РЕШЕНИЕ
№ 1844
гр. Пловдив, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330204688 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба от Г. С. А. от гр.П., ЕГН **********
против издаден от ОДМВР Пловдив Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К № 3708236 на ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.2,
вр. с ал.1 от ЗДвП на жалбоподателят С. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на
300 лева.
С жалбата се прави искане за отмяна на издадения ЕФ и се представят доводи
по същество на искането и твърдение за движение по локален път, находящ се
до посочения в ЕФ път от Републиканската пътна мрежа.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се явява и лично
участва в производството по делото. поддържа жалбата си. Не ангажира
събирането на други доказателства. В пледоарията си поиска да се отмени
издадения ЕФ поради движение по локален път.
1
Въззиваемата страна – ОДМВР Пловдив, редовно призована, не се
представлява. Преди даване ход на делото с административната преписка е
представено писмено становище, с което се счита жалбата на Г. А. за
неоснователна и се представят доводи по същество на искането към съда за
потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прави се искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като се запозна с образуваната административно-
наказателна преписка, събраните в хода на съдебното производство
доказателства намира за установено от фактическа страна следното: Жалбата
е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от активно легитимирано лице с
изявен правен интерес и в законно установения в чл.189, ал.8 от ЗДвП
преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3708236 на
ОДМВР Пловдив против жалбоподателя А. за това, че на 04.06.2020г. в 09:15
часа в път 2-64, км.50 посока от гр.Пловдив към с.Труд е извършено
нарушение за скорост с МПС „ФИАТ ДУКАТО“ вид специален автомобил, с
регистрационен номер *** установено и заснето със система за автоматично
фиксиране TFR1-M № 529, при отчетен толеранс на измерената скорост от
минус 3 %, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 / 60
км./ч., установена скорост 92 км./ч., и превишаване на разрешената скорост с
32 км./ч. С издадения ЕФ, установеното е определено като нарушение по
чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, за което бил издаден и обжалваният
електронен фиш, с който на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.4 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева. Към издадения електронен фиш, в
административнонаказателната преписка са приложени Снимково
изображение от заснетото нарушение с АТСС Клип № 22249, Радар № 52,
Справка в Централна база КАТ относно собственост на посоченото в ЕФ
моторно превозно средство, Протокол за използване на АТСС от 04.06.2022г.,
Снимково изображение на пътен знак В 26, Снимково изображение на
местоположението на МПС в което е разположено АТСС, Копие на
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 със срок
2
на валидност до 24.02.2020г. и Справка от БИМ относно одобрен тип на
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип „TFR1-M“, Справка в АИС АНД на МВР за намерени фишове, Протокол
за проверка № 2-32-20 от 12.06.2020г. за проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M, справка за нарушител/водач, Справка от АИС АНД на
МВР, снимково изображение от Гугъл карта, Становище относно жалбата на
Г. А..
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, чe от
представените по делото доказателства издадения ЕФ следва да бъде отменен
поради следните основания:
От събраните по делото доказателства съдът намира като установено, че че
процесният електронен фиш серия К № 3708236 е бил съставен на
17.06.2020г. и връчен на 01.07.2022г. В случая от датата на извършване на
нарушението – 04.06.2020г., до датата, на която е бил връчен електронен фиш
серия К № 3708236 – 01.07.2022г. е изминал период над една година. Т.е.
давността по чл.34, ал.1, изр.второ от ЗАНН - 1 година от извършване на
нарушението, безспорно е изтекла, с което се е погасила и възможността за
осъществяване на наказателно преследване срещу жалбоподателя Г. А.. При
липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за
приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и
предвид разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН са
приложими в производствата по издаване на електронен фиш, който е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции,
приравнен едновременно към АУАН и НП по отношение на правното му
действие (съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП). В реквизитите на ЕФ не е
включена датата на неговото издаване – чл.189, ал.4 от ЗДвП за разлика от
АУАН и НП, където дата на съставянето им е задължителен реквизит – чл.42,
т.2 и чл.57, ал.1, т.2 от ЗАНН. За това и в утвърдения от министъра на
вътрешните работи образец на електронния фиш няма дата на неговото
съставяне. В случая от една страна липсата на дата на съставяне на ЕФ е
пречка да се определи кога е образувано административно-наказателното
производство, от друга страна това е пропуск на законодателя и не следва от
него да произтича обосноваване на обективна невъзможност да се приложи
3
погасителната давност по чл.34, ал.1 от ЗАНН, защото в противен случай
лицата санкционирани с ЕФ няма да са равно третирани с лицата, чиито
административни наказания се налагат по реда на ЗАНН със съставяне на
АУАН и издаване на НП. За това съдът счита, че давността по чл.34, ал.1 от
ЗАНН следва да се прилага и когато наказанието за извършено
административно нарушение е наложено с ЕФ. Процесният ЕФ, без съмнение
издаден по образеца утвърден от министъра на вътрешните работи, няма дата
на издаване, но не е спорно, че е връчен едва на 01.07.2022г.
По делото от наказващият орган са представени два броя справки от АИС
АНД система на МВР, направени на 09.08.2022г. с цел приложение към
административна преписка представен „преглед на фиш“ – документ, който
няма подпис на неговия автор, генериран от сайт http://and-int.mvr.bg/KAT/
tickets/browseTickets? който не предоставя неограничен достъп за всяко лице.
Според този документ изрично EФ № 3708236 е съставен на 17.06.2020г.
Липсват данни по делото съставения на 17.06.2020г. да е бил връчван на
жалбоподателя преди датата 01.07.2022г.
При така установеното съдът счита че са налице предпоставки да не се
образува административнонаказателното производство ако е изтекла една
година от извършване на нарушението. Доколкото няма достоверни
доказателства кога е съставен ЕФ, следва да се приеме, че най-късно към
датата на връчването той е съществувал. Между датата на нарушението –
09.07.2017г. и датата, на която със сигурност може да се твърди, че ЕФ е
съществувал - 15.02.2019г. е изминало време, което е много повече от една
година, което обосновава незаконосъобразност на ЕФ поради изтекла давност
по чл.34, ал.1, предл. второ от ЗАНН. Представеният „преглед на фиш“ няма
доказателствена стойност относно датата на съставяне на ЕФ поради липсата
на данни за неговия автор – няма подпис, нито указване за името и
длъжността на съставителя, а същевременно изписания най-долу електронен
адрес не е достъпен за всеки гражданин. По тези съображения с оглед липсата
на надлежни доказателства за датата на съставяне на ЕФ и късното му
връчване, съдът не може да приеме друго освен, че
административнонаказателното производство е образувано след изтичането
на една година от извършване на нарушението. Разлика се установява с
АУАН и НП относно формата на ЕФ, неговите съдържание, реквизити и
процедура по издаване, от което следва, че изискванията за форма,
4
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН обаче са напълно
приложими и в производствата по чл.189, ал.4 и следващи от ЗДвП. След
като в конкретния случай е изтекла повече от една година от извършване на
нарушението и правомощията на АНО да повдигне обвинение на
извършителя са преклудирани, то издаденият електронен фиш серия К, №
3708236 на ОДМВР Пловдив се явява незаконосъобразен и подлежи на
отмяна.
Освен изложеното съдът констатира и друго правно основание за отмяна на
издадения ЕФ поради нарушения на процесуалните правила при установяване
на нарушението посочено в него. Тези нарушения се изразяват в следното:
Съгласно приетите по делото доказателства на км.50+500 от път ІІ-64 за МПС
с пътен знак В 26 /60 км./ч. е въведено ограничение на скоростта за движение
в посока гр.Пловдив към с.Труд. Съгласно протокол за използване на АТСС
рег. № УРИ 6207р-7128/05.06.2020г. на 100 метра от пътния знак е била
разположена АТСС тип TFR1-M № 529, която е била с посока за задействане
приближаващи се МПС. Съгласно съставения ЕФ мястото на установяване на
нарушението е път 2-64, км.50 посока от гр.Пловдив към с.Труд /
нарастването на километража на пътя е обратна на посочената посока на
движение на МПС в съставения ЕФ/. При така посоченото съдът счита че от
обективна страна е невъзможно АТСС да установи нарушение на скоростта в
пътен участък находящ се на 400 метра от разположената АТСС, и който
участък е извън обсека на контрол на посочената АТСС, тъй като в случая ако
МПС управлявано от жалбоподателя е бил в участъка посочен в ЕФ то той се
явява отдалечаващ се, което като посока за задействане на АТСС не е било
налично. Както се посочи в този ден и час, АТСС е била със посока за
задействане приближаващ. Tака установеното като нарушение на правилата
за работа с АТСС са неотстраними по своя характер определят и заключение
на съда за недоказаност по надлежния ред на нарушението за скорост
посочено в ЕФ и поради и това правно основание същия следва да бъде
отменен.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
5
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
настоящето производство не е налично направено искане от страна на
жалбоподателя А. за присъждане на разноски, поради което и съдът не дължи
произнасяне с настоящето решение. Съобразено с изхода на делото
направеното искане от страна на процесуалния представител на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без
разглеждане.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К № 3708236 на
ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП на Г.
С. А. от гр.П., ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4
от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 300 лева.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на
гр.Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6