Решение по дело №394/2025 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН вр.чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Р. Ю. Р. против решение № 51/07.04.2025 г., постановено по АНД № 51/2025 г. по описа на Районен съд – Русе (РС – Русе), с което е потвърдено НП № 24-1882-000780/27.12.2024 г., издадено от началник сектор в Първо РУ към ОДМВР - Русе, а касаторът е осъден да заплати на ОДМВР - Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. С наказателното постановление, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от същия закон на касатора са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че е налице съществено нарушение на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН, тъй като делото било разгледано и решено от РС – Русе без жалбоподателят да е бил редовно призован. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност се иска да се отмени оспореното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Русе. Претендира присъждането на разноски.

Ответникът по касационната жалба - началник сектор в Първо РУ към ОДМВР – Русе, във възражение с вх. № 17492/29.05.2025 г. по описа на РС – Русе, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на районния съд е правилно и моли то да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна районният съд е приел, че на 29.10.2024 год., около 14:12 ч., пол. служители към Второ РУ – ОДМВР - Русе, на [улица]до бензиностанция ОМВ в гр. Русе, забелязали лек автомобил марка и модел „БМВ Х 5“ с рег. № [рег. номер], управляван от касатора, да се движи от [улица], по [улица], посока към [улица]. Полицейските служители установили визуално, че водачът на автомобила го управлявал по такъв начин, че боравейки с уредите за управление и форсирайки двигателя на автомобила, умишлено нарушил няколко пъти устойчивостта му на пътя, като поднасял задните гуми на МПС наляво и надясно по пътното платно, предизвиквайки по този начин усукване на купето и загуба на устойчивостта на автомобила. След като пол. служители настигнали и спрели автомобила на касатора и поради това управление на автомобила от негова страна, св. П. Б. му съставил АУАН бл. №1397112/29.10.2024 г. за извършено от него нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Впоследствие било издадено и обжалваното пред РРС наказателно постановление.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че актът за установяване на административното нарушение и НП са съставени съгласно изискванията на ЗАНН, като фактическите констатации отразени в същите, не се опровергават от събраните доказателства, а издаденото наказателно постановление е законосъобразно и правилно. Въззивният съд е приел, че по делото не е налице съмнение относно факта, как и по какъв начин е извършено нарушението от касатора, като е посочил, че от субективна страна същото е извършено умишлено, а наказанието за това нарушение е правилно индивидуализирано от АНО.

При извършената проверка за правилността на атакувано съдебно решение касационният състав намира, че решението е постановено при допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 предл. първо от НПК, вр. чл.63в от ЗАНН, поради което се явява неправилно, като съображенията в тази насока са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН, съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес. Съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят, неподалият жалба нарушител или поискалият обезщетение не са били намерени на посочените от тях адреси.

В подадената до РРС жалба срещу НП жалбоподателят е посочил постоянен адрес в гр. Мартен, обл. Русе, [улица]. По тази жалба на 10.01.2025 г. в РС - Русе е образувано АНД № 51/2025 г. Същото е насрочено с разпореждане от 15.01.2025 г. като призовката за насроченото на 11.02.2025 г. съдебно заседание е изпратена до жалбоподателя на друг адрес, а именно гр. Русе, [улица], вх.2, ет.1, ап.1, като на същата е направено отбелязване, че на адреса не живее такова лице /л. 21 от въззивното дело/.

Така, на 11.02.2025 г. било проведено открито съдебно заседание, в което е прието, че жалбоподателят Р. Ю. Р., нередовно призован, не се явява. Не е намерен на посочения в жалбата адрес. По данни на съседка, живуща в жилищната сграда на адреса не живее такова лице. В това съдебно заседание е даден ход на делото, приобщени са писмените доказателства и са събрани гласни доказателства – показанията на разпитания като свидетел актосъставител, даден е ход по същество и делото е прието за решаване.

Настоящият състав намира, че извършеното при посочените обстоятелства призоваване на касационния жалбоподател не дава основанието по чл. 61, ал. 4 от ЗАНН за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Като е дал ход на делото при наличие на нередовно призоваване на жалбоподателя, РРС е постановил решение при съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото на жалбоподателя да участва в събирането на доказателства и да докаже твърденията си в жалбата. Съгласно чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено.

При това положение обжалваното решение подлежи на отмяна и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, който да започне същото от етапа, на който е било допуснато нарушението на процесуалните правила – насрочване на съдебно заседание и надлежно призоваване на страните за същото.

При новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото пред касационната инстанция съгласно чл.226, ал.3 от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2, изр. първо, пр.второ и чл.222, ал.2, т.1 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 51/07.04.2025 г., постановено по АНД № 51/2025 г. по описа на Районен съд – Русе.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Русе.

Решението е окончателно.