Р Е Ш Е Н И Е
№148
гр.
Велико Търново, 25.07.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на шести юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Весела
Кърчева разгледа докладваното от председателя КНАХД №10150/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на „Кармела-2000“ ООД, ЕИК *********, гр. Велико Търново, подадена
чрез *** Г.Н. от ВТАК, против Решение №222/28.04.2023 г. по АНД №345/2023 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно
постановление №687754-F689544/23.01.2023 г. на директора на ТД на НАП – Велико
Търново, с което за допуснато нарушение по чл. 176в, ал. 1, т. 3 от Закона за
данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на основание чл. 53, вр. чл. 83 от ЗАНН и чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 8 611,15 лева
и дружеството е осъдено да заплати на ТД на НАП – гр. Велико Търново сумата от 150
лева – разноски в процеса.
С касационната жалба
се претендира неправилност на решението и се иска отмяната му, както и тази на
самото НП. По същество се поддържа единствено възражение за маловажност на
случая и приложение на чл. 28 от ЗАНН. Касаторът
оспорва мотивите на районния съд в този смисъл. Счита, че фактически не са
обсъдени по-голямата част от приведените аргументи. Моли за присъждане на
разноски.
Тези съображения и
искането за отмяна на решението се поддържат от процесуалния представител на
касатора в съдебно заседание.
Ответникът по
касационната жалба – директорът на ТД на НАП – Велико Търново, редовно
призован, не се явява и не се представлява. По делото е представено писмено
становище от гл. *** К., с което оспорва касационната жалба като неоснователна.
Излага съображения, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде
оставено в сила. Моли за присъждане на разноски, за което представя списък.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага
същото да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от страните възражения,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена
от надлежна страна – участник във въззивното производство, в законовия срок до
компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета
на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така
определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната
жалба за неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Въззивната инстанция е
установила следните факти и обстоятелства по делото:
При извършена
проверка по документи от контролни органи на ТД на НАП – В. Търново на
„Кармела-2000“ ООД е установено, че данъчната основа на получените течни горива,
освободени за потребление за период м. октомври 2022 г., е в размер на 43 055,76
лв., като със закупеното гориво по Фактура №90000057169/17.09.2022 г. дружеството
превишава данъчна основа от 25 000,00 лв. (29 035.78 лв.), но в седемдневен
срок преди датата на възникване на данъчното събитие на доставката, с чиято
данъчна основа се надвишават 25 000 лева – до 10.09.2022 г., не е
предоставило съответното обезпечение. Дружеството не извършва продажби на
гориво, а горивото се ползва за целите на дейността му. Подадено е Уведомление
за вписване, промяна на обстоятелства или заличаване от регистъра по чл. 176в,
ал. 15 от ЗДДС на 21.10.2022 г. и дата на промяна на прогнозното средномесечно потребление на горива от 28.10.2022 г. Към 10.09.2022
г. „Кармела-2000“
ООД не е вписано в Регистъра по чл. 176в, ал. 15 от ЗДДС, а към момента на проверката
не е заличено от регистъра. При така установеното на 16.12.2022 г. е съставен
АУАН №F689544/16.12.2022 г. за това, че за „Кармела-2000“ ООД е възникнало задължение
за предоставяне на обезпечение по реда на чл. 176в, ал. 1 т. 3 от ЗДДС, но не е
спазен срокът за предоставянето му, с което е нарушена разпоредбата на чл.
176в, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. От дружеството са постъпили писмени възражения. След
обсъждането им, на 23.01.2023 г. директорът на ТД на НАП - Велико Търново е
издал процесното НП, с което за нарушение на чл. 176в, ал. 1, т. 3 от ЗДДС на
„Кармела-2000“ ООД на основание чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 8 611,15 лева.
В законния срок НП е
оспорено и същото е потвърдено с процесното решение на Районен съд – Велико
Търново като законосъобразно. Въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи и съдържат формалните реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не
са намерени процесуални нарушения при издаването им и е направен извод за
материална законосъобразност на НП. Извършеното нарушение е установено по
несъмнен и безспорен начин от страна на административнонаказващия
орган – не е спазен срокът за предоставяне на обезпечение по чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС. Видът и размерът на наказанието са законосъобразно определени. Аргументирано
са отхвърлени всички заявени от „Кармела-2000“ ООД възражения. Не са намерени
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, за което са изложени подробни
мотиви относно формалния характер на нарушението и засегнатите обществени
отношения, които не могат да определят случая като такъв с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните от този вид. Посочено е, че бездействието
на дружеството води до осъществяване на нарушението от обективна страна, а настъпването
или не на вреди за фиска не е обективен признак от
състава му. Съобразено е, че обемната търговска дейност на дружеството и вписването
му в Регистъра по чл. 176в, ал. 15 от ЗДДС скоро след като е било установено
нарушението не биха могли да се считат за смекчаващи обстоятелства.
Като е стигнал до
този извод въззивният съд е постановил правилен съдебен акт. Настоящият състав
намира, че изводите на районния съд съответстват на доказателствата по делото и
на приложимото право. Районният
съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е достигал до правилен извод за
законосъобразността на НП, като касационният състав споделя изложените съображения,
а доколкото възраженията, поддържани пред настоящата инстанция касаят вече коментирани
такива от районния съд, те не следва да се повтарят, а на основание чл. 221,
ал. 1 от АПК да се препрати към тях.
Изводът за
съответствие на НП както с материалния, така и с процесуалния закон е напълно
споделен. Разпоредбата на чл. 176в, ал. 1, т. 3 от ЗДДС регламентира, че всяко
данъчно задължено лице е длъжно да предостави обезпечение в пари, в държавни
ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година
пред компетентната териториална дирекция на НАП, когато за текущия данъчен
период получи течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от
Закона за акцизите и данъчните складове, с обща стойност на данъчните им основи
над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго
основание. Съответната санкционна разпоредба на чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС гласи, че
лице, което, като е длъжно, не предостави в срок обезпечение по чл. 176в или не
предостави обезпечение, или предоставеното обезпечение не е в размера по чл.
176в, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на
дължимото обезпечение. В случая нарушителят е привлечен към административнонаказателна
отговорност на основание чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС, т.е. за непредставено в срок
обезпечение по чл. 176в – седем дена преди получаване на доставка на гориво с
данъчна основа по-голяма от 25 000 лв., което събитие е счетено за
настъпило с получаването на горивото по Фактура № 90000057169/17.09.2022 г.,
издадена от „Ви-газ Блгария“ ЕАД. Тоест при наличието
на съответните материалноправни предпоставки,
дружеството е било длъжно да стори това, но е бездействало.
Касаторът не оспорва
извършването на нарушението, но претендира приложимостта на чл. 28 от ЗАНН,
като поддържа аргументите си, изложени пред районния съд, за маловажност на
случая. Изводите на въззивната инстанция са
обосновани, правилни и изцяло се споделят от настоящата инстанция, а възражението
е неоснователно. Преценката за „маловажност“ е извършена от районния съд на
база на фактическите данни по конкретния случай при отчитане на същността и
целите на административнонаказателната отговорност. Според легалната дефиниция
по §1, т. 4 от ДР на ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. В случая, деянието не е резултатно и е достатъчно наличието на
бездействие, за да възникне административнонаказателната отговорност за
дружеството, което не е предоставило
в срок обезпечение по чл. 176в от ЗДДС. След като наказуемото деяние не
предполага наличие на вредни последици, няма как тяхната липса или
незначителност да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка, тъй
като нарушението е съставомерно и при липса на вредоносен резултат, то
неощетяването на фиска в случая не може да обоснове
маловажност на нарушението. Обстоятелствата, че дружеството е сериозен данъчен
платец, че осигурява заетост на голям брой лица в работоспособна възраст, както
и сериозни преки и косвени постъпления към държавния бюджет, включително че
нарушението е за първи път, не променят безспорния факт на осъществяване от
санкционираното лице на фактическия състав на нарушението, нито налагат
прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Имуществената санкция е наложена в предвидения
от закона размер, равняващ се на размера на дължимото обезпечение, изчислен по
реда на чл. 176в ал. 2 от ЗДДС. Ето защо сам законодателят е отчел значителната
тежест на нарушенията от този вид и обществената им значимост и е предвидил
защита на интереса на държавата. Невнасянето и/или закъснялото внасяне на
обезпечение застрашава сигурността на фиска и
осуетява предвидените от законодателя гаранции при търговия с течни горива,
освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и
данъчните складове, с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв. Съдът
не установява такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да доведат
до извод, че степента на обществената опасност на деянието е по-ниска в
сравнение с обичайните нарушения от този вид. При това положение, не са налице
материалноправните предпоставки случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН.
В заключение
касационният състав намира, че при постановяване на процесното решение законът
е приложен правилно. Оплакванията, така както са формулирани и изложени в
касационната жалба, са неоснователни, защото не се оправдават фактически и от
гледище на закона. Съобразно горното, касационната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение – правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
При този изход на
делото, предвид своевременно направеното искане и с оглед представеното писмено
становище, на основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника
по касация следва да се присъдят разноски, представляващи ***ско възнаграждение, в размер на 150 лв. съобразно чл. 63д,
ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №222/28.04.2023 г. по АНД №345/2023
г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Кармела-2000“ ООД, ЕИК *********, гр.
Велико Търново да заплати на НАП – София разноски за касационната инстанция в
размер от 150 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.