Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 15.02.2021г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на деветнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1246/2020г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на *, в
която се излагат твърдения, че между страните са възникнали
облигационни отношения по Договор за мобилни услуги от 12.10.2017г. за мобилен номер *по абонаментен план *, Допълнително споразумение от
26.10.2017г. към Договор за мобилни услуги за мобилен номер *по абонаментен
план *, Договор за лизинг от 12.10.2017г. за
устройство *, платимо на 23 месечни лизингови вноски по 1 лв. и Договор за лизинг от 26.10.2017г. за устройство *, платимо на 23 месечни лизингови вноски по 19,59 лв. Изтъква се, че по договорите за мобилни услуги за срок от 24 месеца от сключването им ищецът се е задължил да предостави
на ответника ползването на мобилни услуги, а последният се е задължил да заплаща тяхната стойност при стандартен
месечен абонаментен план съответно от 16,99 лв. и 44,99 лв. както и неустойка в случай на предсрочно
прекратяване на договора поради неизпълнение на задълженията му, а с договорите
за лизинг ищецът е предоставил на ответника временното и възмездно ползване на
горепосочените устройства като последният се е задължил да заплаща дължимите
лизингови вноски. Ищецът твърди, че е
изпълнил задълженията си като за ползваните от
ответника услуги по договора за мобилни услуги от 12.10.2017г. за периода от
15.11.2017г. до 14.02.2018г. не са заплатени дължимите абонаментни такси в общ
размер на 34,88 лв., по договора за мобилни услуги от 26.10.2017г. за периода
от 15.11.2017г. до 14.02.2018г. не са заплатени дължимите абонаментни такси в
общ размер на 119,19 лв., по договора за лизинг от 12.10.2017г. не са заплатени
лизинговите вноски за периода от 15.11.2017г. до 14.03.2018г. в общ размер на
21,60 лв., а по договора за лизинг от 26.10.2017г. не са заплатени лизинговите
вноски за периода от 15.11.2017г. до 14.03.2018г. в общ размер на 430,98 лв.
Навежда доводи, че в резултат от неизпълнението е прекратил договорите с
начисляване на неустойка в размер на 42,48 лв. по договора за мобилни услуги от
12.10.2017г. и в размер на 112,47 лв. по договора за мобилни услуги от
26.10.2017г. и с начисляване на разликата между цената на предоставените
устройства без абонамент и лизинговата им цена в размер на 83,34 лв. по
договора за лизинг от 12.10.2017г. и в размер на 291,89 лв. по договора за
лизинг от 26.10.2017г. Ищецът твърди, че за горепосочените вземания е издал
фактури с *, *, *, *,
които е следвало да бъдат заплатени съответно на 30.12.2017г., 30.01.2018г.,
02.03.2018г. и 30.03.2018г. Изтъква се, че горепосочените суми не са погасени
като за тях е издадена заповед за изпълнение по
частно гражданско дело №338/2020г., по описа на Великотърновския районен съд,
която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ищецът твърди, че
претендираните суми по процесните договори в общ размер на 1136,83 лв. са дължими, поради което отправя искане до съда да
бъде установено съществуването на вземанията, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №94 от
05.02.2020г. по частно гражданско дело №338/2020г., по описа на
Великотърновския районен съд, както и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът, в
срока по чл. 131 от ГПК, представя
отговор на исковата молба чрез назначения му особен представител, в който
оспорва предявените искове. Изтъква, че по делото
липсват доказателства за възникване на облигационни отношения между страните и
за дължимостта на претендираните вземания като оспорва автентичността на
процесните договори. С оглед гореизложеното се отправя искане за постановяване
на решение, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 06.04.2017г. между
страните е сключен договор за мобилни услуги за мобилен номер *,
по силата
на който за срок от 24 месеца ищецът се задължил да предостави на ответника
ползването на мобилни услуги по абонаментен план *, а последният се задължил да
заплаща тяхната стойност при стандартна месечна абонаментна вноска от 30,99 лв.
Със заявление за смяна на номер от 22.05.2017г., ползването на услугите по
договора е продължено за мобилен номер *. На 12.10.2017г. между страните е
сключен договор за мобилни услуги за мобилен номер *, по силата
на който за срок от 24 месеца ищецът се задължил да предостави на ответника ползването
на мобилни услуги по абонаментен план „*”, а последният се задължил да заплаща тяхната стойност при
стандартна месечна абонаментна вноска от 16,99 лв. На същата дата страните
сключили и договор за лизинг, съгласно който ищецът предоставил на ответника
временното и възмездно ползване на устройство *, а последният се задължил да
заплаща лизингова цена от 23 лв. в срок до 12.10.2019г. на 23 броя месечни лизингови
вноски в размер на 1 лв. На 26.10.2017г. между страните е сключено Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги за мобилен номер *,
по силата на което
за срок от 24 месеца ищецът се задължил да предостави на ответника ползването
на мобилни услуги по абонаментен план „*”, а последният се задължил да заплаща тяхната стойност при
стандартна месечна абонаментна вноска от 44,99 лв. На същата дата страните
сключили и договор за лизинг, съгласно който ищецът предоставил на ответника
временното и възмездно ползване на устройство *, а последният се задължил да
заплаща лизингова цена от 450,57 лв. в срок до 26.10.2019г. на 23 броя месечни
лизингови вноски в размер на 19,59 лв. В договорите за лизинг е уговорена
възможност за ответника да придобие собствеността на устройствата след
заплащане на сума равняваща се на една лизингова вноска както и задължение при
невръщането им след изтичане на уговорения срок да заплати същата сума на
лизингодателя. При прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина или по
инициатива на потребителя, или поради нарушение на задълженията му, страните
уговорили заплащане на неустойка в размер на сумата от стандартните месечни
абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора, а в
случай на предоставено устройство – и разликата между цената му без абонамент
съгласно последната актуална ценова листа на оператора към момента на
прекратяване на договора и заплатената от потребителя цена на устройството в
брой или общата лизингова цена по договора за лизинг. В чл. 11, ал. 2 от
договорите за лизинг, страните уговорили заплащане на неустойка от
лизингополучателя при разваляне на договора при виновно неизпълнение на
задълженията му в размер на оставащите и неплатени лизингови вноски до размера
на общата цена. При възникване на облигационните отношения ответникът
декларирал, че е запознат с Общите условия за
взаимоотношенията на * с потребителите на мобилни услуги и с ценовата листа за абонаментни
планове. Ищецът
изпълнил задълженията си по договорите за лизинг като предал посочените в тях
устройства на ответника. За ползваните от ответника услуги за периода от 15.11.2017г. до
14.03.2018г. ищецът издал фактури с *, *, *, * на обща стойност 1136,83 лв., които следвало да бъдат
заплатени съответно на 30.12.2017г., 30.01.2018г., 02.03.2018г. и 30.03.2018г.
Във фактурите са начислени вземания по договора за
мобилни услуги от 12.10.2017г. за периода от 15.11.2017г. до 14.02.2018г. за абонаментни
такси и услуги извън пакета на потребление от 34,88 лв., по договора за мобилни
услуги от 26.10.2017г. за периода от 15.11.2017г. до 14.02.2018г. за абонаментни
такси от 119,19 лв., по договора за лизинг от 12.10.2017г. за лизингови вноски
за периода от 15.11.2017г. до 14.03.2018г. от 21,60 лв., по договора за лизинг
от 26.10.2017г. за лизингови вноски за периода от 15.11.2017г. до 14.03.2018г. от
430,98 лв., за неустойка за неизпълнение от 42,48 лв. по договора за мобилни
услуги от 12.10.2017г., за неустойка за неизпълнение от 112,47 лв. по договора
за мобилни услуги от 26.10.2017г., разликата между цената на предоставените
устройства без абонамент и лизинговата им цена в размер на 83,34 лв. по
договора за лизинг от 12.10.2017г. и в размер на 291,89 лв. по договора за
лизинг от 26.10.2017г. Поради липсата на доброволно изпълнение, на
30.01.2020г. ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, във връзка с което е
образувано частно гражданско дело №338/2020г., по описа на Великотърновския
районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на 05.02.2020г. издал
заповед за изпълнение, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В хода на производството по делото особеният му представител оспорил
истинността на процесните договори и на заявлението
за смяна на номер като е открито производство по чл. 193 от ГПК. От
заключението на допуснатата съдебно-графическа експертиза се установява, че
ответникът като потребител и лизингополучател е подписал документите, поради
което оспорването се явява недоказано.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице са валидни облигационни отношения по сключените
между страните договори, по които ищецът е изпълнил задълженията си към
ответника като му е предоставил възмездно ползване на
мобилни устройства за срок от 23 месеца и реално му е предоставил ползването на
мобилни услуги по тарифни планове с фиксирани месечни такси. По делото липсват
доказателства за реално предоставяне по договора от 12.10.2017г. на мобилни услуги
извън пакета на потребление на стойност 22,41 лв., които са начислени във
фактура * Последната
е частен диспозитивен документ и се ползва само с формална доказателствена сила
като установява, че съдържащите се в нея изявления принадлежат на ищеца. В процесните договори за мобилни услуги и
за лизинг страните са уговорили възможност за заплащане на неустойка от
потребителя в случай на предсрочното им прекратяване поради
неизпълнение на задълженията му, в размер на сумата от стандартните месечни
абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора, а в
случай на предоставено устройство – и разликата между цената му без абонамент
съгласно последната актуална ценова листа на оператора към момента на
прекратяване на договора и заплатената от потребителя цена на устройството в
брой или общата лизингова цена по договора за лизинг. Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката цели да обезпечи изпълнението на задължението по договора и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да
се доказват като в т. 3 от Тълкувателно решение №1 от 15.10.2010г. по тълк. д.
№1/2009г. на ОСТК на ВКС е прието, че уговарянето й извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции води до нищожността й, защото противоречи на
принципа на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В
разглеждания случай е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги и за лизинг в размер на всички неплатени по тях
абонаментни и лизингови вноски до изтичане на сроковете им, чрез която ищецът
ще получи имуществена облага от ответника в размер, какъвто би получил при
действащи договори без да предоставя по тях ползването на мобилни услуги или на
мобилни устройства. При това положение се достига до извода, че чрез
неустойката се замества дължимото от потребителя изпълнение на задължението му
да заплаща абонаментните и лизингови вноски, без да може да ползва услугите предоставени
срещу тях с оглед прекратяването на договорите, което е показателно за
нищожността на клаузите съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, с които е
уговорена. Разглежданите клаузи са нищожни и на основание чл. 146 от ЗЗП тъй
като са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5, вр. чл. 143, ал. 1 от
ЗЗП. Те неотговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравноправие между правата и задълженията на страните по договорите, след като
задължават потребителя при неизпълнение на задълженията му да заплати
необосновано висока неустойка. Достига се до извода, че разглежданите клаузи не
са породили правно действие и не са довели до възникване на задължение за
ответника да заплати претендираната от ищеца неустойка. Поради същите съображения
липсва и основание за намаляване на неустойката съгласно постигнатата спогодба
между ищеца и КЗП. В допълнение на изложението следва да бъде посочено, че дори
и уговорката за неустойка в договорите да беше действителна, по делото липсват
доказателства за валидното упражняване на правото на
ищеца едностранно да прекрати възникналите с ответника облигационни отношения
по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което да обуслови възникване на задължение за
последния да я заплати.
От
извършения анализ се установява, че за потребителя на услугите е възникнало
задължение да заплати тяхната стойност от 131,66 лв. по абонаментните планове
по договорите от 12.10.2017г. и 26.10.2017г. За разлика от услугите извън закупения пакет от 22,41 лв., плащането
на цената не е обвързано от потреблението на ответника, след като ищецът
обективно му е предоставил възможност за това. Последният дължи и стойността на
лизинговите вноски за оставащия срок на договорите от 452,58 лв. поради липсата
на доказателства за връщане на предоставените устройства. По делото липсват доказателства за погасяване на
задълженията от ответника на падежа на фактурите, поради което същите са
дължими. С оглед
гореизложеното исковете по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 от ЗЗД по отношение на процесните вземания в общ размер на 584,24 лв., за
които е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №338/2020г.,
по описа на Великотърновския районен съд са основателни и следва да бъдат
уважени и отхвърлени за разликата до 606,65 лв. Вземането за
неустойка по договорите в общ размер на 530,18 лв. по
процесните фактури също е недължимо, поради което претенцията
по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумите от 395,28 лв., представляващи направени
по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за особен представител, както и 197,85 лв., представляващи
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, направени в
производството по частно гражданско дело №338/2020г., по описа на
Великотърновския районен съд.
При
този изход на делото ищецът и ответникът следва да заплатят в полза на Великотърновския районен съд разноските за възнаграждение на
вещо лице по допуснатата съдебно-графическа експертиза, съответно в размер на 145,82
лв. и на 154,18 лв.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено по отношение на Х.А.Х. с ЕГН: **********
***, че дължи на *, **, сумата от 584,24 лв. /петстотоин осемдесет и четири
лева и двадесет и четири стотинки/ - главница, представляваща сбор от цена в размер на 131,66 лв. за ползвани мобилни услуги за периода от 15.11.2017г.
до 14.02.2018г. по Договор за мобилни услуги от 12.10.2017г. за мобилен номер *по абонаментен план * и
Допълнително споразумение от 26.10.2017г. към Договор за мобилни услуги за
мобилен номер *по абонаментен план *
и от лизингови вноски в размер на 452,58
лв. по Договор за лизинг от 12.10.2017г. и Договор за лизинг от 26.10.2017г., за което са издадени фактури с *, * и *, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2020г.
до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за
изпълнение №94 от 05.02.2020г. по частно гражданско дело №338/2020г., по описа
на Великотърновския районен съд.
Отхвърля
като неоснователни предявените от *, **,
срещу Х.А.Х.
с ЕГН: ********** ***, иск по чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД
относно установяване съществуването на вземането от 22,41 лв., представляващо
цена на допълнителни услуги за периода от 15.11.2017г. до 14.12.2017г. по
Договор за мобилни услуги от 12.10.2017г. за мобилен номер *по абонаментен план *, за което е издадена фактури с *, и иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
относно установяване съществуването на вземането от 530,18 лв., представляващо неустойка
по фактура * за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 12.10.2017г. за мобилен номер *по абонаментен план *,
Допълнително споразумение от 26.10.2017г. към Договор за мобилни услуги за
мобилен номер *по абонаментен план *,
Договор за лизинг от 12.10.2017г. за устройство *, и Договор за лизинг от
26.10.2017г. за устройство *, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за
изпълнение №94 от 05.02.2020г. по частно гражданско дело №338/2020г., по описа
на Великотърновския районен съд.
Приема за недоказано, на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 193 от ГПК, заявеното от ответника Х.А.Х. с ЕГН: **********, оспорване истинността на
представените от ищеца *, *, Договор за мобилни услуги от 12.10.2017г. за
мобилен номер *по абонаментен план *,
Допълнително споразумение от 26.10.2017г. към Договор за мобилни услуги за
мобилен номер *по абонаментен план *, Заявление за смяна на номер от 22.05.2017г., Договор за лизинг от
12.10.2017г. и Договор за лизинг от 26.10.2017г., че документите са неистински в частта относно авторството
на подписа за „потребител” и за „лизингополучател” на Х.А.Х. с ЕГН: **********.
Осъжда
Х.А.Х. с ЕГН: ********** ***, да заплати на *, **,
сумата от 395,28 лв. /триста деветдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща направени по делото разноски както и сумата от 197,85 лв. /сто
деветдесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща направени
разноски по частно гражданско дело №338/2020г.,
по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда
Х.А.Х. с ЕГН: ********** ***, да
заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 145,82 лв. /сто
четиридесет и пет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща разноски за
възнаграждение на вещо лице,
както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Осъжда
*, **, да заплати в полза на Великотърновския
районен съд, сумата от 154,18 лв. /сто петдесет и четири лева и осемнадесет
стотинки/ представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно
гражданско дело №338/2020г., по описа на Великотърновския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: