Решение по дело №2711/2018 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 232
Дата: 22 май 2019 г. (в сила от 15 януари 2020 г.)
Съдия: Мария Атанасова Терзиева
Дело: 20185310102711
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

                                                22.05.2019 г.                                 гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ТЕРЗИЕВА

 

секретар Стела Караманова

като разгледа докладваното от съдия М. ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 2711 по описа за 2018 г. и като обсъди:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл. 127 от СК чл.127а от СК.

            Постъпила е искова молба от М.Т.А., като майка и законен представител на П.А.К., против А.Н.К., с която твърди, че двамата с ответника са живели на семейни начала около 10 години. По време на съвместното им съжителство са родени децата: Анка /неприпозната от ответника – в момента на 16 г./ и П. – припознат от ответника.  През 2014 г. страните са се разделили, като след раздялата децата живеят при майката, а ответника е заживял на съпружески начела с друга жена. От тогава майката и децата живеят в дома на нейните родители, която единствено се грижи за тях. Ищцата твърди, че с ответника не поддържат никаква комуникация, същия не е давал издръжка на детето, не е купувал подаръци. П. е редовен ученик в училището в село Караджово, същия има тежки здравословни проблеми – установен „реактивен артрит с определена с ЕР на ТЕЛК степен на увреждане. Ищцата е била принудена сама да осигурява издръжката на децата си, а за да осигури лечението на детето и по-висок доход е заминала на работа в Испания, като е оставила децата на грижите на майка си, а от там е изпращала пари за издръжката им. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което се предостави на нея упражняване на родителските права по отношение на детето П., местоживеенето на детето да се определи на нейния адрес, да се определи предложения режим на лични отношения между ответника и детето, същия да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 200 лв. месено – считано от 22.11.2017 г., ведно със законна лихва, да се издаде разрешение от съда заместващо съгласието на бащата за издаване задграничен паспорт на детето и за напускане пределите на РБългария и посещава страните от ЕС. Ангажира доказателства, претендира за разноски. Моли да се допусне един свидетел при режим на довеждане.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника А.Н.К.. Същия не се явява в съдебно заседание.

            След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

            От удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0641/14.05.2009 г. е видно, че страните по делото са родители на детето П.А.К., роден на *** г.

          Майката на П.К. – М.Т.А. работи със сключен трудов договор в Испания.

          От ЕР на ТЕЛК № 0180 от 014/22.01.2015 г. е видно, че детето П.А.К. е с определена 50 % степан на увреждане, без чужда помощ с общо заболяване „Реактивен артрит /без лечение/“ и други заболявания.

           От изготвения социален доклад на ДСП Първомай се установява, че към момента детето П.А.К. се отглежда при подходящи жилищно-битови условия от баба си по майчина линия Анка А.. За отглеждането му и задоволяване на потребностите му бабата получава финансови средства от майката на детето, която работи в Испания. Задоволяват се адекватно всички базови, здравни и ежедневни потребности на П.. Не са установени рискови фактори за детето в средата, в която се отглежда.

          От показанията на свидетеля Божана Димитрова Христова – леля на ответника, които съдът кредитира се установява, че страните са живяли заедно около десет години, като през този период са родени децата им: Анка и П.. От около 5 години двамата живеят разделени, майката М. работи в Испания. Анка е заминала при майка си в Испания, а П. ***, при отсъствието на майка му за него се грижи бабата по майчина линия.  Бащата А. преди 3-4 години е заминал за Англия, където живее и работи, там той има друго семейство. Бащата има жилище в село Караджово, когато се връща  в отпуска са го виждали в селото. Той е прекъснал връзката с М. и децата, не им е давал издръжка, не им е купувал подаръци. Грижите по отглеждането на детето П. са поети изцяло от неговата майка М.. П. е болен от „артрит“ има болно сърце, което налага ежемесечни прегледи при специалист и закупуване на лекарства. М. работи на срочен договор-сезонна работа в Испания, П. е ученик в трети клас в училището в село Караджово, като майката желае детето да ходи при нея в Испания, поне през ваканциите /където в момента е и Анка/.

След като страните не живеят заедно, то те нямат възможност ежедневно да вземат решения, касаещи грижите за П. и отглеждането му и поради това и с оглед отсъствието на ответника от страната, те не могат да постигнат съгласие по въпроса относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и личните отношения с него, поради което на основание чл. 127, ал.2 от СК спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Предвид събраните доказателства съдът намира, че в интерес на П. е да живее при майка си, която има желание и възможности да осигури условия за правилното му физическо и психическо развитие. Този извод се налага както с оглед възрастта и пола на детето, така и с оглед на обстоятелството, че това е неговото местоживеене от раждането, като същото е свикнало както с нейния дом, така и с нейното семейство. Не без значение е и обстоятелството, че ответникът живее в чужбина-Англия от 4-5 години, като не поддържа никакъв контакт с детето си. Ето защо предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бъде определено местоживеенето на детето П. при неговата майка, на която следва да се предостави упражняването на родителските права, а за бащата следва да се определи режим на лични отношения – всяка първа и трета седмица от месеца от 9 часа в събота до 18.00 часа неделя, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Ответникът дължи издръжка безусловно, тъй като детето не е  навършило пълнолетие. Страните не спорят относно размера на същата, както и относно предоставянето й за минал период от време. От показанията на свидетелите се установява, че за задоволяване на нуждите на детето са необходими около 250-300 лева месечно, както че от 5-6 години ответникът работи в Англия /въпреки че не е установен дохода му/. Установи се още, че детето има констатирани заболявания, за което ежемесечно е необходимо посещение на лекар-специалист, престой в болнично заведение и закупуване на лекарства. Поради това съдът намира, че ответникът би могъл да осигурява по-голяма част от необходимите средства за отглеждане на П., което се налага и с оглед на това, че майката полага непосредствените грижи за детето. По изложените съображения съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплаща на детето си издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване.

Същите съображения се отнасят до дължимата издръжка за минал период от време. Съдът намира, че възрастта и нуждите на детето не са се променили съществено, както и доходите на бащата. Поради това размерът й за времето от 22.11.2017 г. до 22.11.2018 г. също следва да е 200 лева месечно. В тежест на ответника е да установи, че е заплатил тези суми, или част от тях.

Въпреки трайната си дезинтересираност, ответникът не е дал съгласие за издаване на паспорт и задгранични пътувания на детето. В същото време ищцата, която е полагала непосредствените грижи за отглеждането му, не може самостоятелно да вземе тези решения, тъй като според закона е необходимо те да бъдат взети съвместно от двамата родители. Липсата на съдействие от бащата на А. е пречка той да упражнява правото си на свободно придвижване докато навърши пълнолетие. Поради това тези въпроси следва да бъдат решени от районния съд, по местожителството на детето.  

Упражняването на родителските права се предоставя на майката, която работи в Испания. За да може да осъществява родителските си права и задължения е необходимо детето да може да напуска пределите на страната, за което пък е необходимо то да притежава паспорт. Възможността да пътува в други държави безспорно ще бъде в интерес на П., тъй като същият ще може да обогати своите впечатления и емоции, както и да осъществява лични контакти  с: майка си, сестра си и с баща си, който живеят в чужбина. При определянето на условията, при които да се извършва пътуването извън страната, следва да се има предвид, че родителят, упражняващ родителските права има постоянно местопребиваване в друга държава и честите посещения са в интерес на детето, както и възрастта на детето – 10 години.

Ето защо предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени, като бъде разрешено издаването на паспорт на П., което разрешение да замести съгласието на неговия баща, както и да бъда разрешено на детето да напуска пределите на Република България за неограничен брой пътувания до страни-членки на ЕС, което разрешение да замести съгласието на неговия баща.

            На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на: 120 лева внесена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение, а на основание чл. 78, ал. 6 същият следва да заплати на Районен съд Асеновград сумата от 384 лева, представляваща ДТ по присъдената издръжка.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху  детето П.А.К., ЕГН ********** на неговата майка М.Т.А., ЕГН ********** ***, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето при нея.

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата А.Н.К., ЕГН ********** *** и детето П.А.К., ЕГН **********, всяка първа и трета седмица от месеца от 9 часа в събота до 18.00 часа в неделя /с преспиване в събота вечер при бащата/, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

           

ОСЪЖДА А.Н.К., ЕГН ********** ***, да заплаща на детето си П.А.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.Т.А., ЕГН ********** ***, месечна издръжка в размер на 200 лева (двеста) лева, считано от датата на подаване на исковата молба 22.11.2018 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, както и месечна издръжка в размер на 200 лева (двеста) лева за минал период от време – от 22.11.2017 г. до 22.11.2018 г.

 

         ДАВА разрешение, заместващо съгласието на бащата А.Н.К., ЕГН ********** ***, да бъде издаден паспорт на П.А.К., ЕГН **********, както и разрешение П.А.К., ЕГН ********** да напуска пределите на Република България, за неограничен брой пътувания до страните-членки на Европейския съюз.

           

          ОСЪЖДА А.Н.К., ЕГН ********** ***, да заплати на М.Т.А., ЕГН ********** ***, сумата от 420 лева (четиристотин и двадесет), направени по производството разноски.

 

ОСЪЖДА      А.Н.К., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд Асеновград, сумата от 384 лева (триста осемдесет и четири), представляваща държавна такса по присъдената издръжка.

 

Допуска предварително изпълнение на решението на осн.чл.242 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: