Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 260080

                                     

гр. Пловдив, 11 юни 2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

                           РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

с участието на секретаря Стефка Тошева  като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 652/2020 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 20203278/30.120.2020г. от С ТД К - гр. С.против решение № № 20312/09.10.2020 г.,постановено по гр.д.63/2018 г. по описа на ОС – С. , с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Б. С.“ЕООД /н/ сумата от 968 729,78 лв. ,представляваща стойността на извършени СМР в обект – надстройка ,преустройство и пристрояване на хижа „С. “ ,първи етап тяло „В“ ,втори етап тяло „А“ и трети етап тяло „С“,находящ се в УПИ *****,ПИ с идентификатор *******по КККР на гр.С. ,местността хижа „С. “ ,както и сумата от 295 314,05  лв. представляваща мораторно обезщетение  върху главницата  за периода 21.08.2015 г. – 21.08.2018 г. ,както и разноски  като е отхвърлено направеното от жалбоподателя – ответник възражение за прихващане с вземанията ,които той има към ищеца „Б. С.“ ЕООД / н/ до размера на по-малкото от тях.Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на ОС – С.  сумата от 50 561,75 лв. ДТ. По съображенията ,подборно изложени във въззивната жалба  и в представената по делото писмена защита  жалбоподателят  заявява искане обжалваното решение да бъде отменено като недопустимо ,неправилно и незаконосъобразно  ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна „Б. С.„ЕООД в несъстоятелност е депозирала отговор , с който поддържа обжалваното решение да е правилно ,обосновано и законосъобразно и заявява искане същото да бъде потвърдено ведно с присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като допустима следва да бъде разгледана по същество.

Производството по гр.д.63/18 г. е образувано по искова молба на „Б.С. „ ЕООД в н. ,представляван от синдика Д. Й., с която е твърдял ,че с ответника С - ТД К„ – гр.С. са сключили договор за учредяване право на строеж срещу задължение за надстрояване ,преустройство и пристрояване на обект хижа „С. “ ,обективиран в нот.акт № *************г. на нотариус М. К.,изменен с нот. акт за изменение на нотариален акт за учредяване право на строеж  върху недвижим имот срещу задължение за настрояване  ,преустройство и пристрояване  № ********************* по описа на нотариус М. К..Поради неизпълнение на поетите от ищеца задължения по този договор учредителят на правото на строеж С. Т. Д. К.„ развалил същия със съдебно решение ,        влязло в сила на 19.11.2013 г. По време на действие на договора ищецът като инвеститор  извършил СМР  на стойност 1 185 380,92 лв., за които са съставени  19 броя констативни актове образец 19   от 2008 г. Поради извършено прихващане със сумата от 216 651,14 лв.  ищецът е посочил ,че стойността на СМР е редуцирана до размер на 968 729,78 лв. ,която и сума е предмет на неговата искова претенция , с която сума след разваляне на договора за учредяване право на строеж и поради обратното му действие счита , че ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка .Предмет на иска е и претенция за заплащане на мораторно обезщетение за период три години назад от завеждане на иска.

Тези искови претенции са квалифицирани от съда като такива с правно основание чл.55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД ,а впоследствие с определение от 29.07.2020 г. съдът е посочил друга правна квалификация на главния иск ,а именно чл.72 от ЗС като е приел ,че ищецът има качеството на добросъвестен  подобрител и след развалянето на договора за учредяване право на строеж може да претендира увеличената стойност на вещта в резултат от подобренията и то към момента на постановяване на съдебното решение .

По въпроса  как следва да бъде обезщетено лицето ,извършило подобрения върху вещ ,получена от него на придобивно основание ,което впоследствие е унищожено ,развалено или отменено  е налице постановление на Пленума на ВС № 6 / 1974 г.Със същото се приема ,че  обратното действие на съдебния или административен акт  по унищожаване ,отмяна или разваляне на придобивното основание ,на което подобрителят е получила подобряваната вещ , не заличава от правната действителност нито факта на  протеклата фактическа власт ,нито факта на подобренията ,станали със съзнанието на подобрителя ,че подобрява вещ ,придобита на валидно законно основание ,поради което ликвидацията на отношенията  с подобрител, който не е знаел за недостатъка на сделката и не е бил  причина с виновното си поведение за развалянето се осъществява на плоскостта на чл.72 от ЗС и  той има право на увеличената стойност на имота в резултат на подобренията.Това виждане е доразвито в касационната практика ,в която се приема ,че при разваляне на придобивното основание подобрителят се обезщетява като добросъвестен владелец само ако  до завършване на подобренията не е узнал обстоятелството ,послужило за отпадане на основание и поведението му не е причина за разваляне на придобивното основание ,а в случай ,че разваляне на договора е поради неизпълнение от страна на подобрителя ,той не може да се ползва от правата на добросъвестния владелец ,а отношенията между страните се уреждат съобразно правилото на чл.74 ал.1 от ЗС ,според която разпоредба недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията.

Правното основание  на предявения иск се извлича от   фактите, на които ищеца основава претенцията си  като той не е длъжен да  го определя, а дори и да го е посочил, неговото виждане не обвързва съда .В случая твърденията на ищеца са за наличие на договор ,по силата на който ответникът му учредил право на строеж върху определена вещ  срещу задължение за надстрояване  ,преустройство  и пристрояване,който договор е развален поради неизпълнение от негова страна с влязло в сила решение.Същият при действието на договора извършил в качеството му на инвеститор СМР – подобрения .За видовете ,количествата и стойността на изпълнените СМР са съставени  19 броя акт образец 19 от 2008 г.,стойността на които са предмет на неговия иск.Следователно и независимо ,че ищецът не е посочил в какво качество е извършил претендираните подобрения, което той и не е длъжен да направи ,от изложеното в исковата му молба може да се направи безпротиворечив извод ,че същият счита себе си за недобросъвестен подобрител и в синхрон с това претендира стойността СМР към 2008 г. ,т.е. към момента на тяхното извършване или иначе казано направените разноски  ,а не претендира увеличената стойност  на вещта в резултат на тези подобрения.Съдът с обжалваното решение е приел, че ищецът е добросъвестен  подобрител ,каквото качество същият не е твърдял да има ,нито пък може да бъде извлечено от фактите ,изложени в исковата молба,на които основава иска си.Придавайки му това качество е приел ,че същият има право на увеличената стойност на имота в резултат на извършените от него подобрения ,поради и което е присъдил именно нея ,изчислена към момента на постановяване на решението,каквато претенция не е била заявена.

Всичко това сочи ,че  първоинстанционният окръжен съд вместо да се произнесе по иск за присъждане стойността на извършените от ищеца подобрения  към момента на тяхното извършване- 2008 г. ,така както са претендирани ,се е произнесъл по иск за присъждане  увеличената стойност на вещта в резултат на тези подобрения към момента на постановяване на решението ,с какъвто иск изобщо не е бил сезиран.Ето защо налага се извода ,че обжалваното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск и затова следва да бъде обезсилено изцяло  ,а делото върнато на ОС – С. за произнасяне по предявения иск .

Разноски в настоящето производство не следва да се присъждат като същите ще бъдат  присъдени при повторното разглеждане на делото и съобразно неговия изход.

Ето защо съдът

 

                                            Р       Е       Ш       И   :

 

 

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 20312/09.10.2020 г.,постановено по гр.д.63/2018 г. по описа на ОС – С.  .

ВРЪЩА делото на ОС – С. за произнасяне по предявения иск съобразно мотивната част на настоящето решение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.                                    2.