Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2548
21.07.2020 година, град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1910 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с
чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 535 ТЗ за установяване съществуването в
полза на ищеца Г.Й. на вземане за сумата от 10000 лева, дължими от ответницата С.Б.И.,
по запис на заповед, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до
окончателното погасяване.
Ищцата твърди да е поемател по запис на заповед от ****., чийто падеж е
настъпил на 26.12.2018г. Твърди, че вземането не е погасено до този момент.
Претендира разноски.
Ответницата подава
в срок отговор на исковата молба, с който вземе становище за неоснователност на
претенцията. Твърди, че за издадената ценна книга липсва каузално
правоотношение между страните. Съществували правоотношения между
представляваните от страните дружества, като записът на заповед бил подписан
като изискване на ищцата за извършването на търговска дейност. Поради
изложеното се иска отхвърляне на претенцията.
След преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Относно допустимостта на иска:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от кредитора Г.К.Й. срещу С.Б.И., по
което е образувано ч. гр. дело № 1245/2019 г. на ПРС. В полза на заявителя е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесната сума, ведно
със законната лихва, както и за разноските.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение за
недължимост като съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По същество на спора:
В заповедното производство е представен в оригинал запис на
заповед от **** г., издаден от С.Б.И. в полза на Г.К.Й.. За да има
изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа предписаните в
разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност
обуславя действителността на менителничния ефект.
В представената ценна книга се
съдържа наименованието „запис на
заповед”, както в заглавието на документа, така и в текста на същия. Налице е безусловно обещение за заплащане на определена парична сума – 10 000
лева. В
менителничния ефект като място на издаване и плащане е определен гр. Д. Процесният запис на
заповед е издаден на 26.03.2018 г., платим е на определен ден – 26.12.2018 г. и е положен
подпис от издателя.
Предвид
изложеното ценната книга е редовна от външна страна.
Ответницата в отговора, посочва конкретна причина за издаването на
записа на заповед- търговски взаимоотношения между дружества управлявани от
страните. Съществуването на такива се установяват от представените фактури,
както и от показанията на разпитания свидетел, който заявява, че подписването
на записа на заповед е било поставено като условие за продължаване на
съвместната дейност между дружествата. Бил е представен от дъщерята на
управителната Г.Й. и подписан от **** му- С.И.. Показанията, преценени
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК следва да бъдат кредитирани. Той е бил
пряк очевидец на събитията по подписване на ценната книга, изложените факти са
конкретни и последователни и не се опровергават от събраните доказателства.
Съгласно т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът– кредитор,
който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед,
доказва вземането си, основано на менителничния ефект, а именно доказва
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и
възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право- за
съществуването, респективно несъществуването на вземането по записа на заповед.
По поставения в
настоящото дело въпрос е формирана практика на ВКС, обективирана в Решение № 127
от 12.07.2013 г. по т.д. №274/2012 г. на ВКС, II т.о. и
Решение № 73 от 29.06.2016 г. по т.д. №1025/2015 г. на ВКС II
т.о. С посочените решения е прието, че записът на заповед е от категорията на
абстрактните сделки, т. е. основанието не е елемент от фактическия състав на
тази сделка и наличието на такова не е обуславящо за нейната действителност, но
това не означава, че записът на заповед е лишен от основание. Поначало записът
на заповед служи за обезпечаване на вземане по каузално правоотношение, което
може да е възникнало от различни юридически факти и именно съществуващата друга
каузална сделка обикновено е непосредствената причина (основанието) за
менителничното задължаване - чрез него се цели да се гарантира изпълнение на
поетите с каузалната сделка задължения. Затова, при надлежно въведени от
страните в производството по чл.422, ал.1 от ГПК твърдения и възражения за
връзка между записа на заповед и каузалното правоотношение, съдът е длъжен да
изследва наличието на такава връзка, а при доказването й - наличието на
неизпълнено задължение по каузалната сделка. Прието е, че правно значима е не
всяка връзка между двете правоотношения (менителничното и каузалното), а само
онази връзка, при която погасяването на задълженията по едното правоотношение
има за последица погасяване на задълженията и по другото правоотношение. Такава връзка е налице единствено, когато страните по
двете правоотношения съвпадат - страните по ефекта са страни и по каузалната
сделка, т. е. издателят на записа на заповед е длъжник на поемателя по него по
силата на съществуващото между тях каузално правоотношение. Само в посочената
хипотеза записът на заповед изпълнява обезпечителна функция, като чрез
реализиране на вземането по него се постига погасителен ефект и по отношение на
обезпеченото вземане по каузалното правоотношение. При липса на идентичност
между страните по двете сделки, погасяването на задължението по едното
правоотношение е правно ирелевантно за вземането по другото правоотношение, с
оглед на което е и даденият отговор на правния въпрос, че менителнично
правоотношение между две лица не може да обезпечава вземане по каузално
правоотношение между други две лица.
Съдът
споделя правното разрешение на въпроса, дадено с цитираните актове на ВКС.
От
събраните по делото доказателства се установява, че записът на заповед, обезпечава
изпълнението на задължения на „Аззаря“ ООД към „Луци 2000“ ЕООД, като
ответницата и ищцата са съдружници и управители, съответно във всяко едно от
тях. Няма твърдения и доказателства за други правоотношения, поради което
следва да се приеме, че каузалното правоотношение е възникнало по договор,
сключен от страни, различни от страните по менителничното правоотношение. Тъй
като липсва идентичност между страните по двете сделки, изпълнението на
задължението по едното правоотношение не може да доведе до погасяване на
задължението по другото, което води до извод, че вземането по записа на заповед
не съществува. В случая, не може да се приеме, че ценната книга е била подписна
от ответницата като поръчител на дружеството или при встъпване в дълг, защото е
налице разминаване и на страната на кредитора, като никъде в документа не е
посочено Г.Й. да е действала в качеството си на управител. Поради това целта, с
която е издаден менителничният ефект не може да бъде реализирана, задължението
по него се явява лишено от основанието, поради което е поето и ищецът не може
да претендира изпълнение на това задължение.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.К.Й., ЕГН ********** срещу С.Б.И., ЕГН ********** иск
за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С.Б.И., дължи
на Г.К.Й., сумата от 10 000.00 лева по запис на заповед, издаден на **** г. в гр. Д, платим на падеж
26.12.2018 г., без протест, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 23.01.2019 г. до изплащане на
вземането, за която е издадена Заповед № **** г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №
1245/2019 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.