул. "Княз Александър
Дондуков" № 3 да заплати на „Д.“ ЕАД с ЕИК *********, представлявано
от Д. С. Д., сумата в размер на 300 (триста) лева – платено адвокатско
възнаграждение за производството по КАНД № 209/2021 г.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.