РЕШЕНИЕ
№ 2220
гр. Пловдив, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330112072 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Ищецът Д. А. А. от гр. *** моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответното дружество, че не дължи на ответника сумата 113, 69
лева по фактура №*** г.; сумата 4, 86 лева по фактура № *** г.; сумата 4, 86 лева по фактура
№ ***г., и сумата 169, 24 лева по фактура № *** г., за общо 142 куб. м. инкасирано водно
количество за собствения на ищеца недвижим имот, находящ се в ***, по изложените в
исковата молба и в писмена защита съображения.
Ответникът “*** – гр. *** оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като
неоснователни и недоказани по изложените в писмен отговор на исковата молба и в писмена
защита съображения. Претендира разноски – включително и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът има качеството на потребител на предоставяните от ответното
дружество услуги, които са били доставяни в собствения на ищеца недвижим имот, находящ
се в гр. *** – като с горепосочените фактури са били начислени посочените суми за
потребена вода от ищеца в общ обем 142 куб. м.
Както се установява обаче от събраните по делото писмени доказателства, показанията на
разпитаната по делото свидетелка В. Ал. и заключенията от 11.11.2021 г. на вещото лице по
СТЕ Н.П. и от 31.01.2022 г. на вещото лице по ССЕ Б.Д., ищецът не живее на адреса, където
1
е посочено, че са били доставяни услугите от ответника, това жилище е необитаемо – за
което обстоятелство ищецът надлежно е уведомил ответното дружество със Заявление и
инкасираното водно количество, за което са били издадени фактурите, е било записано от
ръководството на дружеството-ответник, а не от инкасаторката на адреса и реално
потребеното количество вода е 13 куб.м., а инкасираното количество от 142 кв.м. не е било
потребено от ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че действително, доколкото не
е потребил услугите на ответника, инкасирани в посочените фактури – издадени
независимо, че ищецът е уведомил дружеството, че адресът е необитаем, ищецът не дължи
на ответника сумите по тези фактури, а оттук – че исковете се явяват доказани по основание
и по размер и следва да се уважат изцяло.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за
производството по делото в размер общо на 914, 22 лева – платени ДТ, депозити за СТЕ и
ССЕ, такси за банков превод и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от *** О. Ц. К., ЧЕ Д. А. А., ЕГН **********, от ***, със
съдебен адрес: ***, **. В. С., НЕ МУ ДЪЛЖИ сумата 113, 69 лева по фактура № ***г.;
сумата 4, 86 лева по фактура № *** г.; сумата 4, 86 лева по фактура №***г., и сумата 169, 24
лева по фактура № *** г., за общо 142 куб. м. инкасирано водно количество за собствения на
ищеца недвижим имот, находящ се в ***.
ОСЪЖДА ***, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител,
ДА ЗАПЛАТИ НА Д. А. А., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски
за производството по делото В РАЗМЕР НА 914, 22 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2