Решение по дело №49/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 58
Дата: 10 април 2023 г.
Съдия: Спас Костов Спасов
Дело: 20237200700049
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  58

 

гр. Русе, 10.04.2023 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Русе, III-ти касационен състав, в открито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година:

 

 

председател:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

членове

ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

СПАС СПАСОВ

 

 

 

при секретаря Галина Кунчева и в присъствието на прокурора Д.Н., като разгледа докладваното  от съдията Спасов к.а.н.д. № 49 по описа на съда за 2023 г.,   за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

         Образувано е по касационна жалба на Г.М.Б., подадена чрез адв. Д., против решение № 769/25.12.2022 г., постановено по а.н.д. 1769/2022 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 18-29/08.08.2022 г., издадено от началник на отдел „Рибарство и контрол Централен Дунав“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна дирекция „Рибарство и аквакултури“, с което на нарушителя, на основание чл. 56, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 17, ал. 1, във вр. с ал. 4 от ЗРА.

         Касационният довод на жалбоподателя е, че нарушението е останало на фазата на опита (чл. 9, ал. 2 ЗАНН), който не се наказва. Твърди се допуснато съществено процесуално нарушение от страна на въззивния съд, поради липса на мотиви по неправилната, според касатора, квалификация на нарушението. Иска се отмяна на съдебния акт и отмяна на издаденото НП.

         Ответникът – началник на отдел „Рибарство и контрол Централен Дунав“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна дирекция „Рибарство и аквакултури“ – в писмен отговор чрез юрк. Желева оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

         Представителят на ОП – Русе дава становище за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

         След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

На 14.06.2022 г. служители на ИАРА, извършвали проверка по река Дунав, в хода на която установили, че във водите на лиман Русенска корабостроителница и пристанище Русе-Запад, между борда на ремонтиращата се корабна секция и обслужващият я понтон, се извършва стопански риболов с мрежен риболовен уред, немаркиран, с дължина 50 м., найлон, с радина с размер на окото 80 мм. В      хода на последвалата проверка, служителите на ИАРА установили самоличността на лицето, извършващо риболова, а именно жалбоподателя Г. Балджиев, както и         че последният не притежава валидно удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми за календарната 2022 г. При проверката не бил констатиран улов на риба или на други водни организми.

За да потвърди наказателното постановление съдът е приел от правна страна, че нарушението и самоличността на нарушителя са установени категорично. Обсъдени са възраженията на Балджиев дали нарушението е останало на фазата на опита като е посочено, че изпълнителното деяние е осъществено с поставяне на риболовния уред във водата. Обсъдено е приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Действително нормата на чл. 9, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че по принцип опитът към административно нарушение не се наказва. На основание чл. 11 от ЗАНН по този въпрос следва да се приложат нормите на общата част на НК, т.к. ЗАНН не предвижда нещо различно. В тази връзка следва да се припомни, че нормата на чл. 18, ал. 1 от НК определя опита като започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление.

Видно от разпоредбата на § 1, т. 26 от ДР на ЗРА риболовът е дейност по „поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми“ без да отчита етапа на поставяне – спускане на мрежа, издърпване и пр., поради което действието следва да се счита за осъществено.

Касационният жалбоподател не оспорва факта, че не разполага с удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми за календарната 2022 г. Разпоредбата на чл. 17 ЗРА не предвижда искането за издаване на удостоверение да се изисква само при установен улов, поради което нарушението е формално. Именно и за такова нарушение е санкциониран касационният жалбоподател. Налице е нарушение на просто извършване при наличие на отрицателни предпоставки, без да е необходимо да настъпи някакъв резултат – осъществен забранен улов на риба – общественоопасна последица. Следователно не може да има "опит" в конкретната хипотеза, доколкото с използването на съоръжение за стопански риболов (не притежание, съхранение, а използване на мрежа) при наличие на отрицателни предпоставки е осъществен съставът на нарушението, визиран в чл. 17 от ЗРА, поради което не се споделя и становището в касационната жалба, касаещо ненаказуем опит по см. на чл. 9, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 17 от ЗРА. Формалните нарушения не водят до вредоносен резултат, поради което те не изпълват хипотезата на опит по смисъла на НК.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят претендирани разноски за касационната инстанция в размер на 80 лв. на осн. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Русе, III-ти касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 769/25.12.2022 г., постановено по а.н.д. 1769/2022 г. по описа на Районен съд – Русе

ОСЪЖДА Г.М.Б. с адрес *** да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури сумата от 80 (осемдесет) лева съдебни разноски – възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е окончателно.

 

                                     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ

1.

2.