РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Бургас, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДИМА. Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМА. Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120103932 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от Д. Г. М. против Х. П. Д., Й. П.
Д. и Г. Г. Д. иск за делба на съсобствен недвижим имот, а именно самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ******* по кадастралната карта на гр. Б**, с адрес на имота: гр.
Б**, ж.к.****, брой нива на имота: едно, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с площ от 87,37 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение с площ от 6,00
кв.м., както и 1,47 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена,
при следните дялове: 15/18 ид.ч. за ищцата и по 1/18 ид.ч. за всеки от ответниците. Ищцата
твърди, че е придобила собствеността върху 5/6 ид.ч. от имота по дарение от майка си К. Х.
М., а ответниците са собственици на остА.лата 1/6 ид.ч. в качеството им на наследници на
П. Х. Д., починал на *** г. Твърди се също така, че страните не могат доброволно да уредят
подялбата на имота, независимо от многократните опити за това поради което е предявен
настоящият иск. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищцата, който
поддържа иска, ангажирани са писмени доказателства.
Така предявеният иск за делба е с правно основание чл. 34 от ЗС, като същият е
допустим.
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил отговор от ответниците,
в който е оспорено твърдението на ищцата, че е собственик на 5/6 ид.ч. от процесния имот.
Ответниците твърдят, че договорът за дарение, с който Й. Ч. Д. е дарила на дъщеря си К. Х.
М. собствените си ид.ч. от този имот, няма вещно-прехвърлително действие, тъй като
дарителката не е била собственик на дарените идеални части, а целият имот е бил лична
собственост на съпруга й Х. Д. Д., тъй като бракът им е бил сключен през 1956 г. – преди
въвеждането на СИО със Семейния кодекс от 1968 г. Заявени са и възражения за нищожност
на договора за дарение, обективиран в нотариален акт № ***, т. *, рег. № ***, н.д. № 439 от
1
25.07.2014 г. на нотариус А. Д., но ищцата е заявила, че няма да се полза от този документ,
поради което същият е изключен от доказателствата по делото. В съдебно заседание се явява
процесуален представител на ответниците, който моли искът за делба да бъде отхвърлен, не
са ангажирани доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимите законови разпоредби, съдът намира за установено от фактическа и правна
стрА. следното:
По делото е представено удостоверение за наследници на Х. Д. Д., починал на *** г.,
от което е видно, че същият е оставил следните наследници по закон: Й. Ч. Д. – съпруга, К.
Х. М. – дъщеря и П. Х. Д. – син. От същото удостоверение е видно, че П. Д. е починал на
**** г. и е оставил следните наследници по закон - Г. Г. Д. (съпруга), Х. П. Д. (дъщеря) и Й.
П. Д. (син).
Видно от представения Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 „г” от
ЗПИНМ № **, т. **, дело № 2475/1966 г. от 22.10.1966 г., наследодателят Х. Д. Д. е бил
признат за собственик на следния недвижим имот: апартамент № *, на ** етаж в групов
строеж Б-3, ж.к. „***” – Б***, застроен на 87,37 кв.м., състоящ се от 2 спални, дневна, черна
кухня, баня, клозет, ведно с избено помещение, заедно с 1,47 ид.ч. от общите части на
сградата, както и 1,47 ид.ч. от правото на строеж върху държавната земя, върху която е
построена сградата. Страните по делото не спорят, че този имот е придобит по време на
брака на Х. Д. и съпругата му Й. Д.. Поради това и на осн. чл. 103 от СК от 1968 г. (отм.),
съгласно който правилата на този кодекс относно имуществените отношения между
съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи
при заварени бракове, следва да се приеме, че имотът е бил притежаван от двамата съпрузи
в режим на СИО (на осн. чл. 103, вр. чл. 13 от СК от 1968 г.). В тази връзка възражението на
ответниците, че имотът е бил изключителна собственост на Х. Д., а не СИО на него и
съпругата му, е неоснователно, съответно недоказано и неоснователно е и възражението им
за липса на вещно-прехвърлително действие на последващ договор за дарение на идеални
части от имота, извършено от съпругата му Й. Д. в полза на дъщеря им К. М., тъй като се
доказа, че дарителката е притежавала идеални части от процесния имот.
Видно от приложената схема № ***/*** г. на самостоятелен обект в сграда, издадена
от СГКК-Бургас, към момента гореописаният недвижим имот е отразен в кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Б*** с идентификатор *******.
Със смъртта на Х. Д. през 2002 г. съпружеската имуществена общност върху
процесния апартамент е прекратена и е преобразувА. в обикновена съсобственост, като ½
ид.ч. от имота е стА.ла собственост на съпругата му Й. Д. (като част от прекратената СИО),
а остА.лата ½ ид.ч. от имота е придобита от наследниците му Й. Д., К. М. и П. Д. при квоти
по 1/3 ид.ч. за всеки от тях, т.е. всеки от тримата наследници е придобил по 1/6 ид.ч. от
целия имот. След смъртта на П. Д. неговата 1/6 ид.ч. е преминала в собственост на неговите
наследници – тримата ответници, като всеки от тях е стА.л собственик на по 1/18 ид.ч. от
целия имот.
По делото е представен Нотариален акт № **, т. **, рег. № ***, дело № 418/2018 г. от
*** г., с който К. Х. М. е дарила на дъщеря си Д. Г. М. собствените си 5/6 ид.ч. от процесния
имот. Ответниците твърдят, че сключеният с този нотариален акт договор за дарение не е
породил вещно-правно действие, но същите не са ангажирали никакви доказателства в
подкрепа на това свое възражение. Поради това и тъй като валидността на обективирания в
нотариалния акт от 02.10.2018 г. договор за дарение не е оспорена по делото, съдът намира,
че същият легитимира ищцата като собственик на дарените от майка й 5/6 ид. от процесния
имот.
Предвид горното, съдът намира, че към настоящия момент правото на собственост
върху процесния имот е разпределено между страните по делото, както следва: 15/18
2
(равняващи се на 5/6) ид.ч. за ищцата и по 1/18 ид.ч. за всеки от тримата ответници. С оглед
на това съдът намира, че процесният имот е съсобствен между страните по делото при така
посочените квоти, които съвпадат с квотите, посочени в исковата молба, поради което делба
на имота следва да бъде допусната именно при тези квоти.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Д. Г. М., ЕГН **********, от
гр. Б**, ж.к. **, против Х. П. Д., ЕГН **********, от гр. Б**, ж.к. **, Й. П. Д., ЕГН
**********, от гр. Б**, ж.к. **, и Г. Г. Д., ЕГН **********, от гр. Б**, ж.к. **, по отношение
на съсобствения им недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ******* (********) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Б**, с адрес на имота: гр. Б**, ж.к. *****, предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, площ на обекта: 87,37 кв.м., ведно с
прилежащото му избено помещение с площ от 6,00 кв.м., както и 1,47 ид.ч. от общите части
на сградата и 1,47 ид.ч. от правото на строеж върху терена, при следните квоти: 15/18
(петнадесет осемнадесети) ид.ч. за Д. Г. М., 1/18 (една осемнадесета) ид.ч. за Х. П. Д., 1/18
(една осемнадесета) ид.ч. за Й. П. Д. и 1/18 (една осемнадесета) ид.ч. за Г. Г. Д..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3