19.11.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесет и
първа година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№818 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба от И.Х.
***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0254-000175/19.07.2021г.
на ПИ към РУ Димитровград, ОД МВР Хасково, за прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца. Оспореният акт, издаден на основание чл.171, т.2а, б.Б
от ЗДвП, бил издаден при нарушени административнопроизводствени правила –
обжалваната ПАМ била издадена без на жалбоподателката да е връчен АУАН сер.АВ №248128
от 18.07.2021, както и без да е издавана ПАМ №20-0253-000360 от 17.06.2020г.
Освен това жалбоподателката притежавала СУ МПС, което към датата на ЗППАМ не
било отнето, както и не било налице правно основание за това. Иска се отмяна
на оспорената заповед като незаконосъобразна или прогласяване на нищожността на
акта, както и да бъдат заплатени направените по делото разноски.
Ответната страна – Полицейски инспектор
при РУ Димитровград към ОД МВР Хасково, не взема становище по оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от АУАН серия АВ №248128 от 18.07.2021г., съставен от
мл.експерт при РУ Димитровград, е констатирано, че на 18.07.2021г. – 16,35ч. в ***,
в посока изток на запад, Н.В.Т.управлява лек автомобил Ситроен С4 с рег.№ ***,
собственост на И.Х.Х., като при проверката се
установява, че управлява с отнето СУ МПС №********* с наложена ПАМ
№20-1253-000360 от 17.06.2020г. на Сектор ПП при ОД МВР Хасково, връчена на
17.06.2020г. В АУАН е посочено, че водачът е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП, а актът е връчен срещу подпис на лицето Н.В.Т.още същия ден.
От ПИ към ОД МВР Хасково, РУ
Димитровград, /А.Т.А./ е издадена обжалваната в настоящото
производство ЗППАМ №21-0254-000175/19.07.2021г., с която на оспорващия в настоящото
производство – И.Х.Х., е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а, б.А от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. В
заповедта са възпроизведени обстоятелства, отразени в съдържанието на
представения АУАН серия АВ №248128 от 18.07.2021г., но е отразено, че АУАН е
съставен против И.Х., за която е посочено, че е управлявала с отнето СУ МПС
№********* в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка.
Заповедта е връчена на адресата си
срещу подпис на 29.07.2021г., видно от приложената към същата разписка /гръб/.
Видно отбелязването в деловодството
на АС Хасково жалбата е подадена на 09.08.2021г.
По делото е
представена Заповед №1253з-479/16.11.2020г.
на Директор на ОД на МВР Хасково, с която са оправомощени да прилагат
принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5,
т.6, т.7, т.8 от ЗДвП конкретни
длъжностни лица, между които са и ПИ на Група ОП, Група ПК на ОП на РУ при ОД
МВР, каквато е длъжността на издателя на заповедта.
По делото е
представено удостоверение за раждане на дете, от което се установяват
родителите – оспорващата и баща Н. В.Т.; копие от СУ МПС на името на И.Х.Х.
№*********, издадено на 30.03.2021г. с валидност до 30.03.2031г.; Протокол от
с.з. на 21.07.2021г. по НОХД №384/2021г. по описа на РС Димитровград, съгласно
който е вписано съдържание на споразумение за прекратяване на наказателно
производство, като обвиняемият Н.В.Т.се признава за виновен в това, че на
18.07.2021г. в Димитровград управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества, установено по надлежния ред, представляващо престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК, както и управлявал МПС в срока за изтърпяване на ПАМ за временно
отнемане на СУ МПС, наложена със Заповед за прилагане на ПАМ №20-1253-000360 от
17.06.2020г., влязла в сила на 02.07.2020г., представляващо престъпление по
чл.343в, ал.3 във вр. с чл.1 от НК. Съгласно Справка в Централна база КАТ л.а.
Ситроен С4, рег.№ *** е собствен на И.Х.Х. към 20.07.2021г., като СР МПС е
издадено на 03.12.2018г.
В
приложената Справка за нарушител/водач И.Х.Х. е посочено СУ МПС №28496094,
валидно до 30.03.2031г.
Видно от
допълнително представената по указание на съда ЗППАМ №1970з-597/17.06.2020г.,
описана в процесната заповед, същата е съставена против Н.В.Т.за това, че на
17.06.2020г. в Хасково управлявал ППС и отказал да бъде изпробван за употреба
на алкохол, с което е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което е наложена ПАМ
по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на СУ МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, като е посочен номерът
на отнето СУ МПС - №*********.
Съгласно
изисканата справка от АИС БДС свидетелството за управление на МПС – БГ с
№********* е издадено на Н. В.Т.; статус на документ – отнет от 18.06.2020г.
При така
установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице,
имащо правен интерес от оспорването.
Обжалваният акт е издаден от
компетентен орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед представената по делото
Заповед №1253з-479/16.11.2020г. на Директор ОД на МВР Хасково, като това не е
спорен момент по делото.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона
реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка относно
материалната ѝ законосъобразност.
В
заповедта са посочени както правното основание за упражненото правомощие, така
и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправна предпоставка за прилагане на
ПАМ по чл.171,
т.2а, б.А от ЗДвП
на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
непритежаващо СУМПС. Въз основа на установена от фактическа страна обстановка
административният орган – ПИ към ОД МВР Хасково, РУ Димитровград, е издал
процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, но
неправилно е посочил в мотивите, че АУАН №248128 от 18.07.2021г. е съставен
против И.Х.Х., а не срещу действителния извършител на нарушението по чл.150а,
ал.1 от ЗДвП – Н. В.Т.. За последния няма данни да е съпруг на
жалбоподателката, но видно от представеното удостоверение за раждане двамата са
родители на малолетно дете. При безспорно установеното, че АУАН №248128 от
18.07.2021г. е съставен за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, осъществено от Н.
В.Т., който безспорно е управлявал МПС с отнето СУ МПС №********* съгласно
ЗППАМ №1970з-597/17.06.2020г., то дали правилно жалбоподателката Х. е определена
като субект, спрямо който е налице основание за налагане на предвидената в
закона ограничителна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство, е въпрос на материална, а не на формална /процесуална/
законосъобразност на обжалваната заповед. Поради изложеното съдът приема и че
са изпълнени изискванията на чл.172,
ал.1 от ЗДвП
и на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК
за постановяване на мотивиран административен акт.
Съгласно
чл.22 от ЗАНН принудителните
административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ,
техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон - чл.23 от ЗАНН. В случая
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0254-000175/19.07.2021г. е издадена на основание чл.171, т.2а,
б.А от ЗДвП,
съгласно която разпоредба за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ
Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69А от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от шест месеца до една година. Приложената на жалбоподателката Х. с
оспорения административен акт ПАМ по чл.171, т.2а,
б.А от ЗДвП
от фактическа страна се основава именно на това, че на 18.07.2021г. собствения
ѝ автомобил е бил управляван от лицето Н.В., който няма спор, че не
притежава СУМПС – отнето/иззето. Следователно наложената на жалбоподателката Х.
принудителна административна мярка е в хипотезата на чл.171, т.2а, б.А,
пр.последно от ЗДвП
- на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо
СУ МПС. Некоректното посочване в мотивите на заповедта, при наличието на
другите безспорни доказателства – АУАН от 18.07.2021г.; справка за собственост
на МПС; ЗППАМ №1970з-597/17.06.2020; Протокол от с.з.от 21.07.2021г. по нохд
№384/2021г., не може да е основание да се приеме, че оспорваната заповед е
издадена неправилно по отношение на собственика на автомобила. Необходимо е да
бъде отбелязано изрично, че няма спор, че И.Х. е собственик на управлявания от Н.В.
автомобил, което и се доказва с представената по делото справка в ЦБ КАТ. Макар да е неправилно
посочено в мотивите на заповедта, че АУАН за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП
е съставен на И.Х., а не на действителния нарушител – Н.В., то органът се е
произнесъл като е установил релевантния в случая факт - кой е собственик на
МПС, управлявано от водач с отнето/иззето СУ МПС. С фактическото прилагане на процесната
ПАМ именно собственикът на автомобила се лишава от възможността да го ползва
съобразно неговото предназначение, защото с ПАМ се разпорежда забрана за
движение на ППС, като това ограничение рефлектира пряко и непосредствено в
неговата – на собственика, правна сфера. Така именно собственикът на МПС е адресат
на утежняващи индивидуални административни актове от категорията на процесните
по чл.171, т.2а от ЗДвП. Субект на процесната
ПАМ е единствено собственикът на МПС, без значение дали той е управлявал
автомобила или водачът е бил друг, щом водачът е нямал СУ МПС. Поради изложеното
съдът приема, че оспорваната заповед е издадена в съответствие с приложимия
материален закон.
По изложените мотиви съдът приема, че не
са налице основания по чл.146 от АПК за отмяна или
обявяване на оспорената заповед за нищожна, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалба
на И.Х. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№21-0254-000175/19.07.2021г. на ПИ към РУ Димитровград, ОД МВР Хасково, за
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП
решението е окончателно.
Съдия: