Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 07.01.2021 год.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                 Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 14225 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 142033 от 14.06.2019 г., постановено по гр. дело № 29043/2018 г., Софийският районен съд, II ГО, 66-ти състав, поправено с Решение № 211830 от 09.09.2019 г., постановено по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК, по същото дело, е уважил частично предявения от В.И.С. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.: Ж.И З.“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 1564,15 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – причинени на собствения ѝ лек автомобил марка „Пежо“, с рег. № ******, вследствие на ПТП, реализирано на 20.09.2016 г. по вина на водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № ******, чиято гражданска отговорност на автомобилиста е била застрахована при ответното дружество, както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 254,17 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 20.09.2016 г. до 27.04.2018 г., като е отхвърлил предявения иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата над уважения размер от 1564,15 лева до пълния предявен размер от 2352,20 лева и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 254,17 лева до пълния предявен размер от 383 лева и за процесния период.

С оглед изхода на спора, ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 635,38 лева – разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът е осъден да заплати на ответника сумата в размер на 70,20 лв. – разноски.

Решението е постановено при участието на А.Й.М. като трето лице-помагач на страната на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.: Ж.И З.“ АД.

С решението Софийският районен съд, II ГО, 66-ти състав, е уважил частично предявения от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.: Ж.И З.“ АД срещу третото лице-помагач А.Й.М., иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 1564,15 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.05.2018 г. до датата на плащането ѝ от дружеството на увреденото лице, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – причинени на лек автомобил марка „Пежо“, с рег. № ******, собственост на В.И.С., вследствие на ПТП, реализирано на 20.09.2016 г. по вина на А.Й.М., управлявал лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № ******, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, чиято гражданска отговорност на автомобилиста е била застрахована при ответното дружество, както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 254,17 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.09.2016 г. до 27.04.2018 г., както и сумата от 635,38 лева – разноски по делото, при условие, че тези суми бъдат заплатени от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.: Ж.И З.“ АД на В.И.С..

В законоустановения срок срещу решението, в частта с която предявените искове по чл 432, ал. 1 от КЗ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени е постъпила въззивна жалба от В.И.С. чрез адв. П.К., в която се правят оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд е определил размера на обезщетението за имуществени вреди по средни пазарни цени към датата на ПТП, тъй като увреденият автомобил е бил в експлоатация от 8 години, поради което правилата на чл. 17, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от Методиката към Наредба № 24 от 08.03.2006 г. били неприложими без да е направено възражение от ответника, като се излагат подробни доводи, че присъденият размер не отговаря на установеното по делото. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени в пълен размер. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на въззивната жалба такъв е постъпил от въззиваемата страна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.: Ж.И З.“ АД чрез юриск. М.Д., в който оспорва въззивната жалба по подробно изложени в отговора доводи. Прави искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В предоставения от съда срок, третото лице-помагач и ответник по обратните искове А.Й.М. не взема становище.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Правните изводи на първоинстанционния съд са обосновани, почиват на вярна и точна интерпретация на фактите, установени по делото и са постановени при правилно приложен материален закон, поради което въззивният съд споделя мотивите в обжалваното решение, като на осн. чл. 272 ГПК, препраща към тях и в допълнение намира следното по доводите въз въззивната жалба:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди, в общ размер на 2165,38 лева, след приспадане на извършено от ответника плащане на сумата от 833,97 лева и представляващи разходи за ремонт на собствения на ищцата лек автомобил марка „Пежо“, модел „207“, с рег. № ******, заплатени по фактура с № ********** от 22.10.2016 г. за сумата от 3041,17 лева, както и разходи за репатриране на катастрофирал автомобил по фактура №********** от 21.09.2016 г., в резултат на ПТП, реализирано на 20.09.2016 г., по вина на водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № ******, чиято гражданска отговорност на автомобилиста е била застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 383 лева от датата на уведомяването на застрахователя – 20.09.2016 г. до 27.04.2018 г., както и законна лихва от тази дата до окончателното изплащане на вземането.

За да бъде успешно проведен прекият иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да бъдат установени фактите, релевантни досежно осъществяването на фактическия състав на института на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. реално претърпяна вреда, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното, 6. наличието на валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка по риска „Гражданска отговорност”, сключен за МПС, с което е причинено процесното ПТП и застрахователното дружество, както и че ищецът е уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие.

При така очертаната правна рамка, с оглед установената по делото фактическа обстановка и предвид оплакванията във въззивната жалба, настоящият състав намира, че сочените предпоставки са безспорно установени, като спорен единствено е видът и размерът на вредите, който подлежи на обезщетяване.

Имуществената вреда е разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане. Тя се изразява в претъпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби са последиците от засягането на налични блага. По делото е установено, че увреденият автомобил е собственост на ищцата, т.е. безспорно е, че вредата е възникнала в нейния патримониум, както и че същата е заплатила посочените във фактурите суми.

В хода на производството, от събраните писмени доказателства – опис на щета, както и от заключението на приетата по делото САТЕ, изготвена от вещото лице инж. Й.Й., която не е оспорена от страните по реда и в срока на чл. 200, ал. 3 от ГПК и на която съдът дава вяра като обективно изготвена и безпристрастна, безспорно се установяват щетите, нанесени на собствения на ищцата лек автомобил, в следствие на ПТП, средната пазарна стойност на увредените детайли и сумата, дължима за тяхното ремонтиране, а именно 2248,12 лева, с включена предна дясна джанта. От допуснатото по реда на чл. 201, предл. първо от ГПК допълнително заключение на вещото лице се установява, че стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена по цени на официалния представител, към датата на ПТП е 2735,88 лева. Доколкото както в заключението, така и в разясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание, проведено на 13.03.2019 г., е посочено, че във фактурата за ремонт, представена от ищцата, е включена стойността на преден десен амортисьор и стоманена джанта, а ударът при ПТП с оглед възприетия и неоспорен от страните механизъм е в ляво, не може да се установи, че вреди върху тези детайли са били нанесени в следствие на ПТП. С оглед изложеното и при липса на проведено доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК на факта, че вредата е в причинна връзка с противоправното поведение на застрахования при ответника водач, правилно сумата за тяхното възстановяване не е била взета предвид при определяне на дължимото обезщетение. Към посочената сума, представляваща средна пазарна цена по САТЕ, следва да се прибави стойността на репатрирането в размер на 145 лева, и от получения сбор да се извади сумата, която ищцата е признала, че ѝ е заплатена от застрахователя, а имено 833,97 лева, както законосъобразно е процедирал и първоинстанционният съд. Поради изложеното, предвид предмета на проверка, въведен с въззивната жалба, при забраната на чл. 271, ал. 1, изр. второ от ГПК, решението, в обжалваната част, с която е отхвърлена претенцията над присъдената сума от 1564,15 лева до пълния предявен размер от 2352,20 лева е правилно и като такова следва да се потвърди.

Що се отнася от възражението на процесуалния представител на ищцата, че приложение следва да намери Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН, както правилно е изложил в мотивите си и първоинстанционният съд, в настоящия случай чл. 17, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от Методиката, не се прилага тъй като автомобилът не е със срок на експлоатация до 3 години вкл. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН, се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Поради това, при определяне размера на обезщетението, прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл. 4 на Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН не е задължително. Определеното застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на вещо лице, може да надвишава минималната долна граница по чл. 4 на Приложение № 1, когато не са представени документи за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 от КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН, което разрешение е валидно и за обезщетение по пряк иск по чл. 226 на отменения КЗ (така и Решение № 165 от 24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., на II ТО на ВКС).

Първоинстанционният съд правилно е определил и размера на заявената акцесорна претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената с решението главница и не са налице основания за неговата отмяна в обжалваната част.

С оглед изложеното и предвид предмета на проверка, въззивната жалба е неоснователна, поради което решението в обжалваната част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

В частта, с която претенциите по първоначално предявените искове са уважени, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

 

По разноските:

При този изход на спора, разноски на въззивника не се дължат.

Въззиваемият-ответник е заявил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до определените в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

                                                                   Р Е Ш И:                                    

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 142033 от 14.06.2019 г., постановено по гр. дело № 29043/2018 г. на Софийски районен съд, II ГО, 66-ти състав, поправено с решение № 211830 от 09.09.2019 г., постановено по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК, по същото дело, в обжалваната част, с която е отхвърлен искът на В.И.С. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.: Ж.И З.“ АД за сумата над 1564,15 лева до 2352,20 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди – причинени на собствения ѝ лек автомобил марка „Пежо“ с рег. № ******, вследствие на ПТП, реализирано на 20.09.2016 г. по вина на водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № ******, чиято гражданска отговорност на автомобилиста е била застрахована при ответното дружество, както и за иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 254,17 лева до пълния предявен размер от 383 лева и за разноските.

ОСЪЖДА В.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.: Ж.И З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 100 лева – разноски за въззивна инстанция.

Решението е влязло в сила в частта, с която „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.: Ж.И З.“ АД е осъдено да заплати на В.И.С., сумата в размер на 1564,15 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ГПК от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.05.2018 г. до окончателно изплащане на главницата, както и 254,17 лева - законната лихва върху главницата за периода от 20.09.2016 г. до 27.04.2018 г., както и по отношение на предявените обратни искове от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.: Ж.И З.“ АД срещу А.Й.М..

Решението е постановено при участието на А.Й.М., ЕГН **********, като трето лице-помагач на страната на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.: Ж.И З.“ АД, ЕИК *****.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.