РЕШЕНИЕ
№ 702
гр. Бургас, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20212100501697 по описа за 2021 година
Производството пред Бургаския окръжен съд е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във
връзка с чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 16989/ 15.09.2021г. по описа на РС-
Бургас, подадена от К. Ж. П., чрез адв.Стефан Лазов, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.
„Любев Каравелов“ № 5, вх. „В“, ет.1, против Решение № 956 от 2.09.2021г., постановено по
гр.д.№ 3638/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, с което са наложени мерки за
защита на СТ. П. Н. от осъществено спрямо нея домашно насилие на 19.05.2021г. от К. Ж.
П., като последният е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
СТ. П. Н. и е осъден да заплати на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН глоба в размер на 200 лв.,
държавна такса за производството пред първата инстанция- 25 лв., както и деловодни
разноски в размер на 520 лв.
Изложени са оплаквания, че решението е неправилно и необосновано.
Въззивникът счита за неправилен извода на съда за наличие на емоционално и
психическо насилие върху въззиваемата, обоснован с това, че същата е чула и възприела
всяка дума, казана от П. и словесната му агресия й въздействала негативно. Според
въззивника този извод не отговаря на събраните по делото доказателства. Отрича върху
въззиваемата да е упражнено психическо насилие, тъй като по принцип същото се
характеризирало със системност и трайност, които в настоящия случай липсвали. В
конкретния случай липсвали и данни за упражнено емоционално насилие. Съдът се позовал
1
единствено на показанията на св. Ч., които се разминавали със заявеното по преписка
№434000-6162/2021 по описа на Второ РУ на МВР Бургас, поради което следвало да се
ценят с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК. Според въззивника, за разлика от св. А. и К.,
които познавали страните по делото в служебно качество, св. Ч. била заинтересована, тъй
като имала близки отношения /с въззиваемата- бел. на докладчика/. Не били изследвани
отношенията между страните с оглед водените през годините дела между тях, техните
физически и психически особености, вследствие на което да се направи преценка за
наличието на емоционално и психическо насилие. В заключение се сочи, че съдът не е
разгледал, обсъдил и оценил в съвкупността им всички факти и обстоятелства по делото и
като е кредитирал показанията на заинтересован свидетел, постановил решение, което е
неправилно и немотивирано. Моли решението да бъде отменено, а вместо него да се
постанови ново, с което молбата за защита на молителката бъде отхвърлена. Претендират се
разноски.
Въззиваемата е подала отговор на въззивната жалба, чрез пълномощника си- адв.
Недялка Божилова- Арабова. С него жалбата е оспорена като неоснователна. Въззиваемата
счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Намира за неоснователно
твърдението в жалбата, че спрямо въззиваемата не е упражнено психическо насилие поради
липса на трайност и системност. По делото били налице доказателства за предходно
осъждане на ответника за упражнено психическо насилие спрямо молителката, изразяващо
се в нанасяне на жесток побой, както и множество съдебно-медицински удостоверения за
нанасяни във времето други телесни повреди върху нея, което несъмнено доказвало
наличието на системност и трайност в насилническото поведение на ответника спрямо
молителката. Освен това счита за абсурдно да се твърди, че липсата на системност изключва
акта на домашно насилие, понеже дори да е упражнено еднократно такова, то е укоримо и
наказуемо поведение. Не отговаряли на истината твърденията, че съдът се е позовал само на
показанията на заинтересования св. Ч.. По делото била извършена СТЕ, която възпроизвела
на хартиен носител думите, изречени от ответника, които напълно кореспондирали с
показанията на свидетелката. Не било изяснено каква е евентуалната заинтересованост на
св. Ч. от изхода на делото. Същата била представител на обществена организация за защита
правата на децата и била от гр. Варна, нямала родствени и каквито и да било връзки със
страните. Истинността на нейните показания се доказвала от записа на изреченото от
ответника, тонът, употребените изразни средства, времето, мястото и появата му въпреки
предупреждението да не посещава в този момент сградата, за да бъде избегната среща с
молителката. Изтъква, че всички свидетели познават страните във връзка с изпълнението на
служебните си и обществени задължения, но за разлика от св. А. и К., които получавали
финансиране за всяка дейност с деца и проблемни семейства, организацията на св. Ч. не
получавала такова. Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се
разноски.
В съдебното заседание, проведено във въззивната инстанция, процесуалният
представител на въззивника поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Въззиваемата, чрез пълномощника си поддържа отговора.
2
Страните не ангажират доказателства пред въззивната инстанция.
По допустимостта на производството съдът намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу, подлежащ на
обжалване съдебен акт, от страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
След съвкупна преценка на доводите на страните, въз основа на събраните по делото
доказателства и с оглед приложимите разпоредбите на закона Бургаският окръжен съд
намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Районен съд- Бургас е бил сезиран с молба от СТ. П. Н. за защита срещу осъществено
спрямо нея домашно насилие от ответника К. Ж. П., с когото в миналото е живяла на
семейни начала /виж уточняваща молба на л.9 от делото на РС/ и който е баща на децата й
Б. и Д..
Конкретните обстоятелства са подробно изложени в молбата за защита. Твърди се, че
на 19.05.2021г. молителката се намирала в сградата на Отдела за закрила на детето в гр.
Бургас, ул. „Дрин“ №9, понеже имала планирана среща със социален работник Х. Арн.. На
срещата присъствали също Ан. Кр.- социален работник от Центъра за обществена подкрепа,
както и З. Ч.- заместник- председател на фондация „Защита правата на децата“. По време на
срещата им изведнъж в сградата нахлул ответникът, въпреки че бил предупреден от Ан. Кр.
да не посещава сградата същия ден, за да няма контакт между молителката и него. Той
заявил, че е получил обаждане от Ан. Кр., че е уплашена, защото била заплашена от
молителката. Ответникът отправил следните псувни и закани към молителката „***“; „Няма
да видиш повече детето Б. и няма да ти го дам!“; „Всички жени сте такива- раждате деца, за
да получавате издръжка!“. В същото време тръгнал заплашително към нея като размахвал
ръце и ги насочил към нея. Социалните служители реагирали веднага, като я придърпали
навътре с думите „Пазете С.“. Така възпрепятствали нападението й от ответника. К. бил във
видимо неадекватно състояние, превъзбуден, треперещ и с изцъклени очи. На една от
свидетелките й миришел на алкохол. Тя замръзнала от ужас да не бъде бита от ответника,
защото неведнъж се случвало да преживява физическо насилие, а освен това ответникът бил
осъден за извършено домашно насилие през 2017г.
Заявява, че се страхува от ответника, който се държал агресивно към нея- където и да
я видел започвал да крещи и я обижда с думите: „Лудите идват“; „Шавлива“; „Мръсна
евангелистка“.
Сочи, че служителите от социалния отдел казали на ответника да излезе или в
противен случай ще извикат полиция, но той ги уведомил, че сам е сигнализирал органите
на МВР чрез Цветелина Рандева- говорител на ОДМВР- Бургас. Молителката позвънила на
тел.112, а същото сторили и служителите на ОЗД. Последните успели по някакъв начин да
избутат ответника от сградата, но той продължил да напада и да ругае.
Твърди, че се страхува за здравето и живота си, както и за безопасността на сина си
Б.. Иска да бъде издадена заповед за защита за нея и детето Б., като последното искане е
оттеглено с молба на л.9 от делото на РС.
3
Приложена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, възпроизвеждаща съдържанието на
молбата за защита /л.10 от делото на БРС/. Ангажирани са доказателства.
Ответникът- сега въззивник, чрез процесуалният си представител- адв. Лазов, не
оспорва твърдението, че ответникът се е появил на срещата на молителката със служителите
в ОЗД. Твърди, че не е осъществено описаното в молбата за защита и декларацията домашно
насилие спрямо молителката. Според него не е осъществено физическо, психическо и
емоционално насилие, като моли искането за защита да бъде отхвърлено като
неоснователно. Не било установено репликите на ответника да са насочени към
молителката, а същите били най- общи и отправени най- вече към св. Ч.. Развити са
съображения. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.
С определение №1114 от 8.06.2021г. по гр.д.№3638/21г. на БРС са наложени мерки за
незабавна защита на молителката, като ответникът е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо нея.
Районният съд е приел, че молбата за защита е основателна.
Констатирал е, че част от изречените от ответника реплики, отразени на приложения
аудиозапис, направен от С.Н., не са били насочени към нея, а към придружаващата я св.Ч., с
която ответникът започнал словесен конфликт. Такъв конфликт възникнал между него и
св.А., във връзка с което дошлите по- късно полицаи им съставили предупредителни
протоколи. Имало обаче и реплики, насочени пряко към молителката, изречени на висок
тон. Ето защо съдът е заключил, че ответникът е бил словесно агресивен, крещял и създал с
крясъците си напрежение и смущение сред присъстващите, включително и С., която чувала
и възприемала всичко, изречено от К., макар и да стояла в едно коридорче, малко по-
встрани. Чула и заканата „***!“, отправена към всички във фоайето, тъй като ответникът
бил афектиран и агресивен. Ето защо съдът е приел, че цялото поведение на ответника,
отправените от него обиди, обвинения и на моменти несвързани изказвания, които обаче
винаги имали изключително негативен заряд, представляват емоционално и психическо
насилие спрямо молителката. Съдът е приел още, че тези реплики, освен че разкриват
неприязънта на ответника към молителката, сочели на неговото намерение да я уязви,
стресира и потисне, да предизвика страх у нея, или най- малкото същия допускал този
резултат. Посочено е още, че макар да бил помолен от св. К. да не ходи в сградата за
насрочената консултация, за да се избегнат конфликти, ответникът се появил, явно за да се
конфронтира със С.. Затова, макар да не е установил твърденията за извършен от ответника
опит за физическа саморазправа с молителката, съдът е приел, че така установените прояви
на емоционално и психическо насилие от ответника върху молителката водят до извод за
основателност на молбата за защита, поради което е наложил като удачна и адекватна мярка
в случая тази по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН- задължил е ответника да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката и му е наложил глоба в размер на 200 лв.
След преценка на събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
съвкупност, Бургаският окръжен съд приема следното.
Районният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност всички събрани по делото
доказателства, като е установил правилно фактическата обстановка.
4
Безспорно е, а и се установява от приложената полицейска преписка, както и от
показанията на св. А., че на 19.05.2021г. в периода около 14.00 - 14.30ч. молителката С.П. и
придружаващата я св. Ч., в качеството на представител на НПО за закрила на децата,
посетили Отдела за закрила на детето при Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас във
връзка с подаден сигнал от ответника, че молителката е завела сина им Б. на неделно
училище в евангелистка църква, на което той се противопоставял. Двете се срещнали със
свидетелките А. и К., първата от които социален работник в Д „СП“- Бургас, а втората-
социален работник в „Центъра за обществена подкрепа“ към Община Бургас. От
свидетелските показания, сведенията в полицейската преписка, снети от участващите в
събитията, както и от приетата по делото съдебно- техническа експертиза се изяснява, че
около 14.20 ч. в сградата неочаквано се появил ответникът, въпреки че бил предупреден по
телефона от св. К., че срещата на детето Б. с психолог, насрочена за същия ден ще бъде
отложена за друг път, за да не стане свидетел на конфликт между Н. и П.. От аудиозаписа,
изготвен от молителката въпреки несъгласието на свидетелките А. и К., се установява, че
при влизането си ответникът викал „Полицията дойде ли? … Дойде ли полицията?... Пак ли
вие Госпожо?... Пак ги притеснявате! Дойде ли полиция?“, при което всички започнали да
говорят едновременно, един през друг и за известно време не се разбирало кой какво е казал.
Свидетелката Ч. твърди, че при влизането си „с гръм и трясък и ръкомахания“
ответникът се развикал „Пак ли вие госпожо!? Аз майка ви на вас ще еба!“ като вървял с
агресивна походка към С.. Сочи още, че когато едната от служителките го попитала какво
прави там, той отговори, че е узнал от Ан. Кр., че майката е при тях и вдига скандали, както
и че е агресивна, от което свидетелката си направила извод, че той е отишъл, за да спасява
социалните служителки. Твърди още, че докато К. бил в сградата, говорел неадекватно и
несвързано. Още като влязъл, казал на С. „***“, което било възприето от свидетелката като
заплаха към С.. Според нея той се запътил физически към С., като видимо искал да й
„скочи“, но социалните работници я предпазили. От нейните показания се изяснява, че след
като ответникът бил изведен извън сградата на социалната служба от трите свидетелки,
ответникът казал „Вие жените само гледате да се натаковате с някой, да родите по едно дете
и да искате издръжка и пари“. Тази свидетелка твърди също, че ответникът миришел на
алкохол, но не му бил направен тест за алкохол и наркотици. Св. Ч. сочи също, че след
случилото се С. била уплашена, треперела и заеквала, поради което й се наложило да я
успокои.
Двете служителки на социалните служби отричат /както в сведенията, дадени по
полицейската преписка, така и в показанията си пред съда/ ответникът да се е държал
заплашително и агресивно с молителката, като според тях същият влязъл основно в
конфликт със св. Ч., с която се скарали. От техните показания се изяснява, че при неговото
влизане св. А. помолила Н. да отстъпи назад в едно малко коридорче и сама я изтеглила
натам, за да се предотврати евентуален конфликт между двамата. Според св. К. К. влязъл в
сградата доста притеснен, от което свидетелката разбрала, че при разговора им по телефона
той останал с погрешното впечатление, че върху свидетелката се осъществява някакво
насилие.
5
По отношение на молителката, св. К. помни само, че ответникът се бил обърнал към
нея и крещял нещо от рода „Ти искаш да ме умориш“.
Техните показания се подкрепят отчасти и от приобщения към делото аудиозапис,
макар че голяма част от същия е неразбираем, предвид обстоятелството, че участниците
говорят едновременно на висок тон. От него не може да се направи категоричен извод към
кого са насочени думите „Много ли е силно? Аз ще ви изпъна Вас в съда!“- към С.Н., към св.
Ч. или към служителите от социалните служби, или пък общо към всички тях. Няма
съмнение обаче, с оглед показанията на св.Ч., че ответникът й е искал личната карта, че
следващите негови реплики „Как се казваш? Айде дай си личната карта!.. Кво прайте, да
вдигате скандали? Тя идва, трябваше да ходи… Не е ли отишла“ са били насочени именно
към св. Ч..
От СТЕ се установява, че непосредствено след горните реплики на ответника, две от
жените са подканили ответника да излезе от стаята. Тогава същият заявил : „За лични…***,
***!“. В този момент жените започнали да говорят едновременно и трудно се разбирало коя
точно какво казва. Всички говорели на висок глас, опитвайки се да се надвикат един друг.
Ответникът отново бил призован да излезе. В отговор той заявил: „Няма да притесняваш
хората бе! Ко мислиш ти? Дела… Ей аз не съм писал… Аз …“. При поредното подканване
да излезе той заявил „Няма да ме съсипват… Аз…“. След репликата на една от жените
„Никой няма да съсипва…“, той заявил на висок глас, викайки: „Няма да се занимаваш с тая
жена! Съдът! Тъпия Съдът е спечелен на всички инстанции!!! Айде кажи ми?“, а след това:
„Какви са ви интересите?... Кого защитаваш ма? Кого защитавам?“, като останалата част от
думите му е неразбираема. След като в стаята влязла друга жена, за да подаде някакъв
документ, ответникът бил предупреден, че ще бъде извикана полиция. В отговор той заявил:
„Аз съм извикал!…Селяните защитаваш!“.
Непосредствено след горните реплики от аудиозаписа се установява, че С.Н. също е
направила опит да подаде сигнал в полицията, докато всички останали продължавали да
говорят на висок глас и едновременно. Ответникът заявил : „Ще се оправим в съда, ще се
оправим там!“, „Аз знаеш ли колко такива познавам бе, да вземат някой лев от
някого… обаче трябва да знае добре…..Никаква издръжка!“. В опит да му бъде
обяснено, че всички пари от издръжката са за децата, ответникът отговорил „Мен не ми е за
парите!. Какви деца бе, Госпожо?! Тя ще ме издирва с детето! Какви деца бе!.. краниска…
в синята зала…Това, което ще се осъществи… и ще се случи с вас, да ви се спукат ситемите“
/или нещо подобно, според експерта/. След като е попитан от едната от свидетелките дали
заплашва, неговият отговор е „Кой заплашва?“. При поредните подканвания да излезе от
сградата, ответникът заявил „Не съм надолу аз, не съм. Аз нямам работа тука“, след което се
обърнал към С.Н.: „Няма да си позволяваш, С.! Няма да си позволяваш!“. Останалите
реплики не касаят относими към предмета на делото обстоятелства, а са свързани с
дооформяне на документацията от срещата между социалните служители и молителката.
Не е спорно, че след излизането на ответника от сградата на Отдела за закрила на
детето, органите на МВР са дошли на място и са съставили предупредителни протоколи по
чл.65 ЗМВР на ответника и на св. А. да не отправят закани и заплахи помежду си.
6
След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че от
въведените като предмет на делото твърдения за осъществена словесна агресия на ответника
спрямо молителката се установяват по несъмнен начин следните изречени от него фрази:
***“, „Аз знаеш ли колко такива познавам бе, да вземат някой лев от някого… обаче трябва
да знае добре…..Никаква издръжка!“, „Тя ще ме издирва с детето!“, като първата от тях е
идентична , а останалите две- сходни по смисъл с посочените от молителката фрази „***
Всички жени сте такива- раждате деца, за да получавате издръжка“, „Няма да видиш повече
детето Б. и няма да ти го дам!“, като разликата в съдържанието е незначителна и обяснима с
обстоятелството, че през по- голямата част от времето присъстващите са говорили
едновременно на висок тон, поради което и по- голямата част от аудиозаписа не е годна за
установяване на конкретните реплики на ответника.
Вярно е, че установените от аудиозаписа реплики са общи, изречени в присъствието
на няколко лица и нямат конкретен адресат, но доколкото са възприети и от молителката,
макар и намираща се в дъното на коридора, са създали у нея негативни преживявания, стрес
и безпокойство. Несъстоятелни са оплакванията в жалбата, че стореното от ответника не
представлява психическо и емоционално насилие, понеже психическото насилие се
характеризирало с трайност и системност, а емоционалното- когато целенасочено, чрез
интензивно обидно и унизително отношение се увреждали емоциите на жертвата, свързани с
преживявания от негативния спектър, което води до чувство на страх, малоценност и вина.
Изложеното по- горе би било вярно, ако действията и думите на ответника бяха
единствена проява на ответника. Видно от приложените доказателства- три броя съдебно
медицински удостоверения- едно от 2014 и две от 2016г., решение по в.гр.д.№ 1328/17г. на
БОС и заповед за защита, издадена по същото, налице са и предходни данни за
осъществявано спрямо молителката домашно насилие от страна на ответника, повод за
което са крайно обтегнатите отношенията между двамата по повод споровете им за
родителските права спрямо детето К., както и отказът на ответника да признае произхода на
второто им дете, родителските права спрямо което се упражняват от молителката.
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В закона липсват дефиниции,
изясняващи съдържанието на отделните прояви на насилие, поради което всяко твърдение за
осъществено насилие следва да се преценява от съда съобразно конкретно установените по
делото факти.
С оглед събраните по делото доказателства за отправени псувни и обиди, че е родила
от него само, за да търси издръжка, както и заплаха, че ще издирва детето си, въззивният съд
приема за установено, че на 19.05.2021г. ответникът е осъществил акт на домашно
/психическо и емоционално/ насилие спрямо молителката. Ето защо, молбата за защита е
основателна и следва да бъде уважена.
Наложената от районният съд мярка за защита „въздържане от извършване на
7
домашно насилие“ е най- леката, съответна на интензитета на процесния акт на насилие,
поради което и съобразявайки липсата на жалба от страна на молителката, въззивният съд
намира, че следва да я потвърди, както и наложената административна санкция глоба, която
също е в минималния размер.
Тъй като фактическите и правни изводи на двете инстанции съвпадат изцяло,
решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на жалбата и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН на
въззивника следва да се възложат разноските за въззивното производство- заплащането на
държавна такса в размер на 12,50 лв., както и разноските, направени от въззиваемата- 400
лв., платени в брой съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 956 от 2.07.2021г., постановено по гр.д.№ 3638 по
описа за 2021г. на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА К. Ж. П. с ЕГН:********** от *** да заплати на СТ. П. Н. с ЕГН:
********** от *** сумата от 400 лв., представляваща деловодни разноски по в.гр.д.
№1697/21г. на ОС- Бургас.
ОСЪЖДА К. Ж. П. с ЕГН:********** от *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на Бургаския окръжен съд държавна такса в размер на 12,50
лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8