Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при участието на секретаря Албена
Янакиева, като разгледа докладваното от съдията
Писарова в.т.д.№647/2019г., по описа на ВОС, ТО, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е
образувано по ВЖ на А.Е.Д., ЕГН **********,***, чрез адв.Д.М. срещу
решение №193/18.12.2018г., постановено по ГД №699/2018г. на РС –Девня, в частта, в която съдът е приел за
установено по отношение на ЕОС МАТРИКС ООД, ЕИК *********, че ответникът дължи
сумата от 2 471,94 лева - частична претенция
от вземане за общо дължима главница от 4 217,47 лв.; сумата от 316,54
лева - договорна лихва за периода 16.06.2014г. – 10.01.2017г., дължими по
Договор за потребителски паричен кредит PLUS-10792037 от 16.06.2014г., сключен
между кредитодателя БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и А.Е.Д., което вземане
кредитодателят е прехвърлил на ищеца - цесионер „ЕОС МАТРИКС”ЕООД, съгласно
договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 05.02.2018г.
до окончателното й изплащане, за които вземания в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
183/218г. по описа на ДРС.
Решението не се обжалва в
отхвърлителната му част, в която съдът е отхвърлил иска за договорна лихва за
разликата до първоначално претендираните 528,06 лева.
С жалбата се излага, че
постановеното решение е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно.
Претендира се отмяната му и вместо това отхвърляне на исковете ведно с
присъждане на съдебно-деловодните разноски.
В
жалбата се излага, че съдът е достигнал до неправилен извод относно действието
на цесията спрямо длъжника като съдът не е взел предвид възражението му в тази
насока. Съдът приел за валидно уведомлението за цесията, направено с исковата
молба, въпреки липса на позоваване от ищеца. Съдът не е отчел липсата на
последователност в представените по делото пълномощни за делегиране на
представителна власт за заявителя в заповедното производство. Съдът не е отчел
факта, че липсата на уведомление за цесия към момента на заповедното
производство, не може да бъде санирано с обратна сила, респ. че на твърдяното
редовно уведомяване посредством исковата молба, не следва да се придават
положителни правни последици. Предвид това неясно за въззивника остава защо PC,
приемайки че ответника бива уведомен за извършената цесия с ИМ, присъжда
законна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Въззивникът отделно излага, че в рамките на заповедното
производство са представени няколко броя пълномощни, на които ищеца основава
правомощия да извършва редовно изявление за цесия. С последните се твърди
редовно делигиране на права по см. на чл. 99, изр.З от ЗЗД, което обстоятелство
се оспорва от ответника. С пълномощно от 09.06.2015г. - нотариално заверено от
Нотариус В Б с per. № 302 - изпълнителният директор на БНП „Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, упълномощава бланкетно Р. И. М. –Т., управител на „ЕОС
Матрикс" ЕООД, да уведомява съгласно чл.99, изр.З от ЗЗД, всички длъжници
по Рамков договор от 02.06.2015г. /по който е извършената цесия/. С пълномощно
от 05.03.2013г./значително предхождащо упълномощаването по повод сочения рамков
договор/ от страна на Р. И. М.-Т., управител на „ЕОС Матрикс" ЕООД, се
упълномощава Адвокатско дружество „Иванов и Денев" да уведомяват всички
длъжници по договори за цесия сключени между „ЕОС Матрикс" ЕООД и банки,
финансови институции. Оспорва се действието на това упълномощаване по отношение
на цесионера – банковата институция, за извършената цесия. Упълномощаването е извършено
във времеви период, значително предхождащ рамковият договор, по който на Р Мса
предоставени правомощия. Към момента в който последната е упълномощила
адвокатското дружество, същата не е разполагала с предоставени от БНП „Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД права, да извършва от името и за сметка на банковата
институция, съобщение за цесията на длъжника А.Д. по см. на чл. 99 и сл ЗЗД.
Според въззивника, в случай на делегиране правомощието от цедента на цесионера
да уведомява длъжника за извършената цесия, то пълномощното следва да е
изрично. Съобщаването като факт сам по себе си, не освобождава длъжника от
задължението да плати, но определя легитимираното лице, което следва да получи
плащането, доколкото изпълнение именно на това лице, редовно освобождава
длъжника от задължението.
На
следващо място, въззивникът оспорва действието и на пълномощията на адв. Р.М.,
получени от Адвокатско дружество - „Иванов и Денев". Същото в поредност
предхожда делегирането права по чл. 99, изр.З от ЗЗД от цесионера на цедента.
Упълномощаването е извършено на 06.03.201Зг./две години преди извършената
цесия/ и са предоставени общи пълномощия да представлява „ЕОС Матрикс"
ЕООД по повод уведомяване на длъжници. Развиват се съображения, че това пълномощно
касае други отношения и е неотносимо. Тъй като „ЕОС МАТРИКС" ЕООД е следвало
да извърши уведомление за цесията не в качество на цесионер, а на упълномощен
за това цедент, въззивникът счита, че предоставените от цедента на адвокатското
дружество права не са такива да извършва уведомления от името на банковата
институция по отношение нейните длъжници. Поради изложеното, въззивникът
твърди, че изпратените преди иницииране на заповедното производство уведомления
дори да са получени от страна на въззивника, не биха произвели изисканото от
законодателя действие. Поддържа, че исковата молба също не поражда уведомление
за цесията. Същата е изготвена и подписана от адв. Р.М., която не притежава
подобни пълномощия. Исковата молба би могла да се зачете като обявление за
цесия ако бе подадена от цедента или редовно упълномощено лице, с правата да
обявява извършена цесия от името на цедента. В този смисъл въззивникът се
позовава, че е налице трайно установена практика на ВКС и съдилищата. От страна
на ишеца не било направено искане за приемане на ИМ като уведомление за цесия и
съдът нарушил диспозитивността на процеса като се произнесъл извън заявеното.
Не са и налице условията за приемане, че с исковата молба е извършено
уведомяване на длъжника за цесията тъй като към нея няма приложено уведомление
по чл.99 ЗЗД. От самото съдържание на приложените уведомления не следва
недвусмислено целта на писменото волеизявление, от кого е изпратено, в рамките
на какви правомощия; уведомление за предсрочна
изискуемост ли представлява или нещо различно. Твърди се освен това, че ищецът
следвало да проведе пълно и главно доказване на исковата си претенция, което в
настоящият случай не било сторено. По делото не били представени никакви
доказателства досежно факта на получаване сумата от страна на А.Д.. Твърди се,
че договор за кредит и Общи условия към същия, не отговарят на предписанията на
закона в т.ч на чл. 5, ал.4 от ЗПК относно изискванията за предоставянето им на
потребителя по ясен и разбираем начин, като всички елементи съобразно волята на
законодателя, следва да са в еднакъв по вид формат и размер на шрифта, не по-
малък от шрифт 12.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор
на насрещната страна ЕОС МАТРИКС ООД чрез пълномощник адв.Р.М., за
неоснователност на ВЖ.
Сочи се, че представеното пълномощно
по делото, даващо изрично правомощие да се извършва уведомяване за цесиите, не
е оттеглено от упълномощителя и поражда своето действие независимо, че е
подписано преди извършване на процесната цесия. Съдът не е указал на страната,
че не сочи доказателства за представителната си власт за извършените действия
по уведомяване на длъжника за цесията. Поддържа се, че ищецът е узнал за същата
най-късно към датата на връчване препис от исковата молба, част от приложенията
към която е и изрично уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД. Отделно от това, не са
представени от ответника доказателства за извършени плащания на стария кредитор
/цедента/, което би имало значение при оспорване уведомяването за цесията.
Направеното
оспорване за предоставяне на сумата по кредита се твърди за неоснователно тъй
като по делото е изслушана ССЕ, която е представила данни за това. Твърди се,
че ответникът изрично е декларирал предоставяне на сумата по договора за кредит
с подписването на договора, в който се съдържа изявление в този смисъл. Поради
това, оспорването на това обстоятелство не възлага тежест на ищеца да
установява предаването на сумата на кредитополучателя. Ответникът не е
представил доказателства за погасяване на задължението или извлечение от
сметката си, което да опровергае счетоводните записвания и констатации по
заключението. Възразява се, че това възражение е и преклудирано. Претендира се
отхвърляне на жалбата ведно с присъждане разноски за две инстанции. Под условие
е направено и възражение за прекомерност адв.хонорар на въззивника.
За да се произнесе по
жалбата съдът съобрази, че производството е било образувано пред РС – Девня, по
искова молба на ЕОС МАТРИКС ЕООД, чрез адв.Р.М. срещу А.Е.Д., за установяване
по отношение на ответника, че същия дължи на ищцовото дружество сумата от
3 000 лева, представляващи частична претенция от общо задължение в размер
на 4 985.48 лева, от които 2 471.94 лева главница и 528.06 лева
договорна лихва за периода от 16.06.2014г. до 10.01.2017г. по договор за
потребителски кредит PLUS – 10792037 от 16.06.2014г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –05.02.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 183/2018г. по описа на ДРС. В исковата
молба ищецът твърди, че по силата на договор за цесия е придобил процесното
вземане от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, поради което новият кредитор е
активно процесуално легитимиран да предяви настоящия установителен иск, като
носител на вземането срещу ответника. Излага, че БНП Париба Пърсънъл Файненс
ЕАД е отпуснала кредит в размер на 10 000 лева на А.Е.Д. по Договор за
потребителски кредит PLUS-10792037 от
16.06.2014г. Сочи, че от датата на последния падеж – 20.06.2017г. до настоящия
момент длъжникът не е погасил задължението си в общ размер на 4 985,48 лв, от
които 4 457,42 лева главница и 528,06 лв. договорна възнаградителна лихва.
Излага, че предвид изтичане срока на договора, задълженията на длъжника по него
са изискуеми изцяло. Излага, че цесията е съобщена на ответника при условията на чл. 99 ЗЗД, с
оглед на което намира, че същия е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне
на вземанията. Моли за уважаване на исковете.
В срокът по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника, в който оспорва основателността на иска.
Оспорват се твърденията за редовно уведомяване на длъжника за извършената
цесия. Оспорва се както дължимостта, така и размера на всички претендирани
суми. Твърди се неяснота на датата за изискуемост на договора, претендираната
сума за кои месечни вноски се отнася и за кой период. Навеждат се твърдения за
противоречие разпоредбите на Договора за кредит и Общите условия с нормата на
чл.5, ал.4 ЗПК. Прави възражение за изтекла погасителна давност, без да се
конкретизира за коя част от задължението и за кой период. Настоява с оглед
изложеното за отхвърляне на иска и присъждане сторените по делото разноски.
Въз основа на твърденията и
възраженията на страните, събраните доказателства, съобразно пределите на
въззивното производство, съдът достига до следните изводи по спора:
Съдът
прецени, че подадената въззивна жалба е редовна и производството по нея
допустимо – жалбата е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна, чрез
редовно преупълномощен от предходния процесуален представител на страната /адв.М.
от адв.Алексиев/, в съответствие с останалите изисквания на закона. В
съответствие с изискванията за редовност на ГПК е и постъпилият отговор на ЕОС
Матрикс ЕООД.
Страните
не правят доказателствени искания и не твърдят извършени от първата инстанция
процесуални нарушения.
Съгласно
чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта – в обжалваната му част, а относно правилността на решението е
обвързан от оплакванията във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По
отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, които в настоящия случай са идентични с тези, направени с
отговора на исковата молба. Въззивното производство е с предмет единствено
уважения иск с правно основание чл.422 ГПК, не и в отхврълителната част на постановеното
от РС-Девня решение. Не се поддържат единствено възраженията за прекомерност на
договорните лихви и погасяването им по давност.
Поддържа
се оспорване на изявленията за съобщаване на цесията както поради липсата на
удостоверено връчване на ответника, така и поради неясната информация на
писмата. Оспорва се уведомяването за цесията и предсрочната изискуемост на
вземането по договора за кредит. Поддържа се довод, че липсата на уведомяване
за цесията към датата на заповедното производство, не може да санира този
недостатък с обратна сила, поради което цесията не е произвела действия спрямо
длъжника съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД. Като трето оплакване в жалбата си
въззивникът отново сочи липсата на яснота каква сума се претендира и по какъв
начин е формирана тя, към коя дата е станал изискуем кредита, колко месечни
вноски и за кой период не са платени. Най-после се поддържа и твърдяното
възражение за противоречие на договора и общите условия към същия на
разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗПК.
Допълнително
с въззивната си жалба длъжникът оспорва както пълномощното за цесионера за
съобщаване на цесията, така и последващите пълномощни в полза на АД Иванов и
Денев, респ. пълномощното на Р М–Т. в качеството и на управител на ЕОС Матрикс
ЕООД с твърдения, че едното пълномощно било бланково, а другото – подписано
преди упълномощаването по цесионния договор. Уълномощаването на адвокатското
дружество предхождало във времето рамковия договор, въз основа на който Р Мкато
представляващ цесионера следвало да извърши уведомяването по чл.99 ЗЗД. Отделно
от това, оспорват се и правата на пълномощника по делото адв.Р.М. като отново
се твърди, че пълномощното и от името на адвокатското дружество предхождало
упълномощаването за извършване на уведомления по чл.99, ал.3 ЗЗД.
Доколкото пред въззивната
инстанция не са правени нови доказателствени искания, липсват оспорвания на
събраните пред първата инстанция доказателства, вкл. изслушаната по искане на
ищеца счетоводна експертиза, съдът основава правните си изводи на събраните
вече доказателства.
Не се оспорват
предпоставките за допустимост на разгледания от РС-Девня иск с правно основание
чл.422 ГПК, поради което съдът не излага отделни съображения. Въз основа на заявление по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.№183/2018 год. на ДРС е издадена Заповед №107/27.02.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за осъждане
на длъжника А.Е.Д. да заплати на „ ЕОС МАТРИКС „ ЕООД сумата
от 3000 лв, представляваща част от
общото задължение – 4985,48 лв , от които 2471,94 лв от общо дължима 4457,42 лв главница и 528,06
лв договорна възнаградителна лихва за периода 16.06.2014г. – 10.01.2017г. по
Договор за потребителски паричен кредит
За установяване
на материалната си легитимация и качеството си на заявител –цесионер по ЧГД
№183/2018г. на РС-Девня, ищецът е представил договор за кредит PLUS-10792037 от
16.06.2014г., и погасителен план към него, от които е видно, че отпуснатия на
ответника кредит е в размер на 10 000 лева, като броя на погасителните вноски е
за 36 месеца, т.е. от 18.07.2014г. до кР. падежна дата - 20.06.2017г., а
погасителната месечна вноска е в размер
на 386,17 лева, платими на падежни дати, посочени в погасителния план. В
чл.3 от договора е уговорено, че погасителните вноски съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по
подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалба
на кредитора. В чл.7 е посочено, че месечните погасителни вноски покриват
вземанията на кредитора в следната последователност – разноски, вкл. за
събиране на вземането, лихва и главница.
Пак в тази връзка съдът
преценява и представения Рамков договор за цедиране на задължения от
02.06.2015г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „ЕОС МАТРИКС„ ЕООД, по силата на който „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД прехвърля на „ЕОС МАТРИКС„ ЕООД парични вземания,
произтичащи от просрочени и неизплатени договори и сделки с клиенти на цедента
в хода на обичайната му дейност, които вземания са индивидуализирани в Анекси 1
А до В към съотв. Протокол, представляващи неразделна част от договора за
цесия. Представени са Протокол №20 от 10.01.2017г към Рамковия договор за
цедиране на вземания от 02.06.2015г. и Анекс №1А към към същия, от които е
видно, че в предмета на прехвърлените с договора за цесия вземания е включено и
процесното вземане по договор
Представено е писмено
потвърждение /л.51/ по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД, издадено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в уверение
на това, че всички вземания съгласно Рамков договор за цесия, подробно описани
и индивидуализирани в Анекс 1А и 1В към Протокол №20/10.01.2017г., са прехвърлени
на „ЕОС МАТРИКС„ ЕООД изцяло и с всички
техни принадлежности. В потвърждението е посочена и банкова сметка ***.
Представено е нотариално заверено пълномощно от
09.06.2015г./на л.60/, с което цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е
упълномощил управителя на „ЕОС МАТРИКС„ЕООД Р М–Т. да уведоми от името на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД всички длъжници по вземания на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД, които цедентът е цедирал, съгласно рамковия договор от
02.06.2015г. и всички допълнителни
споразумения и протоколи към него, вкл. с право да преупълномощава
адвокати/адвокатски дружества или трети лица за уведомяване на длъжниците с
права по това пълномощно. По делото е представено и пълномощно от управителя на
„ЕОС Матрикс”ЕООД, от 05.03.2013г. /на л.62/,с което същото дружество е
упълномощило Адвокатско дружество „Иванов и Денев с правото да уведоми всички
длъжници за извършени цесии, с които упълномощителя е придобил вземанията си
спрямо тези длъжници и да преупълномощава с тези права трети лица, както и
пълномощно от адвокатското дружество за приупълномощаване адв. Р.М. /на л.64/, от март 2013г., да уведомява
длъжниците за извършените прехвърляния на вземания. Пълномощното включва
изрично извършването на уведомления до длъжниците по чл.99 ЗЗД.
С исковата молба са
представени и два броя Уведомления без дата за извършено прехвърляне на
вземания между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и „ЕОС Матрикс” ЕООД и за
обявяване на предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит, отправени
до А.Е.Д., с които длъжника се уведомява, че с Рамков договор за прехвърляне на
парично вземане / цесия / от 02.06.2015 г.
и Протокол №20/10.01.2017г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е
прехвърлил на „ЕОС Матрикс” ООД всички свои вземания към него, и последното
дружество е станало вече негов кредитор, както и че ползвания кредит по Договор
№
От изслушаната по делото
счетоводна експертиза /на л.104/, неоспорена от страните, кредитирана от съда
изцяло като обективна и компететно дадена, се установява, че сумата, предмет на
договора за кредит е била предоставена реално на длъжника. Същия е изършвал и
плащания по договора в значителен размер. /последно плащане на 29.06.2016г./
Към датата на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение на
05.02.2018г., дължимият неплатен остатък от ответника за главница е 4 217,47
лв, а за договорна лихва – 316,54 лв.
Въззивният съд споделя
изцяло изводите, до които е достигнала първата инстанция като съгласно чл.272 ГПК препраща към тях.
Претенцията на цесионера
ЕОС Матрикс ЕООД, същият и заявител в заповедното производство по чл.410 ГПК, е
основана на падежирало на крайни си срок вземане, основано на договор за
потребителски кредит от 16.06.2014г. и извършена впоследствие цесия на това
вземане от банката – кредитодател на ищеца ЕОС Матрикс, на 10.01.2017г.
Установява се, че кР.та падежна дата по договора е на 20.06.2017г., която е
била факт преди подаване на заявлението през февруари 2018г. В договора изрично
кредиторът е уговорил и свел до знанието на длъжника възможността да извърши
цедиране на вземанията си спрямо трето лице.
Не се спори и се установява
от приложения Рамков договор от 02.06.2015г. и приложения към същия, че процесното
вземане е предмет на цесионния договор ведно с всички акцесорни права. /т.4.2
от договора/ Съгласно чл.5.9 от същия, цедентът уълномощава цесионера да
изпраща писмени уведомления до длъжниците, чиито задължения са цедирани /на
л.22/от името на цедента, с които да ги уведомява по реда на чл.99 ЗЗД. На
същата дата е предоставено и нот.заверено пълномощно за предоставените права за
уведомяване на длъжниците. Съгласно чл.10, договорът не е ограничен от срок и
не е прекратен. /на л.60/
Съдът намира за неоснователни
възраженията на въззивника срещу предоставените с приложените пълномощни права
спрямо цесионера, респ.неговите процесуални представители. От значение е
единствено предоставения с тези сделки обем на представителна власт, която е
недвусмислено изразена и не се нуждае от тълкуване – цедентът е предоставил
правомощието по чл.99, ал.3 ЗЗД за уведомяване на длъжниците по цедираните
вземания, на цесионера. От своя страна, цесионерът е ползвал за изпращане на
уведомяванията пълномощника си Адвокатско дружество, последното чрез негов
изричен пълномощник адв.Р.М.. Без никакво значение за спора е хронологично
по-ранното упълномощаване на адвокатското дружество от цесионера и адв.М. спрямо
извършената цесия, респ.упълномощаването на цесионера за връчване уведомленията
по чл.99 ЗЗД. Въззивникът не е оспорил истинността на представените писмени
доказателства за удостоверяване на представителната власт, а единствено
последиците от същата.
Настоящият състав споделя и
доводите за липса на нарушения на ЗПК, конкретно разпоредбата на чл.5 от същия
с клаузите на договора за кредит и ОУ към същия. Към м.07. 2014г е
допусната промяна в ЗПК относно предоставяне информацията по ал. 1, 2, 3, 9 и
13, както и общите условия на
потребителя, като всички елементи на информацията и на общите условия следва от
23.07.2014г. да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, което изискване към датата на подписване на договора през
м.06.2014г., не е съществувало. Позоваването на законовата разпоредба е
бланково и не съдържа конкретно оплакване – по какъв начин ако и шрифта в
договора да е под минималните изисквания, е довел до нарушаване правата на
потребителя. В рамките на служебните си правомощия да следи за нарушаване на
императивни правни норми, въззивният съд не констатира недействителност на
договора и/или негови клаузи в противоречие с ЗЗП и ЗПК.
Съдът
намира, че действително представените пощенски разписки до длъжника за връчване
на уведомленията, не са годни да установят връчването им на адресата.
Независимо от това, доколкото заявлението е основано не на предсрочна
изискуемост на вземането по договора, а на изцяло падежирал дълг, това
обстоятелство е без правно значение. Приложените разписки не удостоверяват
връчване на длъжника на съобщението за цесията. Независимо от това, последната следва
да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /
така Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013г./. Изходящото от
цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Възраженията му в тази връзка биха могли да
обосноват евентуална неоснователност /изцяло или частично/, при наведени
твърдения за извършени плащания спрямо предходния кредитор до момента на
съобщаването. Такива възражения не са правени както с отговора на исковата
молба, така и с жалбата, предмет на настоящото производство.
От друга страна, въз основа
на счетоводната експертиза, съдът намира задължението за установено както по
размер и основание, така и за съответния период, ограничен от крайният падеж по
договора.
Доколкото, вземането не се
основава на предсрочна изискуемост, а на изцяло падежирал договор, то и
възражението по отношение на законната лихва от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, съдът намира за неоснователно.
В заключение, поради
идентичност да изводите на двете инстанции, решението на РС-Девня следва да
бъде потвърдено в обжалваната част.
Разноски за настоящото
производство се следват на въззиваемата страна доколкото формално се
претендират с отговора на жалбата. В съдебно заседание не е поддържано искане
за присъждане на разноски и не е представен както списък по чл.80 ГПК, така и
доказателства за договорен и изплатен адв.хонорар. /изрично в този смисъл адв.М./.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение на РС – Девня рег.№193/18.12.2018г.,
постановено по гр.дело №699/2018г., в
обжалваната част, с която съдът е приел за установено по отношение на „ЕОС
Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков – Казанджията” № 4-6 и
по отношение на А.Е.Д., ЕГН **********, с адрес: *** дол, че А.Е.Д., ЕГН **********,
дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 2471,94 лева - частична претенция от вземане за общо дължима главница от 4 217,47
лв, както и сумата от 316,54 лева - договорна
лихва за периода 16.06.2014г. – 10.01.2017г., по Договор за потребителски
паричен кредит PLUS-10792037 от
16.06.2014г., сключен между кредитодателя БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и А.Е.Д.,
което вземане кредитодателят е прехвърлил на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, съгласно
договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК – 05.02.2018г. до
окончателното й изплащане, за които вземания полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
183/2018 г. по описа на ДРС.
В
останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: