Р
Е Ш Е Н И Е
№
25.04.2019г., Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Димитровград на единадесети април две
хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ОГНЯН
ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Секретаря:
Силвия Димова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д.№1746
по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422
от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба се твърди, че на
05.01.2017г., между „**“АД и ответника Н.Г.Н. бил сключен Договор за паричен
заем №2720775. Съгласно този договор на ответника бил отпуснат заем в размер на
1250 лева, като той се задължил да го върне в размер на 1452,66 лева, ведно с
договорната лихва, на 22 погасителни вноски, всяка в размер на 66,03 лева. По
договора за паричен заем Н.Г.Н. извършил плащания в общ размер на 779,34 лева,
като дължимата главница била в размер на 925,51 лева. Наред с това,
заемополучателят дължал договорна лихва в размер посочен в договора, като за
периода от 19.01.2017г. – датата на първата вноска, до 09.11.2017г.- датата на
настъпване на падежа на договора, тя била 99,06 лева. В сключения между
страните договор, ответникът се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата
да предостави на заемодателя едно от предварително уговорените между тях
обезпечения. При неизпълнение на това задължение заемополучателят дължал
неустойка. Тя се начислявала еднократно три дни след сключване на договора и се
дължала като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски, като нейния
общ размер бил 656,25 лева. Ответникът трябвало да изплати целия заем на
09.11.2017г., когато бил падежа на последната вноска. На 01.06.2018г. между „**“АД
и ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД било подписано
Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
30.01.2017г., като вземането към ответника било прехвърлено в полза на ищеца
изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Тъй като Н.Г.Н. не
изпълнил задълженията си по договора за паричен заем, на 27.07.2018г. ищецът
депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против него. Образувано било ч.гр.д.№1208/2018г., по което съдът
издал на 30.07.2018г. Заповед №672 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Тази заповед била връчена на Н.Г.Н. при условията на чл.415 ал.1
т.2 от ГПК, като съдът указал на ищеца възможността да предяви иск против своя
длъжник за сумите, посочени в издадената заповед за изпълнение. Предвид
изложеното, „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД иска съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника
че дължи сумата от 925,51 лева главница,
неизплатено задължение по Договор за паричен заем №2720775 от 05.01.2017г., сключен
между „**“АД и длъжника, договорна лихва за периода от 19.01.2017г. до
09.11.2017г. в размер на 99,06 лева, неустойка за неизпълнение на задължение в
размер на 656,25 лева, законна лихва за забава за периода от 10.11.2017г. до
19.07.2018г. в размер на 86,83 лева и законна лихва, считано от 27.07.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми РС-Димитровград е издал
горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Претендира присъждане и на направените деловодни разноски по заповедното и
настоящото производство.
С молба от 08.04.2019г. прави искане за
постановяване на неприсъствено решение, в случай, че предпоставките за такова
са налице.
Ответникът Н.Г.Н. не
депозира отговор на исковата молба. Редовно призован не се явява и не изпраща
представител в проведеното по делото съдебно заседание. Не прави искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
При така установеното и
като има предвид, че ищецът прави искане съдът да се произнесе с неприсъствено
решение, съдът направи следните правни изводи:
При наличие на съответните вече посочени предпоставки
– ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в
първото заседание по делото, не е направил искане за разглеждане на същото в
негово отсъствие, както и при наличие на направеното от ищеца искане съдът да
се произнесе с неприсъствено решение, съдът не мотивира решението си по
същество. Налице са предпоставките по чл.239, ал.1 от ГПК – на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в с.з., както и искът е вероятно основателен с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства- заверени преписи
от Договор за паричен заем №2720775/05.01.2017г., Предложение за сключване на
договор за паричен заем, Тарифа на „***“АД, Ред за предоставяне на потребителски
кредити от „**“АД, Уведомление до ответника за извършена цесия, Потвърждение за
сключена цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения, Пълномощно, Приложение №1/01.05.2018г. към Рамковия договор,
както и материалите съдържащи се в ч.гр.д.№1208/2018г. по описа на
РС-Димитровград.
Предвид изложеното, съдът счита, че
са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК, поради което следва да се
произнесе с неприсъствено решение, с което да уважи изцяло предявения от ищеца
иск.
С оглед уважаването на исковата
претенция ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски по настоящото дело за държавна такса в размер на 164,65 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Последният съдът определи
съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, като взе предвид, че ищецът е ЮЛ,
представлявано от юрисконсулт, който не взе участие в проведеното по делото
едно съдебно заседание. Производството по делото не представлява фактическа и
правна сложност, като ответника не оспори предявените искове и не взе участие в
съдебното производство. С оглед на това, съдът прие, че на ищеца се дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Предвид изхода на делото, ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него разноски по
заповедното производство, които са в размер на общо 85,35 лева, така както е посочено
в издадената Заповед №672/30.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1208/2018г. по описа на РС-Димитровград.
Поради изложеното и на основание
чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Г.Н., с ЕГН **********,***, че
дължи на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ***,
представлявано от ***-управители, сумата от 925,51 лева /деветстотин
двадесет и пет лева и петдесет и една стотинки/ главница, неизплатено
задължение по Договор за паричен заем №2720775 от 05.01.2017г., сключен между „**“АД
и длъжника, договорна лихва за периода от 19.01.2017г. до 09.11.2017г. в размер
на 99,06 лева /деветдесет и девет лева и шест стотинки/, неустойка за
неизпълнение на задължение в размер на 656,25 лева /шестстотин петдесет и шест
лева и двадесет и пет стотинки/, законна лихва за забава за периода от
10.11.2017г. до 19.07.2018г. в размер на 86,83 лева /осемдесет и шест лева и
осемдесет и три стотинки/, законна лихва, считано от 27.07.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
№672/30.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1208/2018г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА
Н.Г.Н., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ***, представлявано от ***-управители,
направените по настоящото дело разноски в размер на 314,65 лева /триста и
четиринадесет лева и шестдесет и пет стотинки/, както и разноските направени по
ч.гр.д.№1208/2018г. по описа на РС-Димитровград в размер на 85,35 лева
/осемдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: