ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18.06.2013 г. гр.Балчик
Балчишкият районен
съд
граждански
състав на осемнадесети юни през
две хиляди и тринадесета година
в закрито съдебно заседание в следния
състав:
Председател: Цонко Иванов
секретар:
прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Иванов
гр.дело № 249 по описа за 2013 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявена искова молба от Е.Б.П.
ЕГН:********** *** чрез адвокат Ю.О. от ДАК срещуДържавата, представлявана от МРРБ,
чрез пълномощника си -Ж.И.Ж.-Областен управител на Област Добрич - адрес: гр.
Добрич, ул. „Независимост" № 5 с иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК неоценяем
иск.
Ищеца,
чрез пълномощника си твърди, че ответникът по настоящото дело предявил срещу него
ревандикационен иск по реда на чл. 108 от ЗС. По делото настоящият ответник
представя удостоверение за данъчна оценка, в която за целия имот същата
възлиза на сумата от 3340.73лв. С отговора и в първото
по делото заседание повдига въпрос за цената на иска, като представя данъчна
оценка за целия имот в размер на 11640.82лв. Тъй като се стига до оспорване на
същата е представено от Община Балчик ново удостоверение за данъчна оценка за
имота в размер на 2010.35лв. По повдигнатия спор за цената на иска
производството продължава в три инстанции. При така изложените факти възниква
въпроса коя е истинската данъчна оценка на имота при разминаващите се три.
Счита, че дадените първа и трета данъчни оценки не са истинските и не това е действителната
цена на имота, като се има пред вид местонахождението му, близкото му отстояние
до морето, близост до път и др. Тъй като данъчните оценки са официални
удостоверителни документи, същите следва да отразяват вярно фактите и
обстоятелствата, обхванати от соченото в тях удостоверително изявление. Това за
него е от особена важност, тъй като същите имат съществено значение за
заведеното срещу него гр.дело № 105/2012 год. по описа на районен съд гр.
Балчик и възможността за последващ инстанционен контрол, както и за
подсъдността на предявеният иск. Предвид изложеното моли, да бъдат призовани на
съд и въз основа на представените с исковата молба писмени доказателства, както
и тези които ще се съберат в хода на съдебното дирене съдът да постанови решение,
по силата, на което да признае за установено по отношение на ответника, че
представеното удостоверение за данъчна оценка изх. № 465/28.02.2012 год. с
посочена цена за целия имот е в размер на
3340.73лв., както и тази съгласно удостоверение за данъчна оценка изх. №
11-01-312/25.09.2012 год. в размер за целия имот на 2010.35лв., са с неистинско
съдържание. Моли да бъдат осъдени ответниците да му заплатят всички направени
съдебно-деловодни разноски по водене на делото. Представя доказателства:
удостоверение за данъчна оценка изх. № 465/28.02.2012 год., удостоверение за
данъчна оценка изх. № 965/27.4.2012 год., удостоверение за данъчна оценка изх.
№ 11-01-312/25.09.2012 год., определение № 317/03.05.2012 год., пост. по гр.
дело № 105/2012 год. на БРС, нот. акт 136, т. IX, дело № 1308/2009 год. на СВ
гр. Балчик, нот. акт 183, т. VI, дело № 791/2009 год. на СВ гр. Балчик, скица. Моли
да се изиска нот. дело 276/2009 год. на нотариус С.И.и нот. дело № 412/2009 г.
на нотариус на С.И.. Моли да се назначи съдебна експертиза, чиито задачи ще
уточни с оглед отговора на ответника. Моли да бъдат допуснати свидетели при
водене с оглед установяване сочените в настоящата обстоятелства.
Ответника Държавата
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез
пълномощника си Ж.И.Ж.-областен управител на Област Добрич, чрез временно
изпълняващия в указания от съда срок по чл.131 ГПК –С.Г.депозира писмен
отговор. Гражданско производство е образувано по предявена искова молба (с
правно основание чл.124, ал.4, изр. 1 от ГПК) от адв. Ю.О. от ДАК, в качеството
й на процесуален представител на Е.Б.П. срещу Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройство и Областния управител на
област Добрич, за признаване на установено, че представени по гр.д.№ 105 по
описа на Районен съд - Балчик за 2012г., данъчни оценки с изх. №№
465/28.02.2012 г. и 11-01-312/25.09.2012 г. са с неистинско съдържание. Оспорването
на истинността (автентичност и вярност) на документ, представен във висящ исков
процес, е уредено в разпоредбата на чл.193 ГПК. Съгласно посочената правна
норма заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно
с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен,
съответно до края на съдебното заседание, в което е представен. Разпоредбата по
същество представлява указание на законодателя, че след изтичане на посочените
срокове страната, която е засегната от представения, но неоспорен документ, не
може да търси защита срещу истинността на този документ за нуждите на това
конкретно производство. Изгубвайки правото да оспори истинността на документа
по реда на чл. 193 ГПК, страната по същество губи и правото по исков ред да
установи неговата неистинност, когато нуждата от иска по чл.124, ал.4 ГПК се
обосновава само с висящия процес, в който е направен пропускът. В срока по
чл.193 от ГПК, ответника по гр.д. № 105 по описа на Районен съд- Балчик за 2012
г. не е оспорил истинността на представения документ по делото. Пропускането на
срока по чл.193, ал.1 ГПК лишава страната от правото да оспори истинността на
документа. С пропускането на срока възможността за оспорване истинността на
документа в това производство се преклудира. Това е правната последица от
неупражненото в срок процесуално право. Целта на тази преклузия е да обезпечи
разглеждане на делото в разумен срок и да стимулира страната да прояви
процесуална активност и дисциплина. Изгубвайки правото да оспори истинността на
документа в рамките на висящия процес, страната губи и правото по исков ред да
установи неговата неистинност, когато правният интерес от иска по чл.124, ал.4
от ГПК се обосновава само с висящия процес в който е направен пропускът. Ако се
приеме обратното становище, то се обезсмисля и ефекта на предвидената
процесуална преклузия в чл.193 от ГПК, както и тази в чл.133 от ГПК.
Процесуалните преклузии имат и извънпроцесуален ефект, който касае стабилитета
на съдебното решение и правните му последици. Удостоверение за данъчна оценка,
съгласно чл.З, ал.2 от Приложение 2 към Закона за местните данъци и такси се
издава за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при
придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в
производствата по ГПК и в други предвидени от закона случаи. Административното
обслужването в хипотезите на чл.88 ДОПК се извършва чрез издаване на документи
от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Следователно,
искане за определяне на данъчна оценка на имот и издаването на удостоверение за
данъчна оценка, се покрива с определението за административно обслужване от
кодекса - става въпрос за издаване на документ от значение за признаване на
права. Искането се разглежда и документа се издава от административния орган по
чл.90 ДОПК. Отказът да се издаде документа, включително мълчаливият, подлежи на
обжалване пред административния орган по чл.92 ДОПК, чието решение може да се
атакува и пред административния съд по реда на АПК. Съдържанието на
удостоверението на данъчната оценка на недвижимия имот може да се обжалва както
от молителя, така и от трети лица, но единствено по административен ред и то
пред ТД на НАП. Съдебният контрол по силата на чл.95 ал.2 от ДОПК е изключен. Поради
това, счита че иск по общия исков ред на основание чл.124, ал.4 от ГПК, за
оспорване съдържанието на удостоверение за данъчна оценка на имот е недопустим.
Още повече, законът изрично го забранява. С оглед на изложеното, моли съдът да
отхвърли предявената искова молба (с правно основание чл.124, ал.4, изр. 1 от ГПК) от адв. Ю.О. от ДАК, в качеството й на процесуален представител на Е.Б.П.
срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройство и Областния управител на област Добрич, за признаване на
установено, че представени по гр.д.№ 105/2012 г. по описа на Районен съд -
Балчик за 2012г., данъчни оценки с изх.№ 465/28.02.2012г. и
11-01-312/25.09.2012г. са с неистинско съдържание. Моли, съдът да постанови
съдебен акт с който да прекрати гр.дело № 249 по описа на Районен съд гр.Балчик
за 2013 г.
Съдът,
като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните прие
следното: Ищеца обосновава правния си интерес от водене на делото с
обстоятелството, че между страните има образувано друго дело по обективно
съединени облигационен и вещен иск, които налагат представяне на данъчна оценка
на предмета на спора. По дело №105/2012г.
са представени три данъчни оценки с различна стойност, което поставило въпроса,
коя е истинската. Изложеното мотивирало ищеца да предявят настоящия иск, защото
както посочва този въпрос за него е от особена важност с оглед подсъдността на
исковете и възможността за последващ инстанционен контрол. Производството по
настоящото дело е по чл.124 ал.4 от ГПК. При действието на новия ГПК страната,
която е пропуснала възможността да оспори истинността на представен документ,
може да предяви иск по чл.124, ал.4 ГПК. Възможността решението по
установителния иск да бъде зачетено по образуваното преди това дело е
изключена, тъй като това би означавало фактически изключване на предвидената в чл.133
от ГПК преклузия на правото за оспорване. За делото, по което оспорването не е
направено в срок, документът се счита истински и решението по това дело не може
да бъде отменено въз основа на последващ съдебен акт, установяващ неистинността
на документа. В хода на това производство страната може да се позове на
неистинността само ако тя е установена с влязла в сила присъда или с влязло в
сила решение по чл.124, ал.5 от ГПК. Правен интерес от иска по чл.124, ал.4 ГПК
страната има само ако неистинността на документа има значение за други
правоотношения между страните. В тоя
смисъл е практиката на ВКС. /Определение № 217 от 8.04.2011г. на ВКС по ч. гр.
д. № 202/2011г., IV г. о., ГК, Б.Белазелков/. Липсва правен интерес от воденето
на това дело за страната при обосноваването на такъв с подсъдността на образувано
друго съдебно дело, защото съобразно ГПК всеки съд решава дали заведеното пред
него дело му е подсъдно. Освен това, по силата на определение №53/24.02.2012г.
на ВКС ІV г.о., съдържанието на удостоверението на данъчната оценка на
недвижимия имот може да се обжалва както от молителя, така и от трети лица, но
единствено по административен ред и то пред ТД на НАП. Съдебният контрол по
силата на чл.95 ал.2 от ДОПК е изключен. Следва да се отбележи, също така, че
според настоящия състав на съда удостоверението за данъчна оценка представлява
официален, но диспозитивен документ, който се ползва само с формална
доказателствена сила. За съда въпроса за верността или неверността на важи.
Водим от горното,
съдът намира предявеният иск за недопустим, поради което и
О П Р Е Д Е Л И :
Прекратява гр.д. №
249/2013г. по описа на БРС.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Добричкия окръжен съд в едноседмичен
срок от връчването му.
Съдия
: