РЕШЕНИЕ
№ 8811
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря И. Н. М. С.
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20221110109268 по описа за 2022 година
Ищецът П. К. Б. ЕООД твърди, че на 29.05.2019 г. е сключен
Договор за потребителски кредит № 30037163611 между „П. К. Б.”
ЕООД, като кредитор и Д. Г. Д. като длъжник. Договорът бил сключен
при следните параметри:
- Сума на кредита: 5000 лв.;
- Срок на кредита: 24 месеца;
- Размер на вноската: 295.81 лв.;
Годишен процент на разходите (ГПР): 45.02 %;
Годишен лихвен процент: 38.30 %;
- Лихвен процент на ден: 0.11 %;
- Общо задължение по кредита: 7098.16 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги:
4830.00 лв.;
Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги:
201.25 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги:
1
- Общо задължение: 11 928.16 лв.;
- Общ размер на вноска: 497.06 лв.;
- Дата на погасяване: 15-ти ден от месеца.
Страните се споразумели кредиторът да предзостнавя
допълнителни услуги към Договора за потребителски кредит както
следва:
Кредиторът са задължава да предостави на клиента по негово
искане и при изпълнението на посочените в ОУ изисквания, една или
всички от посочените услуги, изразяващи се в:
I. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит;
II. Възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски;
III. Възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски;
IV. Възможност за смяна на дата на падеж;
V. Улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства;
В исковата молба се твърди, че възнаграждението по това
споразумение не е цената на услугите, а е дължимо за наличието им,
за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в договора
му за кредит във всеки един момент от живота на договора.
Длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения и е
направил само осемнадесет пълни и една непълна погасителни вноски.
Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния
план към ДПК № 30037163611 изтекъл на 15.05.2021 г„ с изтичането
на който срок настъпила и изискуемостта на задължението на
длъжника в пълен размер.
Ищецът счита, че размерът на погасеното от Д. Г. Д. в
задължение по ДПК № 30037163611 е в общ размер на 9297.02 лв.
/девет хиляди двеста деветдесет и седем лева и две стотинки/. С
плащанията си длъжникът погасил част от задълженията по договора,
от които номинал в размер на 8966.17 лв. Сумата от 250.85 лв. е
отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание
т.12.1 от ОУ. Сумата от 80.00 лв. е отнесена за погасяване на такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съгласно уговореното
в чл.17.4 от Общите условия.
Според исковата молба Д. Г. Д. дължи на П. К. Б. ЕООД сума в
2
общ размер 3156.20 лв. /три хиляди сто петдесет и шест лева и
двадесет стотинки/, от които: главница в размер на 1591.26 лв. /хиляда
петстотин деветдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/,
договорно възнаграждение в размер на 182.32 лв. /сто осемдесет и два
лева и тридесет и две стотинки/, възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1188.41 лв. /хиляда сто осемдесет и
осем лева и четиридесет и една стотинки/, лихва за забава в размер на
135.01 лв. /сто тридесет и пет лева и една стотинки/ и законна лихва в
размер на 59.20 лв. /петдесет и девет лева и двадесет стотинки/,
представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № 30037163611.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „П. К. Б.”
ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, входираното в Софийски
районен съд. По заявлението е образувано ч. гр. д. № 44559/2021 г.
След като длъжникът е подал възражение срещу издадената от съда
заповед за изпълнение на дружеството е дадено указание за
предявяване на иск за установяване на вземането.
„П. К. Б.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което да
установи размера на задължението. Претендира законна лихва и
разноски.
В писмения си отговор ответната страна твърди, че процесния
договор е недействителен поради накърняване на добрите нрави и
неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 22 от Закона
за потребителски кредит (ЗПК).
Ответникът не отрича, че е усвоил кредита, но счита, че не
дължи плащания за лихва и за пакета от допълнителни услуги, тъй
като кредитното правоотношение между страните било
недействително. Договореният фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 38,30% нарушавал добрите нрави и внасял неравноправност
между правата и задълженията на потребителя и доставчика на
финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в
ущърб на кредитополучателя. В случая, реалният размер на
дължимата договорна лихва значително по-голям от предвидения в
договора от 38,30%, поради скритото увеличаване на печалбата на
кредитодателя чрез включването на споразумението за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги към договора за паричен заем.
В отговора се прави извод за неспазване на императивните
изисквания, уредени в чл.10, ал. 1, чл. 11, т. 7-12 и т. 20 и чл. 12, ал.1,
т. 7-9 от ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната
3
лихва, поради което и договорът за потребителски кредит се явявал
изцяло недействителен. Поради нищожността на клаузата,
регламентираща лихвения процент и представляваща част от
същественото съдържание на договора, цялото заемно съглашение
било нищожно. Ответникът се позовава на съдебна практика, като
предлага тълкуване, че уговорката за лихва, надвишаваща законната
повече от три пъти е нищожна.
Като се позовава на чл. 143, т. 9 от ЗПК, ответникът оспорва
клаузите в раздел VI от договора за кредит, в които е посочено, че
годишният процент на разходите е в размер на 45,02 %, тъй като
действителният годишен ггроцент гга разходите бил значинелно по-
висок.
Предвиденото възнаграждение от 4830,00 лв. за пакета от
допълнителни услуги бил скрит добавък към възнаградителната лихва
и като такова е следвало да бъде включено в годишния лихвен
процент и в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 от
ЗПК. Включването на този пакет било заобикаляне на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от
допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва.
В противоречие с императивното правило на чл. 10а, ал. 4 от
ЗПК, в процесния договор за кредит за различните видове
допълнителни услуги било определено общо възнаграждение за
плащане, а заплащането на това възнаграждение е предварително, т.е.
дължимо е само за „възможността за предоставянето“ на посочените в
допълнителния пакет услуги, като е без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения
между страните договор.
Прави се и възражение за неправилно и заблуждаващо
определяне на годишния процент на разходите.
Ответника моли съда да отхърли иска, или евентуално да
постанови решение като приеме, че клаузата за заплащане на
допълнителни услуги е нищожна. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните
доказателства намира следното:
Доколкото наличието на договор и получаването на кредита и
размера на отделните претенции не се оспорват, то иска за договорна
главница е основателен и доказан.
Основателен е и акцесорния иск за възнаградителна договорна
4
лихва. Действително, нейният размер надхвърля трикратния размер на
законната лихва, но съдът намира, че тази клауза не е неравноправна и
не нарушава добрите нрави. Конкретният размер от 38,30% е около
средния, предлаган от търговците, предоставящи бързи кредити на
потребители физически лица. Широко разпространена търговска
практика може да се определи като противоречаща на закона
единствено от законодателя.
По отношение на допълнителните услуги, които ищецът твърди,
че е продал на ответника: Всички пет клаузи прикриват по същество
възнаградителна лихва. Ищецът не е доказал, че е изпълнил по
първата клауза преди подписване на договора. След подписване тази
клауза е безсмислена. По останалите четири услуги кредиторът по
същество не е поел никакви задължения. Предоставянето на
„възможност“ и „улеснения“ не създава никакви права и не определя
конкретни задължения. Прикриването на възнаградителна лихва под
безсмислени и безсдържателни клаузи противоречи на добрите нрави,
следователно тези клаузи са нищожни.
Иска следва да се уважи за 1591.26 лв. /хиляда петстотин
деветдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/, договорно
възнаграждение в размер на 182.32 лв.,, какакто и 39,15лв. законна
лихва, а за разликата до предявения размер да се отхвърли.
С оглед на уважената част от установителния иск ищецът има
право на 375лв. разноски, а съобразно отхвърлената ответникът има
право на 528лв. рзноски.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Г. Д. ЕГН **********
дължи на П. К. Б. ЕООД ЕИК ...както следва: главница в размер на
1591.26 лв., договорно възнаграждение в размер на 182.32 лв., както и
134.08 лв., мораторна лихва въхру главницата за времето до
22.02.2022г., както и законната лихва върху главницата от 22.02.2022г.
до изплащане, представляващи неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № ....
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 3156.20
лв.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца 375лв. разноски, а
ищеца да заплати на ответника 528лв. разноски.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6