РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Силистра, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Анелия Д. Великова
Ана Аврамова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
в присъствието на прокурора Свилен Георгиев Тодоров (ОП-Силистра)
като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213400600177 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №260003 от 26.03.2021г. постановена по НОХД №14/2020г.,
Силистренски районен съд е признал подсъдимия П. Г. В. за невиновен в
това, че на 24.08.2016г. в с.Йорданово, обл.Силистра сам е съставил
неистински частни документи и ги е употребил пред кмета на с.Йорданово В
С С за да докаже, че съществува правно отношение между Л Д Е като
собственик на недвижими имоти и упълномощител, и П. АНГ. П. от
гр.Монтана като упълномощен и го е оправдал по повдигнатото обвинение по
чл.309, ал.1 НК
Признал е подс.В. за невиновен в това, че на 13.09.2016г. в
с.Йорданово чрез представяне на неистински документи съзнателно е дал
възможност на друго физическо лице П. АНГ. П. да получи без правно
основание чуждо движимо имущество в общ размер от 103 366,90 лева,
собственост на „Омега Агро Инвест“ ЕООД, като имуществото е в големи
размери и го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.212, ал.4, вр.с ал.2,
вр.с ал.1 НК.
Признал е подс.П. АНГ. П. за невиновен в това, че в периода
24.08.2016г.-30.08.2016г. в гр.Силистра в условията на продължавано
престъпление съзнателно се е ползвал от неистински частен документ, като от
него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност и го
е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.316, вр.с чл.309, ал.1, и чл.26,
1
ал.1 НК.
Признал е подс.П. за виновен в това, че в периода 27.09.2016г.-
30.09.2016г. в гр.Силистра в условията на продължавано престъпление, чрез
използване на неистински документи е получил без правно основание чуждо
движимо имущество с намерение да го присвои-пари в общ размер на
103 366,90 лева, собственост на „Омега Агро Инвест“ ЕООД, като
имуществото е в големи размери, поради което и на основание чл.212, ал.4,
вр.с ал.1 и чл.26 НК, чл.36 и чл.54 НК му е наложил наказание лишаване от
свобода за срок от три години, изтърпяването на което да започне при
първоначален общ режим.
Осъдил е подс.П. да заплати на гражданските ищци сумата от
103 366,90 лева, представляваща имуществени вреди в следствие на
непозволеното увреждане, ведно със законната лихва.
Осъдил е подс.П. да заплати направените по делото разноски и се е
разпоредил с веществените доказателства.
Недоволен от постановената присъда е останал прокурор при РП-
Силистра, който я счита за неправилна, както по отношение на
оправдателната част, така и в осъдителната й част, досежно наложеното на
подс.П. наказание. Прокурорът намира, че с оглед събраните доказателства е
доказано безспорно, че подс.В. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на престъпленията по чл.309, ал.1 и чл.212, ал.4, вр.с ал.2,
вр.с ал.1 от НК. Предвид на това прокурорът иска от въззивната инстанция да
отмени присъдата в частта, с която е оправдал подс.В. и подс.П., като
постанови нова, с която да ги осъди по предявените им обвинения. Също така
прокурорът иска въззивния съд да измени присъдата в частта, с която е
осъдил подс.П., и увеличи наложеното му наказание лишаване от свобода от
три на шест години, с изменение и на първоначалния режим на изтърпяване.
В съдебно заседание протеста се поддържа от представителя на ОП-
Силистра, който смята, че първоинстанционния съд неправилно е оценил
доказателствата, някои от които избирателно е тълкувал, а други изцяло е
игнорирал, което е довело до вътрешно противоречие в мотивите и погрешни
правни изводи. Предвид на това прокурорът преповтаря исканията изложени
в протеста.
Срещу присъдата е постъпила жалба и от адв.П., като защитник на
подс.П., който счита съдебния акт за неправилен и необоснован, и иска от
въззивната инстанция да отмени присъдата изцяло в наказателно
осъдителната и гражданско осъдителната й част и постанови нова, с която да
признае подс.П. за невиновен. Алтернативно иска да бъде върнато делото за
ново разглеждане. Адв.П. е депозирал и възражение срещу подадения
протест, който счита за неоснователен. В допълнително представено
изложение адв.П. излага становище, че по делото липсват доказателства,
които да навеждат на факти и обстоятелства, доказващи вината на подс.П. за
обвинението по което е осъден. Също така намира, че присъдата в
обжалваната й част е постановена при допуснати съществени процесуални
нарушения изразяващи се в липса на мотиви, противоречие в същите,
2
избирателност и тенденциозност при доказателствената интерпретация.
Предвид на това, отново се прави искане за отмяна на присъдата в
осъдителната й част и постановяване на оправдателна такава. Редовно
призован, подс.П. АНГ. П. не се явява в съдебно заседание, за него се явява
адв.П., който отново твърди, че обвинението се гради на предположения.
Според него мотивите към присъдата са пестеливи и в тях липсва
доказателствена оценка и обвързването им с фактическите положения. Адв.П.
настоява за оправдателна присъда или връщане на делото за ново
разглеждане. Същото искане се прави и по отношение на гражданско
осъдителната част на присъдата, и се претендират направените по делото
разноски.
Подс.П. Г. В., редовно призован, явява се лично и заедно с адв.Н.,
който застъпва становището, че не разбира протеста, тъй като той не намирал
опора нито в доказателствата по делото, нито в установените факти и
обстоятелства. Поради това, адв.Н. пледира за потвърждаване на присъдата
касаеща подс.В.. Последния изразява желание да бъде оправдан.
Гр.ищци „Омега Агро Инвест“ ЕООД, редовно призовани не се явява
представител, за тях се явява адв.Й., който изтъква, че подкрепя позицията на
прокурора.
Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши
цялостна проверка на обжалваната присъда и след като взе предвид доводите
изнесени в протеста и жалбата, становището на страните и доказателствата по
делото прие за установено следното:
Протеста и жалбата са процесуално допустими. Протеста е
неоснователен, а жалбата е основателна, досежно изложените доводи за
допуснато съществено процесуално нарушение.
Присъдата и мотивите на решаващия съд следва по категоричен начин
да изразяват волята на съда, достигнатите от него фактически и правни
констатации, а изложените в тази връзка аргументи следва по несъмнен и
убедителен начин да подчертават това. Първоинстанционния съдебен акт
обаче съдържа неяснота относно формирането на волята на съда по основни
правно значими въпроси, което възпрепятства въззивната инстанция да
осъществи компетентен контрол спрямо атакувания съдебен акт, и да направи
правилен и обоснован извод относно законосъобразното или не разрешаване
на спора. Неиздържаността на съдебния акт се приравнява на липса на
мотиви, което е съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна
на присъдата.
Както правилно са отбелязали представителят на ОП-Силистра и
защитата на подс.П., мотивите на първоинстанционния съд се отличават с
недопустима пестеливост, констатация, която не може да не бъде споделена,
но според въззивната инстанция мотивите и в съдържателно отношение не
отговарят на изискванията на чл.305, ал.3 НПК. За наличието на мотиви е
необходимо да се извърши цялостно изследване и обсъждане на всички
доказателствени източници, за да се направи анализ на установените чрез тях
факти, като се изложат доводи и съображения, защо едни се кредитират, а
3
други не. В тази връзка не е достатъчно съдът формално да отбележи, че е
обсъдил доказателствата по делото, нито пък само да ги изброи, да обсъди
една част от тях, а друга да остави без коментар.
Видно от мотивите на първоинстанционния акт, липсва обстоен
доказателствен анализ и съпоставяне на противоречивите и нуждаещите се от
обсъждане гласни доказателствени средства, спрямо писмените такива. В
случаите, в които съдът е коментирал определени доказателствени източници,
се наблюдава вътрешна противоречивост досежно определени факти и
обстоятелства, влияещи върху крайните фактически и правни изводи на съда.
Първоинстанционния съд е изтъкнал, че е установил и възприел
фактическа обстановка, която „съществено се различава от описаната в
обвинителния акт“. Посоченото съкратено съдебно следствие въззивната
инстанция приема за техническа грешка, предвид действителния ред по който
се е провело съдебното производство.
Приемайки обаче нови факти и обстоятелства, изграждащи
фактическото обвинение, първоинстанционния съд обективно е иззел
правомощията на прокурора, без да е изпълнена процедурата по чл.287 НПК.
В случая това е още по-смущаващо, с оглед липсата на изложени аргументи,
въз основа на кои новооткрити доказателства се гради самоинициативата на
решаващия съд.
Очевидно този извод на съда касае основно обвиненията на подс.В., но
изложените в тази връзка аргументи от страна СсРС, са твърде лаконични и
неубедителни. Първоинстанционния съд категорично е приел, че подс.В. „не
е участвал в изпълнителните деяния за които му са повдигнати обвинения“, а
освен това, и че той не е присъствал при изготвяне на пълномощните и
декларациите в кметството на с.Йорданово. Според съда това се доказвало от
обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите С, А, Й и Д.
Липсва обаче анализ на информацията съдържаща се в тези доказателствени
източници. Обясненията на подсъдимите разбира се са надлежно
доказателствено средство, но те са и средство за защита, и в случая очевидно
обслужват техните интереси. Според въззивната инстанция обаче техните
обяснения не се подкрепят категорично от сочените свидетелски показания,
както е приел първоинстанционния съд. Св.А е заявил, че не е физиономист и
не може да каже с кои лица се е срещал на инкриминираните дати. Св.С е по-
обстоятелствен, но описанието му на лицето, което според него се е явило
при него се свежда основно до ръста. Друго което си спомня свидетеля е, че
лицето е било мургаво, с тъмни очи. Сигурен е, че лицето е същото от
личната карта, която са му представили. В хода на ДП, при предхождащия
разпознаването по снимка разпит, св.Сали също сочи тези белези, като е
добавил, съвсем общо, че лицето било късо подстригано и е с бакенбарди.
Отново потвърждава, че лицето е с тъмни очи. След като претендира, че е
добър физиономист обаче е необяснимо защо твърди, че лицето съответства с
това от личната карта, след като на същата е отбелязано, че притежателят й е
със сини очи. Св.С не си спомня със сигурност подс.П. колко пъти го е
посещавал, дали са носили някакви чанти, но което е по-важно не е сигурен и
за ръста на лицето. В заседанието на 14.05.2020г. е посочил, че лицето било с
4
ръст от 1,70м., а в заседанието 12.11.2020г. твърди, че лицето е с ръст от 1,55-
1,60м., което е съществена разлика. В ДП е посочил, че лицето е било с ръст
от около 1,70м., т.е. и по този показател св.С не е категоричен. В приложената
по делото лична карта /т.5, л.109/ е отбелязано, че лицето е с ръст от 173см.
Св.Ствърди категорично също, че неизвестното лице е поставило пред
него подписа си и е изписало ръкописния текст върху пълномощните и
декларациите. Изготвената тройна графическо експертиза установява също
така безспорно, че тези реквизити са изпълнени именно от подс.В.. По
отношение на тези обстоятелства първоинстанционния съд е приел
противоречив извод, без следващата го аргументация и доказателствен
анализ, а именно, че подс.В. не е бил на мястото, но е подписал и изписал
ръкописните текстове в документите. След това заключава, че това е
възможно единствено ако третото неизвестно лице е разполагало с подготвен
и подписан набор от документи, които „да е представило на свидетеля С след
като е положило подписите и изписало ръкописните текстове“. Тук
объркването е тотално, какво в действителност е приел първоинстанционния
съд: подс.В. или третото лице са положили подписите и ръкописните
текстове в документите /а заключението на експертизите!!!/, и пред св.С ли са
поставени подписите и ръкописните текстове? Ако първоинстанционния съд
не е кредитирал показанията на св.С за този момент, защо е кредитирал
безрезервно твърденията му, че подс.В. не се е явил пред него, с оглед
посочените по-горе несъответствия в показанията му по този въпрос. Липсват
мотиви. Очевидно св.С спестява истината поне по отношение на едно от тези
обстоятелства, с оглед възможността да бъде променено процесуалното му
качество, ако се установи неправомерна дейност от негова страна при
проверката и заверката на документите.
Неясно защо първоинстанционния съд приема и показанията на
свидетелите Й и Д като относими за настоящият предмет на доказване, след
като те споменават за неизвестно какви документи, които лице /което разбира
се е починало/ не е могло да попълни само, и е прибягнало до услугите на
подс.В.. Какво отношение имат тези документи към инкриминираните такива,
както и за основния факт на доказване/въобще пресъздадената версия от тези
свидетели е твърде неубедителна/ е неизвестно. Липсват мотиви.
При излагане на аргументите си по отношение на субективната страна
на престъплението по чл.212 НК осъществено от подс.П.,
първоинстанционния съд е посочил, че той е „присъствал при изготвянето на
неистинските документи от третото лице“. При това положение е неясно
какво е приел от фактическа страна решаващия съд, подписите и имената от
подс.В. ли са изпълнени, или от третото лице? Ако съдът приема, че това е
подс.В. /което съответства на заключението на експертизите/, то тогава
подс.П. е присъствал в ресторант „Рила“, където според свидетелите Й и Д,
подс.В. е попълнил дадените му от починалото лице документи. В такъв
случай обаче не отговаря на истината версията на двамата подсъдими, че не
се познават, което косвено се подкрепя и от съществуващи данни за
осъществени телефонни контакти между подс.П. и св.К, който пък е приятел с
подс.В.. От друга страна ако се приеме хипотезата, че подписите и имената са
5
поставени от третото лице пред св.С, когато и подс.П. е присъствал, то тогава
се поставя под съмнение обективността и достоверността на заключенията на
експертизите, за което няма никакви основания. Няма обаче и произнасяне от
страна на първоинстанционния съд по този въпрос.
Първоинстанционния съд е приел също така, че подс.П. и третото лице
са пристигнали в с.Йорданово на 24.08.2016г. директно от гр.Монтана,
въпреки наличната по делото информация, че подс.П. е пристигнал в
гр.Силистра на 23.08.2016г. и е отседнал вечерта в хотел „Бартимекс“. По
тези доказателствени несъотвествия, първоинстанционния съд действително е
проявил непонятна пасивност при оценката и аргументацията, кои от тях
кредитира и кои отхвърля, и защо.
Не на последно място, първоинстанционния съд в заключителната част
на мотивите си е приел, че „При изясняване на фактическата обстановка бяха
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност следните доказателства“, които е
изброил без да посочи обвързаността им към конкретна фактическа
констатация. Липсва задълбочен анализ на спорните /каквито несъмнено
съществуват/ по конкретния казус въпроси, и въз основа на който анализ
следва да е изградил фактическите си заключения.
Всъщност първоинстанционния съд освен, че не е възприел фактите от
обвинителния акт, не е извършил дължимия детайлен и пълен анализ на
доказателствената съвкупност и без да изложи собствените си виждания, от
кое конкретно доказателство, събрано по реда на НПК се установява всеки
един релевантен факт, подлежащ на доказване в наказателното производство.
В присъдата не е посочено също така, както цифрово, така и словесно
/при възможните четири хипотези в чл.304 НПК/, на какво основание
подсъдимите се признават за невиновни.
За съда буди недоумение искането на защитата на подс.П. за
присъждане на разноските, предвид разпоредбата на чл.190 НПК. От кого и
на кого следва да се присъдят такива?
Ето защо, при констатираната непълнота на мотивите, свързана с
доказателствената обоснованост на приетата фактическа обстановка и при
липса на мотиви по правото, въззивната инстанция е затруднена да провери
правилността и законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт.
Липсата на мотиви към присъдата е абсолютно основание за отмяната й и за
връщане на делото за ново разглеждане. Нещо повече, практиката на ВКС е
категорична, че „съществено процесуално нарушение е не само пълната липса
на мотиви, но и липсата на такава част от тях, която се отнася до основни
въпроси, на които трябва да отговори присъдата“.
Допуснатото процесуално нарушение е абсолютно и неотстранимо в
тази фаза на процеса, което налага отмяна на присъдата и връщане на делото
на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
Водейки се от тези си съображения, Окръжния съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №260003 от 26.03.2021г. постановена по НОХД
№14/2020г. на Силистренски районен съд изцяло, и връща делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд, поради допуснато съществено
процесуално нарушение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7