Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… 2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІV
касационен състав, в публичното заседание на седемнадесети
декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря Веселка Крумова
в присъствието на прокурор Владислав Томов
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов КАД №2528/2020
г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във
връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на П.Г.Т., ЕГН **********
против Решение №260219/08.10.2020 г. постановено по АНД №2255/2020 г. по описа на ВРС, с което е
потвърден електронен фиш за налагане на глоба серия К №2049348/08.04.2018 г.
Касаторът счита решението за неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата
отмяна. В жалбата се съдържат две основни възражения. Първото почива на
обстоятелството, че е констатирано, че знакът В26, с който е ограничена
скоростта за движение на МПС е с жълт фон, а не както изисква това ППЗДвП – с
бял. Намира, че нормата, която урежда фоновия цвят на забранителните знаци е императивна
и не може да има отклонения от нея. Намира, че по този начин процесният знак
няма значението и действието, което му предава закона. Второто възражение касае
административно-наказателната процедура. Твърди се, че електронният фиш е
издаден при допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като не са ясно
посочени процесуалните правила, при които е извършено нарушението и не е изяснена
фактическата обстановка. При извършването на проверката не са спазени закона и подзаконовите
нормативни актове регулиращи правилата за работа с уредите за засичане на
скорост. Намира, че нарушението е недоказано и моли да му бъдат присъдени
сторените съдебно-деловодни разноски.
От страна на ответника по касационната жалба – ОД на
МВР – Варна са постъпили писмени бележки преди съдебно заседание, в които се
сочи, че касационната жалба е неоснователна.
Намира, че въззивното решение е постановено при пълно и всестранно
установяване на относимите по делото факти. Намира, че са събрани всички
доказателства. Последните правилно са били възприети от съда и приетата
фактическа обстановка почива на обстоен анализ на доказателствата. Твърди, че
не са налице процедурни нарушения при ангажиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателката. Намира, че
обжалваното решение е правилно, моли да бъде отхвърлена касационната жалба.
Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63,
ал.5 от ЗАНН. Прави възражение за прекомерност на разноските на
жалбоподателката.
В съдебно заседание касатора и ответника по жалбата не
се явяват, не изпращат представители.
Представителят
на ВОП изразява становище за неоснователност на жалбата, моли да бъде потвърдено
решението на въззивния съд.
Варненският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба, по която е образувано настоящото
съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради
което се явява допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.63в ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на
касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е
съществено нарушение на процесуалните
правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК
касационния съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна
несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били
изложени в жалбата като касационни основания.
С обжалваното решение ВРС е потвърдил
Електронен фиш серия К №2049348/08.04.2018 г. на ОД МВР Варна,
с който на П.Г.Т., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП
за превишаване на допустимата максимална скорост в участъка, установена със
знак В26 от 40 км/ч с 29 км/ч или при установена скорост на движение от 69 км/ч. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано
техническо средство TFR1-M513/07.
Въззивният съд е възприел
следната фактическа обстановка: На
08.04.2018 г. в 15:09 ч. въз. Т., която била представляваща на „Венди Варна“
ООД, управлявала л. а. „Ситроен Ц
5“ ДК № В ** **НА, като се движела по
път първи клас № 9 в посока от КК „Златни пясъци“ към гр. Варна със скорост от 72 км/ч. До автобусна спирка
„Долна трака“ имало поставен пътен знак
В 26 , указващ, че разрешената скорост за движение е 40 км/ч. На този пътен участък, до спирката и в
близост до „Сръбски ресторант“, от служители на V РУ-Варна, се извършвала проверка за скоростта на движение на
автомобилите с автоматизирано техническо средство ТFR 1- М 513/07 , с което била установена
скоростта на движение на автомобила. Бил
изготвен клип №10 293. Поради установеното нарушение и след приспадане на
съответния толеранс при измерването, против
жалбоподателката Т., в качеството ѝ на представляваща „Венди
Варна“ ООД, бил издаден електронен фиш Серия К, №2049348. Били снети
и свидетелските показания на свидетеля Венцислав Стойков, който свидетелствал относно
обстоятелството, че ограничителния знак вместо с бял бил с жълт фон, но
отговарял на другите изисквания на закона – бил кръгъл с, с червен кант, с
изписано ограничение на скоростта – 40 км/ч. Била изискана и справка от ОПУ,
която установявала също, че знакът бил с жълт фон.
Въззивният съд е приел горната фактическа обстановка
за безспорна въз основа на представените писмени доказателства и депозираните
свидетелски показания, като взаимнодопълващи се и безпротиворечиви. Посочил е, че доказателствата установяват приетата в електронния
фиш фактическа обстановка по несъмнен начин, а направените в тази насока
възражения от страна на жалбоподателя са неоснователни.
Обжалваното решение настоящата
инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в
съответствие с приложимия материален закон. При постановяването му РС е
извършил цялостна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно задължението
по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е
нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства, като изрично е посочил кои кредитира и кои не и защо.
Подробно е обсъдил доводите на страните. В мотивите към решението е направено
подробно изложение на установените от събраните по делото фактически
обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият
съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Налице
е и обсъждане на обстоятелството, че ограничителния знак В26 не е отговарял на
стандартните изисквания на закона, като е възприето, че същият следва да се
приеме за валиден и не противоречащ на изискванията на закона. Изложените от
ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е
необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.
Наведените в касационната жалба
възражения, съдът намира за неоснователни и направени в противоречие с
процедурните изисквания. Първият и основен мотив съдържащ се в жалбата е
обстоятелството, че процесният ограничителен знак В26 не отговаря на
изискванията на закона. Съобразно нормата на чл.47, ал.1 от Правилника за
прилагане на Закона за движение по пътищата (ППЗДвП) „Пътните знаци за
въвеждане на забрана имат формата на кръг с бял фон, с
гранична червена ивица и със символи в черен цвят.“ Предвид приетото от
въззивния съд – процесният знак спазва изискванията за това да е с кръгла
форма, да има червена ограничителна линия, да има символи в черен цвят.
Отклонението от нормативно установеното е в това, че фонът върху, който са
изобразени символите за ограничението на скоростта не е бял, а жълт. В
конкретния случай съдът намира, че не е налице съществено отклонение от
изискването за ограничителен знак В26. Изпълнени са общите законови изисквания
касаещи забранителните знаци – знакът да е кръгъл и да има ограничителен червен
кант по края. Явно видими са и изписаните върху знака символи, като по този
начин не е препятствана възможността на водачите да възприемат точно в какъв
размер е ограничението на скоростта. Отклонението от нормативното изискване за
изобразяване на знака с бял фон, а вместо това използването на жълт, съдът
намира за несъществено предвид обстоятелството, че това не възпрепятства
възприемането на всички останали съществени характеристики на знака, нито пък е
пречело да бъде възприето ограничението за скорост. Различна би била
преценката, ако се касае до отклонението от друг или други съществени
реквизити, които биха попречили на водачите да възприемат знака като
ограничителен или пък възприемането на установената горна граница на разрешена
скорост. Ето защо касационният състав преценява така направеното възражение за
неоснователно.
По своя
характер второто направено в касационната жалба възражение, а именно, че електронният фиш е издаден при допуснати нарушения на
процесуалните правила, като не става ясно дали същите са спазени, а също и не е
изяснена фактическата обстановка, както и че при извършването на проверката не
са спазени закона и подзаконовите нормативни актове регулиращи правилата за
работа с уредите за засичане на скорост, представляват нови фактически
твърдения, направени за пръв път пред касационната инстанция, тъй като те не се
съдържат във въззивната жалба, нито са изложени от представителя на
жалбоподателката пред въззивния съд. Съобразно нормата на чл.220 от АПК
съдът „преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение.“ Ето защо няма как касационната инстанция да обсъжда нови
фактически твърдения или да прави нов анализ на показанията на свидетелите,
предвид изложеното в жалбата, освен ако това не се дължи на твърдяно
процесуално нарушение, извършено от въззивния съд, каквото твърдение за
нарушения на въззивният съд в настоящата жалба няма.
Предвид изложеното, настоящия
касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни
основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и
постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на
материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.
При този изход на спора и предвид актуалната
редакция на чл.63 ал.3 от ЗАНН с ДВ бр. 94/2019 г. основателно се явява направеното от процесуалния
представител на ответника искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски,
поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника
юрисконсултско възнагаждение в размер на 80 лв. на основание чл.143 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП.
Водим от горното и
на основание чл.221 ал.2 от АПК вр. чл.63
ал.1
от ЗАНН, настоящият състав
на Административен съд - Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение №260219/06.10.2020
г. постановено по НАХД №192/2020 г. по
описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА П.Г.Т., ЕГН **********,*** да заплати на ответника касационното производство Областна Дирекция
на МВР – гр. Варна разноските за водене на производството в касационната
инстанция в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.