Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: …327…………………. Година 2012г.
Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ІІІ- ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 05.07. 2012 година
В
публично( закрито) заседание , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: БОРИСЛАВ ИЛИЕВ
МАРИАНА Д.
СЕКРЕТАР
: Г.М.
ПРОКУРОР: ………………………
като
разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР
НЕНЧЕВ в. гр. д . № 478 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК .
І.Развитие на съдебното производство
Районен
съд Велинград е
сезиран с искова молба , подадена от Ц.А.Й.
*** , ЕГН **********
, П.С.Й.
,ЕГН ********** и Ц.С.Й.
, ЕГН ********** и двете от гр. С.
,кв.”Об „ , бл. , вх. „” , ап. против С.П.Р. , И.П.Р. ***, Х.Д.С. и С.Д.В. ***
С решение № 92 / 15.03. 2012г. на районен съд Велинград , постановено по гр.
д. № 1173/ 2010г. по описа на същия
съд , субективно съединените искове са отхвърлени , като неоснователни. Осъдени са
ищците да заплатят в полза на ответниците сторените съдебно – деловодни
разноски .
Против
решението на районния съд е подадена въззивна жалба от ищците в
първоинстанционното производство , чрез
пълномощника адвокат И. Н.Ц. *** . Във въззивната жалба се твърди ,
че решението на районния съд е неправилно , като незаконосъобразно и
необосновано . Моли
съда да се отмени решението на районния
съд и спора да се реши по същество от
въззивната инстанция , като се уважи иска . Не сочи нови доказателства .
В
срока по чл. 263 ал. І от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответниците в първоинстанционното
производство . В отговора се оспорва въззивната жалба , като се твърди, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно. Моли съда
жалбата да се отхвърли , като неоснователна , а решението на районния съд да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно . Не
сочи нови доказателства .
ІІ. Правни изводи .
При
служебната проверка на съда относно валидността и допустимостта на съдебното
решение при условията на чл. 269 от ГПК
въззивната инстанция установи следното :
Решението на районния съд е валидно
(
постановено е от надлежен съдебен състав , в предвидената от закона писмена
форма и в рамките на правораздавателната компетентност на съда. Няма основания
за прогласяване нищожността на съдебния акт, при условията на чл.270ал. І от ГПК ).
Решението на районния съд е процесуално допустимо ( няма основания за
обезсилване на съдебното решение , при хипотезите на чл. 270 ал. ІІІ от ГПК ) .
Разгледана по същество въззивната жалба
е частично
основателна
.
Първият въпрос , който поставя казуса е относно процесуалната допустимост на предявените
искове. По този въпрос районния съд е взел становище в определение №
578/ 16. 09. 2011г.,но въззивната инстанция счита , че следва отново да обсъди
този въпрос ,тъй като въпроса е свързан
и с основателността на предявените
искове .
Районният съд е сезиран с два обективно ,
кумулативно съединени иска - установителен иск по чл. 109а от ЗС за
определяне на границите между два съседни недвижими имота и осъдителен иск по чл. 108 от ЗС за предаване
на владението върху спорния имот.
Въпросът , който се поставя е за приложението на
чл. 109а от ЗС – в кои случаи може да се използва
този вид искова защита , тъй като спор за граници може да
възникне в производство по чл. 53
ал. ІІ от ЗКИР, при ревандикационен и установителен иск. В кои случаи следва да
се използва иска по чл. 109а от ЗС и кога
той е процесуално допустим. ?
Анализирайки съдебната практика и теория по този
въпрос въззивната инстанция стига до
следния извод :
1/. Искът по чл. 109а от ЗС има за предмет определяне на границата между
два съседни недвижими имота . Когато имотите се намират в строителните граници на населеното място
границата между два съседни недвижими имота се определя с ПУП – чл. 14 ал.І т. 2 от ЗУТ и чл.48ал.І
т. 4отЗТСУ (отм.). Ето защо не е допустимо ,след като границите между имотите са определени с вътрешна регулационна линия те да се
определят по съдебен ред. Иск за определяне
по съдебен ред на границите , на урегилиран парцел е недопустим. В този смисъл е и съдебната практика .
2/. Искът
по чл.109 а от ЗС ще бъде
процесуално допустим в следните случаи :
а/ когато
имотите се намират в строителните черти на населеното място ,но не са
урегулирани чрез кадастрален , регулационен и застроителен план ( ПУП ).
Липсата на определена имотна или регулационно граница открива възможнотта границата да се определи
по съдебен ред.
б/ когато
имотите се намират извън чертите на ПУП
;
в/ във
всички случаи трябва да е налице правен
интерес от предявяване на иска . Правният интерес ще бъде налице , когато
има спор относно границата между двата съседни имота . Спорът ще съществува , когато
границата е неясна или неизвестна ( виж Р. № 75/ 15.08. 1988г. на ОСГК на ВС) .
3/. Искът по чл. 109а от ЗС имплицитно съдържа в себе си и искане за
признаване правото на собственост
върху спорната част от имота .
4/ Искът по чл.109а от ЗС може да бъде съединен с ревандикационен иск
,когато спорната част от имота се владее от ответника ( в този смисъл виж Р. №
102/1958г. на ОСГК на ВС ) .
5/. Искът по чл.109а от ЗС няма да бъде процесуално допустим в следните случаи :
а/ когато
границата между имотите е установена с вътрешна регулационна линия ,но
съществува спор между страните относно нейното трасиране на място . В този случай спорът следва да се реши по административен ред от съответните
технически служби .
б/ когато съществува спор за граница при одобрен
кадастрален план , кадастрална
карта или влязъл в сила ПУП иска по
чл.109а от ЗС не е допустим. В този случай спорът следва да се разреши чрез
специалния иск по чл. 53 ал. ІІ от ЗКИР, ако има иницирана процедура от собственика за допълване или поправяне на кадастралния план или на кадастралната
карта . Ако такава процедура няма
иницирана спорът следва да се разреши чрез установителен или осъдителен иск за
собственост.
6/. Искът по чл.109а от ЗС е установителен
иск и постановеното по него решение има установително , а не
конститутивно действие в отношенията
между страните .
7/. При
този иск всяка от страните се явява едновременно ищец и ответник , тъй като е длъжна да
установи границите на своя имот . Тежестта за доказване лежи и върху двете
страни .
8/. Ищец
по този иск може да бъде само собственика на имота , но не и носителя на
ограничено вещно право .
Предявения иск по чл. 109а от ЗС е процесуално допустим , тъй като :
1/. От представените по делото
писмени доказателства и от заключението на техническата експертиза се
установява , че за кв. „К. „ в гр.С. има
изработени кадастрален ,
регулационен и застроителен план , които обаче
не са одобрени . След като
границата между двата имота не е очертана с кадастрален или с регулационен план
иска по чл. 109а от ЗС е процесуално допустим.
2/. По делото има доказателства ,
че процедурата за попълване на кадастралния план с верните имотни граници за
имот пл. № 66 в кв. 10 е спряна поради
спор за материално право . Това обаче не означава ,че иска по чл. 109а от
ЗС не е допустим , тъй като за
страните съществува възможността спора
да се реши по реда на чл. 53 ал. ІІ от
ЗКИР , както неправилно е приел
районния съд в мотивите на
определение № 578/ 16. 09. 2011г. Искът по чл.53 ал. ІІ от ЗКИР в конкретния казус не допустим ,тъй като за кв.
„К. „ няма одобрен кадастрален план
.
3/ От данните по делото е установено че спорната част от имота се владее от ответниците , поради което няма пречка иска по чл.109а от ЗС да бъде съединен с иск
по чл. 108 от ЗС.
4/ Исковете
са предявени от собствениците на имот пл. № 130 ,поради което е налице активна
процесуална легитимация на ищците . Това се отнася и за ищцата Ц. А.Й. ,
тъй като по делото е установено ,че разпореждането с нот. акт № 67/ 17.
03. 1999г. е за част от имот пл. № 67 .
По същността на спора .
Изводът на районния съд за това ,че ищците не са собственици на спорната част от
имота е неправилен ,като необоснован
( не
съответства на установената фактическа страна на спора ) и незаконосъобразен ( противоречи на материалния закон –чл. 108 от ЗС и чл. 109а от ЗС ).
От заключението на приетата и неоспорена от
страните техническа експертиза се установява ,че заснемането на имот пл.№
67 в кв. 10 , в кв. „Крушата „ за първи път е извършено с проект за
кадастрален план през 1980г. По този
проект имота е заснет с размери
1850кв. м. и в граници , описани в заключението на експертизата .
По същия проект за кадастрален план имота на ответниците е заснет с пл. № 66 в
кв.10 , с размери около
Според заключението на техническата експертиза най-
ясно границите на двата имота са
отразени при първоначалното им нанасяне в
кадастралния план. Графично нанасянето е отразено в приложената към
заключението скица в мащаб 1: 1000. От
тази скица е видно ,че имота
на ищците и този на ответниците имат правилна правоъгълна форма . Също
от тази скица се установява ,че спорната
югозападна част изцяло попада в имот пл.
№ 67,а не в имот пл. №66 .
От представените по делото скица № 118/ 11.
08. 1989г. и скица № 160/ 20. 11. 1989г. се установява,че в имот пл.№67 е било предвидено застрояване
на две двуетажни вилни сгради . Това
обстоятелство се установява и от обясненията на св. И. К. К.. В обясненията си
св. К. сочи, че преди да започнат да строят е имало
споразумение със съседите ,всеки да даде по част от имота
си ,за изграждането на път ,
който да обслужва имотите .
Именно във връзка с предвиденото застрояване между имоти пл. № 66 и пл. № 67 е изработено регулационно предвиждане за улична регулация. От заключението на техническата експертиза се
установява ,че между
двата имота е предвидена улица – тупик с
уширение в югозападната част наа имот
пл. № , с о.т.88-86 за достъп до имоти пл. № и . Вещото лице сочи ,че улицата – тупик заедно с уширението е проектирана изцяло за сметка на част от имот пл. № 67 с площ около
330 кв.м. , а само на уширението площта е около 125 кв.м.
От нот. акт
№/ 10. 0.1984г.се установява ,че имот пл.№ 67 е посочен с размери
С нот акт № /
24.09.1984г. Р. Е. Д. е продал част от имота с размери
От нот. акт
№ / 04. 10. 1984г. се установява , че
ищцата Ц.А.Й. и И. К. К. са
закупили част от имот пл. № 67 в кв. „К
„с
площ от 730 кв. .
От нот.акт №
/ 17.03. 1999г. се установява ,че след
продажбата имота има нов пл. № 130 , като площта на имота е
Установено е поделото ,че закупуване на части от
имот пл. №67 е наложило заснеманета на
имотите с нови планоснимачни номера ,източната
част с пл. № 67, а западната част с пл.
№ 130 .
От заключението на техническата експертиза се установява ,че площта на имот пл. № , измерена до
уличната регулационна линия на улица – тупик с о.т. 86-88
е
Какво е фактическото положение на съседния имот пл. № ? Както бе посочено по – горе при
първоначалното му заснемане имота е с площ
От представеното по делото геодезическо заснемане на поземлените
имоти пл.№ и 130, което отразява заснемането
на имотите на място се установява ,че
спорната югозападна част от бившия имот
пл.№ в момента е заснета , като част от имота на ответниците, пл. № 66.
При тези данни
извода на районния съд за това ,че
ищците не са доказали правото си на собственост върха имота предмет на
исковата молба е неправилен . Това становище на въззивната инстанция се извежда от следните обективни
данни по делото :
1/ Спорната югозападна част от
бившия имот пл. № никога
не е била собственост на ответниците по делото . Това се установява
от първоначалното заснемане на имотите по проекта за кадастрален план от 1980г.
, от площта на двата имота при кадастралното им заснемане , както и от
площта на имотите ,посочената в придобивните основание на двете страни .
2/ Неправилната форма на бившия имот пл. № се е получила в резултат на последвалото
регулационно предвиждане за улица – тупик с уширение в югозападната част на имота , което предвиждане е изяло за сметка на част
от имот пл.№.
3/
Разликата в площите на частта от бившия имот пл.№ в размер на 730кв.м. и частта на новозаснетия
имот пл. № 130 в размер на
4/
Геодезическото заснемане на спорната част от имота ,като част от имота на
ответниците е в резултат на регулационни
предвиждания ( кадастрално попълване на имота
) , които не могат да се вземат предвид от съда поради
липсата на одобрен и влязъл в сила
кадастрален и регулационен план.
5/
От изготвената скица- проект за промяна на кадастъра между трите имота се
установява ,че спорната югозападна част от бившия имот пл. № 67 е посочена ,
като част от новозаснетия имот пл.№ 130
на ищците по делото ,което съответства на правата на страните в имотите .
6/ Свидетелите
на ищцовата страна еднозначно установяват , че при продажбата на
имота през 1984г. спорната югозападна част
е била част от бившия имот пл. № ,а не част
от имота на ответниците , пл. №. Обясненията на свидетелите на ищцовата страна следва да се
кредитират, тъй като свидетелите
депозират преки впечатления относно имота . Свидетелят А. Д. е брат на продавача Р. Е. Д. ,свидетелят С. И. е негов сини и
пълномощник по сделките ,свидетелят И.
К е купувач и продавач по сделките .
Обясненията на тези свидетели следва да се кредитират , тъй като кореспондират
със събраните по делото писмени доказателства , включително и със заключението
на вещото лице относно техническите параметри на спорната част от имота .
Обясненията на свидетелите на ответната страна (св. И. В. и св. Р. М ) не следва да се кредитират в частта относно техническите параметри на
имота и по конкретно факта ,че границата между двата имота е била по права
линия , без чупка в югозападната част, тъй като не кореспондират със събрания
по делото писмен доказателствен материал. Дори да се кредитират тези обяснения
, те подкрепят установения от
заключението на техническата експертиза факт за техническите параметри на имот
пл. № по кадастралния план от 1980г. , а
именно - по права линия от южната
страна на имота ,без чупка в югозападния край .
Основателността на иска за определяне на границите между двата съседни
недвижим имоти води до основателност и
на ревандикациония иск по чл. 108 от
ЗС.
Установено е по делото , че ищците са собственици на спорната югозападна част от бившия имот
пл.№67 на деривативно( придобивно )
основание чрез сделките по нот.
акт № /1984г. и нот. акт № / 1999г.
Установено е по делото ,че ответниците към момента на предявяване на иска и към настоящия момент
владеят тази част от имота на ищците .
Установено е ,че това владение е без правно
основание .Без наличието на юридически факт, юридическо правоотношение или субективно право , което изключва
неправомерността на владението . Доказателства , които да оборват този извод на
съда няма по делото .
Искът по чл. 108 от ЗС обаче е частично
основателен. От заключението на
техническата експертиза е установено , че разликата между площта на имота, закупен с нот.акт № / 04. 10. 1984г. (730кв.м.) и площта на имот пл.№ , измерена до
уличната регулационна линия на улица-тупик с о.т. 86-88
е
На основание чл. 78 ал.І от ГПК с оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция ще следва да се осъдят ответниците да заплатят
в полза на ищците сумата 915лв. ,
представляващи сторени съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции,
включително възнаграждение на един
адвокат.
Предвид на гореизложеното и на основание чл.
235 от ГПК във вр. с чл. 271 ал. І от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
ИЗЦЯЛО решение № 92 /
15.03. 2012г. на районен съд Велинград , постановено по гр.
д. № 1173/ 2010г. по описа на същия
съд , вместо което постановява:
По
иска предявен от Ц.А.Й. *** , ЕГН ********** , П.С.Й.
,ЕГН ********** и Ц.С.Й.
, ЕГН ********** и двете от гр. С ,кв.”О.
„ , бл., вх. „” , ап. против С.П.Р. , И.П.Р. ***, Х.Д.С. и С.Д.В. *** ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците , че границата
между имот пл. № (част от бившия имот
пл. № ) и имот пл. № по неодобрения
кадастрален план на кв. „К. „ гр.С. ,
изготвен през 1980г. , в югозападната част на имот пл.№ , е така ,както е отразена
в скица № 118/ 11. 08.1989г. на Кметството гр.
С. ( л. 11 от гр.д.№ 1173/ 2011г.на РС
Велинград ) , както и в скица № от заключението на техническата експертиза в
мащаб 1: 1000( л. 107 от гр.д.№ 1173/
2011г.на РС Велинград ) и в скицата- проект
за промяна на кадастъра между имоти пл. № 66,67и 130 в кв. 10 , в мащаб 1: 1000 ( л. 109 от гр.д.№ 1173/ 2011г.на РС Велинград ) , представляващи неразделна част от съдебното
решение,при следното очертание на граничната линия – от изток пл.№ , от запад пл. №126 от юг пл.№ 127 .
ОСЪЖДА С.П.Р. , И.П.Р. ***, Х.Д.С. и С.Д.В. *** ДА
ПРЕДАДАТ на Ц.А.Й.
*** , ЕГН ********** , П.С.Й.
,ЕГН ********** и Ц.С.Й.
, ЕГН ********** и двете от гр. С ,кв.”О
„ , бл. , вх. „” , ап. ВЛАДЕНИЕТО върху
следния недвижим имот – празно дворно място с площ от
За
разликата от
ОСЪЖДА С.П.Р. , И.П.Р. ***, Х.Д.С. и С.Д.В. *** да заплатят
в полза на Ц.А.Й.
*** , ЕГН ********** , П.С.Й.
,ЕГН ********** и Ц.С.Й.
, ЕГН ********** и двете от гр. С.
,кв.”О „ , бл. , вх. „” , ап. сумата 915лв. , представляващи сторени
съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции, включително възнаграждение на един адвокат.
На основание чл. 280 ал.ІІ от ГПК (
гражданско дело с цена на иска под
5000лв. ) решението на въззивната инстанция не подлежи на
касационно обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :