Решение по КНАХД №2167/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано по касационна жалба на Директор на ТД Митница Варна, чрез процесуален представител, срещу Решение № 116/12.06.2025 година постановено по НАХД № 369/2024 година по описа на Районен съд-Девня, с което е отменено Наказателно постановление № BG2024/2000-150, издадено на 18.09.2024г. от с.д. Директора на Териториална дирекция Митница Варна при Агенция „Митници“, с което на „Азимут Транс“ ЕООД, ЕИК: *********, за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 2 023,42 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

В жалбата се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и се прави искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди изцяло издаденото наказателно постановление. Моли се за изменение на решението, постановено по АНД № 369/2024 г. на РС - Девня в частта за разноските.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован се представлява от процесуален представител, които поддържа касационната жалба на сочените в нея основания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли решението на РС-Девня да бъде оставено в сила. В писмена защита поддържа становище за правилност и законосъобразност на въззивното решение. Твърди, че в конкретния казус от приетата СХЕ и с допълнителните писмени доказателства от трети лица – производителя и купувача на стоката, се установява, че за да се използва като гориво процесната стока трябва да премине поне два отделни технологични етапа на преработка. При това положение, определения от наказващия орган код по ТАРИК 3826 00 90 19 е неправилен. Претендира присъждане на сторените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Варна счита, че решението на РС-Девня е правилно и законосъобразно и пледира за отхвърляне на жалбата.

Съдът след съвкупна преценка на доводите на страните и събрания доказателствен материал, приема за установено следното:

Касационната жалба е постъпила от легитимирано лице и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разглеждана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Въззивният съд е приел за установено, че на 31.01.2024 г. на Пристанище „Варна - Запад“ пристигнали контейнери с № TCLU6110528 и № TEMU0971629, натоварени с общо 2 броя флекситанка, с получател дружеството – въззивник „Азимут Транс" ЕООД. На 01.02.2024 г. за стоката пред митническите органи от „Азимут Транс" ЕООД била подадена митническа декларация за режим „допускане за свободно обращение“, регистрирана в митническата информационна система за внос с MRN 24BG002002110950R2 от 01.02.2024 г., като стоката в двата контейнера била декларирана като „Свободни мастни киселини за технически цели“ 2 броя колети, код по ТАРИК 3823 19 90 98, със ставка на митото в размер на 2,9%, приложима спрямо декларираната държава на произход Малайзия (ERGA OMNES), бруто тегло 43 790 кг., нето тегло 39390 кг.

От митническите органи за целите на облагането – определяне на код по ТАРИК и установяване на вида на стоката, от двата контейнера поотделно били взети проби и изпратени за изследване към Централна митническа лаборатория /ЦМЛ/ при Агенция „Митници“. Била изготвена МЛЕ, съгласно която и в двете проби е установено наличие на моноалкилови/изопропилови естери над 20 % и е коментирано, че същите най – често се използват като биогориво, самостоятелно или в бинарни или трикомпонентни смеси с минерален дизел, използван като гориво в дизелов двигател. Въз основа на МЛЕ било изготвено и становище на Дирекция „Митническа дейност и методология“ за класирането на стоките в код 3826 00 90 19, а не в декларирания код от позиция 3823.

Направен е извод за осъществено от „Азимут Транс“ ЕООД митническо нарушение, покриващо признаците на състава по чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците, изразяващо се в невярно деклариране на тарифния код на стоките с митническа ставка 2,9 %, вместо с тарифен код с митническа ставка 6,5 %, довело до частично избягване на заплащането на дължимите публични държавни вземания в общ размер на 2 023, 52 лева. С оглед на това, на 05.07.2024 г. бил съставен акт за установяване на митническо нарушение по чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ в отсъствието на представител на дружеството - нарушител на основание чл. 40 ал. 3 от ЗАНН - след надлежно изпратена покана до управителя на „Азимут Транс“ ЕООД за съставяне на АУАН. В законоустановения срок не постъпило писмено възражение срещу АУАН, поради което на 19.09.2024 г. било издадено НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, въз основа на събраните по делото доказателства, че НП е издадено от компетентен орган, АУАН и НП не страдат от процесуални нарушения и налице е правилна квалификация на нарушението. По приложението на материалния закон, позовавайки се на заключението на назначената в хода на въззивното производство съдебно химическа експертиза, решаващият състав на ДРС приел, че нарушението не е извършено, тъй като внесените продукти не отговарят на какъвто и да е критерий, за да се нарекат биодизел и категорично не могат да се използват като гориво, а за да се включат стоките в глава 3826, съгласно забележка 7 към нея, е необходимо не просто да представляват моноалкилови естери на мастни киселини, а да са от видовете използвани като гориво. Тези изводи се потвърждавали от получен отговор от продавача на стоката, според който технически не е възможно закупената стока да се използва от биодизел или друго гориво. Така мотивиран, Районен съд – Девня е отменил обжалваното пред него наказателно постановление.

Въз основа на горната фактическа обстановка касационната инстанция счита за правилни и обосновани правните изводи на ДРС, които не намира за необходимо да преповтаря.

От събраните по делото доказателства, в т.ч. от приетото в хода на въззивното производство заключение на съдебно химическата експертиза категорично се установява, че пробите съдържат моноалкилови естери на мастни киселини, но не са от видовете, използвани като гориво и не отговаря на критериите за биодизел, поради високо киселинно число, установено в МЛЕ – в първия случай 85,55 mg KOH/g, а във втория 90,71 mg KOH/g. При тези фактически установявания правилни са изводите на ДРС, че стоката е правилно декларирана в глава 3823, която не изключва смеси от масла съдържащи киселини. Класирайки стоката в код по ТАРИК 3826 00 90 19, АНО не се е съобразил със забележка 7 към глава 3826 от КН, съгласно която стоката може да се класифицира тарифно в позиция 3826 само, когато е използвана като гориво.

Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението, поради отказ на въззивния съд да назначи допълнителна СХЕ. От процесуалния представител на касатора пред въззивния съд ясно е заявено, че заключението не се оспорва в частта установяваща, че стоката не е биодизел, а единствено че няма данни да съдържа изопропилови естери на мастни киселини. Допълнителна СХЕ се назначава, когато експертното заключението не е достатъчно пълно и ясно, а в случая, не се установява непълнота или неяснота. Експертизата е категорична, че използвайки получените резултати от МЛЕ, стоката не отговаря на критериите за биодизел. По този начин, незначавайки допълнителна експертиза, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението на Районен съд – Девня е правилно и законосъобразно, същото не страда от визираните в касационната жалба пороци, като е постановено при спазване на изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид направеното искане съдът намира, че на основание чл.143 АПК на касационния ответник следва да се присъдят направените разноски в размер на 785 лева платено адвокатско възнаграждение. По направеното възражението от насрещната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът, като взе предвид фактическа и правна сложност на спора, извършените процесуалния представител действия намира, че размерът на претендираното заплатено възнаграждение, не е прекомерен. По отношение на претендираните разходи за транспорт /закупуване на самолетни билети/ и командировъчни дневни пари, следва да се посочи, че същите макар да са разход, не представляват разноски в съдебното производство във връзка с извършени процесуални действия по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 63д от ЗАНН, поради което не следва да се присъждат.

По направеното искане от страна на процесуалния представител на касатора за изменение /допълване/ на решението, постановено по АНД № 369/2024 г. на РС Девня, в частта за разноските, съставът на РС Девня не се е произнесъл по регламентирания в чл. 176а от АПК, вр. с § 40 от ПЗР на ЗИД на АПК (обн. ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.) ред за изменение на решението в частта за разноските, във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Предвид изложеното делото следва да се върне на Районен съд Девня за провеждане на процедурата по чл. 248 от ГПК по искането за изменение на решението в частта за разноските от страна на процесуалния представител на Директор на ТД Митница Варна.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.222, ал.1 от АПК съдът,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 116/12.06.2025 година, постановено по НАХД № 369/2024 година по описа на Районен съд-Девня, с което е отменено Наказателно постановление № BG2024/2000-150, издадено на 18.09.2024г. от с.д. Директора на Териториална дирекция Митница Варна при Агенция „Митници“, с което на „Азимут Транс“ ЕООД, ЕИК: *********, за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 2 023,42 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „Азимут Транс“ ЕООД, ЕИК: ********* направените по делото разноски в размер на 785 /седемстотин осемдесет и пет/ лева.

ВРЪЩА делото на РС-Девня за произнасяне по искането на процесуалния представител на Директор на ТД Митница Варна за изменение /допълване/ на решението по АНД № 369/2024 г. по описа на ВРС в частта за разноските.

Решението е окончателно.