Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 2.10.2018
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети май през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Петя
Георгиева
Станимира И.а
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 15148 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 31.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 22346/ 2015 г. на Софийски районен съд,
ІІ ГО, 53 състав, на основание чл.34 ЗС е допусната делба между съделителите М.Д.Н. /ЕГН **********/ и И.А.П. /ЕГН **********/
на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 14, находящ се в гр. София, Район „Средец“, ул.„**********,
съгласно доказателствения документ за собственост, а съгласно представената
Схема на самостоятелен обект в сграда на СГКК- София и Удостоверение от ГИС-
София, с адрес: ул. „**********II”
№**, на партера в жилищната сграда на ЖСК “Кристал”- София, с площ по документ
за собственост от 87.50 кв.м, състоящ се от: две стаи, директен хол, кухня,
баня, клозет и антре, при съседи съгласно акт за собственост: изток- двор на
кооперацията, юг- улица, запад- входа на стълбището, и север- В.И А.К., заедно
с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 14 с площ от 9.02 кв.м, при съседи съгласно акт за
собственост: изток- М. и Р.П., запад- калкан, север- общ вход на избените
помещения, и юг- улица, заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 14 с площ от 9.79 кв.м,
при съседи съгласно акт за собственост: изток- П.Т.Б., запад- калкан, север-
общ вход на кооперацията, и юг- улица, както и заедно с 6.235 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на собственост върху поземления имот,
в който същата е построена, представляващ по документ за собственост парцел
VIII- 10 и парцел IX- 11 от кв.31 по плана на гр. София, м. „ІІІ- та извънградска част“, с площ на
поземления имот- 590 кв.м, при граници на същия: улица, К.П., Д.Т., В.Г.и
наследници на В.Д., който апартамент № 14 представлява самостоятелен обект в
сграда е идентификатор № 68134.107.299.1.2 по КККР на гр. София, СО, област
София /столица/, одобрени със Заповед № РД-18-33 от 15.06.2010 г. на Изп.
директор на АГКК, с адрес на имота: град София, район Средец, ул.”**********11”
№**, като самостоятелният обект се намира в Сграда 1, разположена в поземлен
имот е идентификатор № 68134.107.299, при следните делбени квоти: 1/6
идеална част- за М.Д.Н., и 5/6 идеални части-
за И.А.П.. Със същото решение са определени привременни мерки по чл.344, ал.2 ГПК, като е постановено до
окончателното приключване на делбеното производство съделителката М.Д.Н. /ЕГН **********/
да ползва една стая от процесния апартамент № 14 в сградата на ул.„**********II
” №** в гр. София, както и да
има достъп до сервизните помещения на жилището.
Постъпила е въззивна жалба от съделителката И.А.П.,
в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмЯ.та му и да бъде
постановено решение за отхвърляне на делбения иск вследствие уважаване на
възражението й за осъществено върху част от имота давностно владение.
Въззиваемата страна
М.Д.Н. оспорва жалбата и моли постановеното от СРС делбено срешение като
правилно да бъде потвърдено.
Производството е делбено във фаза по
допускане на делбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
допускане делба на процесния апартамент между съделителките М.Н. и И.П. при
посочените по- горе делбени квоти- чл.272 ГПК. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации.
Не е
спорно между страните, а се установява и от събраните писмени доказателства, че
първоначални собственици на процесния апартамент № 14 в сградата на ул.„**********II”
№** -77 в гр. София, ведно с принадлежности, са били съпрузите М. С. П. и И.Н.П.,
придобили същия през 1964 г. в качеството на член- кооператори в ЖСК „Кристал”-
София и реализирано строителство /Нотариален акт № 27, том IX, нот.д.№ 297/
18.04.1964 г. на софийски нотариус/. След смъртта на М.П. през 1986 г. /Удостоверение
за наследници № А09400- 5267/ 26.11. 2013 г./, освен съпругът й И.П.,
притежаващ общо 4/6 идеални части от имота /1/2 ид. част- от прекратената
съпружеска имуществена общност /СИО/, и 1/6 ид. част- по наследяване от
съпругата/, права върху него са придобили и законните й наследници Я. П.А.
/дъщеря/ и Д.П.Н. /син/, легитимиращи се като собственици по наследяване на по
1/6 идеална част от него. През 1997 г. преживелият съпруг И.П. прехвърлил чрез
дарение собствените си 4/6 идеални части от имота на племенницата си Я. П.А. /Нотариален
акт за дарение № 76, том 219, нот.д.№ 43007/ 1997 год. на софийски нотариус/, а
последната дарила същите, както и собствената си наследствена 1/6 идеална част от
имота на дъщеря си И.А.П. /Нотариален акт № 107, том 238, нот. д. № 46890/ 1997
г. на софийски нотариус/, в резултат на което върху имота била установена обикновена съсобственост между И.П.- с права върху
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 15148/ 2017 г.-
СГС, ГК, ІV- Б с-в
5/6
идеални части, и Д.Н., притежаващ 1/6 идеална част от него. След смъртта на
последния през 2009 г. /Удостоверение за наследници № 95/ 16.01.2015 г. на СО- Район
„Младост“/ притежаваната от него 1/6 идеална част от имота преминала по
наследяване в трите му законни наследници М.Д.Н. /ищцата/, С.А.Г.- Н. и К.Д.Н.,
последните две от които прехвърлили на първата собствените си идеални части
/Нотариален акт за покупко- продажба № 187, том IV, peг.№ 5018, нот.д. № 593/
18.12.2013 г. на софийски нотариус/, в резултат на което след 18.12.2013 г. М.Н.
се легитимира като собственик на 1/6 от имота. При така събраните в процеса доказателства
се налага извод, че върху имота е установена обикновена съсобственост между
съделителките М.Н. и И.П., притежаващи неравни дялове от него, първата- 1/6
идеална част, а втората- 5/6 идеални части.
За да проведе
пълно главно доказване на твърдяното придобивно основание /придобивна давност/,
каквото дължи в процеса, съделителката И.П. е следвало да установи по безспорен
начин, че е упражнявала фактическа власт върху притежаваната първоначално от Д.Н.,
а в последствие от законните му наследници М.Н. /ищцата/, С.Г.- Н. и К.Н. 1/6
идеална част от имота, манифестирайки намерението да стане неин собственик пред
формалния й собственик, като е своила тази част от имота.
Съгласно
чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, т.е. чрез
упражняване на фактическа власт върху имота с намерение да се държи като свой
/чл.68, ал.1 ЗС/. В случаите, при които е налице обикновена съсобственост или имуществена
общност, възникнала по силата на наследствено правоприемство, презумпцията на
чл.69 ЗС не намира приложение, доколкото съсобственикът /сънаследникът/, упражняващ
фактическа власт върху вещта, има качеството на владелец на своите идеални
части и държател на идеалните части на другите съсобственици /сънаследници/. За
да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се манифестира отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т. нар. преобръщане на
владението, при което съсобственикът- съвладелец се превръща в съсобственик-
владелец на имота, в какъвто смисъл е и даденото в Тълкувателно решение № 1/
6.08.2012 г. по т.д.№ 1/ 2012 г. на ВКС- ОСГК тълкувателно разрешение.
В случая не
се установява по безспорен и категоричен начин въз основа на събраните по
делото гласни доказателства, че считано от 18.12.1997 г., когато е придобила общо
5/6 идеални части от имота по дарение от Я. А., ответницата И.П. е упражнявала
фактическа власт върху притежаваната от Д.Н. и в последствие след смъртта му
през 2009 г.- от законните му наследници М.Н. /ищцата/, С.Г.- Н. и К.Н., 1/6
идеална част от имота с характер на непрекъснато владение в продължение на 10
години, като е своила същата и е манифестирала пред съсобственика/съсобствениците
си /формалния собственик/ явно и несъмнено намерението да стане неин изключителен
собственик, отблъсквайки съвладението първоначално на съсобственика Д.Н., а
след 2009 г. и на трите му законни наследници, включая ищцата М.Н.. Свидетелските
показания не съдържат данни, считано от м.12.1997 г. ответницата И.П. да е
манифестирала намерение за своене на имота както пред Д.Н. /починал 2009 г./,
така и след смъртта му- пред неговите законни наследници. Според показанията на
св. И. и св. К. /свидетели на ищцата/, макар да не е живял в жилището, Д.Н. е
имал свободен достъп до него, като имал ключ и ползвал една стая в него. Такъв
достъп- според свидетелските показания на св. И., е имала и ищцата М.Н., която до
2001 г. работела на смени на летището и живеела в процесното жилище. Тези данни
не се опровергават от свидетелските показания на останалите свидетели,
разпитани по искане на ответницата /св. К. и св. Б./, които изобщо не съдържат
сведения за манифестирано от И.П. пред посочените съсобственици намерение за
своене на частта им от имота. Същевременно събраните гласни доказателства- в
тяхната съвкупност, не съдържат безспорни данни съделителката И.П. да е
упражнявала непрекъсната фактическа власт върху имота през изискуемия от закона
10- годишен давностен период. Наред с това, дори да е безспорно установено,
само по себе си обстоятелството, че съсобственикът Д.Н., а след смъртта му-
законните му наследници, не са упражнявали фактическа власт върху имота
съвместно с И.П. не може да обоснове извод, че са престанали да бъдат собственици
на съсобствената си идеална част от имота за сметка на придобиването й от И.П. въз
основа на осъществено давностно владение. Нито един от разпитаните по делото
свидетели не установява ответницата П. да е имала посоченото субективно
отношение към вещта /имота/ и съответно да е довела до знанието на съсобственика
си Д.Н., респ. до законните му наследници, включая ищцата Н., своето намерение
да владее идеалната им част за себе си.
Правилно е
прието в обжалваното решение, че аргумент за противното на твърдяното от П. може
да бъде изведен и от изпратения от същата до трите наследници на Д.Н. отговор
на нотариална покана с дата 25.07.2013 г. /л.48- 49 от делото на СРС/, в който
изрично признава, че е налице съсобственост върху процесния апартамент и че М.Н.
/ищцата/, С.Г.- Н. и К.Н. притежават самостоятелни права върху идеални части от
него. Следователно както за периода м.12.1997 г.- м.12.2007 г., така и към
посочената по- късна дата не се установява по безспорен начин да е имала
субективно отношение на собственик на процесния апартамент- в неговата цялост.
При това
положение възражението на ответницата за придобиване по давност на 1/6 идеална
част от процесния апартамент се явява неоснователно, поради което и делбата на
имота, която е допустима, правилно е допусната между съсобствениците му М.Н. и И.П.
при определените от първоинстанционния съд неравни делбени квоти.
Доводи
за неправилност на решението /с характер на определение/ в частта му относно
определените от СРС привременни мерки по чл.344, ал.2 ГПК във въззивната жалба
не се съдържат, поради което и самостоятелни съображения в тази насока в настоящото
въззивно решение не следва
да
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 15148/ 2017 г.-
СГС, ГК, ІV- Б с-в
бъдат
излагани. Бланкетният характер на жалбата в тази й част /без изложени конкретни
съображения за неправилност на първоинстанционното решение/ не позволява друга
проверка, освен за валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. След
като жалбата не съдържа конкретно указание за порочността на първоинстанционния
съдебен акт в частта му по чл.344, ал.2 ГПК, въззивният съд не може да формира
собствени изводи по съществото на спора и за правилността на решението в тази
му част, а следва да го потвърди- чл.271 ГПК.
При тези
съображения и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на делбения спор обжалваното първофазно делбено решение като
правилно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 31.07.2017 г., постановено
по гр.д.№ 22346/ 2015 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 53 състав.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.