№ 193
гр. Ловеч, 07.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20234300500066 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.423,ал.1, т.1 от ГПК.
Постъпило е възражение вх. № 260012/ 10.01.20230 година (09.01.2023 година) от
И. В. П., ЕГН **********, адрес град Ловеч, ул. „Цачо Шишков” № 42, вх. „А“, ап.1,
чрез адв. Мартин Цолов Иванов, адрес на кантора град Плевен, ул. „Св.св. Кирил и
Методий“ № 10, ет.1, ап.1, срещу Заповед № 969/ 01.10.2019 година за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1879/ 2019 година по
описа на РС-Ловеч. Посочва, че узнал за издадената заповед едва на 15.12.2022 година,
когато след извършен запор на банковата му сметка, извършил справка по
изпълнителното производство в деловодството на ЧСИ Велислав Петров.
Посочва, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, тъй като е
връчена на адрес на който не живее и не му е постоянен или настоящ адрес, както и на
лице, което е посочено, като негова тъща, а той не е женен и посоченото лице не е от
домашните му. По отношение дължимостта на вземанията посочва, че същите са
погасени по давност. Твърди още, че не е получавал уведомление за нито едно от
прехвърлянията на вземанията по приложените към заявлението договори за цесия.
Подаден е отговор на частна жалба от адв. В. П. Г., съдебен адрес: град София,
бул. „България“ № 81, ет.8, ап.22, като пълномощник на „Угренова Естейт“ ЕООД,
ЕИК ***, (с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД). Счита, че възражението е
неоснователно. На първо място изтъква, че е налице недобросъвестно поведение, с
оглед твърденията, че вече не живее на посочения (известен на кредитора) адрес.
Счита, че връчването е извършено по реда на чл. 46, ал.2 от ГПК на лице, което живее
1
на адреса. Освен това е изпълнена и процедурата по чл. 47 от ГПК. Моли да бъде
постановен съдебен акт, с който да бъде оставена без уважение подаденото
възражение, като им бъдат присъдени и направените разноски. При условията на
евентуалност, в случай, че бъде уважено подаденото възражение, присъдените
разноски да бъдат съобразен с минимално предвидените в Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения.
Ловешкият окръжен съд, като съобрази направените оплаквания и изложени
доводи, обсъди доказателствата, приема за установено следното:
Производството по ч. гр. дело № 1879/ 2019 година на Ловешкия районен съд е
образувано по повод заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.
410 от ГПК, подадено от „ЮБЦ“ ЕООД, сега „Угренова Естейт“ ЕООД, ЕИК ***,
срещу И. В. П., ЕГН **********, адрес град Ловеч, бул. „България“, бл. „Спартак“ 1,
вх. А, ет.1, ап.3, за парично вземане в размер на 779.98 лева, представляващо
задължение (дължими суми по фактури), 574.65 лева лихва за забава за периода
11.06.2012 – 10.09.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на заявлението до окончателната плащане, ведно с разноските, по договор
за далекосъобщителни услуги с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК
********* от 21.10.2011 година, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД с
договор за цесия на дата 01.09.2014 г., а впоследствие на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за
цесия от 30.07.2019 година. По подаденото заявление Ловешкият районен съд е издал
Заповед № 969/ 01.10.2019 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК срещу длъжника, издадена по ч.гр.д. № 1879/ 2019 година по описа на съда за
посочената сума.
След издаване на заповедта съдът е предприел връчването й, като съгласно
извършената справка за постоянен и настоящ адрес е установено, че длъжникът е с
постоянен адрес град Ловеч, ул. „Цачо Шишков” № 42, вх. „А“, ап.1, а настоящ: град
Ловеч, ж.к. „Здравец“ № 208, вх. А, ет 6, ап.17. На постоянния адрес връчването е
извършено по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК, като от живеещото на адреса семейство
връчителят е установил, че длъжникът не живее на адреса. След разпореждане на съда
на входната врата на апартамента е залепено уведомление, като в срока по чл.47, ал.2
от ГПК ответникът не се е явил да получи книжата.
На вписания настоящ адрес град Ловеч, ж.к. „Здравец“ № 208, вх. А, ет. 6, ап.17,
съобщението е връчено на Лилия Димитрова Стоянова, със задължение да ги предаде.
Възражението по чл. 423 от ГПК е подадено на 10.01.2023 година (пощенско кл.
09.01.2023 година, като в него е посочено, че е узнал на 15.12.2022 година за
образувано изпълнително дело. При тези данни съдът приема, че едномесечния срок по
чл.423 от ГПК за подаване на възражението е спазен и настоящето производство е
допустимо.
2
Разгледано по същество обаче възражението е неоснователно.
Видно от приложените по делото доказателства възраженията на длъжника са
неоснователни. На първо място на постоянния адрес заповедта за изпълнение е била
връчена при условията на чл. 47, ал.1 от ГПК. Оформено по реда на чл. 46, ал.2 от ГПК
е и връченото съобщение на регистрирания настоящ адрес на длъжника. В
разпоредбата на чл. 46, ал.2 от ГПК няма изискване лицето, на което е връчено
съобщението да е в родствени отношения с адресата. Освен това изложените доводи не
са подкрепени с доказателства.
Настоящият съдебен състав счита, че от страна на жалбоподателя не е
опровергана удостоверителната сила на съобщението като официален свидетелстващ
документ.
По тези съображения и в изпълнение на задължението си по чл.423 ал.4 от ГПК
настоящата инстанция счита, че след приемане на възражението, делото следва да се
върне на Троянския районен съд за продължаване на производството, като на
заявителя бъдат дадени указанията по чл.415 ал.1 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.423 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА на основание чл. 423, ал.1 от ГПК възражение вх. № 260012/
10.01.20230 година (09.01.2023 година) от И. В. П., ЕГН **********, адрес град Ловеч,
ул. „Цачо Шишков” № 42, вх. „А“, ап.1, чрез адв. Мартин Цолов Иванов, адрес на
кантора град Плевен, ул. „Св.св. Кирил и Методий“ № 10, ет.1, ап.1, срещу Заповед №
969/ 01.10.2019 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 1879/ 2019 година по описа на РС-Ловеч.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3