Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №13

                       

                                             Гр . Видин 28.02.2019г.

  В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински  окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  шести февруари

ПРЕЗ две хиляди и деветнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.П.

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1. С. С.                             

                                                                                                            2. Г.Й.

ПРИ СЕКРЕТАРЯ            Ил.К.                                  И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

            съдия  С. С.  в.  ГР.Д. №   21          ПО ОПИСА

ЗА   2019 ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по въззивна жалба на В.Ц.Ц. чрез адв.К.К. против Решение №145 от 21.03.18г. по гр.д. №2513/17г. на ВРС. Иска от съда да отмени решението на ВРС  като неправилно и необосновано и уважи предявения иск по чл.357 КТ като му бъдат присъдени разноски по производството.

Твърди,че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като е дал ход на делото в отсъствие на ищеца и неговия пълномощник при представени доказателства за невъзможност да се явят в с.заседание на 22.02.18г.,при което не е разпитан допуснат до разпит свидетел без да е заличен.

По същество счита,че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението,направено още в ИМ за просрочие на обжалваната заповед и е направил неправилен извод за спазен срок по чл.194 КТ.Счита за меродавен  по отношение на срока деня на връчване на заповедта-16.08.17г.,когато двумесечния срок е изтекъл,а не деня на издаване-15.08.17г.,който е последния ден от срока по чл.194 КТ.

Относно констатираните със заповедта за дисциплинарно нарушение наказания:

За нарушението по чл.187,т.1 КТ:Счита за недоказано обстоятелството за напускане на работното място от д-р Ц. за времето от 11,55ч. до 12,25ч. на 15.06.17г. нито дали такава проверка е правена. За нарушението по чл.187,т.8 КТ:Счита,че злоупотреба с доверието на работодателя е налице,когато служителят преднамерено  извлича неправимерно облага за себе си или за другиго ,т.е при наличието на умисъл,каквито в случая не са доказани от работодателя.

Оспорва изводите на ВРС ,че са нарушени Закон за здравето и НОПДМП, като тези нормативни актове не са посочени в заповедта за дисциплинарно наказание.Твърди,че работодателят не е представил доказателства,от които да е видно каква е процедурата за прием в болницата и съответно за нарушение на тази процедура от ищеца.Счита,че не е налице злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на закона.

Не е съгласен с извода на първостепенния съд,че извършеното нарушение на трудовата дисциплина отговаря на наложеното наказание предвид представеното безупречното трудово досие на ищеца, сочещо за 35години работа при същия работодател.

Счита,че доверителят му е оказал помощ на възрастна жена в лошо здравословно състояние,извършил е необходимата медицинска интервенция ипациентката е отразена в регистъра на отделението.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба МБАЛ“С….“АД-В. не е подал писмен отговор.В с.з. процесуалният представител адв. С…. е поискал жалбата да бъде оставена без уважение,а решението на ВРС потвърдено като не претендира разноски и за настоящата инстанция. Счита,че са налице две нарушения на трудовата дисциплина и ищецът е взел пациентка от друго лечебно заведение,извършил е манипулацията в държавна болница,а после тя е отчетена като пациент на ищеца в друго здравно заведение –МЦ“З….“ООД.

От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд констатира следното:

Със Заповед №588 от 15.08.17г. на Изпълнителния директор на МБАЛ“С….“АД-В… е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на д-р В.Ц.Ц..В мотивите на заповедта е посочено,че на 15.06.17г. при проверка от Изпълнителния директор на МБАЛ“С…“АД в отделение по Ортопедия и травматология е констатирано,че д-р В.Ц.Ц. е напусснал отделението без уважителна причина за времето от 11,55ч. до 12,25ч.  и в Оперативен журнал по д №1167 е записана  пациентката Т… Г… Г… на която е измършена гипсова имобилизация на лява ръка на гривнена става от д-р В.Ц.Ц. като пациентката не е лекувана по амбулаторна процедура в МБАЛ“С…“АД,а е отчетена като преглед на д-р Ц. на 15.06.17г. в 15,15ч. в МЦ „З…“ ЕООД.Тези действия са квалифицирани като нарушение на тр. дисциплина-чл.187,т.1 КТ-неуплътняване на работното време и преждевременно напускане на работа за времето от 11,55ч. до 12,25ч. и чл.187,т.8 и т.9 КТ-злоупотреба с доверието  и уронване доброто име на дружеството като е пропуснато да бъдат получени финансови изгоди от неплатени суми по амбулаторна процедура в размер на 193лв.,за което е наложено наказание „предупреждение за уволнение“.Заповедта е връчена на д-р Ц. на 16.08.17г.В обясненията си от 16.06.17г. и 22.06.17г. д-р. Ц. не отрича,че е ходил да вземе пациентката от МЦ“Б.“,тъй като тя е трудно подвижна.Графия е направена от личния лекар,а д.р. Ц. е направил резолюция и гипсова имобилизация,което е отразено в амбулаторния журнал под №….

Така установената фактическа обстановка не се оспорва от страните по делото.

С обжалваното решение  ВРС е отхвърлил иска  по чл.357 КТ като е приел,че обжалваната заповед е законосъобразна и д-р. Ц. е извършил нарушенията по чл.187,т. 1 КТ и чл.187,т.8 КТ,но не и по чл.187,т.9 КТ.

Пред втората инстанция  не са допуснати нови доказателства.

При тези данни съдът достигна до следните изводи:

 Безспорно в тежест на работодателя е да установи,че работникът е извършил нарушенията на трудовата дисциплина,за които му е наложено  дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” както и обстоятелствата,че е спазена процедурата по КТ.В случая ВРС е приел,че  е   спазена  процедурата по налагане на дисциплинарното наказание от работодаеля ,което се споделя и от въззивната инстанция.Възражението относно двумесечния срок по чл.194,ал.1 КТ е неоснователно,тъй като заповедта е издадена в последния ден на този срок -15.08.17г.,а датата на връчване не е определяща относно преценката за спазване на срока.

Неоснователни са възраженията относно допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд в с.заседание на 22.02.18г.,когато е даден ход по същество.В тежест на страната е да установи предвидените в закона основания за неявяване в с.з. като в конкретния случай приложеното болничен лист за пълномощника на ищеца не е с отбелязване,че не може да се яви пред съд,поради което не е налице хипотезата на чл.142,ал.2 ГПК и правилно е даден ход на делото.Допуснатият свидетел не е доведен в с.заседание и поради това не е разпитан.

По съществото на спора относнио допуснатиге от д-р Ц. нарушения на трудовата дисциплина ВОС излага следното становище.

Няма доказателства,представени от работодателя,че д-р Ц. е напуснал работното си място на 15.06.17г. за времето  от 11,55ч. до 12,25ч.,но това не е оспорено от ищеца предвид дадените от него обяснения и съдът приема,че действително д-р. Ц. е напуснал работно си място в посоченото време.Причина за напускане на работното място е да докара пострадала пациентка на 77г. от МЦ „Б…“ до МБАЛ „С…“АД,където е на работа и да й окаже медицинска помощ.

Пациентката е записана в амбулаторния журнал под №1167.Твъэрдението за нарушение на тр. дисциплина е,че пациентката не е лекувана по амбулаторна процедура на болницата,скоето е допуснато да бъдат получени финансови изгоди в размер на 193лв.

По делото не е представен правилник или друг документ,удостоверяващ какъв е реда за лечение в МБАЛ „С.П…“АД,поради което не може да се установи по категоричен начин,че е налице нарущение на процедурата ,а от там и на тр. дисциплина.От обясненията на д-р. Ц. става ясно,че пациентката не е минала през СПО,но остава неизяснено обстоятелството дали това е задължителна процедура.

Дори да се приеме,че редът в болницата е такъв-с преминаване приз СПО и едва след това оказване на медицинска помощ в отделенията остава неизяснено с какво и по какъв начин оказването директно в отделението на болницата на медицинска помощ съставлява злоупотреба с доверието и уронване доброто име на дружеството.От отразеното в обжалваната заповед са налага извода,че вредата за работодателя е пропускане на възможността да бъдат получени  финансови изгоди по договор с РЗОК в размер на 193лв.

Ако приемем,че е допуснато някакво нарушение на амбулаторната процедура,която не е известна по делото  и това твърдение не може да се приеме за доказано,то вероятно това нарушение подлежи на административна санкция или друга такава ,наложена от здравната каса,но няма данни това да съставлява нарушение на трудовата дисциплина,т.е на правилата в МБАЛ“С…..“АД- обстоятелство,което е в тежест за доказване на работодателя.

Така или иначе пропускането на възможност за финансова изгода в размер на 193лв. не може да се квалифицира като злоупотреба с доверието на работодателя.

Злоупотреба с доверието на работодателя е налице когато работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага; когато, без да е извлечена имотна облага, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено./ Решение № 108 от 21.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5516/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията М. Р./.

Действията,които са окачествени като нарушения на тр. дисциплина от страна на д-р Ц. не попадат под нито една от посочениет хипотези,тъй като не е налице имотна облага за работника,нито действия, компрометиращи оказаното му доверие,а още по-малко с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица.Освен посочения краен резултат действията трябва да са преднамерени,т.е да е налице умисъл и работникът да искал да постигне посочения неблагоприятен резултат за работодателя.Подобни данни по делото не са установени.

ВРС е приел,че не е налице и хипотезата на чл.187,т.9 КТ и решението в тази му част не е обжалвано,поради което въззивната инстанция не следва да излага мотиви относно дова нарушение.

Що се отнася до изложеното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание обстоятелство,че д-р Ц. е  отчел същата пациентка с преглед ,звършен в същия ден в 15,15ч. в МЦ“З…“ЕООД настоящият състав прием,че това не може да бъде нарушение на трудовата дисциплина на МБАЛ“С…“АД,тъй като е направено след работното време при ответника и прегледа е отчетен като вторичен,а не като извършване на гипсова имобилизация,каквато е манипулацията в МБАЛ“С…“АД.По делото не са представени доказателства,че финансовите средства от 193лв.,които работодателят счита,че следва да получи, са изплатени на МЦ“З…“ЕООД.

Предвид изложеното въззивната инстанция счита,че не е установено нарушение на тр. дисциплина от д-р Ц. по чл.187,т.8 КТ-злоупотреба с доверието и уронване доброто име на дружеството.

Ръководен от изложените мотиви настоящият състав на ВОС счита,че наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ не отговаря на тежестта на нарушението предвид киритериите на чл.189,ал.1 КТ.

Работодателят на практика не е установил нито едно от нарушенията на тр. дисциплина,за които е наложил дисциплинарно казание по чл.188,т.2 КТ,но тъй като д-рЦ… не отрича в обясненията си,че се е отклонил по време на работа на 15.06.17г. за времето от 11,55ч. до 12,25ч. от работното си място,съдът приема,че е извършено нарушение по чл.187,т.1 КТ.Като се съобрази обстоятелството,че отклонението от работното място е за кратък период-от 30минути,от това не са настъпили никакви вредни последици за пациентите в МБАЛ“С….“АД и те не са били в риск,тъй като д-р Ц. не е бил единствен лекар по това време на смяна и в крайна сметка,че отклонението от работното място е за да се транспортира пострадала трудно подвижна възрастна пациентка от друго медицинско заведение до МБАЛ“С….“АД става очевидно,че наложеното дисциплинарно наказание е неопрвдано тежко и несъответстващо на извършеното нарушение.

Предвид изложеното въззивната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд и счита,че обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на д-р Ц. следва да бъде отменена.

Жалбоподателят  е претендирал заплащане на направените  разноски по делото,поради което такива  следва да му се присъдят  в размер на 500лв.-адв. хонорар.

 Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ  Решение №145 от 21.03.18г. по гр.д. №2513/17г. на Видински районен съд,вместо което ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Заповед №588 от 15.08.17г. на Изпълнителния директор на МБАЛ“С….“АД-В.,с която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на д-р В.Ц.Ц..

ОСЪЖДА МБАЛ“Св.П…“АД,ЕИК….,със седалище и адрес на управление-гр.В…,ул.“Ц…“№…,представлявано от  Изпълнителния директор В… Д…. да заплати на В.Ц.Ц. ***,с ЕГН **********,направени в производството пред двете инстанции разноски в размер на 500лв.-адв.възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                        2.