Р Е Ш Е Н И Е
№257
гр. Велико Търново, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря Ст. М. , изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 406 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателката Г.Д.Т. ***, чрез
процесуалния си представител адв.Д. от ВТАК, е обжалвала като незаконосъобразна
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-1275-00367 от 16.6.2021
на началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново, с
която и е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, буква "б" от ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 15.06.2021 година.
Поддържа се нарушаване на
административно-производствените правила, несъответствие със законовата цел и
противоречие със закона при издаването и. Сочи се неустановяване на факта на
отказ да бъде извършена проверка с тест за наркотични вещества, като освен това
се поддържа и липсата на прилагането на принципа на съразмерност при
прилагането на мярката. Претендират се разноските.
Ответникът по делото, началникът на
група в сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Велико Търново, не е взел
становище.
Съдът,
като взе предвид становището на жалбоподателката и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, е допустима за разглеждане по същество.
Видно е от съдържанието на самата
заповед, че същата е връчена на 21.06.2021 г. на оспорващата, а жалбата е
подадена в съда чрез оператора „Еконт“ на 5.07.2021 година, при което е спазен
14 дневния решителен и преклузивен срок за подаването и. Оспорващата е адресат
на заповедта и последната е неблагоприятна за нея, поради което е налице
процесуална легитимация за обжалването и.
По същество жалбата е неоснователна.
Според доказателствата, представени по
преписката, съответно събрани от съда, се установява следната обстановка:
Според
представения по делото АУАН серия GA, №412290 /лист 13 от делото/, на 15.06.2021
година в присъствието на свидетеля Стоян Стоянов е съставен този акт, против
жалбоподателката за това, че на километър 106+500 в посока към град Велико
Търново е управлявала собствения си лек автомобил „Мазда 3“ с регистрационен
номер ***, като е отказала за и бъде извършена проверка с тест за установяване
на употреба на наркотични вещества или техни аналози в сградата на РУ - Велико Търново с техническо средство Дрегер
Дръг Тест, като е и издаден талон с бланков номер 088195 по описа на сектора в
ОДМВР – Велико Търново.
На 16.06.2.2021
година е издадена и процесната пред съда ЗППАМ, като в мотивите са описани
идентични с посочените фактически обстоятелства. Прието е, че адресата на
заповедта всъщност отказва да бъде проверен с тест за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, като с това си поведение
нарушава разпоредбата на чл.174, ал.3, предложение второ на ЗДвП.
Видно от
талона за изследване с №088195, издаден от автоконтрольор при сектор Пътна
полиция в ОДМВР – Велико Търново на оспорващата, при проверка, започнала в 12,
35 минути на 15.06.2021 година Г.Т. е отказала да даде проба с техническото
средство Дрегер Дръг Тест с фабричен номер ARHJ-0011. Талонът е подписан от жалбоподателката. Въпреки това, в него е
посочено, че тя следва да се яви СО при МОБАЛ – Велико Търново до 45 минути от
момента на проверката за провеждане на медицинско или химическо изследване.
Талонът е и връчен в 14,45 часа на същата дата, като понастоящем не се оспорва.
Какви са
изводите на съда при така установената обстановка съобразно събраните
доказателства?
Според разпоредбата на чл.172 от ЗДвП „Принудителните
административни мерки по чл.
171, т. 1, 2,
2а,
4,
т. 5, буква "а", т. 6 и 7
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица“. Според представената заповед № 366з-659/26.02.2021 г. на
директора на ОДМВР – Велико Търново /лист 15 от делото/, началниците на групи в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново могат да издават заповеди за
ПАМ по чл.171, т.1, буква 2а, буква „б“ от ЗДвП за територията, обслужвана от тази
областна дирекция. Посоченото правомощие за това възниква от заповед №8121з-1524
от 9.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, съдържанието на която е
служебно известно на съда.
При това положение заповедта за
прилагане на принудителната мярка е валиден административен акт, като той е
издаден от компетентен по степен, материя и територия административен
/полицейски/ орган.
Що се касае до формалната
законосъобразност, то съдът приема, че досежно нарушаването на разпоредбата на
чл.174, ал.31 предложение второ от ЗДвП, което съставлява причината да се приложи мярката, формата на
административния акт е спазена. Както се отбеляза, фактическо основание е
посочено следното обстоятелство, а именно: отказва да му бъде извършена
проверка с тест за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, като това е станало в хода на проверката, описана в обстоятелствената
част на заповедта за прилагането на мярката. Основното изискване на разпоредбата
на чл.172, ал.1 от ЗДвП е тази заповед /за прилагането на ПАМ/ да е мотивирана.
В процесният случай, макар и лаконично, са изложени фактическите обстоятелства,
квалифицирани като нарушение, даващо правомощие за прилагане на мярка като
оспорената. В конкретният случай е разпореден правен резултат, който е
следствие на посочените в ПАМ факти и обстоятелства и който според ответника се
вписва в една от алтернативните хипотези на нормата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, като това изпълнява изискването на закона за мотивиране на административния
акт.
Съдът счита, че няма съществено
нарушени административно-производствени правила, които да са повлияли на
проявлението на принципа на истинност, прогласен в чл.7 от АПК. Обратно, в хода
на проверката, въпреки манифестираният отказ от страна на оспорващата да и бъде
извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества или
аналозите им, на същата е дадена възможност да установи липсата на такава
употреба чрез медицинско и химическо изследване, като тази възможност нее използвана. От друга страна в АУАН е отразена
липсата на възражения по повод на констатираното при проверката от страна на
служителя на ОДМВР – Велико Търново.
Както съдът отбеляза, в
обстоятелствената част на акта за установяване на нарушение е посочено, че оспорващата
Г.Д.Т. на 15.06.2021 година в 14 часа отказва да и бъде направена проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози с конкретно посочено
техническо средство. По своята правна същност актът за установяване на административно
нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от
закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което
разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с
обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното
изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната
доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение
представлява фактически оборима презумпция за истинност.
Именно поради това тежестта да обори
презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът
е длъжен с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на акта за
установяване на административно нарушение, да приеме, че същото е извършено по
сочения в акта начин. Това правно действие на акта за установяване на
административно нарушение е и изрично посочено в чл.
189, ал. 2 ЗДвП, който сочи, че редовно съставените актове имат
доказателствена сила до доказване на противното. По този начин законодателят
изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта
доказването на факти, които оборват установеното в акта.
Затова обструкцията на жалбоподателя за
неустановеност на фактическите положения и за неустановеност на описаните в
заповедта от прилагащия мярката орган е неприемлива при положение, че липсват
доказателства, разрушаващи доказателствената сила на акта.
В този смисъл е например решение №
10583 от 16.08.2018 г. на ВАС, постановено по АД № 7811/2017 г.
Заповедта съответства и на материалния
закон.
Според нормата на чл.171, т.2а, буква „б“
от ЗДвП „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се прилагат следните принудителни
административни мерки: прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да
му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Анализът на
нормата сочи, че тя предвижда няколко алтернативни хипотези, реализирането на
които се свързва с предвидените последици, като една от тези хипотези е и
установен отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за употребата на наркотични вещества или техни аналози. С оглед установеното по преписката и от
съда, е налице поведение на оспорващата, което се вписва във алтернативната
хипотеза на разпоредбата на чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП.
Що се касае до прилагането на принципа
на съразмерност, седва да се посочи, че нормата предвижда прилагането на
мярката за срок от 6 месеца до 1 година, като в случая е резпоредено
прилагането и за минимален срок от 6 месеца, при което липсата на мотиви за
прилагането на най-ниския предвиден законов срок не води до нарушаването на
този принцип, тъй като е приложен най – благоприятният за адресата на заповедта
срок.
Следва
жалбата да се отхвърли.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.Т. ***, ЕГН *********,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-1275-00367
от 16.6.2021 на началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико
Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :