Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 05.02.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 3186 по описа за 2020г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 30.07.2019г., гр.д.19202/18г., СРС, 31 с-в
се признава за установено по предявения от „Уникредит Лизинг“ ЕАД срещу „Щ.“ АД иск с правно основание чл. 108 ЗС, че
„Уникредит Лизинг“ ЕАД е собственик на фадрома, марка
Ханомаг, модел PВ1401F5SС., рама: *********, дата на производство 10.03.1994г.,
на основание договор за покупко-продажба от 22.02.2007г., отхвърля се предявеният
иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на „Щ.“ АД да предаде владението върху описаната
вещ на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, отхвърля се предявеният от „Уникредит Лизинг“
ЕАД срещу „Щ.“ АД, при условията на евентуалност, иск с правно основание
чл.521, ал.2 ГПК за сумата 16 189 лева, представляваща паричната равностойност
на същата фадрома и се осъжда „Уникредит Лизинг“ ЕАД
да заплати на „Щ.“ АД сумата 2 380,90 лева - разноски.
Срещу решението в частта, с която са
отхвърлени исковете постъпва въззивна жалба от ищеца „Уникредит Лизинг“ ЕАД. Счита,
че процесната фандрома неправомерно е задържана от
ответника. Установеното от него владение е констатирано в прокурорско постановление
от 2017г. Свидетелите Т. П.и Анг. П.установяват отказ
на ответното дружество за връщане на вещта. Не следва да се кредитират
показанията на свидетелите Ив. И.и К. Иванов, които са служители при ответника,
работят в гр.София, но въпреки това не познават служителя Д.Р.. Иска се отмяна
на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемият – ответникът по исковете „Щ.“ АД оспорва жалбата.
Софийският градски съд,
ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и правилно.
Предявени са главен иск с правно основание чл.108 ЗС и
евентуален иск с правно основание чл.521, ал.2 ГПК.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са приети нови
доказателства и не е допуснато искането в жалбата за разпит на свидетел, като
ненужно и преклудирано. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
С влязлата в сила като необжалвана
част от първоинстанционното решение от
30.07.2019г., гр.д.19202/18г., СРС, 31 с-в се признава за установено, че ищецът
„Уникредит Лизинг“ ЕАД е собственик на процесната фадрома,
марка Ханомаг, модел PВ1401F5SС., рама: *********, дата на производство 10.03.1994г.
на основание договор за покупко-продажба от 22.02.2007г. С обжалваната част от
решението, ревандикационният иск е отхвърлен поради
недоказано владение от ответника „Щ.“ АД.
Според съдебно-счетоводната експертиза от
25.09.2018г., фандромата не е счетоводно заприходена като актив на ответното дружество през период
01.01.2007г. – 31.12.2008г. и към 31.08.2018г. Извършено е единствено осчетоводаване на фактура за доставка на бетон между
насрещните дружества. На вещото лице не е известна практика за осчетоводяване
на активи, които не са собствени на дружество, което фактически е във владение.
Съобразно съдебно-счетоводната експертиза от
18.04.2019г., няма намаляване и компенсиране на задължения на трето за спора
лице „П.Инженеринг“ ЕООД чрез издавани от него фактури за насрещни услуги или
наем на фандромата в полза на ответника, а наличните
задължения са намалявани само посредством плащания.
Свидетелите И.И.юрист при ответника и К.И., мениждър
продажби и бетоново производство при ответника през периода 2008-2010г., по
еднакъв начин установяват служебно известната им принципна политика на ответното дружество за
оформяне в писмен договор на всяка сделка за покупко-продажба или наем. Не разполагат
с информация да са сключвани подобни писмени договори за фандрома,
нито такава реално да е придобивана от ответника или да се намира в негово
владение, включително на базата в гр.Пазарджик. Свид.
Ив. И.допълва, че от 2011г. до настоящия момент базата е затворена и не съществува.
Обстоятелството, че свидетелят посещава еднократно базата през 2006-2007г. не е
пречка да не се ценят неговите показания, след като са подкрепени от свид. К.И., който през периода 2008-2010г. посещава базата
всеки месец по 2-3 пъти. Независимо че
двамата свидетели работят в офиси на ответника в гр. София, няма опосреденост на впечатленията им, защото са основани на
документацията, с която свидетелите работят. В тази връзка, действително
свидетелите не познават лично лицето Д.Р., но им е известно, че е в трудово
правоотношение с ответника и е работил на базата в гр.Пазарджик.
Съдът кредитира показанията
на тази група свидетели, като по реда на чл.172 ГПК отчита заинтересоваността
от изгодния за ответника изход на делото, от страна на свид.
И.И., настоящ служител при ответника. Показанията им
са основани на непосредствени лични впечатления – документални или от посещения
на базата. Кореспондират помежду си и със заключенията на обсъдените
съдебно-счетоводни експертизи относно липсата на счетоводно заприходена
като дълготраен материален актив, придобита чрез сделка или фактически владяна
и ползвана фандрома. Иизяснените
факти са представени логично, последователно и безпротиворечиво,
без да са опровергани или разколебани с други преки доказателствени средства.
Не следва да се възприемат
противоречащите им показания на другата група свидетели Т.П.Ангелина П.и И.Б..
Впечатленията им са изцяло основани не на собствени, а на доведени до знанието
им чужди възприятия. Свид. И.Б., знае единствено от
баща си Б.Б., поч.
м.02.2011г., че през 2009г. е работил с фандрома, но
даже и не му е известно къде и за кого. Заявеното от другите двама свидетели –
съпрузите П., също се базира на казано от Б.Б., като
оператор и управляващ процесната фандрома около
2009г. П. свидетелстват, че по сведения от лицето Бл. Б., тогава фандромата била на площадка, ползвана от ответника в гр.Пазарджик,
за да се компенсират задълженията към него на „П.Инженеринг“ ЕООД, чийто
управител е свид. Т. П.. В тази връзка, съдът има
предвид и заинтересоваността от благоприятния за ищеца изход на спора от свид. Т. П.и неговата съпруга – свид.
Анг. П.а. Наред с всичко, установеното от тези трима
свидетели не е подкрепено с други годни доказателствени средства по ГПК.
Нямат обвързваща доказателствена сила за гражданския
съд, мотивите на прокурорското постановление от 2017г. за владение на фандрома от ответника, а и сведенията са събрани по реда на
НПК. Отделно, не се установява към сегашния момент спорната движима вещ да се
намира във фактическа власт на ответника. Поради недоказана пасивна материалноправна легитимация, искът по чл.108 ЗС следва да
се отхвърли в осъдителната част за предаване на владението.
Неоснователен е евентуалният иск по чл.521, ал.2 ГПК
за сумата 16 189 - парична равностойност на фандромата.
Не се доказва ответникът в конкретен момент да установява и впоследствие за
определен период да упражнява владение спрямо движимата вещ, лично или чрез
другиго, при това без правно основание. Именно затова не е изпълнена хипотезата
за дължимо реално връщане на вещта, а при невъзможност, независимо дали
причината е изцяло или частично унищожаване, погиване или друго препятствие, за
дължима парична компенсация.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва
да се потвърди в частта, с която са отхвърлени исковете.
Решението в останалата част, с която ищецът е признат
за собственик, като необжалвано е влязло в сила.
С обжалваната част от определение от 28.01.2020г.,
първоинстанционният съд оставя без уважение молбата на ищеца „Уникредит Лизинг“ ЕАД за изменение на
решението в частта за присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение, а именно да бъдат намалени до размер на минимума по Наредба №
1/09.07.2004г. МРАВ, вместо до редуцирания
от съда размер от 1 800 лв.
Срещу определението в тази част постъпва въззивна
жалба от ищеца „Уникредит Лизинг“ ЕАД. Релевира
оплаквания за недоказано плащане на възнаграждението, за уговорено и
осъществено представителство от двама адвокати, както и за прекомерност на
възнаграждението.
Пред първа инстанция, ответникът установява разноски
за адвокатско възнаграждение от общо уговорени 2 688 лв., от които 1 224 лв. –
първоначално адвокатско възнаграждение, 120 лв. - възнаграждение за явяване на трето по ред
открито съдебно заседание и 1 344 лв. - възнаграждение за явяване на четвърто
заседание. Възнаграждението е уговорено с адв. П., представител на Адвокатско
дружество „П.“, изплатено е по банков път и процесуалното представителство е
осъществено от другия адвокатски съдружник – адв. Ц.-А.. На основание чл.78,
ал.3 ГПК се дължи възнаграждение за един адвокат съразмерно отхвърлената част
от главния иск и изцяло разгледания по същество и отхвърлен евентуален иск. С
оглед известната степен на фактическа сложност на спора, при условията на
чл.78, ал.5 ГПК възнаграждението следва да се намали до размер на сумата
1 800 лв., но не и до нормативния минимум. Жалбата срещу определението по
чл.248, ал.1 ГПК в тази част следва да се остави без уважение, като
неоснователна.
Определението в останалата част, с която е оставена
без уважение молбата по чл.248, ал.1 ГПК на ответника, като необжалвано е
влязло в сила.
Въззиваемият пред настоящата
инстанция реализира разноски за 2 448
лв. – платено по банков път възнаграждение за един адвокат, които се дължат.
Основателно е възражението за тяхната прекомерност. Възнаграждението
е уговорено над минимума по чл.7, ал.1, т.7, ал.2, т.2 и ал.5 от Наредба №
1/2004г., МРАВ, съответно от 200 лв., 401 лв. и 400 лв. Делото се отличава с
известна фактическа сложност на спора. При условията на чл.78, ал.5 ГПК
възнаграждението следва да се намали до размер на 1 200 лв.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 30.07.2019г., гр.д.19202/18г., СРС, 31 с-в в частта, с която се отхвърля
предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на „Щ.“ АД да предаде на „Уникредит Лизинг“ ЕАД
владението върху фадрома, марка Ханомаг,
модел PВ1401F5SС., рама: *********, дата на
производство 10.03.1994г. и предявеният от „Уникредит Лизинг“ ЕАД срещу „Щ.“
АД, при условията на евентуалност, иск с правно основание чл.521, ал.2 ГПК за сумата
16 189 лева, представляваща паричната равностойност на същата фадрома.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Уникредит
Лизинг“ ЕАД срещу определение от 28.01.2020г., гр.д.19202/18г., СРС, 31 с-в в
частта, с която се оставя без уважение неговата молба за изменение на решението
в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Уникредит Лизинг“ ЕАД, гр.
София, район „Възраждане“ , ул. „**** да заплати на „Щ.“ АД, гр. София, район
„Илинден“, ул. „**** сумата 1 200 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.