Определение по дело №2748/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 2732
Дата: 7 ноември 2022 г. (в сила от 7 ноември 2022 г.)
Съдия: Светлин Михайлов
Дело: 20221000502748
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2732
гр. София, 03.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов

Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502748 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.130 от ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила частна жалба, подадена от
„Народно читалище „Б. М. 1914“, с която оспорва определение № 811 от 10.08.2022 г.,
постановено по гр.д. № 736/20 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, 2 състав, с което
съдът е оставил без разглеждане като процесуално недопустим предявения от Народно
читалище (НЧ) „Б. М. 1914“ - гр. Петрич против Община Петрич отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска от съда да се приеме за
установено по отношение на ответника, че не е собственик на сграда, заснета по КККР на
гр. Петрич като три самостоятелни сгради, построени в имот с идентификатор №
56126.602.2475, както следва : сграда с идентификатор 56126.602.2475.2 по КККР на
гр.Петрич, одобрени със Заповед № РД -18-70 от 14.12.2010г. на ИД на АГКК, с
функционално предназначение „сграда за изкуство и култура“, брой етажи три, застроена
площ 504 кв. метра при съседи на сградата : север - улица Ал Стамболийски, изток - ул.
„Славянска“, юг - улица „Б. М.“, запад сгради с идентификатор 56126.602.2475.1 и
56126.602.2475.3; сграда с идентификаторпо КККР на гр.Петрич, одобрени със Заповед №
РД -18-70 от 14.12.2010г. на ИД на АГКК, с функционално предназначение „сграда за
изкуство и култура“, брой етажи два, застроена площ от 893 кв. метра, при съседи на
сградата: север - сграда с идентификатор 56126.602.2475.3, изток - сграда с идентификатор
№56126.602.2475.2, юг - улица „Б. М.“, запад - сгради с идентификатори 56126.602.2475.4 и
56126.602.2475.5, и 3. сграда с идентификатор 56126.602.2475.3 по КККР на гр.Петрич,
одобрени със Заповед № РД -18-70 от 14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с функционално
предназначение „друг вид обществена сграда“, брой етажи един, застроена площ от 135 кв.
метра, при съседи на сградата: север-улица „Александър Стамболийски“, изток - сграда с
идентификатор № 56126.602.2475.2, юг - сграда с идентификатор 56126.602.2475.1, запад -
1
сграда с идентификатор 56126.602.2475.4, при съседи на поземлен имот с идентификатор
56126.602.2475: север - улица „Александър Стамболийски“, изток - ул.“Славянска“, юг -
улица „Б. М.“, запад - улица „Вардар“ и е прекратил производството по гр.д. № 736/20 г. по
описа на Окръжен съд- Благоевград.
В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано поради
противоречие с доказателствата по делото и съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в необсъждането на доводите и аргументите и на двете страни по спорни по
делото въпроси. В тази връзка прави анализ на законодателството, както и на събраните по
делото доказателства, от които обосновава извод, че твърдението, че след 1947 г. цялата
собственост е държавна е извод, направен в противоречие с материалния закон. Твърди, че
липсват доказателства относно предоставянето на сградата за нуждите на читалището, а с
конклудентни действия това е невъзможно да се извърши. Твърди, че безспорен е факта, че
през целия тоталитарен режим сградата не е актувана като държавна, а извода на съда, че
през целия период от построяването на сградата до сега всички собственически действия се
извършват от общината не е подкрепен от доказателствата по делото. Твърди, че
инициативите свързани с ремонти и реконструкции не са проява на „действие на
собственик“, а нормативно задължение на общините да подпомагат поддържането на
читалищните сгради. Прави анализ на жалбите срещу действията на общината по
обявяването на конкурси, както и твърди, че с влизането в сила на ЗНЧ за общината е
възникнало задължение да възстанови отнетата читалищна собственост и/или да учреди
безвъзмездно ползване върху обектите, предоставени от държавата и общините за
читалищни нужди. Твърди, че съвкупния анализ на доказателствата установява, че
читалището чрез непрекъснато владение е придобило собствеността върху сградата по
давност пред периода 1955-1965 г. и от тогава до днес упражнява правото си на собственост,
а действията на общината по актуване на сградата се незаконосъобразни и в противоречие с
разпоредбите на ЗНЧ. С оглед на изложеното моли съда да постанови определение, с което
да отмени атакуваното и делото да се върне за произнасяне по същество.
Ответникът Община Петрич оспорва подадената частна жалба. Твърди, че
атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Релевира доводи, че в
определението си съдът е приел, че липсва правен интерес от воденето на отрицателен
установителен иск, което е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на
същия. Твърди, че при постановяването му е съобразена тълкувателната практика на ВКС,
като сочи предпоставките за уважаването на предявеният иск, както и споделя изводите на
съда, че след като ищеца не е владелец, то същият не може да придобие правото на
собственост върху имота по давност. Прави анализ на действащата нормативна уредба към
периода, за които частния жалбодател твърди, че е владял имота, като извежда извод, че в
същият период е невъзможно да се придобие право на собственост по давностно владение
срещу държавата.. Твърди, че ищеца не съществува правен интерес от предявяването на
иска, тъй като сам твърди, че ползва части от сградата. Моли съда да постанови
определение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в частната жалба и като взе
предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от атакуваното определение № 811 от 10.08.2022
г., постановено по гр.д. № 736/20 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, 2 състав, че
съдът е оставил без разглеждане като процесуално недопустим предявения от Народно
читалище (НЧ) „Б. М. 1914“ - гр. Петрич против Община Петрич отрицателен установителен
2
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска от съда да се приеме за
установено по отношение на ответника, че не е собственик на сграда, заснета по КККР на
гр. Петрич като три самостоятелни сгради, построени в имот с идентификатор №
56126.602.2475, както следва : сграда с идентификатор 56126.602.2475.2 по КККР на
гр.Петрич, одобрени със Заповед № РД -18-70 от 14.12.2010г. на ИД на АГКК, с
функционално предназначение „сграда за изкуство и култура“, брой етажи три, застроена
площ 504 кв. метра при съседи на сградата : север - улица Ал Стамболийски, изток - ул.
„Славянска“, юг - улица „Б. М.“, запад сгради с идентификатор 56126.602.2475.1 и
56126.602.2475.3; сграда с идентификаторпо КККР на гр.Петрич, одобрени със Заповед №
РД -18-70 от 14.12.2010г. на ИД на АГКК, с функционално предназначение „сграда за
изкуство и култура“, брой етажи два, застроена площ от 893 кв. метра, при съседи на
сградата: север - сграда с идентификатор 56126.602.2475.3, изток - сграда с идентификатор
№56126.602.2475.2, юг - улица „Б. М.“, запад - сгради с идентификатори 56126.602.2475.4 и
56126.602.2475.5, и 3. сграда с идентификатор 56126.602.2475.3 по КККР на гр.Петрич,
одобрени със Заповед № РД -18-70 от 14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с функционално
предназначение „друг вид обществена сграда“, брой етажи един, застроена площ от 135 кв.
метра, при съседи на сградата: север-улица „Александър Стамболийски“, изток - сграда с
идентификатор № 56126.602.2475.2, юг - сграда с идентификатор 56126.602.2475.1, запад -
сграда с идентификатор 56126.602.2475.4, при съседи на поземлен имот с идентификатор
56126.602.2475: север - улица „Александър Стамболийски“, изток - ул.“Славянска“, юг -
улица „Б. М.“, запад - улица „Вардар“ и е прекратил производството по гр.д. № 736/20 г. по
описа на Окръжен съд- Благоевград.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че
производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от
Народно читалище (НЧ) „Б. М. 1914“ - гр. Петрич против Община Петрич, с искане пред
съда да се приеме за установено по отношение на ответника, че не е собственик на сграда,
заснета по КККР на гр. Петрич като три самостоятелни сгради, построени в имот с
идентификатор № 56126.602.2475, както следва: сграда с идентификатор 56126.602.2475.2
по КККР на гр.Петрич, одобрени със Заповед № РД -18-70 от 14.12.2010г. на ИД на АГКК, с
функционално предназначение „сграда за изкуство и култура“, брой етажи три, застроена
площ 504 кв. метра при съседи на сградата : север - улица Ал Стамболийски, изток - ул.
„Славянска“, юг - улица „Б. М.“, запад сгради е идентификатор 56126.602.2475.1 и
56126.602.2475.3; сграда с идентификатор 56126.602.2475.1 по КККР на гр.Петрич,
одобрени със Заповед № РД -18-70 от 14.12.2010г. на ИД на АГКК, е функционално
предназначение „сграда за изкуство и култура“, брой етажи два, застроена площ от 893 кв.
метра, при съседи на сградата: север - сграда с идентификатор 56126.602.2475.3, изток -
сграда с идентификатор №56126.602.2475.2, юг - улица „Б. М.“, запад - сгради с
идентификатори 56126.602.2475.4 и 56126.602.2475.5 и сграда с идентификатор
56126.602.2475.3 по КККР на гр.Петрич, одобрени със Заповед № РД -18-70 от 14.12.2010 г.
на ИД на АГЬСК, с функционално предназначение „друг вид обществена сграда“, брой
етажи един, застроена площ от 135 кв. метра, при съседи на сградата: север-улица
„Александър Стамболийски“, изток - сграда с идентификатор № 56126.602.2475.2, юг -
сграда с идентификатор 56126.602.2475.1, запад - сграда с идентификатор 56126.602.2475.4,
при съседи на поземлен имот с идентификатор 56126.602.2475: север - улица „Александър
Стамболийски“, изток - ул.“Славянска“, юг - улица „Б. М.“, запад - улица „Вардар“. Видно
3
от обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че от представените писмени
доказателства се установявало, че „Народно читалище Б. М. 1914“ е придобило ползваната
от него сграда, доколкото във всички строителни документи, то фигурирало като собственик
и инвеститор. Твърди се, че сградата е построена по инициатива на читалището, със
средства на читалището и Върховният читалищен съюз, като тя не е финансирана от
държавата, съответно не е преотстъпвана като държавна за читалищни нужди, както и че
към настоящият момент не е снабден к акт, установяващ правото му на собственост.
Релевирани са и твърдения, че извършеното актуване на сградата и дворното място от
ответника е незаконосъобразно, тъй като същият не е собственик на имотите.
Не се спори, а се установява и от
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
По допустимостта и основателността на подадената частна жалба:
С атакуваното определение № 811 от 10.08.2022 г., постановено по гр.д. №
736/20 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, 2 състав, съдът е оставил без
разглеждане като процесуално недопустим предявения от Народно читалище (НЧ) „Б. М.
1914“ - гр. Петрич против Община Петрич отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска от съда да се приеме за установено по
отношение на ответника, че не е собственик на сграда, заснета по КККР на гр. Петрич като
три самостоятелни сгради, построени в имот с идентификатор № 56126.602.2475, както
следва : сграда с идентификатор 56126.602.2475.2 по КККР на гр.Петрич, одобрени със
Заповед № РД -18-70 от 14.12.2010г. на ИД на АГКК, с функционално предназначение
„сграда за изкуство и култура“, брой етажи три, застроена площ 504 кв. метра при съседи на
сградата : север - улица Ал Стамболийски, изток - ул. „Славянска“, юг - улица „Б. М.“, запад
сгради с идентификатор 56126.602.2475.1 и 56126.602.2475.3; сграда с идентификаторпо
КККР на гр.Петрич, одобрени със Заповед № РД -18-70 от 14.12.2010г. на ИД на АГКК, с
функционално предназначение „сграда за изкуство и култура“, брой етажи два, застроена
площ от 893 кв. метра, при съседи на сградата: север - сграда с идентификатор
56126.602.2475.3, изток - сграда с идентификатор №56126.602.2475.2, юг - улица „Б. М.“,
запад - сгради с идентификатори 56126.602.2475.4 и 56126.602.2475.5, и 3. сграда с
идентификатор 56126.602.2475.3 по КККР на гр.Петрич, одобрени със Заповед № РД -18-70
от 14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с функционално предназначение „друг вид обществена
сграда“, брой етажи един, застроена площ от 135 кв. метра, при съседи на сградата: север-
улица „Александър Стамболийски“, изток - сграда с идентификатор № 56126.602.2475.2, юг
- сграда с идентификатор 56126.602.2475.1, запад - сграда с идентификатор
56126.602.2475.4, при съседи на поземлен имот с идентификатор 56126.602.2475: север -
улица „Александър Стамболийски“, изток - ул.“Славянска“, юг - улица „Б. М.“, запад -
улица „Вардар“ и е прекратил производството по гр.д. № 736/20 г. по описа на Окръжен съд-
Благоевград.
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в установените от
закона срокове и от оправомощено лице. Атакуваното определение е валидно и допустимо.
В частната жалба са инвокирани твърдения за неправилност на изводите на
съда по отношение на допустимостта на предявения иск. Така наведените доводи за
незаконосъобразност на атакуваното определение, съдът в настоящия си състав намира за
основателни, по следните съображения:
4
Съгласно разпоредбата на чл.130 от ГПК когато съдът при проверка на
исковата молба констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба
(прекратява производството по предявен недопустим иск), т.е. изпълнявайки задълженията
си съдът е длъжен да се произнесе по допустимостта на предявените искове. За
допустимостта на предявеният иск съдът следи служебно през процеса. В конкретния
случай, видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, направените
уточнения, както и от изложеното в частната жалба, по която е образувано настоящето
производство, ищецът твърди, че е предявил отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска от съда да се приеме за установено по
отношение на ответника, че ответникът не е собственик на сграда, заснета по КККР на гр.
Петрич като три самостоятелни сгради, построени в имот с идентификатор №
56126.602.2475, подробно описани в определението. Спорно пред настоящата инстанция е
изводът на съда относно липсата на правен интерес от предявяването на иск, по които е
образувано настоящето производство.
Видно от тълкувателните мотиви, изложени в ТР № 8 от 27.11.2013 г.,
постановено по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС правният спор накърнява не само
спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна,
която затова отрича претендираното право, защото то засяга определени нейни права. Всяка
от двете страни разполага с право на иск, за да може да защити това свое право, което
според нея се накърнява от правния спор. Въз основа на изложеното ОСГТК на ВКС прави
логичен извод, че всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор,
може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата
страна по спора в ролята на ответник.
При установителните искове /включително и отрицателните/ в най-голяма степен
се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се окаже засегнато от
правния спор. Първото има качеството "предмет на иска", защото е обект на противоречиви
правни твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че определено право не
съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право. При
отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска
/чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/ не е негов индивидуализиращ белег. Аргумент за допустимостта на
отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право е и
правопредпазващото действие на силата на пресъдено нещо. Ако с решението бъде
установено несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса е по
отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били
засегнати от отреченото със съдебното решение право.
По спорния за настоящето производство въпрос относно наличието на правен
интерес от предявяването на отрицателен установителен иск е създадена безпротиворечива
практика след постановяването на ТР № 8 от 27.11.2013 г., постановено по т.д. № 8/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, която приема, че наличието на правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост е обусловено от естеството на правния спор,
предхождащ търсената с иска защита. Съгласно цитираните по-горе задължителни
разяснения, дадените в т. 1 на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, ВКС,
доразвити в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 183 от 01.03.2017 г. по гр. д. №
5
2011/2016 г. на ІІ г. о., решение № 68 от 24.07.2018 г. по гр. д. № 2767/2017 г. на II г. о.,
решение № 30 от 02.04.2019 г. по гр. д. № 1188/2018 г. на II г. о., решение № 125 от
30.01.2018 г. по гр. д. № 537/2017 г. на II г. о. и др., правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът
притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. С отрицателен
установителен иск може да се защитава фактическо състояние - напр., когато владението
върху имота е смутено /не отнето/ преди да са изтекли шест месеца от установяването му от
лице, което неоснователно претендира, че е собственик. Интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие
имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника
права, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ
обект. Предмет на делото по предявен отрицателен установителен иск за собственост е
правото на собственост на ответника върху спорната вещ, което се отрича от ищеца като
придобито на всички възможни придобивни основания. Правният интерес от предявяването
на този иск се поражда от твърдението на ищеца за наличие на притежавано от него,
различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или
пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната
претенция на насрещната страна по спора. Въпросът за наличието или липсата на
самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от
установяването като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска. При
липса на правен интерес или недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат
производството подлежи на прекратяване като недопустимо.
В конкретния случай видно от обстоятелствената част на исковата молба
ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на отрицателния установителен
иск с твърдения, че не разполага с документ за собственост, а само упражнява фактическа
власт върху сградата от самото й построяване до настоящия момент, както и че с действията
си (вкл. и актуването на имота като общински) ответникът препятства възможността за
установяване на правото му на собственост, вкл. и на твърдяно оригинерно основание. С
оглед на това и предвид цитираната по-горе задължителна съдебна практика по
приложението на закона, настоящият състав намира, че изводите за липсата на правен
интерес от предявеният отрицателен установителен иск са незаконосъобразни. Въпросът
дали от твърдените факти би произтекло нарушеното право на ищеца е въпрос по
съществото на спора, поради което съдът следва да разгледа и се произнесе по съществото
на спора.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че атакуваното
определение е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, като
делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Видим от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
6
ОТМЕНЯ определение № 811 от 10.08.2022 г., постановено по гр.д. № 736/20 г. по описа на
Благоевградски окръжен съд, 2 състав, като неправилно и незаконосъобразно.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7