№ 237
гр. София, 29.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001001028 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК и се развива по молба с вх.№
1617/26.01.2022 г. на „Буларко“АД /н/, въззивник в производството, чрез адв.В.С. от САК.
Със същата е поискано допълване на постановеното по делото решение в частта му
относно претендираните от молителя-въззивник разноски в производството пред въззивния
съд, защото решението съдържало диспозитив, с който се потвърждава постановеното от
СГС определение по отношение претендираните в първоинстанционното производство
разноски, но не съдържа отхвърлителен диспозитив по отношение претендираните пред
въззивната инстанция, въпреки изложените мотиви. Отделно от това се иска осъждане на
насрещната страна за сторените разноски за дължима се ДТ по производството.
В отговора по молбата „Булактив“ЕООД, чрез процесуалния си представител оспорва
развитите в същата съображения и поддържа нейната неоснователност.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните
в настоящето производство и прецени данните по делото, намира следното:
Молбата на адв.С. е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл.248, ал.1
ГПК - постъпила в срока за обжалване на постановеното по делото въззивно решение, от
надлежно процесуална легитимирана страна – нарочно упълномощения процесуален
представител на въззивника в производството.
Разгледана по същество молбата се явява неоснователна частично неоснователна, по
следните съображения.
С постановеното решение настоящият състав на въззивната инстанция се е произнесъл
по отношение недължимостта в полза на молителя-въззивник на претендираните от него
разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение на процесуалния му
представител с аргумент, че не са ангажирани доказателства за извършване на такива.
Изложил е мотивирани съображения за правна несъстоятелност на доводите на молителя-
въззивник, че адвокатско възнаграждение на осъществяващия правна защита и съдействие
на въззивното дружество следва да се присъди по реда на чл.38, ал.2 ЗАДв.
В този смисъл и приема, че въззивният състав се е произнесъл по искането на
въззивника-молител по реда на чл.78 ГПК в мотивите на постановения от него акт, като го е
счел за неоснователно, поради което и при съобразявайки доводите в молбата на адв.С.
1
същият състав не намира, че са налице основания да ревизира този си краен извод.
Съобразно нормата на чл.236, ал.1, т.6 ГПК съдебното решение следва да съдържа
произнасяне относно това в чия тежест се възлага разноските.
Ето защо и след като цитираната императивна норма не съдържа изискване за
изрично произнасяне в решението на съда /разб. диспозитива му/ в случаите, в които
искането за присъждане на разноски е прието за неоснователно в мотивите, то в случай като
процесния, когато съдът е изложил подробни мотиви защо не присъжда разноски в тежест
на която и да е от страните се налага, че постановеното от него решение съдържа всички
необходими реквизити, изискуеми се от действащото обективно право.
За прецизност следва да се акцентира, че в съответствие с последното – чл.236, ал.2
ГПК, в мотивите към решението са обсъдени всички твърдения и възражения на страните по
поставения въпрос за дължимостта на разноските, сторени от тях, както и правни изводи на
съда по тези въпроси.
При тези относими обстоятелства решаващият състав изведе, че не са налице
основания за изменение на постановеното от него решение в частта му относно разноските с
допълване диспозитива на постановеното по делото решение на извода на съда, че не
присъжда разноски по делото в полза на молителя.
По отношение на искането за изменение на решението в частта му относно разноските
за дължимата се държавна такса по въззивното производство.
След повторна служебна преценка на данните по делото въззивната инстанция
съобрази, че действително произнасяйки се по въпроса за разноските е пропуснала да се
произнесе и по въпроса относно дължимата държавна такса по въззивното производството,
предвид че първоинстанционното решение е отменено в обжалваната му част, а предявените
искове с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ – уважени.
Отчитайки този факт и в съответствие със задължителната практика на ВКС
/Определение № 222 от 18.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 813/2017 г., II т. о., ТК,
Определение по ч. гр. д. № 385/2015 г., II г. о. ВКС, Определение № 104/09.02.2015 г. по ч.т.
д. № 112/2015 г., I т.о./, според която съдът е длъжен да събере принудително дължимата
държавна такса, в рамките на давностния срок, вкл. и в хипотезите, когато дължимостта на
таксата е обвързана от изхода на спора и събирането й се извършва съобразно резултата по
делото решаващият състав приема, че на осн.чл.77 ГПК следва да се постанови осъждане на
въззиваемата страна да заплати по сметка на АС София на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ
дължимата се държавна такса върху цената на уважените искове. По арг. от посочената
норма държавната такса за установителни искове за съществуване или оспорване на
вземане, претендирани в производството по несъстоятелност, се определя върху една
четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск. В случая са предявени при
условието на обективно съединяване три иска, като съобразно тяхната цена следващата се
държавна такса за всеки един от тях, изчислена по реда на чл.694, ал.7 ТЗ е съответно
4 123,54 лв., 7 500 лв. и 22 253,35 лв., или общо 33 876,89 лв. дължима се държавна такса за
първоинстанционното производство. Дължимата такава за пред въззивната инстанция, по
арг. от т.18 ТДТССГПР е в размер на ½ от горната сума, или 16 938,45 лв.
Горепосочените суми въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на АС
София.
Така мотивиран на посочените основания, Софийският апелативен съд, ТО, 5- и
състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№ 1617/26.01.2022 г. на „Буларко“АД /н/,
въззивник в производството, чрез адв.В.С. от САК за допълване на допълване на
постановеното по делото решение в частта му относно разноските с допълване диспозитива
на постановеното по делото решение на извода на съда, че не присъжда разноски по делото
2
в полза на молителя.
ОСЪЖДА „Булактив“ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на Апелативен съд
София сумата от общо 50 815,34 лв. /петдесет хиляди осемстотин и петнадесет лева и
тридесет и четири стотинки/, представляваща дължимата се по производството пред
първоинстанционния и въззивния съд държавна такса, съобразно уважената част от
предявените при условието на обективно съединяване искове с правно основание чл.694,
ал.1, т.2 ТЗ.
Определението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3