№ 3081
гр. Варна, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20223110103163 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Н. И. К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. В., ул. ....., срещу Служба "В. п.", с адрес: гр. С., бул. .... № ..., иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба, уточнена с молба вх. № 25389/14.04.2022 г., ищецът излага, че с
Решение № 77/07.01.2022 г., постановено по адм. дело № 8394/2021 г. по описа на ВАС, V
отделение, Служба "В. п." е осъдена да заплати на Н. К. сумата от 1080,00 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски. Въз основа на цитираното решение в полза на
последния е издаден изпълнителен лист № 44/02.02.2022 г., за което Н. К. е заплатил
държавна такса в размер на 5 лева. Заявява, че заплащайки държавната такса, ищецът е
ощетен със сумата от 5 лева, а ответникът Служба "В. п." се е обогатил за негова сметка с
горната сума. Застъпва становище, че разноските за издаване на изпълнителен лист следва
да бъдат включени в разноските за изпълнението на основание чл. 79, ал. 1 от ГПК и са за
сметка на длъжника, същите подлежат на събиране от съдебен изпълнител извън сумите по
изпълнителения лист.
Настоява ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 лева,
представляваща заплатена от последния държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Служба "В. п." депозира отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Счита, че ответникът е
изпълнил задължението си за заплащане на сумите по издадения изпълнителен лист при
1
спазване на законовите правила, като неплащането на сумата от 5 лева държавна такса не
може да му бъде вменено като задължение.
В съдебно заседание ищецът Н. К., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. А. А., поддържа исковата молба, позовава се на разпоредбата на чл.
79, ал. 1 от ГПК. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът Служба "В. п.", чрез процесуалния си представител
кап. Д. Д., поддържа отговора на исковата молба. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа
следните основни елементи: 1) обогатяване на един правен субект за чужда сметка, 2)
обедняването на друг субект, 3) липса на правно основание за това обогатяване, 4) пряка
връзка между обогатяването и обедняването (необходимо е да произтичат от един общ факт
или група факти) и 5) липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия. Предвид
горното, съдът приема, че предявената в случая претенция по чл. 59 ЗЗД е допустима –
твърденията на ищеца са основани на тезата му, че ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца, тъй като последният е платил разноски в размер на 5 лева, представляващи държавна
такса за издаване на изпълнителен лист. Съдът обаче намира, че искът следва да се отхвърли
поради липса на елементите от горепосочения фактическия състав.
В конкретния случай не е спорно между страните по делото, че изпълнителният лист
за присъдено вземане в полза на ищеца за разноски по адм. дело № 8394/2021 г. по описа на
ВАС в размер на 1080 лв, е издаден на 02.02.2022 г. и същият е предявен на длъжника
Служба "В. п.", както е и видно от молба от 22.02.2022 г., отправена до последния. Съдът
приема, че с тази молба е инициирано производството по чл. 519, ал. 2 от ГПК. От текста на
горецитираната молба се установява, че към същата са приложени процесният изпълнителен
лист, както и документ за платена държавна такса в размер на 5 лева за издаване на същия,
като е направено искане за превеждане на присъдените суми по сметка на пълномощника
на ищеца. Не се съдържа обаче искане за изплащането на внесената държавна такса за
издаване на изпълнителния лист.
Съгласно чл. 519, ал. 1 от ГПК, принудително изпълнение на парично вземане против
държавно учреждение е недопустимо. В ал. 2 на същия член на държавното учреждение-
длъжник е вменено задължение да организира и самото изпълнение. Самият длъжник следва
да осигури плащане и на разноските, свързани с изпълнението на съдебното решение по
административното дело, които са дължими и са в негова тежест – чл. 269, ал. 2 АПК.
В случая вземането произтича от административно правоотношение – това са
средства, изплатени като държавна такса за издаване на изпълнителен лист по
административно производство, и поради това редът, по който се предявяват искания за
обезщетяване на направени разноски, е административен.
2
Както вече беше посочено, в депозираната молба до ответника не е направено искане
за заплащане на направените разноски по издаването на изпълнителен лист, но дори и да
беше, и при наличие на отказ от страна на държавното учреждение, направените разноски
по изпълнението на решението на административния съд би следвало да се търсят по реда
на АПК.
Предвид изложеното, в настоящия случай съдът намира, че не се установи наличие
на предпоставките на чл. 59 от ЗЗД, поради което и предявената претенция подлежи на
отхвърляне.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, разноски се следват на ответната страна. Същата
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева с
оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. В., ул.
....., срещу Служба "В. п.", с адрес: гр. С., бул. .... № ..., иск с правно основание чл. 59, ал. 1
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5,00 лева, представляваща
заплатена от последния държавна такса за издаване на изпълнителен лист по адм. дело №
8394/2021 г. по описа на ВАС, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, Н. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. В., ул. ....., да заплати на Служба "В. п.", с адрес: гр. С., бул. .... № ..., сумата от 100,00 лв.
(Сто лева), представляваща съдебно-деловодни разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3